Защо намазите трябва да се изпълняват с джемаат

Погребалният намаз е един от основните, които допринасят за единството на мюсюлманите.

Откъснатостта от мюсюлманите става причина за тяхното разпръскване.

Решението на социалните проблеми, които не успяха да решат останалите системи започва с намазите, които се изпълняват с джемаат и се постига успех.
Ислямът отдава голямо значение на единството и сплотеността на мюсюлманите.

 Много дейности в исляма се основават на съвместната работа.

Освен редицата неща, които в ежедневието се изпълняват заедно, то и някои ибадети също така се изпълняват съвместно.

Намазът е един от тези ибадети.

Съвместното изпълнение на намазите е един от стълбовете на религията ни и основните особености на мюсюлманите. Съгласно редица айети и хадиси, когато се разнесе езана мюсюлманите трябва да се насочат към джамиите и месджидите, където заедно с джемаата да изпълнят намаза. Така например, в Коран-и Керим, където се говори за езана (Маидa, 58),

който значи призив, се казва:

 „И отслужвайте молитвата и се покланяйте с покланящите се!“

(Бакара, 43).

Тези айети също така повеляват намазите да се изпълняват с джемаат.

От друга страна Хазрети Пейгамбер

 (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява:

 „Когато сте повече от един човек, намазите трябва да се изпълняват заедно“.

 (Бухари, Езан 49; Муслим, Месаджид, 2б)

 Тази повеля на вярата се изпълнява точно в сюннета. Практиката на Хз. Пейгамбер

(салляллаху алейхи уе селлем) показва, че фарзовите намази винаги е изпълнявал с джемаат.

Вредом с хадисите, които указват как да се кланят намазите с джемаата, кои са нещата, върху които трябва да обръщат внимание имамите и джемаата.

След пристигането си в Медина първата работа на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е била да изгради джамия и да покаже как да става изпълнението на намазите с джемаата.
В тази връзка в хадисите има редица повели.

В тях се изтъква задоволството на Аллах Теаля от мюсюлманите, че са избрали месджидите за намаз и зикир. Изтъква се, че Той ще приюти под Своята сянка седем прослойки хора в Съдния ден, в който няма да има сенки. Едната от тези прослойки ще бъде от хората, чиито сърца са привързани към джамията

(Бухари, Езан).

 Това са хората, които силно са привързани към месджида и изпитват любов към тях. Дойде ли време за намази, те винаги са там.

Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е изтъквал, че наградата от участие в съвместното изпълнение на намазите е много повече отколкото при единичното изпълнение, като е казвал:

 „Намазът, който човека изпълнява заедно с джемаата е двайсет и пет пъти повече.

Ако един човек реши да отиде в месджида, то Аллах го издига с една степен и намалява греховете му заради крачката, която е направил.

 И докато той не се отделил от мястото, където е изпълнявал намаза и докато още е с абдеста си, то меляикетата се молят за него:

„Аллах наш, прости му греховете!

Аллах наш, дай му милост!“

 (Бухари, Салят, 87; Езан, 30, 31)
Дори самото намерение да кланят намаза с джемаата става причина да спечелят севаб.

 Според хадиса, ако някой е тръгнал за джамия с цел да кланя намаз е все едно, че вече участва в намаза.

Ако дойде в месджида с цел да кланя намаз с джемаата, но да е закъснял, то отново получава севаб като изпълнил намаза.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)

е подчертавал значението, което има факта и севаба, който получавате като заставате на първия ред по време на намаза.

 „Ако хората знаеха важността да са първи при езана и на първия ред по време на намазите, може би щяха да хвърлят жребий кой по-напред да застане.

Ако знаеха достойнството на първото пристигане на намаза, щяха да се надпреварват помежду си.

Ако знаеха севаба на ятсъ намаз и сутрешния намаз, щяха да се довлекат с лазене.“

 (Бухари)
Ето защо по времето на Хазрети Пейгамбера

(салляллаху алейхи уе селлем)

ни се придавало голямо значение на намазите с джемаата. Дори жените и децата, когато са имали подходящ случай и време, участвали в съвместните намази с джемаата. Хадисът:

“Нека имамът, който ръководи намазите да бъде кратък и да не утежнява, защото сред джемаата може да има немощни или възрастни.”

