Предава се от Пейгамберина (с.а.с.), че:
“Първото нещо, което ще изчезне от тази общност е съсредоточеността в намаза, дори няма да се види съсредоточен.”
/Табарани/
“Онзи, който не изпълни добре рукю, и кълве когато е на седжде, той прилича на човек, който е гладен и яде една-две фурми, но това не му е достатъчно.”
/Табарани/
В хадис-и шериф Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, казва:
“Който внимателно вземе абдест, извърши навреме намаза и старателно изпълнява намиращите се в него рукю, седжде и другите основи като в същото време не се разсейва,намазът му се издига като сияеща светлина.
Намазът говори на този, който го изпълнява:
“Аллах да те пази, както ти спазваш правилата за моето изпълнение.
Който не взимастарателно абдест, не изпълнява навреме намаза, не спазва намиращите се в него рукю и седжде, намазът му се издига като едно черно и страшно тяло.
Той казва на този, който го изпълнява:
“Аллах да те погуби, както и ти погуби мен”.
Когато този намаз стигне до място, където Аллах Теаля пожелае, той бива обвит в парцал и хвърлен в лицето на небрежно изпълняващия го.”
(Таберани)
Всъщност, човек получава награда само за онзи намаз, който е изпълнил със старание и духовно присъствие. Изпълняващите истински намаза се стараят да го направят така, че да удовлетворяват Аллах Теаля. Тяхното внимание не трябва да е заето с нищо друго, освен с намаза, да изпитват чувство на спокойствие и утеха.
Те съсредоточават погледа си там, където правят седжде и чувстват, че са наблюдавани от Аллах Теаля.
Отдават се на Него и забравят всичко останало.
Без съмнение това са хора, чийто сърца са чисти и искрени.
Тоест хушу е плод на искреността.
Така е, защото чрез искреността човек достига високо до Аллах Теаля;
тя е причина и за покровителството на Аллах Теаля към човека.
В хадис-и шериф се казва:
“Нека искрените хора да бъдат известени с добрата новина, че те са светлина в правия път.
По тази причина биват превъзмогнати най-тежките изпитания.”
(Федаил-и А’мал, 285-286)
За да има ефект от искреността и хушу в намаза, трябва да бъдат отразени следните обстоятелства.
1. Спокойствие на сърцето:
сърцето трябва да бъде изпълнено само с дуа, тесбих и четене на Коран-и Керим и да бъде отстранено от него всичко останало, защото сърце, което е заето с различни помисли и чувства, не може да се съсредоточи в намаза. То остава далеч от Аллах Теаля.
Така че човек трябва да се избави от небрежността и заблудата, да се приближи до Аллах Теаля, както и да се опита да разбере духовния смисъл на всичко, което изрича, тогава сърцето му ще намери спокойствие.
Ето защо ехлюллах – приятелите на Аллах изпълнявали повторно не само намаза, когато не бил изпълнен с нужното старание и не били спазвани видимите норми, но и намаза, който бил изпълнен без хушу и успокоение на сърцето.
Въпреки че е невъзможно всеки да изпълни намаза по този начин, спокойствието на сърцето в намаза е нещо много важно и заслужаващо внимание.
Причината за успокояване на сърцето е желанието за духовно издигане.
А това желание се поражда със знанието че близостта с Аллах Теаля е възможна само чрез намаза.
2. Разбиране:
да се стараем да схванем смисъла на онова, което се изрича в намаза.
Тази тънкост е най-важна след спокойствието на сърцето, тя е мост между състоянието в и извън намаза.
3. Възвеличаване:
чувството, че се намираме в присъствието на Аллах Теаля – след като човек осигури спокойствие на сърцето и разбиране на онова, което изрича в намаза, трябва да спазва и приетите норми.
Уважението и старанието в намаза биват умножени и помагат на извършващия намаз пред Аллах Теаля. Тоест, когато на изпълняващия намаза бъде казано:
“Ако желаеш намаза ти да бъде духовно извисен, размисли върху величието на Аллах Теаля, върху благата, които Той ти е дал и разбери, че според това твоят ибадет е непълен!
Не се заблуждавай, пази се да не погледнеш само отстрани ибадета си и да помислиш, че си изпълнил задължението си към Аллах Теаля!
Даже и Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, правеше тевбе като казваше:
“Я Рабби!
Аз не успях да ти направя ибадет, какъвто Си заслужил!
Моля Те, прости ми!”
Така човек разбира смисъла на тези думи и се възползва от намаза възможно максимално.
4. Страхопочитание:
страх, когато става причина човек да схване величието на Аллах Теаля, както и собственото си безсилие.
Чрез него намазът се осъществява с необходимата сериозност и богобоязливост.
Таква, тоест чувството на богобоязливост в сърцето и предпазване от заблуда, е единственият фактор, който спомага за духовното издигане на човека.
