МЮСТЕХАБИТЕ НА НАМАЗА

       1. По време на намаза да се гледа мястото на седжде.
       2. По време на рюк’ю да гледа краката.
       3. По време на седжде да гледа там, където слага носа.
       4. При сядане за четене на техъййатю, да гледа върху колената.
       5. Броят на айети, които ще се четат след Фатиха в сутрешния и обедния намаз да са  дълги, а на вечерния по къси.
       6. Този, който се съгласува с имамина да вземе текбира с тих глас.
       7. Отваряне и слагане на ръцете върху  коленете по време рюк’ю.
       8. Да държи главата, заедно с шията право по време на рюк’ю.
       9. При седжде най-напред да сложи на земята дясното, после лявото коляно.
       10. Да извърши седжде между двете ръце.
       11. На седжде след носа да сложи челото.
       12. При прозяване по време намаза, затваря устата с обратната страна на ръката.
       13. Мъжете по време на седжде повдигат лактите и така ги държат. Жените ги опират на земята.
       14. Мъжете по време на седжде държат ръцете и краката на разстояние от корема.
       15. На седжде и рюк’ю да се седи толкова, колкото може да се извърши три пъти тесбих.
       16. След повдигане главата от седжде, да се вдигнат и ръцете.
       17. След вдигане на ръцете, се повдигват  колената.
       18. По време на техъййатю ръцете се слагат на бедрата, пръстите се насочват към къбле, не се размърдат и да не се огъват.
       19. При поздравяване на дясно и ляво, обръщане на главата.
       20. При поздравяване да погледа рамената.

МЕКРУХ НА НАМАЗА

 1. Кланяне на намаза без да се облече, а само намятайки дрехата на рамената.
       2. При извършване на седжде да се повдигат полите и крачолите на панталона.
       3. При заставане за намаза да са засукани полите и ръкавите на горната дреха.
       4. Да се извършват не нужни действия.
       5. Да извърши намаз с работни дрехи или с такива, които не може да се покаже пред възрастни.
       6. В устата да има нещо, което да не наруши четенето. При нарушаване четенето на молитвите намазът се разваля.
       7. Кланене намаз с гола глава.
       8. Заставане на намаза като е притиснат от малка и голяма нужда или пускане на газ.
       9. По време на седжде да почиства с ръцете си камъните и подобни неща.
       10. По време на намаза да пука пръстите си.
       11. Слагане ръцете си настрани по време на намаза.
       12. Да се обръща с глава и лице на около, да се оглежда. При обръщане с гърди намазът се разваля.
       13. При тешеххюд да сяда като кучета (на двата крака).
       14. При седжде мъжете да опират лактите.
       15. Да кланя срещу лицето на човек или пък срещу гърба на онези, които говорят с висок глас.
       16. Да приеме поздрава на друг като кимва с глава или с ръце.
       17. По време намаза и извън намаза да се прозява.
       18. Мигане по време на намаза.
       19. Имаминът да седи на михраба.
       20. Тензихен мекрух е заставането на имамина сам на половин метър височина от джемаата.
       21. Също така е тензихен мекрух седенето на имамина сам по-ниско.


22. Докато има празно място в предния саф (ред), да се застава назад или когато няма празно място, да се седи сам зад сафа.
       23. Да кланя с дреха, върху която е нарисувано живо същество.
       24. Ако снимката на нарисуваното същество (фотографирано) е над главата, отпред, в дясна и лява страна на кланещия намаз, или закована е на стената. Нарисуван кръст е също като одушевено същество.
       25. Кланяне намаз срещу огъня с пламъци.
       26. По време намаза да брои айетите и тесбихите с пръсти.
       27. Кланяне намаза увит в кърпа за баня от глава до пети.
       28. Като навие чалма на гола глава и така да кланя.
       29. Като е покрил устата и носа да кланя.
       30. Безпричинно да храчи.
       31. Да раздвижи един два пъти ръката си.
       32. Напускане един от сюннетите на намаза.
       33. Започване намаза когато детето е в прегръдките й (му), без да има повод за това.
       34. Да кланя намаз до такива неща, които биха отклонили мисълта, като пред накичени неща, игра, оркестър или пък пред желани ястия.
       35. При кланяне на намаза без нужда да се опира на стената или стълба (колона).
       36. При навеждане за рюк’ю или ставане да слага ръцете на ушите.
       37. Преди завършване на четенето да се наведе на рюк’ю.
       38. На седжде и рюк’ю преди имамина да слага главата си и да дига.
       39. Да кланя намаз в онези места, където може да има неджасет.
       40. Да кланя намаз срещу гроб.
       41. На тешеххюдите да не сяда както е по сюннет.
       42. На втория рек’ят да чете спрямо първия три айета повече.

