Всевишният Аллах казва:
„За вярващите молитвата е предписание в определено време.“
(Ниса; 103)
Имам Бухари казва: „В определено време – т.е Аллах Тааля е поставил времеви ограничения.“
Предава се от Абдуллах ибн Мас‘уд:
Попитах Пратеника саллаллаху алейх уа саллам:
Кое дело е най-обичано от Аллах?
Той саус каза:
Намаза изпълнен навреме.
След това?
Той саус каза:
Добро отношение спрямо родителите.
След това?
Той саус каза: Борбата по пътя на Аллах.
Абдуллах казва:
Той ме извести за тези.
Ако бях питал още, щеше да ми каже повече.
(Бухари)
В този хадис Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам посочва намаза, изпълнен навреме, като най-обичаното дело на Аллах, като го поставя преди доброто отношение към родителите и борбата фи сабилиллях.
Доказателство за това степенуване е въпроса „след това“, който се използва за обозначаване на някакъв ред,
както е добре известно на хората,
запознати с принципите на арабския език.
Мис‘аб ибн Сад казва:
Попитах баща си:
„Татко, смяташ ли че аята „тези, които са небрежни
в своите молитви“ се отнася за тези, които забравят?
Та кой от нас не разговаря с душата си
(по време на молитва)?
Той каза:
Не това се има в предвид.
Отнася се до пропиляване на точното време на молитвата. Човек губи времето си в разговори, докато времето за молитвата преминава.
Предава се от Анас радиаллаху анх, че е казал:
„Вече не мога да позная нищо от това, което беше по времето на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.“
Казаха му:
„А молитвата?“
Рече:
„Не правете това, което правите по отношение на молитвата.“
(имайки предвид отсрочването от точното й време)
Усман ибн Аби Раууаад, брат на Абд-ул Азиз казва:
Чух Зухри да казва:
„Влязох при Анас ибн Малик в Дамаск, и той плачеше. Казах му: Какво те кара да плачеш?
Каза: Не разпознавам нищо, което познавах преди, освен молитвата, а тя (молитвата) се пропилява/занемарява.“
Ибн Хаджр казва във „Фатх ал-Бари“:
ал-Мухаллиб казва:
„И значението на думата „пропилява“ тук се има в предвид отсрочване от точното й време (тогава, когато настъпва),
а не отслужването й извън времето
(т.е когато идва времето на следващата).
Самият ибн Хаджр е на мнението, че се отнася за просрочването извън времето й, но както се казва:
„От две горчиви неща по-сладкото от тях пак си е горчиво.“
Абдуллах ибн Мас‘уд казва:
„Един ден Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам попита сподвижниците си:
„Знаете ли какво казва Аллах Всевишния?“
Те рекоха:
„Аллах и Неговия пратеник знаят най-добре.“
Пратеникът саус повтори това 3 пъти и тогава изрече думите на Аллах:
„Който отслужва молитвата в точното й време, ще го въведа в Рая, и който я отслужва в друго време освен това, ако пожелая, ще проявя милост към него и ако пожелая, ще го накажа.“
(ат-Табарани)
Ас-Салят уа асаруха фи зиядат-ил иман
