Намазгяхът – джамия на открито

Намазгяхът е място за молитва на открито, чийто килим е зелената трева, а таван – небесната синева.
Той е служел за отслужване на молитва, разискване на актуални проблеми и по времето на пророка Мухаммед, мир и благослов за него, и Османската империя.
Един различен храм с дървена или каменна стена, покрит от синьото небе, постлан с каменни плочи или свеж чим.
 Песента на птичките, ромоленето на водата и шумоленето на листата са пренасяли богомолците в съкровени размисли.
Всички те си приличат по това, че имат своеобразен михрап, указващ посоката, в която да се извършва молитвата, непосредствено в основите или в близост са били изграждани чешми за нуждите на поклонниците.
Около всеки намазгях били засаждани дървета, чиято сянка предпазвала от лъчите на парещото слънце през лятото.
По време на дългото пътуване за Хадж (поклонение в светите места) намазгяхът изпълнявал ролята, освен на място за молитва, и на място за отдих на пътниците.
Исторически сведения сочат, че т. нар. Римска стена в София е част от намазгях.
 В съвремието ни функциите на тези средища са потънали в забвение.

Зикр – споменаване на Божиите имена (моления)

Буквалното значение на думата зикр е споменавам, припомням и спомням си, а на езика на суфите зикр означава споменаване на едно или на няколко Божии имена в един и същ цикъл от моления. Някои духовни или суфи-ордени предпочитат да изричат „Аллах!” (характерното име на Божествената същност), други – „Няма друг бог освен Аллах!” (засвидетелстване на Божественото единство), а трети изричат едно или няколко от другите имена според избора на наставника на ордена.
Подобно на благодарността, такова споменаване е задължително и е вид богослужене, извършвано с езика, сърцето, тялото и съвестта. Изразяването на това богослужене чрез думи се простира до споменаването на Всемогъщия Бог с всички Негови Най-прекрасни имена и свещени атрибути; Неговото прославяне, възхваляване и възвеличаване; обявяването на безсилието и бедността си пред Него в молитва и зов; четенето и следването на Неговата книга (Корана); и прогласяването на Божиите знамения в природата и специалния Му печат, които са върху всяко нещо и събитие.
Споменаването на Всевишния посредством възможностите на съвестта – и главно чрез сърцето, се състои в разсъждаването върху доводите за Господното съществуване и единство, както и върху Неговите имена и атрибути, които блестят в Книгата на сътворението (Вселената); размишляването върху Божиите повели и забрани, обещания и заплахи и възнаграждението и наказанието, които произтичат от Господството Му, за да планира или устрои живота ни; и опитът да се прозрат тайнствата иззад воала на видимото съществуване, като се изучава творението и се следват определени духовни дисциплини. И още – многократно да отправя взор към небесните красоти, проявени в резултат на такива мигове на прозрение, и да знае, че всичко съществуващо във Вселената пулсира с вестите от „Свещения свят” (алем-и кудс), изявявайки значението на невидимия такъв и служейки като прозорец на Истината на истините.
Тези, които чувстват това непрестанно пулсиращо съществуване, долавят красноречивия език на Неведомото и наблюдават проявленията на милостта и могъществото през тези прозорци, са в такъв захлас от невъобразима духовна наслада, че един час, прекаран в такова състояние, се равнява на стотици години, преминали извън него. От това те напредват по своя път към Вечността, погълнати от Божествените дарове и духовно наслаждение. Щом споменаващият долови светлината на Преславения Му лик, обгръщащ цялото творение, той бива възнаграден да види неописуеми картини и, разбирайки, че всички други същества Го прославят с Неговите имена, започва и той да го прави с много от имената Му.
Изричането на Божиите имена понякога кара споменаващия да изпадне в състояние подобно на транс, потапяйки се напълно в него. Тези, които се намират в такова състояние или екстатично съзерцание, мълвят изрази като: „Не съществува нищо друго освен Той!”, „Не се вижда нищо друго освен Той!”, „Няма друг бог освен Аллах!”. А други пък, в стремежа си да се сетят и изрекат всички Божествени имена съобразно обхвата на съзнанието си, произнасят само „…освен Аллах!” и продължават да обявяват Неговото единство. Миговете, прекарани в тази атмосфера на близост до Бога и в беседа с Него – минути на светлина и блясък, са по-честити и благодатни, с оглед на вечния живот (в Отвъдното), от години, преминали без никаква светлина. Тази праведност се посочва в едно свято слово, което се предава като хадис: „Има мигове, в които съм с моя Господ, когато ни най-ближният ангел до Него, ни пратеник може да ме достигне.” (Aclûnî, Keşfü’l-Hafâ, 2/173)
Споменаването на Всевишния с език или тяло значи да се практикува религията най-старателно, с въодушевление да се изпълняват всички задължения и съзнателно да се страни от всички забрани. Задълбоченото и разумно слово до голяма степен зависи от моленията, извършвани устно, което от своя страна означава почукване на Божията врата, искане на достъп, обявяване на своето безсилие и бедност и търсене на убежище при Божествената сила и богатство.
Този, който редовно и интензивно споменава Всевишния или изрича едно или няколко от Божиите имена, Той го покровителства и подкрепя, сякаш е сключил договор с Него. Знамението „Споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз…” (Коран, 2: 152) изразява тази степен на споменаване, чрез която вътрешната бедност на човек става източник на богатство, а безсилието – извор на сила. Същото знамение казва и че който редовно споменава и служи на Бога, Той ще го удостои с благодат и дарове.
Умоляването и зовът към Бога стават причина за благодат от Него. Който споменава името Му, дори и докато върши ежедневните си занимания, ще види как всичките му пречки се премахват и на този свят, и в отвъдния. Винаги ще чувства Неговото присъствие и Той ще го подкрепя, щом остане сам и изпита нужда от другар. Ако Го споменава по време на покой, Неговата милост ще му се притече на помощ в момент на затруднение и болка. За борещите се по Неговия път за разпространението на името Му не ще има позор както на този свят, така и в отвъдния. За полагането от тях на такива искрени усилия те ще получат такова внимание и високо положение, че не могат да си въобразят.
За желанието им да Го споменават и изричат Неговите имена хората ще бъдат възнаградени с Божествена подкрепа, за да може да продължат да вършат такива дела и напътствието им да се увеличи. В продължението на втората част от горното знамение „…и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!” (Коран, 2: 152) се загатва за „праведен кръг”, в който вярващият преминава от споменаване към благодарност и от благодарност към споменаване.
Споменаването на Всевишния е есенцията на всички видове богослужения, а нейният източник е Коранът. След това се нареждат блестящите, знаменити слова на Пророка на исляма, комуто е изпратен шариатът (ислямско законодателство). Всякакъв вид споменаване – открито или тайно, привлича и олицетворява проявленията на светлината на преславния „лик” на Бога. То също означава известяване за Него на всички хора и джинове и разпространяване на името Му из целия свят, за да се покаже благодарност за Неговите явни и скрити блага. Когато не остане почти никой да обявява Божието име, съществуването ще се обезсмисли. Според Пророка на исляма, мир и благослов за него, пълното унищожение на Вселената ще настъпи, щом останат съвсем малко хора, които да обявяват името Му.
Споменаването на Всевишния – независимо от начина, по който се прави – е най-безопасният и добър път, водещ към Него. Когато пътникът Го споменава вътрешно и изразява тези моления словесно и посредством други свои умения, той така намира неизчерпаем източник на подкрепа и духовна храна.
Споменаването на Всевишния изразява пътуване към Него. Щом някой почне да Го споменава или изрича имената Му словесно, чрез чувствата и действията си, а също и в сърцето си, сякаш там пее хор, той изпада в особено състояние и се понася нагоре към света на летящите души. А оттам, през открехнатите врати на небесата, за него неописуеми гледки се разкриват!
Няма определено време за споменаване на Божиите имена. Въпреки че петте предписани молитви – основното богослужебно дело, се отслужват в петте определени времена и не може да се извършват в някои моменти (примерно по време на изгрев и залез Слънце и когато то е на зенита по пладне), вярващият мюсюлманин може да споменава Бог и да изрича имената Му всеки път, щом пожелае: „.. които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок…” (Коран, 3: 191). Няма ограничения във времето или начина на споменаване на Божиите имена.
Едва ли може да се открие в Корана, пророческата традиция (сунна) или в писанията на праведните учени от ранни времена нещо, по-строго препоръчвано от споменаването на Божиите имена. Като се започне от задължителните ежедневни молитви и се стигне до свещената борба по Неговия път, то сякаш е душата на всички богослужения. Задълбоченото споменаване на Всевишния е пропорционално на дълбочината на чувствата, изпитвани към Него. Суфиите наричат това „покой на сърцето” или „съзерцание”.
Някои споменават Всемогъщия Бог и стигат до Него в сърцата си по тайнствен път; други пък Го опознават чрез съвестта си и постоянно чувстват Неговото присъствие според това доколко Му се осланят и търсят Неговата подкрепа в своите вътрешни светове. Тъй като те Го споменават непрекъснато, правят го винаги със сърцето и съвестта си, всякога Го чувстват в своето същество и живеят с пълното съзнание за Неговото неизменно присъствие, смятат Божието споменаване (словесното) за невежество спрямо Него, тъй като, рано или късно, то приключва. Който е достигнал тази степен на зикр, казва: „Бог знае, че сега не Го споменавам. Да Го споменавам! Та аз изобщо не съм Го забравял!”

