Как да станем за тахаджуд (киям ал-лайл)?

Как да станем за тахаджуд (киям ал-лайл)?
За да ставаме по-лесно през нощта с цел ибада на Аллах Тааля е необходимо да спазваме няколко условия:

1. Да имаме искрени намерения
2. Да знаем какви благодати ни носи тази молитва
3. Да си вземем необходимата доза дрямка през деня (след салят ал-зухр)
4. Да спим според сунната на Пратеника саллалаху алейх уа саллам, т.е:
- Да лягаме рано
- Да заспиваме в положение на тахара

(след вземането на уду)
- Да изберем удобно легло
- Да почистим леглото преди лягане и да заспиваме на дясната страна
- Да си прочетем азкарите (дуите) преди лягане, споменати в хадисите на

Пратеника саллаллаху алейх уа саллам
5. Да избягваме прекаляването с храна и вода

 (т.е да не преяждаме)
6. Да се преборим с нафса си
7. Да се самопорицаваме, когато не успеем да станем за молитвата

От шейх ал-Албани рахимахуллах Тааля

Отслужвайте намаза си навреме!

Отслужвайте намаза си навреме!
Всевишният Аллах казва: 

„За вярващите молитвата е предписание в определено време.“

 (Ниса; 103)
Имам Бухари казва:

 „В определено време – т.е Аллах Тааля е поставил времеви ограничения.“

Предава се от Абдуллах ибн Мас‘уд:

Попитах Пратеника саллаллаху алейх уа саллам:

 Кое дело е най-обичано от Аллах?

 Той саус каза:

Намаза изпълнен навреме.

След това?

Той саус каза:

Добро отношение спрямо родителите.

След това?

Той саус каза:

Борбата по пътя на Аллах.

 Абдуллах казва:

Той ме извести за тези.

Ако бях питал още, щеше да ми каже повече.

 (Бухари)

В този хадис Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам посочва намаза, изпълнен навреме, като най-обичаното дело на Аллах, като го поставя преди доброто отношение към родителите и борбата фи сабилиллях.

 Доказателство за това степенуване е въпроса „след това“, който се използва за обозначаване на някакъв ред, както е добре известно на хората, запознати с принципите на арабския език.

Мис‘аб ибн Сад казва:

 Попитах баща си:

„Татко, смяташ ли че аята „тези, които са небрежни в своите молитви“ се отнася за тези, които забравят?

Та кой от нас не разговаря с душата си

(по време на молитва)?

Той каза:

 Не това се има в предвид.

 Отнася се до пропиляване на точното време на молитвата.

Човек губи времето си в разговори, докато времето за молитвата преминава.
Предава се от Анас радиаллаху анх, че е казал:

„Вече не мога да позная нищо от това, което беше по времето на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.“ Казаха му:

 „А молитвата?“

Рече:

 „Не правете това, което правите по отношение на молитвата.“

 (имайки предвид отсрочването от точното й време)

Усман ибн Аби Раууаад, брат на Абд-ул Азиз казва: Чух Зухри да казва:

 „Влязох при Анас ибн Малик в Дамаск, и той плачеше.

 Казах му:

 Какво те кара да плачеш?

 Каза:

Не разпознавам нищо, което познавах преди, освен молитвата, а тя (молитвата) се пропилява/занемарява.“

Ибн Хаджр казва във „Фатх ал-Бари“:

ал-Мухаллиб казва:

„И значението на думата „пропилява“ тук се има в предвид отсрочване от точното й време

 (тогава, когато настъпва), а не отслужването й извън времето (т.е когато идва времето на следващата). Самият ибн Хаджр е на мнението, че се отнася за просрочването извън времето й, но както се казва: „От две горчиви неща по-сладкото от тях пак си е горчиво.“

Абдуллах ибн Мас‘уд казва:

„Един ден Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам попита сподвижниците си:

 „Знаете ли какво казва Аллах Всевишния?“

 Те рекоха:

 „Аллах и Неговия пратеник знаят най-добре.“ Пратеникът саус повтори това 3 пъти и тогава изрече думите на Аллах:

 „Който отслужва молитвата в точното й време, ще го въведа в Рая, и който я отслужва в друго време освен това, ако пожелая, ще проявя милост към него и ако пожелая, ще го накажа.“

(ат-Табарани)

Ас-Салят уа асаруха фи зиядат-ил иман

Молитвата (салят, намаз)

Молитвата (салят, намаз)

Молитвата представлява един от стълбовете на Исляма и се смята за основа в религията. Всеки мюсюлмнин, който не спазва молитвите си без приемливо извинение, върши тежко престъпление и ужасен грях. Това престъпление е толкова тежко, защото е насочено не само срещу Аллах, което е достатъчно лошо, но и срещу самата природа на човека. Човек инстинктивно е склонен да се прекла...ня пред великите същества и да се стреми към възвишени цели. Най- великото същество и най-възвишената цел е Аллах Теаля. Ислямската молитва е най-добрият начин за култивиране на човека на здравата личност и за поддържане на стремленията му в зрелия период от неговото развитие.
Да се пренебрегне молитвата означава да се подтиснат добрите качества в човешката природа и неоправдано да се отхвърли нейното право на постигане на благородни цели.
Винаги трябва да се има в предвид, че Аллах не се нуждае от човешка молитва, защото Той е Пречистия от всякакви потребностти.Той само се интересува от нашето всестранно благоденсвие и благополучие. Когато подчертава необходимостта от молитва и ни натоварва с определено задължение, Той иска да ни помогне защото каквото и добро да правим, то е в наша полза, и каквото и престъпление да извършим, то е в наш ущърб. Тук човекът също е център на притегляне. Ползата която може да извлече от ислямската молитва е недостижима за въобръжението. Това не е само „теория” или условно предположение, това е удивителен факт и духовен опит.
Ето обяснение за дайствеността на ислямската молитва:
1. Засилва вярата в съществуването и във величието на Аллах, и влага тази вяра в дълбините на човешкото сърце.
2. Съживява вярата и я прави конструктивна в практическия живот.
3. Пречиства сърцето и развива съзнанието, укрепва съвеста и утешава душата.
4. Помага на човека да реализира своите естествени и инстиктивни стремежи към извисяване и висш морал, съвършенство и добродетел.
5. Подхранва добрите и прилични черти на човека, потиска злото и неприличнините наклонности.
Когато анализираме ислямската молитва и изучаваме уникалната и същност откриваме, че това е не само просто физическо движение или рецитиране на знамения от Свещената Книга. Тя е несравнима и безпрецедентна формула на интелектуалната медитация и духовно отдаване, на моралното извисяване и физическо упражнение, събрани заедно. Тя е изключителен опит, при който всеки мускул на тялото се присъединява към душата и съзнанието в поклон и прославяне на Аллах. Трудното е да се предаде с думи пълното значение на ислямската молитва и все пак може да се каже, че тя е:
1. Урок по дисциплина и сила на волята.
2. Дело, посветено на Аллах, изразяващо безусловното ни подчинение.
3. Бдителното напомняне за величието на Аллах и постоянно откровение на Милостта Му.
4. Семе на духовна култивация и здрав морал.
5. Указател за най-правия път в живота.
6. Щит срещу злото, неприличието и заблудата.
7. Проява на истинско равенство, здраво единство и братство.
8. Израз на благодарност към Аллах.
9. Вътрешен мир и стабилност.
10. Обилен източник на търпение и постоянство, надежда и уравновесеност.
Това е ислямската молитва и такова е въздействието и върху човека. Най- сигорното доказателство е човекът да се моли и да се възползва от духвните и радости.Тогава той ще осъзнае значението и.

