НАМАЗЪТ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ

 

Най-голямата признателност за безбройните блага, с които ни е дарил нашият Господар, е изпълняването на намаза. Защото с петкратния намаз, който продължава до смъртта, можем най-добре да изкажем признателността си за неговата щедрост.
Нашият Господар ни е дарил с толкова благодеяния, че дори не знаем тяхната истинска стойност. Никой не осъзнава напълно колко са важни и ценни органите на тялото му, дарени от Аллах. Само когато се разболее или ги изгуби, човек осъзнава стойността им.
Ако не виждахме, не бихме ли дали милиони, само и само да прогледнем? Дали ще заменим ръцете или краката си дори с цялата Вселена?
Ами разумът? Ами душата? Ами чувствата, които са с неизмерима ценност, бихме ли ги продали срещу земна облага?
Ето, нашият Господар, Който ни е повелил намаза, ни е дарил всичко това заедно още безброй други блага. В Корана се повелява: „И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.“ (ен-Нахл, 16: 18).
Невъзможно е да се отблагодарим за тези безбройни дарове с отслужване на петкратен намаз. Но нашият безкрайно състрадателен Господар какво прави? Дарява ни с дженнета и ни спасява от джехеннема.
Нима не трябва да прегърнем намаза и бързаме към джамията, щом чуем езана, за да Го удовлетворим и, спасявайки се от наказание, да заживеем в дженнета заедно с всичките си близки един безкраен живот.
За да осъзнаем стойността на тялото си, ще ни помогне следната интересна история:
През 2002 г. американски съд постановил да се изплати 53 млн. долара обезщетение на 7-го-дишно дете, което загубило крака си на стълбище, излизайки от метрото.“
Едно дете загубва крака си и виновният е осъден да плати 53 млн. долара!
Помислете, ако трябва да си купите крак за 53 млн. долара, ще трябва да работите 25 години, изкарвайки 250 хиляди месечно и съответно 3 милиона годишно.
Ако загубата на един крак в този преходен свят кара един човек да работи 25 години, тогава какво ли трябва да е наказанието за погубването на цялото тяло – на мозъка, сърцето, душата и чувствата завинаги?
Нашият Господар, в замяна на безкрайните блага, които ни е дал, изисква от нас да изпълняваме намаз, който е съвсем кратък и лек ибадет.
Петкратният намаз ни отнема само един час, нещо повече, нашият Господар дава на онзи, който изпълнява редовно намаз, наградата да живее вечно в дженнета – дома на безкрайното щастие. Докато нашите дела не са достатъчни дори за обезщетението на един загубен крак.
Ако искате, нека оставим настрана фантастичните сметки, като 250 хиляди долара на месец и да разкажем самата истина.
Да печелиш хиляда лева месечно са много добри пари за нашата страна. Според тази сметка човек, който печели 12 хиляди годишно, ще трябва да работи точно 6250 години, за да придобие 75 милиона лева. С една дума, ще трябва да се работи от времето на Адем (а.с.) до сега само за един крак. Така според човешкото право ще бъде покрито само материалното и моралното обезщетение на един крак.
Грубо казано за 25-те ни органа ще трябва да работим 156.000 години. Разбира се, в тази сметка не са включени духа, способността да мечтаем и чувствата ни. Не влизат и безбройните материални и духовни блага, които са вложени в тялото ни. В този случай парите на никой богаташ няма да са достатъчни, за да заплатят дарените му от Аллах блага дори и по силата на човешкото правосъдие.
Нека не забравяме, че едно око е много по-важно и необходимо от един крак. Сърцето и мозъкът пък са по-ценни от окото и ухото. А разумът и духът са над всичко. Вярата, която ни подсигурява вечния живот, не можем да измерим с нищо.