Молитвата на жената

Въпрос: Понякога по време на намаз (молитва) забрадките на жените се залепват на челото им и се спускат като перде между челото и седжaдето (килимче за молитва). Така челата им по време на седжде (поклон) не се допират изцяло до земята. Това възпрепятства ли седждето?
Отговор: По време на седжде челото трябва да допира земята. Доколкото е възможно, преградите, които не допускат челото да допре мястото на седжде, трябва да се отстранят. Челото открито трябва да допре седждето (мястото на поклон). Но това тънко було от плат, което се залепва на челото и спира допира със земята при непредвидени ситуации, не пречи на седждето. Влизането на върховете на чалмите на сподвижниците на Пророка между челата и седждето не пречило на изпълняването му. Имало е сподвижници, които са правели седжде на върха на чалмата си поради горещината на земята. Но заедно с това трябва да се внимава по време на седжде. Ако не е принудително, челото трябва да се оставя открито. По-подходящо е да не се дава повод да се спускат прегради между челото и седждето като забрадките, чалмите и шапки.
***
Въпрос: Трябва ли, когато отслужват молитвата намаз, жените да са с чорапи? Има ли изискване долната част на крака, започващ от изпъкналите части, да бъдат покрити по време на намаз? Неправилна ли е поради тази причина отслужената с боси крака молитва?
Отговор: За жените е фарз (задължение) да се забрадят. Но покриването на краката не е задължително. По тази причина кланянето на намаз без чорапи не разваля молитвата. Облеклото, предписано за молитва, трябва да покрива цялото й тяло, освен лицето, ръцете и краката. Може да се кланя намаз, когато лицето, ръцете и краката не са покрити. Ако полата е дълга до глезените на краката и краищата й покриват тези места, задълженията, свързани с предписаното облекло за молитва, ще бъдат спазени. Покриването на целите крака е севап (благодеяние), но не се счита за задължение
***
Въпрос: Какво ще кажете за носенето на панталон от жените във връзка с покриването на тялото по време на намаз (молитва)? Може ли да се говори за недостатък на намаза, кланян с панталон?
Отговор: За намаза е важно да се спазва задължението, свързано с покриването на задължителните места. Цялото тяло, освен лицето, ръцете и краката, трябва да бъде покрити. Облеклото трябва да е свободно, плътно и дълго, така че да не очертава формата на никоя част от тялото. Ако панталонът отговаря на тези изисквания и осигурява по-сигурно покриване на тялото по време на седжде и рукю, значи изискванията на намаза се спазват. Носенето на широка и дълга връхна дреха (пардесю) се приема като важна нужда, която осигурява спокойствие.

Молитвата – единството на разума и сърцето

Често се съмнявам в точността на молитвите, отправени към Всевишния от мен. Когато желанията ми не се изпълнят, си мисля, че молитвата ми не е приета от Него. Бихте ли ни посъветвали на какво трябва да обръщаме повече внимание, когато се молим. Какво трябва да бъде нашето намерение (нийет), когато отправяме молитва (дуа) към Всевишния?
Разбира се, всеки човек желае молитвите му да бъдат приети. Затова, преди да изречем своята молитва, първо трябва да обърнем внимание на изпълняването на условията за приемането й. Затова започваме своите молитви с изричане на благослов (прославяне на пророкът Мухаммед), като завършваме със същото. Защо започваме и завършваме своите молитви с прославяне на пророка? Защото това всъщност е молитва, отправена към Пратеника на Аллах (с.а.с). Всевишният приема молитвите, отправени към Неговия Пратеник, и не ги връща. Поради това ние произнасяме молитвите си между тези два благослова, които се приемат от Всевишния. По този начин ние носим надеждата, че молитвата ни, отправена между прославата на Пророка, ще бъде приета от Всевишния.
Второто важно нещо, което също изисква внимание при молитвата, е, че тя трябва да се извършва в съюз със сърцето и разума. Те трябва да не са ангажирани и с други неща. Сърцето трябва да подкрепя молитвите, произнасяни от езика. Казано с други думи, сърцето на изричащия молитва към Аллах с езика си трябва да осъзнава и подкрепя казаното. Ако сърцето мисли за едно нещо, а езикът казва други заучени неща, това е признак на разминаване между тях. Това състояние се нарича „дуа с нехайно сърце”. Пророкът казва: „Не се приема молитвата, която идва от едно небрежно и нехайно сърце.”
Основното при изричането на молитвата всъщност е изразяване на стенанията на сърцето. Езикът трябва да предава стенанията от сърцето към Всевишния. Така ще се спази единството между сърцето и разума, което е условие за приемане на молитвите.
Молитвата не трябва да се изоставя поради съмненията, че не се приема от Всевишния. Тя, извършена съобразно с изискванията, не се връща. Когато почувстваме вътрешно желанието да направим дуа, трябва да знаем и да бъдем уверени, че Създателят няма да ни остави с „празни” ръце. Той ще ни дари с това, което желаем, или с това, което е по-добро за нас. Ако желаното не ни се изпълни на този свят, то ще ни се предостави в отвъдния.
Ако Аллах нямаше да ни отвръща на молитвите, то тогава нямаше да желае от нас да Му се молим. Бедиуззаман Саид Нурси пояснява това схващане по следния начин: “Ако Всевишният не искаше да отговори на молитвите ни, Той нямаше да ни дари с чувството да отправяме молитви към Него.” Разбира се, Всевишният не би желал да отворим ръце за молитва, ако нямаше да откликва на тях.
Въпреки че истината е такава, понякога изпадаме в безнадежност, изпитваме съмнение, че молитвата ни е приета, защото не е изпълнена на този свят. Дори може да си помислим, че сме се молили напразно.
Но молитвата, изпълнена съобразно с условията й, не се връща назад. Молитвата е ибадет (богослужение). Поради това, дори и да не се сбъдне желанието ни, правейки дуа, ние ще сме извършили един ибадет и изпълнили задължението ни на раби. Изпълняването на задълженията ни е наш дълг. Както задължението намаз.
В действителност ние не знаем за коя отправена от нас молитва ни е дарено определено благо. Може би много от благата, които притежаваме, са ни дарени в отговор на молитвите, за които си мислим, че не са приети от Него.
Пророкът Мухаммед споделя, че Аллах няма да ни върне с празни ръце и повелява следното: „Наистина, Аллах е свенлив и милостив! Той е свенлив, когато Негов раб си вдигне ръцете (в дуа), за да ги върне празни, разочаровани.”
Нужно е молитвата ни да бъде извършена съобразно условията. Тоест да се извършва, спазвайки единство между разума и сърцето и осъзнавайки, че е ибадет. Сърцето и разумът не трябва да са чужди на това, което изрича езикът.
Бедиуззаман тълкува така молитвата, отправена от раба: „Дуата е ибадет. Резултатите от него се виждат в отвъдния свят. Ако желанията не се сбъднат на този свят, не трябва да казваме: „Тази дуа не се прие от Аллах.” Трябва да продължим да правим дуа, казвайки си: „Прие се, но ни бе завещана за отвъдния свят.”

