горяща цепеница

Имало някога един човек, който редовно отслужвал молитвата си в джамията, заедно с джемаата.

Но един ден просто престанал…

 Така изминали няколко седмици, когато имамът решил да го посети.

 Била тиха и спокойна вечер.

Когато имамът стигнал до дома на този човек, го видял да стои сам, взирайки се в пламтящия огън. Мъжът се досетил за причината за посещението и го поканил да влезе.

 Имамът седнал на един стол пред камината и мълчаливо зачакал.

В настъпила гробна тишина те съзерцавали играта на пламъците около горящите дърва.

Не след дълго имамът взел една щипка, внимателно вдигнал една силно горяща цепеница и я отделил на земята пред камината, сам самичка.

След което отново мълчаливо седнал на стола си. Домакинът мълчаливо наблюдавал всичко това.

След като и последната жар от отделената цепеница изчезнала, се появила малка мигновена искра и пламъкът й загаснал завинаги.

 Не след дълго тя изстинала, като че ли била мъртва, като камък.

През цялото това време освен първоначалния поздрав нито дума не била изречена.

Точно преди имамът да си тръгне, той вдигнал студената, изгаснала цепеница и я поставил отново в средата на огъня.

Тя мигновено започнала да пламти със светлината и топлината на горящите дървета около нея.

 Когато имамът стигнал до вратата, домакинът го повикал и му казал:

 Аллах да те възнагради безмерно за това, че ме посети, и особено за поуката с огъня.

 Утре сутринта отново ще бъда в джамията, ИншаАллах."

 

По време на намаз

По време на намаз

След началния текбир Пратеника на Аллах прочитал молитвата:

 "Аз обърнах лице към Личността, сътворила земята и небесата, обърнах гръб на всичко друго и се покорих Нему.

Аз не съм от съдружаващите.

Няма съмнение, че моят намаз, богослужения, животът и смъртта ми са в името на Аллах, да е славно името Му, Господа на световете.

 Той няма съдружници.

 Повелено ми е да вярвам в това.

 Аз съм мюсюлманин. Всевишни, Ти Си Владетеля.

Няма друг бог освен Теб.

Ти си моят Създател и аз съм Твой раб.

Аз угнетих душата си.

 Признавам прегрешенията си.

Опрости всичките ми грехове. Няма друг освен Теб, който да опрощава греховете."

(Муслим и Абу Дауд)

 

Една от молитвите, които Пророка изричал по време на коленопреклоненията, е следната:

 "Всевишни, прекланям се пред Теб.

Ушите, очите, нервната ми система и всичко, що се крепи на краката ми, до мозъка на костите ми, се прекланя и се покорява пред Аллах, Господа на световете."

(Муслим и Абу Дауд)

При изправяне от коленопреклонение:

"Всевишни, единствено Ти Си достойния за възхвала.

 Нека моята възхвала изпълни земята, небесата и всичко между тях.

 Хвала на Теб още толкова, колкото неща ще сътвориш по-късно"

(Муслим Трмиди и Абу Дауд–)

 

По време на суджуд (ничком):

 "Всевишни, паднах ничком пред Теб, повярвах в Теб и се покорих на Теб.

Лицето ми падна ничком пред Онзи, Който го сътвори, дари го с образ, очи и уши.

  Колко е велик Аллах - Най-прекрасния сред одобряващите. Всевишни, опрости всичките ми грехове - малки и големи, предишни и последни, тайни и явни."

(Муслим Трмиди и Абу Дауд–)

--------------------------------

 

Какво върши човек извън богослуженията?

 Храни се, почива, радва се или скърби, жени се, ражда му се дете, купува си нови дрехи, излиза на пътешествие или се връща от път;

бори се, отива на война, връща се от война; научава радостна или тъжна вест от някого;

среща се с близък приятел; разболява се, оздравява;

 спи, сънува хубави сънища или кошмари и върши стотици други неща и преминава през различни състояния.

Ето, във всички тези състояния Пратеника на Аллах изричал молитви, съответстващи по съдържание на обстоятелствата и така сякаш одухотворявал човешката си същност.

 

Има и ситуации, които не зависят от човека.

Те го засягат косвено.

Например бедствия като глад, суша, пожар, наводнение, ураган и други, макар и не винаги да се отразяват пряко на отделния човек, в крайна сметка са в негова вреда.

Ето, нашият Пророк прочитал тези молитви, за да се сплоти с общността и да се ориентира към Аллах в подобни ситуации.