Най-голямата признателност за безбройните блага, с които ни е дарил нашият Господар, е изпълняването на намаза. Защото с петкратния намаз, който продължава до смъртта, можем най-добре да изкажем признателността си за неговата щедрост.
Нашият Господар ни е дарил с толкова благодеяния, че дори не знаем тяхната истинска стойност. Никой не осъзнава напълно колко са важни и ценни органите на тялото му, дарени от Аллах. Само когато се разболее или ги изгуби, човек осъзнава стойността им.
Ако не виждахме, не бихме ли дали милиони, само и само да прогледнем? Дали ще заменим ръцете или краката си дори с цялата Вселена?
Ами разумът? Ами душата? Ами чувствата, които са с неизмерима ценност, бихме ли ги продали срещу земна облага?
Ето, нашият Господар, Който ни е повелил намаза, ни е дарил всичко това заедно още безброй други блага. В Корана се повелява: „И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.“ (ен-Нахл, 16: 18).
Невъзможно е да се отблагодарим за тези безбройни дарове с отслужване на петкратен намаз. Но нашият безкрайно състрадателен Господар какво прави? Дарява ни с дженнета и ни спасява от джехеннема.
Нима не трябва да прегърнем намаза и бързаме към джамията, щом чуем езана, за да Го удовлетворим и, спасявайки се от наказание, да заживеем в дженнета заедно с всичките си близки един безкраен живот.
За да осъзнаем стойността на тялото си, ще ни помогне следната интересна история:
През 2002 г. американски съд постановил да се изплати 53 млн. долара обезщетение на 7-го-дишно дете, което загубило крака си на стълбище, излизайки от метрото.“
Едно дете загубва крака си и виновният е осъден да плати 53 млн. долара!
Помислете, ако трябва да си купите крак за 53 млн. долара, ще трябва да работите 25 години, изкарвайки 250 хиляди месечно и съответно 3 милиона годишно.
Ако загубата на един крак в този преходен свят кара един човек да работи 25 години, тогава какво ли трябва да е наказанието за погубването на цялото тяло – на мозъка, сърцето, душата и чувствата завинаги?
Нашият Господар, в замяна на безкрайните блага, които ни е дал, изисква от нас да изпълняваме намаз, който е съвсем кратък и лек ибадет.
Петкратният намаз ни отнема само един час, нещо повече, нашият Господар дава на онзи, който изпълнява редовно намаз, наградата да живее вечно в дженнета – дома на безкрайното щастие. Докато нашите дела не са достатъчни дори за обезщетението на един загубен крак.
Ако искате, нека оставим настрана фантастичните сметки, като 250 хиляди долара на месец и да разкажем самата истина.
Да печелиш хиляда лева месечно са много добри пари за нашата страна. Според тази сметка човек, който печели 12 хиляди годишно, ще трябва да работи точно 6250 години, за да придобие 75 милиона лева. С една дума, ще трябва да се работи от времето на Адем (а.с.) до сега само за един крак. Така според човешкото право ще бъде покрито само материалното и моралното обезщетение на един крак.
Грубо казано за 25-те ни органа ще трябва да работим 156.000 години. Разбира се, в тази сметка не са включени духа, способността да мечтаем и чувствата ни. Не влизат и безбройните материални и духовни блага, които са вложени в тялото ни. В този случай парите на никой богаташ няма да са достатъчни, за да заплатят дарените му от Аллах блага дори и по силата на човешкото правосъдие.
Нека не забравяме, че едно око е много по-важно и необходимо от един крак. Сърцето и мозъкът пък са по-ценни от окото и ухото. А разумът и духът са над всичко. Вярата, която ни подсигурява вечния живот, не можем да измерим с нищо.
