Оставянето на намаза за по-късно без никаква оправдателна причина води до голямо наказание.
Неизпълняването на намаза означава да се счита наказанието с джехеннем за нищожно.
Ако запалим една кибритена клечка и държим ръката си в огъня, само докато тя изгори, няма да можем да издържим на болката.
Не можем да понесем и болката, ако потопим ръката си във вряща вода.
Тогава може ли да сме небрежни към наказанието на Аллах?
За да разберете какво е възмездието за неизпълнението на намаза, при първа възможност прочетете тълкуването на сура Муддессир.
Ние тук ще споменем само няколко айета:
„Всеки е заложник на онова, което е придобил, освен получателите
(на книгата за равносметка) от дясно.
В градините ще разпитват за престъпниците.
Какво ви отведе в преизподнята (джехеннема)?
Ще им рекат:
Ние не бяхме сред изпълняващите молитвата намаз.“
(ел-Муддессир, 74: 38-43)
А следният айет показва, че да се чувстваш застрахован срещу наказанието на Аллах е голяма грешка:
„Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах?
Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.“
(ел-А’раф, 7: 99)
Всеки трябва да изпитва страх от наказанието на Аллах и да не му е безразлично.
Осбенно, ако става дума за ибадет като намаза не може да сме спокойни.
Някои говорят безмислици от рода на:
„Аз няма да горя, душата ми ще гори.“
Наказанието в джехеннема ще бъде телесно и духовно.
Дори да се наложи само на душата, тя не е ли наша?
И защо да се примиряваме с наказанието, когато можем да бъдем вечно щастливи в дженнета?
Няма коментари:
Публикуване на коментар