 (Бухари, Езан)

 също така показва, че намазът с джемаата е валиден за всички.
Другото разбиране и поведение, което ни става ясно от думите и действията на Хз. Пейгамбера ни

 (салляллаху алейхи уе селлем),

е че независимо от това дали намаза се кланя самостоятелно или с джемаат, то трябва да се изпълнява винаги с необходимата сериозност.

 Думите:

„И когато ги зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега.

 Това е защото са хора, които не проумяват.“

(Маидa, 58)

показват, че не оценяването на значението на намаза е поведение на немюсюлмани.

Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)

винаги е ръководил намазите в строг ред и дисциплина. Той винаги е придавал значение дали редиците са прави по време на намаза.

 (Бухари, Езан)

А хадисът:

„Имамът за това е имам, за да се съобразяват с него“ показва, че действията по време на намаза трябва да се съгласуват и да се изпълняват в джемаата.
Не се препоръчва да се вдига шум в месджида като се тича, за да се стигне до намаза.

 А аета:

 „Обличайте се подходящо при всяка молитва!“

 (Араф, 31)

 ни напомня, че когато се тръгва за намаз с джемаата трябва да се облече с най-хубавите дрехи, каквито има.

По същия начин повелята на Хз. Пейгамбер

(салляллаху алейхи уе селлем):

 „Нека онези, които са хапнали нещо с лоша миризма, да не идват в месджида“

ни налага да спазваме определени хигиенни правила, каквито изисквал от последователите си асхаба с оглед поддържането на чистота в джамията.

 Такива са:

 Да се опръскат с приятни миризми, да използват мисвак.
Достойнството да се застане на първата редица е с оглед поощрението да се отиде навреме на намазите и те да се кланят навреме.
Факт е, че Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е забранил този, който по време на езана е бил в месджида да го напуска.

 Освен това той е посочвал като погрешно да се кланят намазите вън, когато има джамия и подчертавал, че не трябва да се нарушава получената атмосфера в джамията. Всички тези неща идват да ни напомнят, че в джамията ибадетите трябва да се изпълняват с необходимата сериозност и внимание.
Трябва у всекиго да има стремеж да изпълняват намазите с джемаата в джамията.

След като се спряхме на въпроса колко е голямо значението на изпълнението на намазите с джемаата, нека сега да се спрем и на въпроса как ще го правят онези, които имат големи ангажименти?

Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който имал изключително интензивен и динамичен живот, в това отношение служи за пример на мюсюлманите.

Той никога не пропускал нито ибадетите, нито пък задълженията си, които трябвали да изпълняват.

 Където и да е бил, фарзовите намази той е изпълнявал с джемаат.

Според неговата практика, нищо освен болестите и опасностите не трябва да пречат на съвместните с джемаата намази.

 Защото когато намазите се изпълняват другаде, а не се кланят с джемаата в джамията се губят ползите, които душата и тялото биха спечелили.

 Макар че болестта би била извинение, за отсъствие от съвместните намази с джемаата, Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) дори при последното си боледуване е пристигал в месджида, за да вземе участие в намазите.

(Бухари, Езан).

 Сахабиите също така се стараели да участват в намазите когато са боледували.
Това, че имаш работа по време на намаза не те извинява от отсъствие.

Когато са поканвали Хазрети Пейгамбера ни

 (салляллаху алейхи уе селлем)

по време на хранене или когато е работел нещо вкъщи, той веднага е тръгвал за намаз.

При това съществуват хадиси, в които се казва намазите да се кланят така, че да не пречат на работата и да има предвид положението на джемаата.

Старостта и безсилието също така не са причини, които биха попречили да се придвижи до джамията, не трябва да изостава от намазите с джемаата.

 Умората също така не е пречка за намаза Хз. Пейгамбер

(салляллаху алейхи уе селлем) веднъж бе отложил ятсъ намаз до полунощ тъй като бе посрещнал посланици. Същата нощ сред джемаата имало жени и деца, които заспали докато чакали започването на намаза.

След като ръководил намаза, той се обърнал към тях и им казал:

 „Благовестявам ви, че сред хората няма никой друг, който да кланя намаз в този час.

Това е един от даровете на Аллах за вас!”

(Бухари),

 с което възвестил достойнството на намаза, който се кланя като се изчака джемаата, вместо това да се направи индивидуално.
Трудността на условията също не са били пречка за изпълнението на съвместни намази с джемаата.