Молитвата на родителите не се отхвърля от Всевишния

Някои молитви (дуи) се изричат с дълбока искреност и ентусиазъм, изпитани от сърцето. Молитвите, наситени с чувственост и висши емоции, не се връщат назад и биват приети от страна на Създателя ни.
Когато споменава за тези искрено изречени от сърце молитви, Пратеникът на Аллах, мир Нему, повелява: „Три молитви никога не се отхвърлят: молитвата на родителя, молитвата на гостенина и молитвата на подложения на несправедливост.”
Учените се обединяват мисловно относно истината, че молитвата на родителя за детето не се връща никога назад от страна на Всевишния. Много пъти наказанието за грешките и греховете, които извършва човек, се забавят и оставят за отвъдния свят. Но наказанието за молитвата на родителите, чиито сърца са били наранени, не се връща назад и не се оставя за отвъдния свят. Поисканото от тях сполетява човек още на този свят. Детето, което не проявява разбиране към родителите си и не ги уважава, изживява наказанието за това още на този свят. Понякога тези наказания могат да предизвикат схващане на езика по време на смърт (да пази Аллах!). Като пример за това се дава случката, станала във Века на благополучието (Асръ саадет) – времето, когато е живял Пророкът ни. Детето, което не получило благословията на майка си, не можало да изрече келиме-и шехадет (Засвидетелстващи слова – Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с) е Негов раб и пратеник.). Тази случка за младежа, чийто език се е схванал, е предадена в известната книга “Тенбихюл Гафилин”.
Алкама беше болен и лежеше на смъртно легло. Но той не можеше да продума. Езикът му се беше схванал и не можеше за изрече келиме-и шехадет. Уплашена от това, жена му отишла при Пратеника на Аллах и Му казала:
– О, Пратенико на Аллах. Езикът на Алкама се схвана, не може да изрече келиме-и шехадет.
Тогава Пратеникът на Аллах повели да извикат неговата майка.
– В какви отношения беше Алкама с теб? Обидил ли те е, да не си му обидена? – попитал я Той. Старата жена първо не искаше да сподели случилото се, но после призна, че му е обидена.
– Веднъж той ме обиди несправедливо заради жена си. Раната, която отвориха унизителните му думи в моето сърце, все още е отворена и боли. Не можах да я излекувам по никакъв начин. За да съживи чувството на състрадание на майката, Пратеникът на Аллах повели:
– В Отвъдния свят Аллах ще хвърли в огъня на ада (Джехеннем) твоята рожба. Но ако ти му простиш, ще му прости и Аллах. Тогава ще се избави от вечния огън. Не желаейки синът й да гори в огъня, майката простила веднага на Алкама. Тогава Пророкът повелил:
– Отидете при Алкама. Вижте дали езикът му се е развързал и може ли да изрече келиме-и шехадет.
Когато стигнаха до дома на Алкама, чуха, че той произнася на глас келиме-и шехадет. Пратеникът на Аллах присъства на погребението (дженазе) на този младеж, който успя да произнесе келиме-и шехадет в последния миг преди смъртта. Пророкът се обърна към присъстващите там хора с думите:
– Неподчинението към родителите, обиждането им и предизвикването на тяхното проклинане (беддуа) е голям грях, който се изплаща още на този свят. Това, което сполетя Алкама, е най-последният пример за това. Не ги обиждайте и не наранявайте сърцата на родителите си, които ви отглеждат и закрилят. Иначе може да ви сполети същото и може да бъдете лишени от изричането на келиме-и шехадет.
В книгата “Тенбихюл Гафилин” се предава и друг пример, в който се посочва, че тези, които не вършат добро на родителите си, няма да видят добро от своите деца.
Синът, който наблюдаваше със смях старата си майка, която се заливаше със супата с треперещите си ръце, не й помагаше, проявявайки състрадание и уважение към нея. Вместо това той я накара да яде отделно от тяхната софра, а супата й сложи в дървена купа, която подхвърляше към нея. Неговото дете следеше внимателно това, което се случва, и го запаметяваше в съзнанието си. Времето си минава и дойде денят, в който остаря и той. Веднъж вижда, че и неговият син издълбава дърво, за да приготви купа. Пита го учуден:
– Защо дълбаеш това дърво? За какво ти е дървена купа?
– За да сложа твоята храна в нея и ти да се храниш отделно от нас – отвърнал му той. Старият баща се замислил дълбоко, а от езика му се изнизали следните слова, изпълнени с безпомощност и съжаление:
– Всеки го сполетява това, което е сторил в живота си. Сега виждам това, което преди аз сторих на своите родители. Както казват: „Каквото посееш, това ще жънеш.” Сега от своя син жъна това, което навремето съм посял

Какво трябва да е поведението ни в джамията?

Още от времето на Века на благополучието джамиите и месджидите са места за уединение на мюсюлманите. Тези свещени места, където поклонът седжде се слива със сълзите и от 14 века насам те са символи на щастие и сигурност. Извършените тук молитви намаз, прочетеният Коран, отправените молитви символизират духа и единството на мюсюлманите. И самото наименование на думата „Джамия” означава място, което обединява хората. За тези места Пратеникът на Аллах, Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил: „Моите домове по света са месджидите. Тези, които ме посетят в тях, ги съживяват и устройват.” Проявяване на интерес и посещаване на месджидите означава, че все едно ги построявате наново и ги съживявате със своите ибадети (богослужения), което е едно важно задължение за мюсюлманите. Знамението в глава Покаянието на Свещения Коран „Устройва джамиите на Аллах само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден…” посочва духовното и материално поддържане на джамиите от страна на мюсюлманите. Добре е вярващите да са запознати какви норми и поведение се изисква в тях и как трябва да се опазва достойнството на тези свещени храмове.
Проф. Д-р Саффет Кьосе: „Децата са специални гости в джамиите”
„Кааба е домът на Всевишния Аллах. Джамиите и месджидите по света са негови клонове. Тези, които се намират в тях, трябва да съзнават, че се изправят пред Всевишния Аллах в Неговия дом. На първо място от вярващите се изисква те да спазват норми на поведение при богослуженията  (ибадет). Затова в джамиите трябва да се влиза пречистен и с хубави дрехи. Трябва да се спазва тишина и спокойствие от прекрачването на прага до напускането на джамията. Трябва да се знае, че всички в джамията са нейни гости, и да се спазват нормите на учтивост и елегантност. Не трябва да се забравя, че децата са специални гости в джамията, като е необходимо да не се упрекват и да не се извършват действия, които да ги отблъснат от това свещено място. Ако за пръв път влизате в джамията, е сюннет да се отслужи молитва намаз (тахиййетюл месджид), която се състои от 2 рекята.”
Д-р Селман Кузу: „Трябва да преоткрием тези светилища”
„Джамиите, които ни приканват към тях с призива езан, са свещени места и в същото време много красиви. Куполите, минаретата, вътрешният дизайн, обстановката около тях са едни от най-големите богатства. Необходимо е да преоткрием тези светилища. Трябва в истинския смисъл да преустроим вътрешния и външния ни свят. Да си отговорим на въпроса каква част в живота ни заемат тези свещени места? Само от време на време ли ги посещаваме или са част от живота ни? Човек, за да може да поддържа жива вярата си, трябва с цялата си душа да се обръща към храма Кааба, към Всевишния Аллах и да бъде привързан духовно и материално към джамията.”
Да се влиза с десния крак
В джамията се влиза с десния и се излиза с левия крак. Хубаво е, когато се влиза, да се произнася молитвата: „Аллахюмме’фтех алейна ебвабе рахметик” (О, Всевишни, отвори ни вратите на милосърдието).
Изключете мобилните си телефони
Ако не е наложително, телефонът се изключва или се поставя на “без звук”.
Чистотата е от вярата
Да се внимава да не се замърси джамията. Обувките се събуват отвън и, ако е необходимо, се поставят в найлонова торбичка.
Поздравете, като влизате (селям)
Не трябва да се забравя, че отправянето на поздрав за тези, които очакват молитвата вътре, влизайки в джамията и усмихвайки им се, е традиция (сюннет) на Пратеника на Аллах.
Изправяте се пред Всевишния Аллах
Не трябва да се забравя, че се влиза в дома на Аллах и да се спазва благоприличие и смирение.
Преди да се застане на молитва
Преди да се застане на молитва намаз, докато се отслужва молитвата и след като тя завърши, не трябва да се напускат нормите на смирение, сериозност и важност от факта, че се намирате в дома на Всевишния.
Бъдете внимателни
Не нарушавайте спокойствието на присъстващите. Трябва да внимавате да не влизате в джамията с мокри крака или с мръсни чорапи.
Да не се говорят светски неща
Опитайте се да не говорите светски неща. Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не е одобрявал да се говори за светски дела и спорове в джамията.
Бъдете в първите редици (сафове)
Когато влизате в джамията, запълвайте добре редиците и сядайте колкото се може по-напред. Пратеникът на Аллах обяснява за предимството на първите редици по следния начин: „Ако знаехте добродетелта на първата редица, за да минете отпред, щяхте да теглите жребий.” Необходимо е да се сяда там, където има място, и да се запълват редиците правилно. Трябва да не се говори на висок глас и да се минава много внимателно между редиците, без да се нарушава спокойствието на присъстващите.
Съберете редиците
Подредете добре редиците, без да се оставят свободни места между тях, докато отслужвате молитвата намаз с джемаата. Пратеникът повелява: „Долепете рамене в молитвата намаз. Затворете пространствата между вас, за да не влезе там дяволът.”
Изчаквайте времето за молитва с допълнителни (нафиле) богослужения
Докато се прочете призивът езан и докато започне молитвата намаз, е хубаво да споменавате името на Аллах, да отправяте благослов към Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и други богослужения.
Трябва да използвате хубави аромати
Не е хубаво да се влиза в джамията след употребата на лук или чесън, които имат неприятна миризма. Дрехите трябва да бъдат чисти. Да се използват хубави и приятни аромати и парфюми. В Свещения Коран се повелява следното: „О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”
Не преминавайте пред хората, които отслужват молитва
Не трябва да се нарушава спокойствието на отслужващия намаз и да не се минава пред него. И хората трябва да внимават да не се кланят на места, откъдето се минава. Пратеникът повелява следното: „Ако знаехте колко голям грях е да се минава пред човек, който кланя намаз, щяхте да предпочетете да изчакате сто години, вместо да минавате пред него.”