Отделни въпроси за молитвата

Отделни въпроси за молитвата
Мухаммад ибн Салих Ал-Усаймин
Нежелателни действия по време на молитва
1. Нежелателно е по време на молитва да се обръща главата настрани или погледа, а устремяването на погледа в небето, се счита за забранен
2. Нежелатени са движенията по време на молитва без причина....

3. Нежелателно е по време на молитва да имаш със себе си вещ, която може да те отвлича, напр. нещо тежко, пъстро, ярко и пр.

4. Нежелателно е по време на молитва ръцете ти да стоят на кръста.


5. Рязката миризма (на чесън, тютюн и пр.)

Действия, които анулират молитвата

6. Молитвата се счита за недействителна при умишлен разговор, даже незначителен.

7. Молитвата се счита за недействителна при отклонение на цялото тяло от Кибла.

8. Молитвата се счита за недействителна при отделяне на газове и на всичко, което изисква малко обмиване (уду) или пълно (гусл).

9. Молитвата се счита за недействителна при многочислени последователни движения без необходимост.

10. Молитвата се счита за недействителна в случай на смях, даже на незначителен.

11. Молитвата се счита за нействителна, ако умишлено към нея се добави излишен рака'т или суджуд, или излишен кийам, дори допълнителен джулюс.

12. Молитвата се счита за недействителна при умишлено изпреварване на имама.

Решения при невнимание по време на молитва

13. Ако сте се забравили по време на молитва и сте направили излишен рака'т или суджуд, дори излишно сте станали, или седяли повече, то молитвата завършва по задължителния начин и след таслима се изпълняват още два суджуда за невниманието и още един таслим, но без да се казва ташахуда..

Например: По време на духр правите пети рака'т, но се сещате или някой ви подсеща за грешката. В този случай, трябва да се върнете към джулюса, без такбир, да кажете завършващия ташахуд, да направите таслим и след това да изпълните два суджуда и още един таслим. В случая, ако разберете за излишното действие чак след завършване на молитвата, също изпълнете два суджуда за невниманието и таслим, без ташахуд.

14. В случай, че без да сте завършили молитвата, преждевременно, по грешка, сте произнесли таслим и след това сте си спомнили, или някой ви е напомнил за допуснатата грешка, в течение на малък промеждутък от време, тогава трябва да направите останалата част от молитвата по задължителния начин, а след таслима, да направите два суджуда и таслим, без ташахуд.

Например: По време на духр сте се забравили и след третия рака'т сте произнесли таслим, но, след това си спомняте или някой ви подсеща за грешката. В този случай ставате и завършвате четвъртия рака'т по определения начин, а след таслима и зпълнявате още два суджуда и таслим, без ташахуд. А ако сте си спомнили за грешката чак след време, трябва да повторите молитвата.

15. В случай на пропускане на първия ташахуд (в края на втория рака'ат) или други задължителни елементи на молитвата, по невнимание, е необходимо да направите два суджуда за невниманието, преди таслима и повече нищо не се прави. Ако сте си спомнили за пропуснатото (ташахуд или друг задължителен елемент), без да преминавате към следваща позиция, изпълнявате това, което е необходимо и повече нищо не се прави. Ако сте преминали нужната позиция и още не тсе започнали следващата, но си спомните в този момент, необходимо е да се върнете назад и да изпълните пропуснатото.

Например: Забравили сте да произнесете първия ташахуд (след втория рака'ат) и, ставайки прав, сте си спомнили. В този случай не се връщате назад, но преди завършващия таслим изпълнявате два суджуда. А ако сте седнали, за да произнесете ташахуд, но сте забравили и сте се сетили за това преди да станете, то произнасяте ташахуд и продължавате молитвата без друго допълнение. В случая, ако след втория рака'ат сте започнали да ставате, но още не сте се изправил напълно, тогава моожете да се върнете назад, да произнесете ташахуд и да завършите молитвата по задължителния начин. Все пак някои учени смятат, че е необходимо да се направят два суджуда за невниманието, а Аллах знае най-добре!