Ние сме отрупани с изобилие от великолепни дарове. От детството си спомням един разказ. Всевишният Аллах попитал един човек, който прекарал целия си живот в ибадет: „Рабе мой, как да постъпя с теб според милостта си или според твоите ибадети?“ Тъй като този човек прекарал целия си живот в ибадет, той отвърнал: „Според моя ибадет, Господарю.“ Тогава меляи-кетата пресметнали един по един неговите иба-дети. И какво установили? Че ибадетите, които изпълнил този човек не били достатъчни, за да се отблагодари само за едното си око и поради това трябвало да отиде в джехеннема. Но той се разкаял и измолвайки прошка от Аллах, бил допуснат в дженнета.
Нека Аллах ни пази от такава самонадеяност, т.е. да се доверяваме на ибадетите си.
Ще спомена още няколко примера за стойността на тялото и здравето, дарени ни от Аллах:
Ръстът и краката са блага от Аллах. Когато бях в казармата на един от приятелите ми единият крак беше с 3 см. по-къс и му правиха три пъти операция. След всяка операция той лежеше по три месеца и през шест месеца му правеха по една операция. По този начин всяка операция удължаваше крака му с 1 см. Какво ще кажете, ако за всеки сантиметър от ръста ни се прави операция, дали ще ни стигне животът? Например един човек висок 1.70 м., трябва точно 170 пъти да бъде опериран и 42 години да прекара на легло.
Също така онези които са ниски, поради недостиг на хормони, може да пораснат с 30 см. чрез произведен с помощта на генното инженерство хормон. Но за това са нужни 120.000 долара. Ако печелим 500 долара месечно, ще е необходимо да работим за тази цел точно 20 години.
Двадесет и четири годишният син на мой познат в Турция бе принуден да замине в САЩ за мозъчна операция със самолет, оборудван за тежко болни. Семейството му беше заможно и пое всички разходи. За съжаление резултатът от цялата тази работа, която възлизаше на 1 млн. долара, беше смърт.
Хората с нормален ръст, със здрави и добре функциониращи органи, които функционират правилно, са получили огромно благодеяние и нима не трябва да се отблагодаряват за това денонощно?
Също така за тези наши органи са осигурени допълнителни блага. За стомаха ни са създадени хиляди видове храни и питиета, за езика ни хиляди видове вкусове, за ушите ни хубави гласове, за носа ни безброй аромати, а за очите ни неограничен брой хубави гледки.
Примерите, които дадохме, са само от материално естество. Подобни органи, макар и да не са развити както у хората, притежават и животните. Нашето истинско богатство е скрито в дълбините на разума, духа, сърцето и чувствата. За всички тях можем да напишем безброй страници.
Накратко средата, в която живеем и благата, които имаме, не са придобити с труд. Те са ни дарени и за да съществуват всеки миг, тази Благодетелна ръка трябва да е над нас. Т.е. не можем да кажем, че щом веднъж са ни дадени, вече са наши. Тези блага трябва непрекъснато да се пазят и да се съхраняват от страна на Аллах. Поради това винаги имаме нужда да отправяме настоятелно дуа, да благодарим и да изпълняваме ибадет.
Вижте следните айети: „И споменавайте ме, за да ви споменавам и аз и благодарете ми и не ме отхвърляйте!
О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и намаз! Аллах е с търпеливите.“ (ел-Бакара, 2: 152-153)
„… Тя (молитвата) наистина е трудна, но не и за смирените (тези, които се боят от Аллах.“ (ел-Бакара, 2: 45)
Това означава, че „да не изпълняваш намаз“, е все едно да не се боиш от Аллах. Кой вярващ не би се страхувал от Аллах – Създателя на всичко и Всесилния? Ако всяка ваша частица настръхва от този израз, веднага се заловете с намаза с вълнение и търпение.
Ето защо намазът е най-добрият израз на признателност, повелена в айетите.
Никога не трябва да забравяме айета, който ни напомня за дарените ни блага и че в съдния ден ще даваме отчет за тях:
„После ще бъдете питани в този ден за благата.“ (ет-Текясур, 102: 