Молитвата „Салятен тюнджина“

Както знаете, отправянето на молитва след намаз е сюннет (традиция на хазрети Мухаммед). В едно предание (хадис), предадено от Ебу Давуд, Несаи и Тирмизи, Пратеникът на Аллах, мир нему, повелява: “Този от вас, който отслужи молитвата намаз, да благодари на Всевишния Аллах, след това да отправи благослов към Пратеника, а след това да отправи молитва, която пожелае.” (Neylu’l-Evtar, 2/577)
Молитвата „Салятен тюнджина“:
„Аллахумме салли аля Сеййидина Мухаммедин ве аля али Сеййидина Мухаммедин салятен тюнджийна биха мин-джемиил-ехвали вел афат. Ве текди лена биха джемиал хаджат, ве тутаххируна биха мин джемии-с сеййиат, ве терфеуна биха индеке еалед-дераджат, ве тубеллигуна биха ексал-гайат, мин джемиил-хайрати фил хайати ве беадел мемат, бирахметике йа ерхамер-рахимин. Хабунеллаху ве ниамел векил, ниамел мевля ве ниамен-насир. Гуфранеке раббена ве илейкел масир.“
Значение:
„O, Аллах! Отправяме благослов към Пратеника и неговото семейство. И този благослов нека бъде толкова ценен, че: В негова чест ни спаси от всички страхове и бедствия. В негова чест задоволи всичките наши нужди, опрости всички наши грехове, в негова чест ни възвиши до най-висшата степен на вяра, в негова чест ни отреди както в този, така и в Отвъдния свят да изпълним всяко наше добро начинание, което сме замислили. О, най-Милостивия сред милостивите, отреди ни всичко това с Твоята безкрайна милост. Аллах ни е достатъчен и колко добър приятел е Той, колко добър Пазител е Той. О, наш Създателю, желаем твоето опрощение, връщането е само при Теб.“
Нека кажем, че на някои места липсват последните две изречения. Но да се каже и тази част е много полезно.
Тази молитва има голяма стойност и награда. Надеждата от Всевишния е, че при четенето на тази молитва човек няма да го сполетяват беди и е като преграда за тях, изпълняване на желанията и увеличаване на печалбата.
По време на молитва ръцете се държат отделно и дланите са отворени към небесата. Ръцете са на нивото на гърдите и представляват двете страни на везната, очаквайки милосърдието на Всевишния Аллах. Понякога Пратеникът е допирал ръцете си една до друга и е отправял молитви и по този начин.
Във връзка с това трябва да посочим и един пример от книгата „Феджри Мюнир“ на Ибн Факихани, в която се предава следната случка:
Ебу Муса, който е един от известните духовни мислители, бил на един кораб, когато настъпила буря. Бурята се усилвала все повече и, малко преди корабът да потъне, Ебу Муса се обърнал към Пратеника с думите: „О, Пратенико на Аллах, корабът ни ще потъне, тук има много невинни хора, които може би ще загубят живота си сред морето. Покажи ни начин да се измъкнем от това положение.“
Тогава чул един глас: „О, Ебу Муса! Прочетете молитвата „тюнджина“!” Тоест молитвата, която спасява…
Ебу Муса попитал: „Коя е тази молитва, Пратенико на Аллах?“
Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прочел молитвата, която сега ние четем след намаза.
Всички в кораба прочели молитвата, бурята отминала и всички се спасили.
Това е и причината, когато над нас надвисне някоя опасност, да четем точно тази молитва.
Тази молитва е написана чрез илхам (вдъхновение). Не е редно да се настоява нито за този, който я чете, нито за този, който не я чете. Ако се прочете, има награда, ако не се прочете – не е грях. Аз лично я чета и смятам, че е хубаво да се чете. Името й говори сам`о  – молитвата, която спасява…

Защо не мога да обикна молитвата намаз?!

Един читател ми е изпратил следния въпрос: „Отслужването на молитвата намаз е първото условие на исляма. Но аз не мога да обикна молитвата намаз. Защо ми е толкова трудно да отслужвам молитвата?“
Нещата, които насочват хората, са техните удоволствия и интереси. На първо място мюсюлманинът трябва да се абстрахира от непозволени удоволствия и интереси, след това да следва границите на позволеното и да си обещае: „Досега извършвах неща, каквито душата ми пожелае, отсега нататък ще спазвам нещата, които Всевишният ми е повелил.“ Подобно решение е достатъчно да превърне и земния живот, и отвъдния в Рай. Да спазваш повелите на Всевишния изисква да притежаваш силна вяра. А тази вяра се постига със слушане на проповеди и обсъждане на въпроси, свързани с исляма. Затова човек, за да може да отслужва молитва намаз, на първо място трябва да промени обкръжението си. Приятелите играят важна роля в положителен или отрицателен аспект на човека. Това не е толкова лесно, но и Раят не е евтин.
Аз съм на 80 години. Все още се срещам с хора, които допринасят за духовното ми израстване. Защото забранените неща са като потоп. А и стана така, че разхубавиха забранените неща (харам), рекламират ги и поощряват хората да извършват забранени неща. И в такова време задължително трябва да се посещават учени и образовани хора. Невинаги може да четете тълкуване на Корана (тефсир). Но има такива хора, които с действията и начина си на живот ни показват какво пише в праведните книги. Трябва да се възползваме от такива личности.
Ако обърнете внимание, ще забележите, че този, който не отслужва молитва намаз, е нещастен в живота. Джамиите са като кораба на Нух (Ной), мир нему. Както знаете, Пратеникът Нух качи на кораба животните, но синът му не се качи. Тези, които по различни причини не отслужват молитвата намаз, все едно не са се качили на този кораб. Трябва да се замислим: „Кои бяха тези, които не се качиха на кораба на Нух, мир нему?“ Трябва да се поинтересуваме и да прочетем повече неща по този въпрос.
Този, който отслужва молитвата намаз, заявява категорично: „Аз не съм от значение. Моята стойност е толкова, доколкото спазвам повелите на Всевишния Създател.“
Много често ми задават следния въпрос: „Как да накараме децата ни да обикнат молитвата намаз? Как да ги накараме да отслужват молитвите си?“ И аз винаги им казвам: на първо място ние трябва да спазваме повелите. Най-добрият начин за известяване е собственият пример. Аз не казвам на децата и внуците ми да кланят намаз. Но молитвата намаз за мен беше пред всяка друга работа. Винаги, преди да тръгна на път, заедно с жена ми и децата ми пресмятах в колко часа да се кача на автобуса, в колко часа ще има почивка, за да не пропусна да отслужа молитвата си? Децата ми израснаха, виждайки моето отношение към молитвите намаз. Може би, ако им бях казал: “Отслужвайте молитвите!”, можех да ги засегна и да ми се обидят.
Понякога и на мен може да ми е трудно да отслужвам молитвата намаз. Болен съм, възрастен съм вече. Понякога се затруднявам. Но ако отслужвам молитвата си, въпреки всичко, това е благоволение от Всевишния Аллах. Защото човек, на когото душата му не желае да отслужва молитвата намаз, я отслужва само защото Всевишният му е заповядал, а това означава, че я извършва с искреност. А искреността означава да извършваш нещо единствено и само в името на Аллах. Един приятел ме попита: „Отслужването на молитвата намаз с нежелание означава ли, че молитвата е невалидна?“ Аз му отговорих: „Отслужването на намаз без желание увеличава наградата.“ Той се изненада и попита: „Как е възможно това?“ „Ако отслужваш с желание и удоволствие, ти го правиш, защото това ти доставя удоволствие. А ако извършваш молитвата, без да желаеш, това значи, че я извършваш само заради Аллах“ – му отвърнах аз.
Понякога се будя нощем. Поглеждам часовника. Време е за сутрешна молитва. Искам помощ от съпругата ми да взема абдест (измиване преди молитва). Казвам на жена ми: „Скоро ще умра. По-добре да извършвам ибадет (богослужение).“ Жена ми ме пита: „Откъде знаеш, че скоро ще умреш?“ „От биологична гледна точка животът ми изтича. Календарът това показва.“
Ако отслужваме всяка молитва намаз като последна, никога няма да ни натежи намазът. Отслужих молитвата на обяд, не мисля за следобедната. Защото нямам гаранция, че ще доживея дотогава.
А и трябва да се замислим. Нещата, които вършим, по-важни ли са от молитвите намаз? Няма нещо по-важно от намаза. Гробищата ни казват: „Няма да останеш вечно на този свят…“ Каквото сме посели в този живот, това ще жънем в Отвъдния свят