ДОСТОЙНСТВАТА НА НАМАЗА С ДЖЕМААТ

По време на намаза от двама души, ако единият се съгласи за имамин се образува джемаат. Кланенето нафарза на пет дневните намази заедно с джемаат за мъжете е сюннет. Петъчните инамазите байрам са фарз. В свещените хадиси се упоменава, че намазите, които секланят с джемаат са с по-големи севаби. Пейгамберът ни “саллалахю алейхи веселлем” повели: “На намаза, който се кланя с джемаат се дава двадесет седемпъти повече севаб, от този, който се кланя самостоятелно”. Пак повели: “Този,който като се умива добре (взема абдест) и отива да кланя намаза с джемата вджамията, Аллахю теалязаписва на всяка негова крачка севаб и зачерква по един грях от книгата заамели и го повишава в Дженнета с една степен.”

Намазът, който се кланя с джемаата засилва и заздравява единствотомежду мюслиманите. Повишава обичта и привързаността помежду им. Джемаата сесъбира и помежду си провеждат разговори. И по време на тези разговори и срещи,които имат проблеми, болни се узнават. Джемаата е ярък показател, чемюслиманите са единни като едно сърце и едно тяло. Онези, които са болни,възрастни и парализирани, единия крак отрязан, или сляп, не е задължително даотидат в джамията (в джемаата).

НЕЩА, КОИТО НАРУШАВАТ НАМАЗА

       1. Безпричинно кашляне или почистване на гърлото.

       2. Този, който кланя намаз при кихане на друг да каже: “Йерхамюкеллах”.

       3. Този, който кланя сам и сгреши по време на намаза и напомни за това имамина пред джемаата му се разстройва намаза.

 Ако и имамина обърне внимание на напомнянето му и чете така, нарушава се и неговия намаз.

       4. Вътре в намаза ако каже:

 “Ля иляхе иллеллах” и целта му е отговор, намазът се разваля. Ако целта му е съобщаване намазът му не се разваля.

       5. Откриване на срамните си места.

       6. Плачене поради болка или мъка.

(Ако ли пък плаче, че си е спомнил за Дженнета или Джехеннема какво ще е там, не се разваля.)

       7. Поздравяване с ръце или езика.

       8. Ония намази, които са останали за каза и броят им не надвишава пет и си спомня за тях по време на намаза.

       9. По време на намаза да извърши такива действия и някой друг го види си помисли, че не кланя намаз.

       10. По време на намаза да яде и пие.

       11. Приказване по време намаза.

       12. Откриване на някой грешките му и този да не е имамина.

       13. Да се смее по време намаза.

       14. Пъшкане и охкане по време намаза

НЕЩА, КОИТО СА ФАРЗ ЗА РАЗВАЛЯНЕТО НА ВСЕКИ НАМАЗ

1. За спасяване на човек, който вика за помощ.

За спасяване на слепец от падане в кладенец, за спасяване на някого от изгаряне, от давене или за гасене на пожар.

2. Майка, баща, дядо и баба като повикат да се развали намаза фарз не е ваджиб, дори да е джаиз, щом няма нужда да не се разваля.

 Нафилета (в това число и сюннети) се развалят.

Те, ако искат помощ трябва и фарза да се разваля.

НЕЩА, КОИТО ПОЗВОЛЯВАТ РАЗВАЛЯНЕТО НА ВСЕКИ НАМАЗ

1. За убиване на змия.

2. За хващане на избягало животно.

3. За спасяване на стадото от вълк.

4. За спасяване на кипяща тенджера.

5. При положение, че не го е страх от изпускането на времето и джемаата.