Преди всичко, трябва да изпълняваме намаза с голямо старание и желание, а не формално

НАМАЗЪТ Е ПОДПОРАТА НА ВЯРАТА

 

Нашият Пейгамбер (с.а.с.) е казал:

„Намазът е стълбът на вярата. Който го пренебрегне, без съмнение разрушава религията.“

(Ихяу улюм-ид-дин, т. I, стр. 399).

Това, което държи една постройка изправена, са нейните колони.

Ако няма колони, постройката ще рухне.

Колоните на една голяма и великолепна сграда трябва да бъдат големи и здрави, пропорционални на нейните размери. Например, ако сте посетили някоя голяма джамия, вероятно сте видели тези големи колони.

Това, което крепи огромната джамия Султан Ахмед, са нейните четири огромни колони.

По същия начин, намазът е подпората на великата ислямска сграда, както и подпората на религиозния живот на всеки човек. Задължителният (фарз) намаз е основата, върху която се изграждат индивидуалните ибадети на един мюсюлманин.

Помислете, някой с хвалба казва:

„Аз съм мюсюлманин“.

Спазва някои ибадети оруч, ходи на петъчен намаз, прави дуа и дава садака.

Разбира се, че прави тези неща, защото Аллах ги е повелил.

Но не си ли противоречи като пренебрегва намаза, който е подпората на вярата, на който Аллах най-много държи, който най-настоятелно повелява и се задоволява с другите ибадети? От хадиса разбираме, че един вярващ, след като не изпълнява намаз както подобава, каквото и да прави, не може да предотврати рухването на вярата си.

Защото подпората на вярата не е, нито оручът, нито зекятът, нито пък някой друг ибадет, а намазът.

НАМАЗЪТ Е СРЕДСТВО ДА СЕ ОТИДЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ С ВЯРА

Заповедите и забраните, поощренията и наказанията относно намаза не се знаят точно.

В айетите и хадисите, в книгите и приложенията на ислямските учени, има толкова убедителни и интересни разяснения, че ако някой ги знае, трудно би останал безразличен към намаза.

Ето една случка, станала в епохата на щастието

(времето на Хазрети Мухаммед),

която ще накара много мюсюлмани да се отнасят по-отговорно към ибадета. Абдуллах ибн Абу Авфа (р.а.) разказва:

„Веднъж когато бяхме при Ресул-и Екрем (с.а.с.), дойде някакъв човек и каза:

– Пратенико на Аллах, има един младеж на смъртно легло. Въпреки че му внушаваха да изрече „ЛЯИЛЯХЕИЛЛЯЛЛАХ“, той каза, че не може.

– Изпълняваше ли намаз? – попита Пейгамбе-рът (с.а.с.):

– Да.

Тогава Ресул-и Екрем (с.а.с.) стана, ние също станахме.

Той влезна при младежа и му каза:

– Кажи: „Ля иляхе илляллах“!

– Не мога да кажа.

Пейгамберът (с.а.с.) попита, човека, който беше дошъл при него за причината и той му отговори, че не се уважавал майка си. Пейгам-берът (с.а.с.) попита дали майка му е жива.

Отговориха, че е жива, след което нареди да я извикат.

Когато дойде, й каза:

– Ако ти кажат:

тук има голям огън и ако се застъпиш за сина си, няма да го хвърлим в него, а ако ли не, ще го хвърлим, какво би сторила? Щеше ли, да се застъпиш за него?

– Да, щях да му стана застъпник.

– Тогава вземи Всевишния Аллах и мене за свидетели, че си доволна от него!

– О, Аллах! Тебе и Пророка Ти вземам за свидетели.

Вече съм доволна от сина си и му простих.

Тогава Пейгамберът (с.а.с.) каза на болния младеж:

„Кажи:

„Ля иляхе илляллаху вахдеху ля шерике леху ве ешхеду енне мухаммеден аб-духу ве расулюх“, след което болният го изрече веднага.

Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза:

„Хвала на Аллах, че чрез мен спаси този младеж от огъня на ада.“ (Този хадис е предаден от Табера-ни,

и в резюме – от Ахмед ибн Ханбел).

Смятам, че поуката в този великолепен хадис е направила впечатление и на вас.

Става дума за младеж мюсюлманин, който се прощава с живота си без вяра и затова заслужава безкрайното мъчение.

Този младеж е живял в „епохата на щастието“, израснал е в щастливата среда на онази златна епоха, вдишвал е въздуха на онази атмосфера.

От други предания на хадиса разбираме, че той не е бил невръстен, а женен.

И този младеж, точно когато ислямът е бил в разцвета си и бил пред прага на смъртта, за малко да си замине като невярващ от този свят.

Отгоре на всичко, той е бил сподвижник на Мухаммед (с.а.с.), защото е бил негов съвременник и го е видял.

Той е вярващ до последния момент, защото не е казал „не вярвам“ или „няма да изрека тези думи“, а казал:

„не мога да ги изрека“.

Обърнете внимание на първия въпрос

на нашия Пейгамбер (с.а.с.):

Изпълняваше ли намаз?

Този първи въпрос направо разтърсва душите ни, кара ни да се разтреперим, нас, които искаме да застанем с вяра в съдния ден и да спечелим дженнета.

Значи, първата причина да се случи това, е неизпълнението на намаз и не може да е друго, след като това е първият въпрос на Пратеника на Аллах (с.а.с.).

