Въвеждането на ред в редиците по време на колективната молитва е категоричен императив.
„Безредието се смята за нарушение.”
(хадис, предаден от Муслим).
Молещият се трябва да бъде отпуснат при всички обстоятелства.
Дори да забрави да изпълни молитвата си, той може да я извърши без да се притеснява, когато се опомни – това е оптималният момент за него.
Така той се приучва да понася превратностите на живота и да бъде винаги спокоен, но същевременно и бдителен.
Да дадеш на всяко дължимото – това е идеалът на поведението, изпълнено със спокойствие.
„Ако вечерята е сложена в момента, когато се известява молитвата, трябва да се вечеря най-напред.”
– казва Пророка
(салляллаху алейхи уе селлем) „
Не бързайте, добавя той, яжте спокойно!”
(хадис, предаден от Сунната).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не препоръчва едно средство, което не позволява на съзнанието да си въобраз
ява неща, които да го разсейват като в миража на химерите:
„Не затваряйте очи, когато се молите.” – заповядва той, тъй като свободното гледане с отворени очи е по-центрирано, когато се фиксира върху нещо конкретно, без да се разсейва.
„Всичко, което може да заблуди мисълта и да разсее вярващия, трябва да бъде отстранено."
(хадис, предаден от Имам Малик).
Наложително е всяко лицемерие или пресилена набожност да бъдат отстранени.
Хармонизирането между физическите и духовни действия е крайно необходимо:
„Ако усетите, че ви наляга сън по време на молитвата, спете, след което я подновете когато вече сте си починали!"
(хадис, предаден от Сунната).
Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
скъсил веднъж времетраенето на молитвата, за да позволи на една майка да отиде при детето си, което плачело.
„Онези, които вземат участие в колективната молитва са равни, те трябва да бъдат под ръководството на най-старшия",
(т.е на най-опитния в духовно отношение човек надарен със знание и чистота на сърцето
– бел. на преводача).
(хадис, предаден от ал-Бухари).
„Всяка молитва, ръководена от човек, с когото участващите в нея не приемат, се отхвърля от Всевишния Аллах" (предаден от Дауд).
За да има смисъл, всеки култов и друг жест,
трябва да бъде пропит с алтруизъм и любов.
„Аллах, уточнява Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обича мекотата и нежността във всяко нещо.”
Ал-Бухари, който цитира това предание, добавя друг хадис като препратка:
„Причислете плавно към молещите се в колективната молитва, без да се препирате!”
ИЗЯЩЕСТВОТО – ОТБЛЯСЪК НА УРАВНОВЕСЕНОСТТА
В държанието Си всеки трябва да се стреми към съвършенство и да отблъсква онова, което е показно и безсъдържателно.
Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е проявявал особена грижа както към облеклото си, така и към социалните си контакти като цяло; външната естетика е само проявление на подобаващото вътрешно състояние.
„Вярващия, препоръчва той, преди да посети голямата джамия, където се провежда петъчната молитва, трябва да се изкъпе, парфюмира, да сложи най-хубавите си дрехи и да почисти зъбите и венците си с „мисуак”
(клечка от дърво, което расте в околностите на Мекка и има лечебно действие срещу някои заболявания на венците и зъбите – бел.
На преводача).
Един ден Айша (радиаллаху анха),
съпруга на пратеника на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем),
била поразена, когато видяла Пророка
(салляллаху алейхи уе селлем)
да наглася дрехите си пред огледалото.
„Когато се срещам с моите сподвижници, казал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем),
обичам да съм хубав на вид.”