За да се спаси от нещо, което в друг мезхеб разваля намаза. Примерно за почистване на неджасет по малко от дирхем или пък, като си спомня, че се е допрял до чужда жена, за вземане на абдест, развалянето на намаза е джаиз.

6. И за освобождаване от газ и ходене по малка и голяма нужда намазът също се разваля.

ал сала Доха

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава,

че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

 „Който се придържа към кланянето на саляту-д-духа,

 греховете му ще бъдат опростени, 

дори ако са колкото морската пяна.”

 [ет-Тирмизи]

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) е казал:

„Моят любим (саллеллаху алейхи веселлем) ми заповяда три неща: 

да спя след като съм кланял намаза витр, 

да говея три дни всеки месец 

и да кланям двата ракята на намаза духа.”

 [ен-Несаи]

Муаза казва, че попитала Аише (радийеллаху анха): 

„Колко ракята кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) в намаза духа?” 

Тя отговорила: 

„Четири ракята и той добавяше още, ако иска.”

 [Муслим, Ахмед, Ибн Мадже]

Намазът духа е най-малко два и най-много дванадесет ракята.

 [Ед-дурру-л-мухтар]

Най-добре е да се кланят осем ракята или най-малко четири.

 [Радду-л-мухтар]

Времето за намаза духа е от изгрева на слънцето до неговото влизане в зенита (завал).

Препоръчително е да се кланя, когато една четвърт от деня е минала. 

[Ед-дурру-л-мухтар]

Двете сури за утрото, т.е. сура еш-Шемс и сура ед-Духа, е препоръчително да се четат в намаза.

 [Радду-л-мухтар]

Не е желателно да се кланят повече от четири ракята без да се даде селям.

ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

Хвала на Всевишния Аллах,единственият Господар на световете,само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем.Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези,които следват Неговите напътствия.Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах,семейството му, неговите сподвижници и последователи.

Уважаеми братя!

Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида:“Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам,че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам,че Мухаммед(с.а.в) е Пратеникът на Аллах.”

Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:“Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва:“Ислямът е изграден върху пет /основи/:Засвидетелстването,че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед(с.а.в) е Негов Пратеник,кланянето на намаз,даването на зекят,извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.” /Бухари и Муслим/

В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:“Основната повеля е Исляма а опората му е намаза...” /Тирмизи/

Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля,по време на която е най-близо до Него.Възхвалява Го,споменава Го, моли се на Него,осланя се и очаква помощ единствено от Него.

Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета,като казва:§О,хора,правете ибадет на своя Господар,който е сътворил вас и онези преди вас,за да се предпазите.§ /Сура Бакара/2:21./

Насочва човечеството в пътя на спасението,и го напътства как да бъде постигнато:§Сполучил е онзи,който се пречиства и споменава името на своя Господар,като кланя намаза.§ Сура Еаля/87:14,15/

§Сполуката е за вярващите,които в своя намаз са смирени.§ /Сура Муаминун:23:1,2/

За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

1.Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида:§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах,предани Нему в религията, правоверни,и да кланят намаза,и да дават зекята.Това е правдивата религия.§ /Сура Бейнех/98:5/

Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебе(радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:“Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е:да засвидетелствуват,че няма друго истинско божество освен Аллах,и ако те се подчинят на това,извести ги,че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...” /Бухари и Муслим/

2.Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.

Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:§Аз съм Аллах.Няма друго истинско Божество освен Мен.Затова на Мен прави ибадет и кланяй намаз,за да Ме споменаваш!§ /Сура Таха/20:14/

Относно намаза е и дуата на Ибрахим(алейхисселям) към Всевишния Аллах:§Господарю мой,стори мен и потомството ми от кланящите намаз!...§ /Сура Ибрахим/14/:40./

За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:§И спомени в Книгата Исмаил!Той бе верен в обещанието и бе Пратеник - Пейгамбер.И повеляваше той на своя народ да кланя намаза и да дава зекята…§ /Сура Мерйем/19:54/

Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):

§И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да кланям намаз, и да давам зекят, докато съм жив.§/Сура Мерйем /19:31/

А относно Нух(алейхисселям) и всички останали Пейгамбери след него чак до Пратеника(с.а.в) Аллах Теаля казва:§Те са от онези Пейгамбери,които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези,които пренесохме заедно с Нух,и от потомството на Ибрахим и Исраил(Якуб),и от онези,които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия,те падат на седжде,плачейки.§ /Сура Мерйем/19:58./