Сега помислете:

Кой от нас би желал да изгуби вечния си живот?

Кой човек, който се смята за мюсюлманин, може да каже

„Аз мога да умра и без вяра“?

Напротив, не се ли молим непрекъснато за добър завършек на живота си, да умрем с вяра?

И така, първият въпрос в този страхотен изпит е за вярата, а вторият – за намаза.

От хадиса разбираме също и колко важно е отношението към родителите за добрия край на живота ни.

Несъмнено ние не можем да заключим категорично от този хадис, че всеки, който не изпълнява намаз и не се покорява на родителите си, ще умре без вяра.

Защото само Аллах знае кой как ще предаде последния си дъх. Но този хадис ни дава един много важен повод за размисъл и сериозно ни приканва да сме будни и постоянно нащрек.

НАМАЗЪТ Е ПЪРВОТО ДЕЛО, ЗА КОЕТО ВЯРВАЩИЯТ ЩЕ ДАВА ОТЧЕТ

 

Същевременно намазът е първото дело на вярващия, за което той ще бъде съден.

Защото Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

„Първото дело, за което рабът ще бъде съден, е намазът“, а в друг хадис се казва:

„Гробът е една от ахиретските спирки.

Който леко се отчете на нея, и на другите спирки ще му е лесно.“

Ако не изпълняваме намаз, първото наказание, което ще ни сполети в гроба, ще е заради него.

Ако там е трудно, и на мястото, където ще се събират хората за равносметка (махшер) ще бъде трудно.

Как ли ще се чувстваме на мястото за съд, когато слънцето се приближи на една миля от главите ни, когато всеки ще гледа да се спаси и ще бяга от майка си, баща си, децата си и съпругата си?

Нека вземем мерки за „онзи ден“, който непременно ще дойде. Съжалението в съдния ден, няма да е от полза.

В този ден някои, които ще видят, че са пропиляли живота си, ще молят Аллах:

„О, Аллах, върни ни отново на земята, за да сторим добри дела“.

Но няма да им се даде такава възможност.

Защото, земният изпит е само един, и не се повтаря.

НАМАЗЪТ ПРЕДПАЗВА ОТ ЛОШИТЕ ДЕЛА

 Намазът е причина да се изгради у човека съзнанието за

хузур-и даими, т.е. „съзнанието, че по всяко време и на всяко място е с Аллах“.

Намазът е времето, в което човек се отдава на Господаря си, скланя глава пред Него, моли Му се за това, от което има нужда и в същото време дава отчет за делата си.

Помислете, пет пъти на ден ще заставате пред вашия възлюбен Създател.

Ще прекланяте глава пред Най-великия сред великите, Който с безкрайната си мощ управлява цялата Вселена и Владетеля на всичко.

Тогава трябва ли да извършите грях?

Пет пъти всекидневно ще потвърждавате своята отдаденост към вашия Господар, в Който вярвате, на Когото се доверявате и от Когото търсите помощ.

При това положение можете ли те да се противите на повелите Му?

Вие сте положили клетва да се отчитате пет пъти пред Унищожаващия и Яростния, едно нищожно проявление на Когото са огромния джехеннем и на гробното мъчение.

Възможно ли е да му се противопоставяте?

Поради огромното въздействие на намаза нашият Господар в Корана ни напомня следната истина:

„Чети онова, което ти бе разкрито от книгата!

Изпълнявай намаз!

Намазът предпазва от покварата и от забраненото.

Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.“

(ел-Анкебут, 29: 45)

Да, тези, които изпълняват намаза както подобава, ще предпазят душата си от злини, безсрамие, непокорство, грях и други пороци.

Жалко, че има мюсюлмани, които въпреки че изпълняват намаз, не се предпазват от злини, грях и забранени неща.

Това означава, че те не го изпълняват както трябва, не осъзнават духовната му дълбочина, а само по навик.

Изходът е да се интересуваме и да четем, за да разберем истината за намаза.

Освен че предпазва от грехове, той увеличава духовните степени на вярващия.

Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.), се обърнал към сподвижниците си:

– Да ви известя ли кои са добрите дела, които заличават греховете и повишават степените?

– Да, извести ни о, Пратенико на Аллах!

Това са:

– Вземане на абдест както подобава, дори при трудни условия, правене на много крачки към джамията, изчакване на следващия намаз след като си извършил единия.

Ето това е, на което трябва да държите.