16. В случай, че се съмнявате, по време на молитва, в броя на направените рака'ат (два или три) и не знаете кой от тях е най-вероятен, то избирате по-малкия брой и продължавате от него, а след таслим изпълнявате два рака'ат за невниманието и веднага, без ташахуд, таслим.

Например: По време на извършването на духр се съмнявате и се питате: „Това втория или третия рака'ат ли е?“ и не знаете кой брой е най-вероятен, в този случай приемате, че е бил втория рака'ат и продължавате молитвата по задължителния начин, а след таслим правите два суджуда за невниманието и веднага произнасяте таслим.



Ако съмнението се е появило след завършването на молитвата, на това не трябва да обръщате внимание, ако не сте напълно убеден, че е допусната грешка. Ако имате много съмнения, не им обръщайте внимание, т.к това са изкушения на шейтана.




А Аллах знае най-добре! Аллах да благослови и с мир да дари нашия пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му и последователите!

Кланяне на Байрям намаз

Кланяне на Байрям намаз:
а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет....
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.

е) След намаза имамът прави хутбе.
8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност
10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

ОРУЧ

ОРУЧ

1. Определение – това е вид ибадет чрез въздържане от хранене, пиене, полово сношение, въздържане на езика, частите на тялото и дори мисълта от грехове, от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето, като това се прави с цел да се спечели задоволството на Аллах (С.Т.).
Оручът е заповядан от Аллах (С.Т.) във втората година от преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина.... Преди да бъде заповядан оручът, мюсюлманите са говели само в деня Ашуре (десетия ден от месец Мухаррам).
Оручът е фарз айн, т.е. задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия.

„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите!” (Бакара: 183)

1.2. Оручът е четвъртият основен стълб на Исляма.
2. Ползи от оруча:
2.1. Полза за земния живот – чрез оруча човек изгражда характера си, учи се на съпричастност, солидарност, състрадание и търпение. Оручът подобрява здравето на човека.
2.2. Ползи за Ахирета – оручът е средство за печелене на севаб без сметка.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Всички добри дела се увеличават от десет до седемстотин пъти. Казва Аллах (С.Т.): ,,Освен оруча, защото той е за Мен и Аз лично ще давам награда за него! Мюсюлманинът оставя страстите си и храната заради Мене!”
За говеещия има две радости:
1) когато разговява по време на ифтар.
2) при срещата със своя Господар. Миризмата, която излиза от устата на говеещия, е по-добра от миризмата на миск.” (Муттефекун алейхи)
Аллах (С.Т.) казва, че оручът е само за Него, защото в него не може да има показност.
Хадис: Сехл ибн Саад (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,В Дженнета има една врата, която се нарича ,,Райян”. През нея ще влязат тези, които са държали оруч и след като се затвори, никой друг няма да влезе през нея.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Оручът е преграда от джехеннемския огън.” (Имам Ахмед)
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,На Кияметския ден оручът и Коранът ще се застъпят за техните собственици. Оручът ще каже: ,,О, Аллах мой, аз го лишавах от храна и сладострастия, позволи ми да го защитавам!”, а Коранът ще каже: ,,Аз го лишавах от сън, позволи ми да го защитавам!”. И Аллах (С.Т.) ще им позволи да го защитават.” (Имам Ахмед)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който държи един ден оруч заради Аллах (С.Т.), Аллах го отдалечава от Джехеннемския огън на разстояние седемдесет години.” (Бухари и Муслим, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа)
Хадис: Кяаб ибн Уджера (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съберете се при мимбера!”. И ние се събрахме. Когато се изкачи на първото стъпало, каза: ,,Амин!”, когато се качи на второто стъпало, каза: ,,Амин!” и когато се качи на третото стъпало, отново каза: ,,Амин!” След като слезе, го попитахме: „О, Пратенико на Аллах, чухме нещо от теб, което не сме го чували друг път, (какво означава)”? Каза (с.а.с.): ,,Джебраил дойде при мен, когато бях на първото стъпало, и каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който доживее до Рамазан и не се възползва да му бъдат опростени греховете от Аллах (С.Т.)!” И аз казах: ,,Амин!”. Когато бях на второто стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който чуе твоето име и не ти направи селеват!” Казах: ,,Амин!”. Когато бях на третото стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите (дори единият от тях) достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!”. И аз казах: “Амин!”.
(Достоверен – Хаким)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато дойде месец Рамазан отварят се дженнетските врати и се затварят Джехеннемските врати, а шейтаните се връзват.” (Муттефекун алейхи)