На какво трябва да обърнем внимание, когато вземаме гусюл абдест?

Напоследък много хора ми задават въпроси, свързани с измиването при гусюл абдест. Реших да отговоря на въпросите, като се надявам всеки да открие своя отговор за нещата, които го интересуват.
Както е известно – всеки, на когото е задължение (фарз) да вземе гусюл (изкъпване), се счита за духовно нечист. И всеки, който попадне в това състояние, се стреми колкото се може по-бързо да се пречисти.
Но за да няма съмнение, че в пикочния мехур е останала семенна течност, се препоръчва да се отиде по малка нужда, да се поразходи за кратко човек или да поспи малко.
Ако човек избере да поспи, трябва да се съобрази с времето за сутрешната молитва, за да не бъде отговорен за пропуснатия намаз.
Затова преди всичко човек трябва да се пречисти духовно от тази нечистота и, изричайки еузу-бесмеле, да влезе в банята да се изкъпе, като първо почисти с лявата си ръка нечистотиите по тялото си.
След това с дясната си ръка поднася вода към устата си три пъти и изплаква добре, правейки гаргара, за да не остане сухо място. Следва същата процедура към носа – и той също се почиства добре, а след това се измива цялото тяло, като не се оставя нито едно сухо място.
Когато човек е убеден, че по тялото му е измито и няма сухо местенце, дори колкото върха на игла, то той е завършил своето духовно прочистване – гусюл, взел е така наречения „голям абдест“ и, вече пречистен, може да извършва всякакви ибадети.
Краткото описание на измиването гусюл е това. В същото време трябва да се обърне внимание на следните неща:
1. Ако докато се къпете (взимате гусюл), потече нещо от пикочните пътища или някой зъб започне да кърви, това не разваля абдеста гусюл. В случая е достатъчно само да вземете обикновен абдест, за да извършвате богослужения. Значи при къпането, ако потече течност, която по принцип разваля абдеста, тази течност не предразполага да се изкъпете наново. Гусюл се счита само цялостното измиване на тялото, но за извършване на богослужения е необходимо да се направи само частично (нормален абдест) измиване.
2. Пломбите на зъбите не са пречка за измиването гусюл. Водата, която ги измива, се счита, че измива и останалата част. Дори ако измиването гусюл би могло да навреди на превързаните рани по тялото, може само с влажна ръка да се направи месх (потриване) над превръзката, с което се счита, че мястото е измито и не е нужно да се маха превръзката, ако това би навредило на човек.
3. Ако на ноктите има лак, който не позволява на водата да ги почисти, предварително трябва да се отстрани, за да не остане по тялото неизмита част от него. Други бои като къна например, които не образуват дебел слой, не са пречка за взимането на гусюл абдест. Ако по тялото има татуировки (освен че те не са позволени), също не са пречка за подобно измиване. Защото не е образуван слой върху кожата и водата има контакт с тялото.
4. Ако от пикочните пътища потече спокойно течност, която е вследствие на фантазии, тя разваля само абдеста и не се смята за сперма, която да наложи цялостно измиване – гусюл. Когато се установи подобно потичане, трябва да се почисти мястото от бельото, да се вземе абдест и след това да се извършват богослужения.

Дух и смисъл на намаза

Освен ритуално изпълнение намазът притежава дух и смисъл. Всяко действие и всяко слово в него притежават мъдрост и дух. Ако духът отсъства, тогава остава само обредно-ритуалната страна на намаза, която прилича на безжизнено тяло. Ако не се спазват правилата при изпълнението му, такъв намаз прилича на човек, на когото са извадили окото и са отрязали ухото и носа. Ако движенията по време на отслужването му са коректно изпълнени, но липсва дух и смисъл, такъв намаз прилича на човек, който има очи и уши, но не вижда и не чува.
Същността на духа на намаза се състои в това сърцето да е изпълнено с кротост и смирение. Защото целта на намаза е да насочи сърцето към Аллах и да се споменава Неговото име (зикр).
Впрочем Аллах Всевишния повелява:
“Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!” (Та Ха, 20/14)
Пратеникът на Аллах е казал: “Колко много са хората, които придобиват единствено умора и отегчение от молитвите си.”
Това предание е относно нехайните.
Пратеникът на Аллах е повелил: “Много са хората, които отслужват намаз, но им се записва не повече от една десета или една шеста от него. Всеки придобива от намаза онези части, в които присъства сърцето му.”
И отново е повелил:
“Отслужвай намаза, сякаш се прощаваш с някого.” Тоест сбогувай се с душата си (нефс) и нейните желания, откъсни се от тях и се освободи от всичко земно освен от Аллах.
Достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, разказва:
“Пратеникът на Аллах разговаряше с нас. И ние говорехме с него. Когато настъпваше времето за молитва, той сякаш не ни виждаше и не ни познаваше. Ясното осъзнаване на величието на своя Създател бе причина за това негово състояние.”
В едно предание Пратеникът на Аллах повелява:
“Аллах не поглежда намаза, в който не участва сърцето на отслужващия го.”
Когато ставал за намаз, достопочтеният Али, Аллах да е доволен от него, се разтрепервал, цветът на лицето му се променял и казвал: “Настъпи времето за изпълнение на повереното, което беше предложено на седемте небеса и земята, но те не пожелаха да го понесат.”
Суфян ас-Севри е казал: “Намазът, изпълнен без кротост, не е правилен.”
Хасан ал-Басри е казал: “Намазът, изпълнен без участието на сърцето, е по-близо до наказанието.”
Според големите имами като Ебу Ханифа, Шафи и много други учени присъствието на сърцето при първия текбир е достатъчно. Но това постановление е дадено поради неизбежни причини, тъй като по-голямата част от хората са нехайни. Достатъчно означава, че намазът се приема и отпада задължението за неговото повторно изпълнение. Такъв намаз обаче е недостоен да заслужи награда в Отвъдното. Намазът, който заслужава награда в Отвъдното, е онзи, който се отслужва с участието на сърцето. Следователно духът на намаза се състои в непрекъснатото присъствие на сърцето.