3.Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства.Затова нека да се знае,че няма място в Исляма за онзи,който умишлено го изоставя.В хадис предаден от Джабир(радийеллаху анху),се казва,че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:“Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.” /Тирмизи/

“Обетът между нас(мюсюлманите) и тях(неверниците) е намазът,и онзи,който го изостави,става неверник.” /Тирмизи/

Аллах Теаля в Корани Керим казва:§Върнете се към Него с покаяние!И бойте се от Него,и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§ /Сура Рум/30:31/

Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:§И ако се покаят и кланят намаза,и дават зекята, тогава те са ваши братя в религията.§ /Сура Тевбе/9:11/

4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.

Пратеникът на Аллах(с.а.в) е казал:“Чистотата е половината от вярата (словата)”Елхамдулиллях”-Хвала на Аллах -изпълват везните. А(словата)”Субханаллах”–Пречист е Аллах и Елхамдулиллях”-Хвала на Аллах - преизпълват пространството между небесата и земята.Намазът е светлина.Садаката е довод.Търпението е сияние.Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.” /Муслим/

В друг хадис,предаден от Абдуллах ибни Амр,се казва,че Пратеникът на Аллах(с.а.в) е казал:“Който постоянно кланя намаз,в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него.А който не кланя намаз,няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден.Ще бъде заедно с Карун,Фиравн,Хаман и Убей ибни Халеф(тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена)” /Дарими и Ахмед/

5.Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:

§И искайте помощта[на Аллах] с търпение и намаз!Той наистина е обременение,ала не и за смирените,които се надяват,че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат§ /Сура Бакара/2:45,46/

6.Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):“О,Билял!Успокой ни с(с приканването ти към) намаз.” /Имам Ахмед/

Намазът е бил успокоение,щастие и наслада за душата на Пратеника(с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.

7.Когато намазът е направен с искреност,заради Аллах и по начин,посочен от Пратеника на Аллах (с.а.в),предпазва човека от поквара и неодобрени дела.

Всевишният Аллах казва:§Чети онова, kоето ти бе разкрито от Книгата!И кланяй намаза!Намазът предпазва от покварата и порицаваното.Най-великото е споменаването на Аллах.Аллах знае какво правите.§ /Сура Анкибут/29:45/

8.Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах(с.а.в) като най-обичано дело.Абдуллах ибни Месуд разказва:“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в):Кое дело е най-обичано от Аллах?Той отговори:“Намаза изпълнен навреме.” /Бухари/

9.Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.

В хадис предаден от Ебу Хурейра(радийеллаху анху) се казва,че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:“Мислите ли!Ако пред вратата на някого от вас има река,в която се къпе по пет пъти на ден,какво ще кажете?Нима ще остане нечистотия по него (Присъстващите) казаха:Няма да остане никаква нечистотия(о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това,чрез него Аллах Теаля заличава греховете.” /Бухари./

10.Намазът е ключ за вратите на препитанието.§И повели на твоето семейство да кланя намаза,и самият ти постоянствай с него!И не искаме Ние от теб препитание,а Ние ти даваме препитание.Краят принадлежи на богобоязливостта.§ /Сура Таха/20:132/

11.Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден,е намазът.Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:“Първото нещо,за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден,е намазът.Ако сметката относно намаза е правилна,правилни ще бъдат всичките му дела,но ако е провалена,провалят се и останалите му дела.” / Табарани./

Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва,че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:§“Какво ви отведе в Секар(Джехеннема)?”Ще рекат:“Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се,и затъвахме в празнословие със затъващите,и вземахме за лъжа Съдния ден.§ /Сура Мудессир/74:42-46/

Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са,за да разберат опасността от това.§Но ги последваха поколения,които изоставиха намаза и последваха страстите.Тях ще ги постигне изтребление.§ /Сура Мерйем/19:59/

Това са част от нещата,показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства.Те са много повече от горепосочените,но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден,това му е достатъчно,за да се поучи.И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах,в което Той казва:§Това е великото спасение.За такова дейните да действат!§ /Сура Саффаат/37:60-61/

Молим се на Всевишния Аллах да направи нас и нашите потомства да бъдем от кланящите намаза,за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах - Дженнета.