Ние сме отрупани с изобилие от великолепни дарове. От детството си спомням един разказ. Всевишният Аллах попитал един човек, който прекарал целия си живот в ибадет: „Рабе мой, как да постъпя с теб според милостта си или според твоите ибадети?“ Тъй като този човек прекарал целия си живот в ибадет, той отвърнал: „Според моя ибадет, Господарю.“ Тогава меляи-кетата пресметнали един по един неговите иба-дети. И какво установили? Че ибадетите, които изпълнил този човек не били достатъчни, за да се отблагодари само за едното си око и поради това трябвало да отиде в джехеннема. Но той се разкаял и измолвайки прошка от Аллах, бил допуснат в дженнета.
Нека Аллах ни пази от такава самонадеяност, т.е. да се доверяваме на ибадетите си.
Ще спомена още няколко примера за стойността на тялото и здравето, дарени ни от Аллах:
Ръстът и краката са блага от Аллах. Когато бях в казармата на един от приятелите ми единият крак беше с 3 см. по-къс и му правиха три пъти операция. След всяка операция той лежеше по три месеца и през шест месеца му правеха по една операция. По този начин всяка операция удължаваше крака му с 1 см. Какво ще кажете, ако за всеки сантиметър от ръста ни се прави операция, дали ще ни стигне животът? Например един човек висок 1.70 м., трябва точно 170 пъти да бъде опериран и 42 години да прекара на легло.
Също така онези които са ниски, поради недостиг на хормони, може да пораснат с 30 см. чрез произведен с помощта на генното инженерство хормон. Но за това са нужни 120.000 долара. Ако печелим 500 долара месечно, ще е необходимо да работим за тази цел точно 20 години.
Двадесет и четири годишният син на мой познат в Турция бе принуден да замине в САЩ за мозъчна операция със самолет, оборудван за тежко болни. Семейството му беше заможно и пое всички разходи. За съжаление резултатът от цялата тази работа, която възлизаше на 1 млн. долара, беше смърт.
Хората с нормален ръст, със здрави и добре функциониращи органи, които функционират правилно, са получили огромно благодеяние и нима не трябва да се отблагодаряват за това денонощно?
Също така за тези наши органи са осигурени допълнителни блага. За стомаха ни са създадени хиляди видове храни и питиета, за езика ни хиляди видове вкусове, за ушите ни хубави гласове, за носа ни безброй аромати, а за очите ни неограничен брой хубави гледки.
Примерите, които дадохме, са само от материално естество. Подобни органи, макар и да не са развити както у хората, притежават и животните. Нашето истинско богатство е скрито в дълбините на разума, духа, сърцето и чувствата. За всички тях можем да напишем безброй страници.
Накратко средата, в която живеем и благата, които имаме, не са придобити с труд. Те са ни дарени и за да съществуват всеки миг, тази Благодетелна ръка трябва да е над нас. Т.е. не можем да кажем, че щом веднъж са ни дадени, вече са наши. Тези блага трябва непрекъснато да се пазят и да се съхраняват от страна на Аллах. Поради това винаги имаме нужда да отправяме настоятелно дуа, да благодарим и да изпълняваме ибадет.
Вижте следните айети: „И споменавайте ме, за да ви споменавам и аз и благодарете ми и не ме отхвърляйте!
О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и намаз! Аллах е с търпеливите.“ (ел-Бакара, 2: 152-153)
„… Тя (молитвата) наистина е трудна, но не и за смирените (тези, които се боят от Аллах.“ (ел-Бакара, 2: 45)
Това означава, че „да не изпълняваш намаз“, е все едно да не се боиш от Аллах. Кой вярващ не би се страхувал от Аллах – Създателя на всичко и Всесилния? Ако всяка ваша частица настръхва от този израз, веднага се заловете с намаза с вълнение и търпение.
Ето защо намазът е най-добрият израз на признателност, повелена в айетите.
Никога не трябва да забравяме айета, който ни напомня за дарените ни блага и че в съдния ден ще даваме отчет за тях:
„После ще бъдете питани в този ден за благата.“ (ет-Текясур, 102:
Преди всичко, трябва да изпълняваме намаза с голямо старание и желание, а не формално
Няма коментари:
Публикуване на коментар