Намазът — опората на религията

Из “Алхимия на щастието”, Имам Ал-Газали
Молитвата намаз е опората на религията и неин фундамент. И е на първо място сред останалите богослужения. Аллах, да е славно името Му, закриля и предпазва от прегрешения хората, които отслужват петкратната молитва намаз…
Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява: “Ако близо до някой от вас минава река и той се мие в нея всеки ден по пет пъти, ще остане ли по него нечистотия?” Отговорили му: “Не, нищо няма да остане от неговата нечистотия.” Рекъл: “Така е и с петкратната молитва намаз. С намаза Аллах изличава прегрешенията.”
И е повелил: “Молитвата намаз е опората на религията. Който я изостави, разрушава религията си.”
Молитвата, отслужена навреме, е най-достойното богослужене. И е ключът към рая.
Пратеникът на Аллах повелил: “Аллах не е задължавал своите раби с по-любимо богослужене от намаза освен засвидетелстващите слова. Ако имаше по-любимо богослужене, щеше да задължи с него Своите ангели. Ала те непрекъснато са в намаз. Някои от тях са в състояние на коренопреклонение, други са паднали ничком, трети стоят изправени, а четвърти извършват богослуженията си седнали.”
И е повелил: “Първото нещо от дейността на раба, за което ще се направи равносметка в Съдния ден, е молитвата намаз. Ако тя е благополучна, рабът ще сполучи и спечели, ако е провалена, той ще изгуби и ще пропадне.”
И е повелил: “Най-лошият крадец е онзи, който краде от намаза”, т.е. който не спазва правилата за правилното отслужване на тази молитва.

СРЕЩУ НЕХАЙСТВОТО НА СЪРЦЕТО

СРЕЩУ НЕХАЙСТВОТО НА СЪРЦЕТО
Причините за нехайството на сърцето по време на намаз са две:
1. Външни причини: например, когато отслужва намаз, вижда или чува нещо, което го занимава. И сърцето му се насочва към видяното или чутото. Защото сърцето следва зрението и слуха. Решението е да се търси усамотено място. Мрачното място е за предпочитане. Отдадените на богослужения захид и абид предпочитаха малките и мрачни стаи.
Абдуллах б. Юмер (р.а.) поставяше далече от погледа си своите вещи и книги, докато отслужваше намаза.
2. Вътрешни причини: например, когато го занимават разни мисли. И те са два вида:
а. Мисли, породени от несвършена работа. За да се освободи човек от този род мисли, първо трябва да свърши работата си и сетне да пристъпи към намаза. Поради тази причина Пратеника на Аллах (с.а.в.) е повелил:
“Когато яденето е готово и настъпи времето за намаз, първо се нахранете.”
Също така, ако трябва да се каже нещо на някого, трябва да бъде казано, та да се успокои сърцето и сетне да се пристъпи към намаза.
б. Мисли, породени от недовършена работа. Решението е сърцето да бъде занимавано със значенията на споменаванията зикр и знаменията от Корана.
Хз. Талха (р.а.) отслужвал намаз в своята фурмова градина. Една красива птица, кацнала сред клоните на едно дърво, привлякла погледа му. Забравил колко рекята е отслужил. После се явил пред Пратеника на Аллах (с.а.в.) и се оплакал от сърцето си пред него, а като изкупление на действието си, подарил цялата градина на бедните.
Накратко, който иска да изпита удоволствие от намаза и да постигне спокойствие, трябва да пречисти сърцето си от всичко, което го занимава. Из “Алхимия на щастието” Имам Ал-Газали

Същността на действията в намаза

Първото нещо от намаза, което достига при теб, е призивът езан. Щом е така, подобава ти се, когато чуеш езана, да обвържеш сърцето си с намаза и да започнеш да се подготвяш за него. Праведните предшественици (селеф-и салихин) постъпваха така. Независимо от своя мезхеб (религиозно направление), всички те, когато чуеха езана, изоставяха всяка работа и се вслушваха в него. Ковачът оставаше с чук в ръката си, без да удари нито веднъж в наковалнята. Когато чуеше езана, обущарят оставяше иглата си забита в кожата, без да я извади. Постъпваха така, защото осъзнаваха, че който изпитва радост в сърцето си, когато чуе призива на муеззина (призоваващият към молитва), ще изпита същата радост, когато чуе гласа на призоваващия в Съдния ден.
Почистването на тялото и дрехите е външната форма на чистотата. Чистота на сърцето се постига с покаяние, разкайване и изоставяне на лошите навици. Защото сърцето е божествена наблюдателница.
Покриването на срамните места се изисква за да се скрият тези места от хората. Същността на това действие се състои в това да скриеш лошотиите в сърцето си от Аллах (дж.дж.). Но е ясно, че нищо не остава скрито за Него. Следователно сърцето трябва да се пречисти от лошите навици, а това се постига с покаяние.
Пратеника на Аллах (с.а.в.) е повелил: “Който се покае за греха си, е като онзи, който няма грехове.”
Покаянието тевбе заличава провинението. Ако не можеш да направиш това, тогава поне се засрами и нека са ти перде страхът и срамежливостта. Срамежливо заставай пред Аллах (дж.дж.), с наранено сърце, така както един избягал роб застава пред господаря си и не може да вдигне нагоре глава заради своето провинение.
Смисълът на обръщането в посока към къбле е в изоставянето на всичко земно и отвъдно и обръщане на сърцето към Аллах (дж.дж.). Както физическото къбле е едно единствено, така и вътрешното къбле, това на сърцето, е едно, и то е Аллах (дж.дж.).
Сърцето, свободно разхождащо се из долината на мислите, е като човек, който обръща погледа си във всички посоки. Поради тази причина Пратеника на Аллах (с.а.в.) е повелил:
“Онзи, който отслужва намаза и насочва желанията, лицето и сърцето си единствено към Аллах (дж.дж.), в края на намаза той става като в деня, когато майка му го е родила.”
Както отвръщането на лицето от къбле проваля външната форма на намаза, така и отвръщането на сърцето от Аллах, да е славно името Му, уврежда неговия дух и същност.
Смисълът на къям (изправен стоеж) е смирено заставане прав пред Аллах (дж.дж.) с поглед, сведен надолу. А същността на къяма се състои в прекратяване на поривите на сърцето и отдаването му на Аллах (дж.дж.).
По време на намаз човек трябва да се чувства сякаш е застанал пред Аллах в Съдния ден в очакване на своята равносметка. Тогава ще му бъдат показани всички тайни.
Учудващо е положението на човек, който старателно отслужва своя намаз, когато разбира, че някакъв учен или праведен човек го наблюдава. Не бърза и не се оглежда. Ала въпреки че знае, че Аллах го вижда всеки миг, не се срамува от Него и е нехаен. Колко голямо невежество е това!
Сподвижниците на Пратеника на Аллах отслужваха намаз толкова спокойно, че дори и птиците ги смятаха за предмети и не се страхуваха от тях.
Пратеника на Аллах (с.а.в.) казал следното за човек, който с ръка погладил брадата си по време на намаз: “Ако в сърцето му имаше кротост (худу) и боязън (хушу), и ръката му щеше да е като сърцето му.”
Рукю и суджуд са проява на скромност чрез тялото. Защото най-достойните сред органите докосват пръстта – най-низшето сред творенията – с което напомнят за своето създаване от пръст и че към пръстта отново ще се върнат.
Четенето (къраат) по време на намаз, както и всяко изречено слово, има определен смисъл. Например смисълът на “Аллаху екбер” е: “Аллах е най-великият”. Ако човек не разбира този смисъл, е невежа. Но ако въпреки това, че го разбира, но заделя повече място в сърцето си за нещо различно от Аллах (дж.дж.), тогава му се казва: “Словото ти е вярно, но ти си лъжец”. Защото онова, на което отдава по-голямо значение, отколкото на Аллах, е неговият бог.
Всевишният Аллах (дж.дж.) повелява:
“Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти?” (Ал-Джасиа, 45/23)
Когато изрича “Елхамду лилляхи раббил алемин”, смисълът на който е: “Хвала на Аллах – Господа на световете”, човекът трябва да си припомни, че всичките блага, с които е дарен, са от Аллах (дж.дж.) и сърцето му да се изпълни с благодарност към Него. Защото отправянето на хамд е израз на благодарност. А благодарността се извършва със сърцето.
Когато изрича “Иййаке на’буду”, т.е. “Само на Теб служим”, сърцето му трябва да се изпълни с искреност (ихляс).
Когато изрича “Ихдинассърата’л мустаким”, т.е. “Теб за подкрепа зовем”, сърцето му трябва да се изпълни с моление към Аллах.