(Муслим, Тахарет, 41)

ВСИЧКИ ДЕЛА НА ИЗПЪЛНЯВАЩИЯ НАМАЗ СА ИБАДЕТ

Ако изпълнявате намаз може да прекарате целия си живот в ибадет. 

Възможно ли е да има по-приятна вест от тази? 

Благата, които ни е дарил нашият Господар, са толкова много, че не може да се пресметнат.

 Ясно е, че ограничените ни ибадети в този кратък живот са крайно недостатъчни, за да се отблагодарим. 

Въпреки това ние ще спечелим вечния дженнет с ибадетите, които правим тук, на земята. 

Господарят ни, Който знае колко недостатъчни са нашите ибадети като благодарност за неговите безбройни блага и за спечелване на вечния дженнет, ни е предоставил една великолепна възможност.

 Ако изпълнявате намаз както подобава, другите ви разрешени земни дела могат да се превърнат в ибадет, при условие, че са добронамерени. 

Да, няма да ви стигнат сили, за да изпълните целия си живот с ибадет. 

Но Всевишният Аллах предоставя прекрасни възможности за това.

Трябва да се спазят три условия:

1. Изпълняване на намаза както подобава и без да бъде пренебрегван.

2. Извършване на дела, които не са забранени от религията.

3. Извършване на тези земни дела с добро намерение.

Да кажем, че отслужвате петкратен намаз.

 Тогава дела като: ядене, чистене, работа, говорене на позволени неща, усмихване, спане, се превръщат в един вид ибадет.

 Защото всички тези дела са необходими за нас и сме длъжни да ги вършим, за да продължим да живеем. Възможно е да съобразим всяко едно наше действие съобразно айетите и хадисите. 

Например, ако спите толкова, колкото ви е необходимо, без да прекалявате, мислейки, че сънят е благо от Аллах, лягате си с „Бисмиллях“ и четете молитвите (дуите), които са сюннет преди сън, събуждате се с „Бисмиллях“, това ви се смята за ибадет.

 Разбира се, при условие, че отслужвате намаз …

Ако погледнем от тази страна, намазът е една несрванима съкровищница на ибадети. 

НАМАЗЪТ Е ОТЛИЧИТЕЛНА ЧЕРТА НА МЮСЮЛМАНИНА

 

Най-значимият белег на един мюсюлманин е изпълняването на намаз.

Най-голямата истина във Вселената е вярата, след нея идва намазът.

Също така намазът е най-важният признак на вярата, която не можем да видим.

Пейгамберът (с.а.с.), повелява:

„Отличителният белег между нас и тях е намазът, следователно, който се отказва от намаза, той прилича на неверниците.“

(Тирмизи, 2623)

Турски младеж се оженил за германка, която приела исляма. 

Естествено, германката проучила исляма, наизустила дуите и започнала да изпълнява намаз.

Забелязала, че съпругът й въобще не изпълнява намаз.

Един ден тя се ядосала и го упрекнала:

„Ти какъв мюсюлманин си?

 Никога не съм те виждала да се молиш.

Нито ходиш в джамията, нито пък на църква.

Атеист ли си?“

Факт е, че много хора, които отскоро са приели исляма, по-редовно изпълняват намаз и повече живеят според него от хората, които от години са мюсюлмани.

Значи, трябва да дойдем на себе си и да се стреснем, защото е немислимо да съществува мюсюлманин без намаз.

Колко верни са словата на големия учен и праведник Хасан Басри:

„Ако вие бяхте видели сахабиите на Мухаммед (с.а.с.), щяхте да ги по мислите за луди.

А ако те ви бяха видели, щяха да кажат, че сте неверници“.

Да, има толкова много хора, които са мюсюлмани, които се гордеят, че са такива и дори за момент не биха помислили обратното, но въпреки това не проявяват никакъв интерес към намаза, който е подпората на вярата, или пък не му обръщат нужното внимание.

Един мюсюлманин, който е удостоен с исляма, който мисли, че няма по-голяма беда от тази да си извън исляма, не може да си представи живота без намаз.

НАКАЗАНИЕТО ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАМАЗ Е МНОГО СУРОВО

 

Оставянето на намаза за по-късно без никаква оправдателна причина води до голямо наказание.

Неизпълняването на намаза означава да се счита наказанието с джехеннем за нищожно.

Ако запалим една кибритена клечка и държим ръката си в огъня, само докато тя изгори, няма да можем да издържим на болката.

Не можем да понесем и болката, ако потопим ръката си във вряща вода.