oтслужвайте намаза си навреме!

oтслужвайте намаза си навреме!

Всевишният Аллах казва:

„За вярващите молитвата е предписание в определено време.“

(Ниса; 103)

Имам Бухари казва:

„В определено време – т.е Аллах Тааля е поставил времеви ограничения.“

Предава се от Абдуллах ибн Мас‘уд:

Попитах Пратеника саллаллаху алейх уа саллам:

Кое дело е най-обичано от Аллах?

Той саус каза:

Намаза изпълнен навреме. След това?

Той саус каза:

Добро отношение спрямо родителите. След това?

Той саус каза:

Борбата по пътя на Аллах.

Абдуллах казва:

Той ме извести за тези.

Ако бях питал още, щеше да ми каже повече.

(Бухари)

В този хадис Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам посочва намаза, изпълнен навреме, като най-обичаното дело на Аллах, като го поставя преди доброто отношение към родителите и борбата фи сабилиллях.

Доказателство за това степенуване е въпроса „след това“, който се използва за обозначаване на някакъв ред, както е добре известно на хората, запознати с принципите на арабския език.

Мис‘аб ибн Сад казва:

Попитах баща си:

„Татко, смяташ ли че аята „тези, които са небрежни в своите молитви“ се отнася за тези, които забравят?

Та кой от нас не разговаря с душата си

(по време на молитва)?

Той каза:

Не това се има в предвид.

Отнася се до пропиляване на точното време на молитвата.

Човек губи времето си в разговори, докато времето за молитвата преминава.

Предава се от Анас радиаллаху анх, че е казал:

„Вече не мога да позная нищо от това, което беше по времето на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.“ Казаха му:

„А молитвата?“

Рече:

„Не правете това, което правите по отношение на молитвата.“

(имайки предвид отсрочването от точното й време)

Усман ибн Аби Раууаад, брат на Абд-ул Азиз казва:

Чух Зухри да казва:

„Влязох при Анас ибн Малик в Дамаск, и той плачеше. Казах му:

Какво те кара да плачеш?

Каза:

Не разпознавам нищо, което познавах преди, освен молитвата, а тя (молитвата) се пропилява/занемарява.“

Ибн Хаджр казва във „Фатх ал-Бари“:

ал-Мухаллиб казва:

„И значението на думата „пропилява“ тук се има в предвид отсрочване от точното й време (тогава, когато настъпва),

а не отслужването й извън времето

(т.е когато идва времето на следващата).

Самият ибн Хаджр е на мнението, че се отнася за просрочването извън времето й, но както се казва:

„От две горчиви неща по-сладкото от тях пак си е горчиво.“

Абдуллах ибн Мас‘уд казва:

„Един ден Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам попита сподвижниците си:

„Знаете ли какво казва Аллах Всевишния?“

Те рекоха:

„Аллах и Неговия пратеник знаят най-добре.“

Пратеникът саус повтори това 3 пъти и тогава изрече думите на Аллах:

„Който отслужва молитвата в точното й време, ще го въведа в Рая, и който я отслужва в друго време освен това, ако пожелая, ще проявя милост към него и ако пожелая, ще го накажа.“

(ат-Табарани)

Ас-Салят уа асаруха фи зиядат-ил иман