Чисти ли са кучетата и котките и можем ли да отслужваме намаз, ако те докоснат дрехите ни?

Урината, слюнките и изпражненията на животните, на които месото не се яде, се считат от неприятните нечистотии.
На птици, на които месото също не се яде, като ястреби и орли, нечистотиите им се считат за по-леки. А от животните, на които месото не се яде, само слюнката и козината на котката се считат за чисти. Затова, ако върху дрехата ви има котешка козина или котката е облизала ръката ви, то това не е пречка за молитвата намаз. Тъй като котката често е много близо до хората, докосва мебелите вкъщи и често облизва ръцете, краката и дрехите на хората, за да не се затрудняват, Всевишният е отредил слюнката и козината й за чисти. В тази връзка Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Те (котките) не са мръсни. Просто те обикалят повече около вас.“
А относно чистотата на кучетата, според мезхеба на Ханефи, самите кучета не се считат за нечисти. Защото кучетата се използват при защита и ловуване. Затова, ако куче се потрие в дрехите ви, може да отслужвате молитва намаз с тези дрехи. За нечисти се считат слюнката и изпражненията на кучето. Ако кучето постави уста в някоя купа, то този съд задължително трябва да се измие седем пъти. Пратеникът на Аллах е повелил: „Ако куче пие от съда на някой от вас, то нека измие съда седем пъти.“
Според мезхеба на Малики, независимо дали кучето е пазач или овчарско куче, като цяло то е чисто. Само в случай че се храни от някой съд, той трябва да се измие седем пъти. Не е нужно да се измива мястото, където е паднала част от слюнката на кучето. А според мезхебите на Шафи и Ханбели кучетата, както и прасетата, се считат за нечисти. Изцапаните от тях дрехи, трябва да се измият седем пъти, като едното измиване трябва да е с пръст.

Хаджет намаз

Хаджет намаз е благоволение на Всевишния за нуждаещите се. В някои източници се посочва, че този намаз може да се отслужва след нощния (ятсъ) намаз, но всеки може да отслужва хаджет намаз по всяко време, в което човек почувства, че е изпаднал в нужда или беда, или ако човек има някаква молба към своя Създател. Хаджет намаз може да се отслужва по два, четири или дванадесет рекята, като в едно предание Пратеникът на Аллах ни посочва, че в първия рекят след сура Фатиха се чете три пъти Айетю-л Кюрси, а на втория рекят след сура Фатиха – по един път сура Ихляс, Фелек и Нас. След края на молитвата намаз се отправя благослов към Всевишния и Пратеника се отправя специална молитва за хаджет намаз, която е следната: „Няма друг бог, освен Аллах, който е Всеблаг и Щедър. Изказвам възхвала на Аллах, Господаря на трона, и благодаря на Всевишния Аллах. О, Аллах! Искам от теб всичко, което води до милостта Ти; опрощение на греховете ми; извършване на благородни дела (което е връхната точка на праведността) и отричане от греховете. Не оставяй нито един неопростен грях, нито една неразсеяна тъга и неизпълнено нито едно мое желание, което е сходно с волята Ти! О, Аллах, Ти, който си най-милостив от милостивите!“

Допълнителни нафиле намази, които могат да се отслужват

Молитвите намаз извън задължителните (фарз и ваджиб) са допълнителните (нафиле) намази, за които има предания, че Пратеникът на Аллах е отслужвал. Те се разделят на две – сюннет и допълнителни (нафиле) намази. Сюннет ибадетите са тези, които Пратеникът е извършвал редовно, като рядко ги е пропускал. А допълнителните (мюстехаб) ибадети са тези, които Пратеникът понякога е извършвал, а понякога не. В нафиле намазите влизат и намаз истихаре (извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно), тевбе намаз, теспих намаз и тахиййетюл месджид (при влизане в джамия). Има и определени намази, които могат да се отслужват всеки ден, като някои от тях са следните:
Техеджут намаз
Техеджут означава „ставане нощем и отслужване на намаз, или нощен намаз“. Според преданието Пратеникът на Аллах отслужвал нощния (ятсъ) намаз и лягал, без да отслужи витр намаз, като след известно време ставал и отслужвал техеджут. След това отслужвал и намаза витр, изчаквал да влезе времето за сутрешна молитва и отслужвал сюннета на сабах намаз.
Духа намаз
Има много предания, които посочват, че Пратеникът е отслужвал този намаз и го е препоръчвал на своите сподвижници. Отслужването на този намаз е мюстехаб (желателно). Молитвата може да се отслужва 45 минути след изгрева на слънцето до малко преди настъпването на обедния намаз, като може да се отслужва два, четири, осем или дванадесет рекята намаз.
Еввабин намаз
Евваб означава „покайващ се, осланящ се“ и затова се нарича още намаза на покайващите и осланящите се на Всевишния. Този намаз е шест рекята, като може да се отслужи както наведнъж, така и по два рекята. Пратеникът на Аллах е повелил: „Който отслужи шест рекята след вечерната (акшам) молитва, без да говори преди това нередни неща, се счита, че е извършвал ибадет в продължение на десет години.“

Молитва, която се чете между двете седждета

Хазрети Айше, Аллах да е доволен от нея, предава, че Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, толкова продължително стоял прав (къйам) по време на намаз, че си помислила, че няма да се поклони в рукю. Толкова дълго стоял в поклон на рукю, че смятала, че няма да отиде в поклон на седжде. И седждето му било също толкова дълго, че смятала, че няма да се изправи. При поклон в рукю Пратеникът, освен молитвата „Субхане раббийел азим“, е чел и други молитви дуа. Както посочихме по-рано, Пратеникът стоял продължително време прав, в рукю и седжде, като е отправял много молитви в намаза. Така че човек, който отслужва молитва намаз, по време на седжде, ако прочете поне една от дуите на Пратеника, освен че ще спази неговия сюннет (традиция), но и ще изпълни задължението (ваджиб) да се стои достатъчно време на седжде. А всъщност много хора не знаят, че по време на седжде може да се четат молитви дуа. Две от дуите, които Пратеникът е произнасял по време на седжде, са следните:
„Раббигфирли раббигрирли“ (О, мой Създателю, опрости ме, о, мой Създателю, опрости ме.)
„Аллахуммегфирли, ве’рхамни ве афини, ве’хдини, ве’рзукни, веджбурни, вер’фа’ни“ (О, Аллах, опрости ме, помилвай ме, напъти ме, помогни ми, дари ми здраве, дай ми препитание, извиси ме!)
Ако човек няма много време, може да каже само началото на дуата: „Аллахуммегфирли, ве’рхамни“ (О, Аллах, опрости ме, помилвай ме!)

