Намазгяхът – джамия на открито

Намазгяхът е място за молитва на открито, чийто килим е зелената трева, а таван – небесната синева.
Той е служел за отслужване на молитва, разискване на актуални проблеми и по времето на пророка Мухаммед, мир и благослов за него, и Османската империя.
Един различен храм с дървена или каменна стена, покрит от синьото небе, постлан с каменни плочи или свеж чим.
 Песента на птичките, ромоленето на водата и шумоленето на листата са пренасяли богомолците в съкровени размисли.
Всички те си приличат по това, че имат своеобразен михрап, указващ посоката, в която да се извършва молитвата, непосредствено в основите или в близост са били изграждани чешми за нуждите на поклонниците.
Около всеки намазгях били засаждани дървета, чиято сянка предпазвала от лъчите на парещото слънце през лятото.
По време на дългото пътуване за Хадж (поклонение в светите места) намазгяхът изпълнявал ролята, освен на място за молитва, и на място за отдих на пътниците.
Исторически сведения сочат, че т. нар. Римска стена в София е част от намазгях.
 В съвремието ни функциите на тези средища са потънали в забвение.