Поведение по време на Джума намаз

Абдуллах Амр Ибни'л - Ас (радиаллаху анху) разказва:
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „На джума намаз идват три групи хора:
Има хора, които идват на джума намаз и се занимават с празни приказки. Техният дял от джума намаз са приказките им.
Има хора, които идват на намаз и правят дуа. Тези хора правят дуа на Аллах, ако Той пожелае приема дуата им и дава това, което поискат.
Има хора, които идват на джума намаз, само слушат и мълчат, не разбутват вярващите за да минат, не потискат никого. Техния намаз е изкупление за греховете им (кефарет) до отминалата джума и още три дена. Това им положение е във връзка със словото на Аллах:
„Който дойде с добрина, ще има десет като нея." (6:160) (Абу Дауд)

ПОЯСНЕНИЕ:
В този хадис Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) оповестява какво трябва да бъде поведението на вярващия по време на джума намаз. Той разделя хората, които участват на три групи:
Участващи, които по време на джумата празнословят:
Когато става въпрос за празнословие по време на джума намаз, най-напред в, мисълта се появяват тези, които говорят по време на обръщението (хутбето) на водещия намаза. Както е упоменато и в други хадиси, след като човек от дома си се подготви за джума намаз е необходимо да тръгва с необходимата нагласа, защото още оттам за него се зачита, че е започнала джумата. Още от дома трябва да започва със зикир и необходимото смирение и когато слуша да слуша с „ухото" на сърцето си.
„Празнословието" , което споменахме и на арабски означава „лагу" е всяка дума, която е противна на реда на джумата в случая. Според хадис на Пратеника салляллаху алейхи уе селлем) сведен от Абу Дауд, дори когато по време на хутбето "някой изрече „мълчи" на този, който говори той е изрекъл празнословие. Създаването на безпокойство между хората в джумата, проправяйки си път сред тях учените също причисляват към нередностите, съдържащи се в израза "лагу”. Разяснявайки този термин Ибни Хаджер казва "Ахфем е казал че „лагу" са всички нередни слова. Ибну Арефе казва: „лагу" е дума, съдържаща нередности, а също така и напускането на истината е наречено „лагу".
Според един цитат от Свещения Коран „лагу" означава грях. Зейн Ибнул - Мунир казва:
„Тълкувателите на свещения Коран са в единогласие че „лагу" означава „нередно слово".
От тук става ясно, че говоренето по време на джума намаз или както се разбира от последната част на хадиса придвижването напред, опирайки се по раменете на хората представлява обезпокояване на джемаата, което е причина за намаляване на наградата от намаза и вписването на тази награда в сметката на други. Това, което се разбира от изразите на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е, че той с острота е порицал обезпокояването на джемаата. Ибну Хаджер ел Макки схваща от тези определения че този, който по този начин обезпокоява хората неще получи пълният дял за намаза, защото „лагу" е пречка за пълнотата на намаза".
Втората група хора от джемаата в джума ден са хората, които по време на обръщението (хутбето) правят Дуа.
Отправянето на дуа е споменаване (зикир) и ибадет. Това обаче противоречи на поведението и отношението към хутбето. Поведението по време на хутбето се състои в смирение и слушане от сърце. Ако по това време се прави дуа, това противоречи на необходимото поведение.
Следователно дуата която се прави по време на хутбето тъй като Аллах Теаля е опрощаващ, извиняващ може да извини. Този, който я прави по това време и да я приеме. Но тъй като отправянето на дуа по време на хутбето противоречи на поведението, което трябва да се съблюдава, тази Дуа може и да не бъде приета.
Третата група участващи в джума намаз са хората, които нито безпокоят хората с празнословие, нито преминават през редиците, опирайки се по раменете на хората, за да се придвижат по-напред, а без да говорят, в смирение слушат хутбето.
Към обезпокояващите джамаата неща учените споменават още: облягането на друг човек при изправяне, сядането върху част от тялото на друг човек (крак, ръка и т.н), сядането върху седжджадето (килимчето за намаз) на някой човек без негово позволение, разпространяването на лош мирис.