В айет-и кериме е казано:
“…Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.”
(Худжурат, 49/13)
Ебу Зерр, радияллаху анх, разказва:
“Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, през един есенен ден излязъл навън.
Листата на дърветата падали.
Той казал:
“О, Ебу Зерр!
Няма съмнение, че ако един човек – мюсюлманин изпълнява намаза само за да постигне одобрението на Аллах Теаля със старание и богобоязливост, неговите грехове се стопяват, както изсъхват листата на дърветата.”
(Ахмед, Тергиб)
5. Надежда:
освен да възвеличава Аллах Теаля, човек трябва да има надежда и вяра в Неговия рахмет (милост), затова след намаза трябва да прави дуа, израз на подчинение пред величието Му.
Ако няма надежда, постоянният страх от Аллах Теаля натежава в сърцето и духовната хармония се разпада. Надеждата отстранява тази опасност.
Тя дава равновесие в света на сърцето.
6. Срамежливост:
допълва другите достойнства.
Човек, който се срамува от Аллах Теаля, се пази от недостойни постъпки, и така се учи от грешките си в намаза.
Тогава разбира смисъла на хадиса, в който Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, казва:
“Никой да не разчита на себе си и на делата си
(да не смята, че намазът е достатъчен за да бъдат опростени греховете му).”
(Федаил-и А’мал, 251)
Постоянното спазване на етиката в намаза е единственият начин човек да не изпадне в заблуда като смята, че изпълнявайки намаз, греховете му непременно ще бъдат опростени.
Защото опрощението е отношение на Аллах Теаля, изпълнено с милост, почтеност и щедрост и присъщото Му благоволение.
Извършените от нас ибадети не са достойни за Аллах Теаля, Който всъщност заслужава много повече.
Само извършените със скромност и срамежливост пред Аллах Теаля ибадети, тъй като вярващият е схванал величието на Твореца си, са способни да доведат до удовлетворението на Аллах Теаля и да станат причина за помилване и опрощаване на човека.
Онзи, който не съчетава ритъма на тялото си с хушу в сърцето, намазът му няма да даде желания резултат. Затова човек трябва да се подготви за намаз, както физически, така и духовно.
По въпроса за отказването от всичко друго, което може да наруши целостта на намаза, но в същото време да не се пренебрегват човешките слабости, в хадис-и шериф се казва:
“Ако храненето и намазът съвпадат в едно и също време, първо се нахранете и тогава извършете намаза.”
(Бухари, Муслим)
По отношение на сърцето в намаза, тоест състояние на хушу, учените са много стриктни, когато заговорят по този въпрос, на който трябва да наблегнем.
Споменават се три типа хора
(споменати образно, а не буквално),
чийто намаз не ще бъде приет:
1. Ловец
2. Хамалин
3. Търговец Тук под “ловец” се разбира човек, който в намаза не спазва никаква етика.
Очите му постоянно шарят, непрекъснато се движи и не остава в покой.
“Хамалин” е човек, който има нужда да се облекчи, но не го е направил преди да вземе абдест и да встъпи в намаз.
А под “търговец” се разбира човек, който е встъпил в намаз, но не е престанал да мисли за светските си дела и търговията.
Тези хора няма да достигнат до хушу, което е необходимо в намаза, те не се отдават на ибадета, а правят намаз само привидно и може би затова не е приет от Аллах Теаля. Всяка частица от човешкото тяло трябва да вземе участие в намаза, това е едно от условията за намаз.
Например, когато Расулюллах, салляллаху алейхи веселлем, видял един, който в намаза почесал брадата си, казал:
“Ако в сърцето на този имаше хушу, всяка част от тялото му щеше да бъде неподвижна.”
(Тирмизи)
От този хадис се разбира, че е наложително в намаза, сърцето и тялото да бъдат в един ритъм.
Следващите хадиси се основават на тази истина: “Когато някой от вас встъпи в намаз, нека цялото му тяло бъде неподвижно!
Да не се люлее като евреин!
Защото покоят на тялото в намаза е причина за пълнотата и точността на намаза.”
(Тирмизи)
“Седем неща, които се извършват в намаза са от шейтана (тоест неща, които шейтанът обича). Разкървавяването на носа, дрямката, безпокойството, прозяването, почесване, поглеждане наляво надясно и игра с каквото и да е…”.
(Тирмизи)
Изброените в хадиса действия провалят духовната градивност на намаза.
От друга страна, ако човек извършва намаз привидно с хушу, а вътрешно остава далеч от него, означава, че е двуличен, от което трябва да пази сърцето си чисто. Последното, което трябва да се каже за хушу е дуата на Ибрахим, алейхиселям, спомената в Коран-и Керим, като в същото време може да се вземе за пример:
“Господи мой, стори мен и потомството ми да отслужваме молитвата!
Господи наш!
И приеми зова ми!”
(Ибрахим, 14/40)