Украсете молитвите си намаз с дуа

Много хора в молитвата намаз, след сура „Фатиха“ (Откриващата), четат сурите от сура „Фиил“ (Слонът) до сура „Нас“ (Хората). Тези сури хората са ги нарекли и сурите на намаза. Но в молитвата намаз освен тези могат да се четат и всички други знамения (айети) от Корана.
Ибни Месуд разказва: „Един ден реших да отслужа нощна (техеджуд) молитва намаз с Пратеника на Аллах. Щях да остана с него през нощта и да извършвам ибадета (богослуженията), който извършва и Пратеникът. Той застана на молитва намаз, аз също застанах до него. Но не отиваше на поклон в рукю. Прочете сура „Бакара“ (Кравата), след което си помислих, че ще се наведем в рукю, но Пратеника продължи. Прочете и сура “Али Имран”, и сура „Ниса“ (Жените), едва след това се наведе в рукю. Толкова се изморих по време на намаза, че започнах да си мисля лоши неща.“ Един от присъстващите попита: „Какви лоши неща си мислел?“ Ибни Месуд отговори: „Помислих си да прекъсна молитвата намаз и да оставя Пратеника сам да продължи.“
Начинът, по който Пратеникът е отслужвал молитвата намаз, е той да не се смята като обичаен навик за изпълнение. По този начин се показва, че в намаза могат да се четат и други сури от Корана, а в същото време се осъзнава по-добре стойността на молитвата намаз. Във тази връзка всеки праведен мюсюлманин може да научава повече знамения от Корана наизуст, да осъзнава тяхното значение и да ги чете в намаза.
По същия начин има и много други молитви дуа, които Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е чел по време на поклон в седжде, между двете седждета, докато е бил седнал в тешеххюд. Също така е важно, особено в допълнителните (нафиле) намази, те да се обогатят с молитвите дуа, които е отправял Пратеникът, и тези, посочени в Свещения Коран, като това са действия, които доближават човек още повече до неговия Създател. Но ако в намаза се използват дуи като „Господи, дай ми пари“, които не са нито в източниците от хадисите на Пратеника, нито от Корана, това може да направи намаза недействителен. Затова в намаза знаменията трябва да се четат на оригиналния език.
Ред на четенето на знамения в намаза
В намаза след прочитане на сура “Фатиха” (Откриващата) е достатъчно да се прочетат най-малко три айета (знамения) от целия Коран. Не е задължително да се четат последните десет сури в Корана, които са известни сред хората като „сурите на намаза“. Но тук има и няколко особености. На първо място задължителните (фарз) намази, след сура “Фатиха” знаменията или сурите, които се четат, трябва да са по ред. Този ред важи за всяка отделна част от намаза, като не е задължително да се следи редът за следващите намази. Според вероучението на Юмер Насухи Билмен, за ханефи мезхеб е ваджиб (задължително) след сура “Фатиха” да се чете една сура или знамение, дълго, колкото една сура. Във втория рекят на задължителните (фарз) намази трябва да се чете знамение или сура дълго, най-малко колкото прочетената на предишния рекят.
Молитвите на Пратениците
Начело с Последния Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в Корана се споменават още и молитвите дуа на много други пратеници като хазрети Адем (Адам), хазрети Нух (Ной), хазрети Ейуб (Йов), хазрети Ибрахим (Авраам), хазрети Муса (Моисей), мир на тях, и други. А молитвите дуа на Пратениците са най-хубавите примери за молитва към Всевишния Аллах.
Ето и някои молитви дуа в Свещения Коран, препоръчани и на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари:
„Достатъчен ми е Аллах! Няма друг Бог освен Него! На Него се уповавам. Той е Господът на великия Трон.“ (Покаянието, 9/129)
„Господи мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните! И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!“ (Вярващите, 23/97-98)
„Господи, опрости и помилвай! Ти си Най-милосърдният.“ (Вярващите, 23/118)
„Господи мой, въведи ме с достойнство и ме изведи с достойнство! И дай ми за подкрепа власт от Теб!“ (Нощното Възнесение, 17/80)
Молитвата на хазрети Адем (Адам) и хазрети Хавва (Ева)
„Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.“ (Стената, 7/23)
Молитвата на хазрети Юсуф
„Господи, предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.“ (Юсуф, 12/33)
Молитвата на хазрети Нух (Ной)
„Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш и не ме помилваш, ще съм от губещите.“ (Худ, 11/47)
Молитвата на хазрети Ибрахим (Авраам)
„Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата! Господи наш! И приеми зова ми!“ (Ибрахим, 14/40)
Молитвата на хазрети Юнус
„Няма друг бог освен Теб! Всечист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ (Пророците, 21/87)
Молитвата на хазрети Муса (Моисей)
„Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми! И развържи възела на езика ми, за да разбират словото ми!“ (Та-ха, 20/25-28)
Молитвата на хазрети Зекерия
„Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващият зова.“ (Родът на Имран, 3/38)
Молитвата на хазрети Сюлейман (Соломон)
„Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!“ (Мравките, 27/19)
Молитвата на хазрети Ейуб (Йов)
„Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ (Пророците, 21/83)

Кога е нежелателно (мекрух) да се отслужва молитва намаз?

Молитвата намаз е задължение (фарз) на всеки един мюсюлманин. В много знамения от Корана и хадиси на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, този факт е ясно пояснен. Задължителните молитви намаз, които не могат да се отслужат в определеното за тази цел време, могат да се отслужат впоследствие като „каза“ намаз. Относно така наречените времена „керахет“, в които е нежелателно да се отслужва молитва намаз, различните мезхеби имат различно мнение. Времето „керахет“ се състои от 5 позиции. Те са следните: по време на изгрев слънце; когато слънцето е в зенита си по обяд; при залез слънце; след сутрешната (сабах) молитва до изгрева на слънцето и след следобедната (икинди) молитва до залез слънце. В периода на тези времена отслужването на намаз, погребване на починал човек, отслужване на заупокойна молитва (дженазе намаз) е нежелателно (мекрух) да се извършва. Следователно времената, които се наричат „керахет“ и в които е нежелателно да се отслужва молитва намаз, са по време на изгрев слънце; когато слънцето е точно в зенита си и при залез слънце. Според това „керахет“ е времето около 45 минути след изгрев слънце, 40-50 минути преди призива езан за обедната молитва и 40-50 минути преди призива езан за вечерна (акшам) молитва.
Мненията на мезхебите относно тези времена са следните: според Ханефи мезхеб отслужването на намаз в посочените пет времена е силно нежелателно (тахримен мекрух), близо до забранено. Според Шафи мезхеб в първите три времена е силно нежелателно, а в другите две – също нежелателно, но по-скоро клони към позволено. Според имам Малики в първите три времена отслужването на нафиле (допълнителен) намаз е забранено, а в другите две времена – нежелателно. Според Ханбели мезхеб и в петте посочени времена е забранено (харам) да се отслужва молитва намаз.
Времето за сутрешната молитва настъпва след края на времето за имсак и свършва с изгрева на слънцето. Според имам Ханефи е по-добре сутрешната молитва да се отслужва близо до изгрева на слънцето, а според имам Шафи – след имсак. Човек, който пропусне сутрешната молитва намаз, може да я отслужи заедно със сюннета, след като мине времето за керахет до обедната молитва. Ако следобедната молитва не е отслужена навреме, се отслужва само фарзът, ако е във времето керахет – преди вечерната молитва.

Отслужва ли се повторно молитвата намаз, ако човек се е обърнал в погрешна посока?

Едно от задълженията (фарз) за мюсюлманина е да се обръща към Кябе по време на молитва намаз. В Свещения Коран се повелява следното: „Откъдето и да тръгнеш, обръщай лице към Свещената джамия, и където и да бъдете, обръщайте лица към нея…“ (Кравата, 2/150) В знамението не се казва към Кябе, а в посока към Месджиди Харам, което означава, че човек трябва да се обърне в тази посока. И без това е невъзможно на 100% човек да спази и да се обърне точно към Кябе. Достатъчно е да се обърне към Месджиди Харам. Но хората, които отслужват молитва намаз в Месджиди Харам, са задължени да се обърнат точно към Кябе. Определянето на посоката може да се осъществи по няколко начина. За целта, разбира се, човек трябва да има определени познания, ако реши да определи посоката с компас. В днешно време посоката може да се определи и от програми в телефона или сайтове, който изчисляват и показват правилната посока на всеки един град, място и адрес. Определянето на посоката за отслужване на молитвата намаз може да стане и от джамиите, които са насочени към Кябе, а също така вратите на минаретата сочат правилната посока. Ако човек съзнателно не се обърне в посока към Кябе, неговият намаз е несъстоятелен. Ако поради здравословни причини човек не може да се обърне изцяло към Кябе, то се обръща доколкото може и по този начин отслужва молитвата си. Ако някой не знае посоката, към която трябва да се обърне, трябва да попита друг, който знае. Ако няма такъв човек наблизо, сам предприема действия да уточни посоката и отслужва молитвата си. Ако, след като приключи молитвата си намаз, разбере, че се е обърнал в погрешна посока, не се налага да отслужва още веднъж намаза, защото предварително е попитал някого или сам се е ориентирал и потърсил начин да я определи. Ако по време на самата молитва намаз осъзнае и разбере, че се е обърнал в погрешна посока, се обръща в правилната и отслужва докрай молитвата си, без да я прекъсва. Ако има някой, който може да му покаже правилната посока, но въпреки това човек не го пита и сам определя посоката за намаз, при положение, че е преценил правилно, намазът му се зачита, но ако се е обърнал в погрешна посока, трябва отново да отслужи молитвата си намаз. Ако човек не е сигурен към коя посока да се обърне, направи проучване и въпреки това се обръща в друга посока от тази, за която смята, че е правилна, независимо дали се е обърнал в правилната посока или не, трябва отново да отслужи молитвата си намаз.