Амин!

Поведение по време на Джума намаз

Абдуллах Амр Ибни'л - Ас (радиаллаху анху) разказва:
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „На джума намаз идват три групи хора:
Има хора, които идват на джума намаз и се занимават с празни приказки. Техният дял от джума намаз са приказките им.
Има хора, които идват на намаз и правят дуа. Тези хора правят дуа на Аллах, ако Той пожелае приема дуата им и дава това, което поискат.
Има хора, които идват на джума намаз, само слушат и мълчат, не разбутват вярващите за да минат, не потискат никого. Техния намаз е изкупление за греховете им (кефарет) до отминалата джума и още три дена. Това им положение е във връзка със словото на Аллах:
„Който дойде с добрина, ще има десет като нея." (6:160) (Абу Дауд)

ПОЯСНЕНИЕ:
В този хадис Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) оповестява какво трябва да бъде поведението на вярващия по време на джума намаз. Той разделя хората, които участват на три групи:
Участващи, които по време на джумата празнословят:
Когато става въпрос за празнословие по време на джума намаз, най-напред в, мисълта се появяват тези, които говорят по време на обръщението (хутбето) на водещия намаза. Както е упоменато и в други хадиси, след като човек от дома си се подготви за джума намаз е необходимо да тръгва с необходимата нагласа, защото още оттам за него се зачита, че е започнала джумата. Още от дома трябва да започва със зикир и необходимото смирение и когато слуша да слуша с „ухото" на сърцето си.
„Празнословието" , което споменахме и на арабски означава „лагу" е всяка дума, която е противна на реда на джумата в случая. Според хадис на Пратеника салляллаху алейхи уе селлем) сведен от Абу Дауд, дори когато по време на хутбето "някой изрече „мълчи" на този, който говори той е изрекъл празнословие. Създаването на безпокойство между хората в джумата, проправяйки си път сред тях учените също причисляват към нередностите, съдържащи се в израза "лагу”. Разяснявайки този термин Ибни Хаджер казва "Ахфем е казал че „лагу" са всички нередни слова. Ибну Арефе казва: „лагу" е дума, съдържаща нередности, а също така и напускането на истината е наречено „лагу".
Според един цитат от Свещения Коран „лагу" означава грях. Зейн Ибнул - Мунир казва:
„Тълкувателите на свещения Коран са в единогласие че „лагу" означава „нередно слово".
От тук става ясно, че говоренето по време на джума намаз или както се разбира от последната част на хадиса придвижването напред, опирайки се по раменете на хората представлява обезпокояване на джемаата, което е причина за намаляване на наградата от намаза и вписването на тази награда в сметката на други. Това, което се разбира от изразите на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е, че той с острота е порицал обезпокояването на джемаата. Ибну Хаджер ел Макки схваща от тези определения че този, който по този начин обезпокоява хората неще получи пълният дял за намаза, защото „лагу" е пречка за пълнотата на намаза".
Втората група хора от джемаата в джума ден са хората, които по време на обръщението (хутбето) правят Дуа.
Отправянето на дуа е споменаване (зикир) и ибадет. Това обаче противоречи на поведението и отношението към хутбето. Поведението по време на хутбето се състои в смирение и слушане от сърце. Ако по това време се прави дуа, това противоречи на необходимото поведение.
Следователно дуата която се прави по време на хутбето тъй като Аллах Теаля е опрощаващ, извиняващ може да извини. Този, който я прави по това време и да я приеме. Но тъй като отправянето на дуа по време на хутбето противоречи на поведението, което трябва да се съблюдава, тази Дуа може и да не бъде приета.
Третата група участващи в джума намаз са хората, които нито безпокоят хората с празнословие, нито преминават през редиците, опирайки се по раменете на хората, за да се придвижат по-напред, а без да говорят, в смирение слушат хутбето.
Към обезпокояващите джамаата неща учените споменават още: облягането на друг човек при изправяне, сядането върху част от тялото на друг човек (крак, ръка и т.н), сядането върху седжджадето (килимчето за намаз) на някой човек без негово позволение, разпространяването на лош мирис.