Тогава може ли да сме небрежни към наказанието на Аллах?

За да разберете какво е възмездието за неизпълнението на намаза, при първа възможност прочетете тълкуването на сура Муддессир.

Ние тук ще споменем само няколко айета:

„Всеки е заложник на онова, което е придобил, освен получателите

(на книгата за равносметка) от дясно.

В градините ще разпитват за престъпниците.

Какво ви отведе в преизподнята (джехеннема)?

Ще им рекат:

Ние не бяхме сред изпълняващите молитвата намаз.“

(ел-Муддессир, 74: 38-43)

А следният айет показва, че да се чувстваш застрахован срещу наказанието на Аллах е голяма грешка:

„Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах?

Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.“

(ел-А’раф, 7: 99)

Всеки трябва да изпитва страх от наказанието на Аллах и да не му е безразлично.

Осбенно, ако става дума за ибадет като намаза не може да сме спокойни.

Някои говорят безмислици от рода на:

„Аз няма да горя, душата ми ще гори.“

Наказанието в джехеннема ще бъде телесно и духовно.

Дори да се наложи само на душата, тя не е ли наша?

И защо да се примиряваме с наказанието, когато можем да бъдем вечно щастливи в дженнета?

Отслужвайте намаза си навреме!

Всевишният Аллах казва:

„За вярващите молитвата е предписание в определено време.“

(Ниса; 103)

Имам Бухари казва: „В определено време – т.е Аллах Тааля е поставил времеви ограничения.“

Предава се от Абдуллах ибн Мас‘уд:

Попитах Пратеника саллаллаху алейх уа саллам:

Кое дело е най-обичано от Аллах?

Той саус каза:

Намаза изпълнен навреме.

След това?

Той саус каза:

Добро отношение спрямо родителите.

След това?

Той саус каза: Борбата по пътя на Аллах.

Абдуллах казва:

Той ме извести за тези.

Ако бях питал още, щеше да ми каже повече.

(Бухари)

В този хадис Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам посочва намаза, изпълнен навреме, като най-обичаното дело на Аллах, като го поставя преди доброто отношение към родителите и борбата фи сабилиллях.

Доказателство за това степенуване е въпроса „след това“, който се използва за обозначаване на някакъв ред,

както е добре известно на хората,

запознати с принципите на арабския език.

Мис‘аб ибн Сад казва:

Попитах баща си:

„Татко, смяташ ли че аята „тези, които са небрежни

в своите молитви“ се отнася за тези, които забравят?

Та кой от нас не разговаря с душата си

(по време на молитва)?

Той каза:

Не това се има в предвид.

Отнася се до пропиляване на точното време на молитвата. Човек губи времето си в разговори, докато времето за молитвата преминава.

Предава се от Анас радиаллаху анх, че е казал:

„Вече не мога да позная нищо от това, което беше по времето на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.“

Казаха му:

„А молитвата?“

Рече:

„Не правете това, което правите по отношение на молитвата.“

(имайки предвид отсрочването от точното й време)

Усман ибн Аби Раууаад, брат на Абд-ул Азиз казва:

Чух Зухри да казва:

„Влязох при Анас ибн Малик в Дамаск, и той плачеше. Казах му: Какво те кара да плачеш?

Каза: Не разпознавам нищо, което познавах преди, освен молитвата, а тя (молитвата) се пропилява/занемарява.“

Ибн Хаджр казва във „Фатх ал-Бари“:

ал-Мухаллиб казва:

„И значението на думата „пропилява“ тук се има в предвид отсрочване от точното й време (тогава, когато настъпва),

а не отслужването й извън времето

(т.е когато идва времето на следващата).

Самият ибн Хаджр е на мнението, че се отнася за просрочването извън времето й, но както се казва:

„От две горчиви неща по-сладкото от тях пак си е горчиво.“

Абдуллах ибн Мас‘уд казва:

„Един ден Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам попита сподвижниците си:

„Знаете ли какво казва Аллах Всевишния?“

Те рекоха:

„Аллах и Неговия пратеник знаят най-добре.“

Пратеникът саус повтори това 3 пъти и тогава изрече думите на Аллах:

„Който отслужва молитвата в точното й време, ще го въведа в Рая, и който я отслужва в друго време освен това, ако пожелая, ще проявя милост към него и ако пожелая, ще го накажа.“

(ат-Табарани)

Ас-Салят уа асаруха фи зиядат-ил иман