В Коран-и Керим се повелява, че дори по време на война не трябва да се отказва от намазите с джемаата.

(Ниса, 102)

Пътуването също така не може да бъде пречка за съвместни намази.

Според израза на Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), ако по време на пътуване хората са повече от един, намазът непременно трябва да се изпълнява заедно. (Бухари, Езан).
Отдалечеността на работното място или дома от джамията не може да е причина да бъдете заедно с джемаата.

Дори колкото повече стъпки се правят към джамията, толкова повече севаб ще печели.

Например, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не е одобрил желанието на сподвижниците да пребивават някъде по-близо до месджида и с повелята: „Нима не смятате наградата за крачките си?“

 е искал да каже, че отдалечеността носи повече севаб. „Възвести онези, които идват в месджида по тъмно, че в Съдния ден ще постигнат пълна светлина.“

(Ебу Давуд, Салят).

Този хадис също така ни известява, че всяко усилие да бъдете с джемаата по време на намаза няма да остане без награди.
Дори проблемите в семейството не трябва да бъдат пречка за участие в съвместните намази.

В това отношение Хасан Басри е заявил, че дори изискването за уважително отношение към майката не може да попречи на намаза с джемаата.
Не може да ни извини факта да се отсъства от съвместните намази неодобрението ни на някои постъпки на имама. Впрочем, веднъж, когато Хз. Осман е бил под обсада, идва един при него и му заявява, че не е доволен от имама и избягва да кланя намаз с него.

 Тогава Хз. Осман му казва:

 „Намазът е най-доброто дело, което вършат хората.

 Ако хората вършат нещо добро, върши го и ти!“

 (Бухари, Езан).

 И по този начин попречил на разделението на мюсюлманите.
В наше време, когато в домовете ни нахлуват схващания и постъпки несъвместими с исляма, мюсюлманите не трябва да остават сами, а да бъдат във връзка с останалите мюсюлмани.

Така намазът с джемаата е един от основните фактори, които допринасят за сближаването на мюсюлманите. Откъснатостта от джемаата може да стане причина за разбиване единството на мюсюлманите.

Социалните проблеми, които не успяха да решат останалите системи, започва с намазите, които се изпълняват с джемаата и по-лесно се достига до успех.
Тук може да се изтъкне, че и в дружества хората могат да се обединят, но тези сдружения не могат да обхванат всичките членове на обществото.

Известно е, че според целта на създаването на подобни сдружения се приемат и хората в тях.

Затова нека не забравяме, че джамиите са наши общи места, поради което дълг на мюсюлманите е да се грижат за поддържането им.

намаза с джамат

Ислямът не се задоволява със самостоятелното изпълнение на фарз намазите, в усамотеност от обществото, в което човекът живее, а повелява и подтиква изпълнението му с джемаат.

Религията ни призовава към обединение и единство, към преодоляване на различията и групировките.

Напътства да се придържаме към повелите на Аллах Теаля в Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.с) и да не се разделяме.

Това допринася за сплотяване сърцата на мюсюлманите в добрите дела, пречиства ги от ненавист, злоба, високомерие и е средство за преодоляване на националистически, расови и други различия.

Подтиква вярващите към братство и равенство и е стимул за извършване на добри дела в знак на подчинение към Аллах Теаля.

Постоянната връзка на човека с джамията дава възможност за възползване от полезната наука и разпространението й в обществото.

Спомага за привикване към ред и дисциплина, разширява възможността за запознанства между мюсюлманите и създаване на топли братски връзки, като в същото време демонстрира величието на Исляма.

Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:

“Намазът с джемаат е по-превъзходен от намаза, кланян самостоятелно с двадесет и седем степени.”

/Муслим./

Пратеникът (с.а.с) казва:

“Който желае да срещне Всевишния Аллах в утрешния (съдния) ден като мюсюлманин, нека да спазва кланянето на намазите с джемаат, когато се зове за тях...”

/Муслим./  

    Намазът с джемаат е ваджиб (задължение) на вярващите мъже. Аллах Теаля казва:

И кланяйте намаза, и давайте зекята, и се покланяйте с покланящите се!

/Бакара/2/:43./

Пратеникът на Аллах (с.а.с)  казва:

“Двама и повече са джемаат.”

/Ибн Маджа./

Пратеникът на Аллах (с.а.с)  казва:

“Намазът на мъж с един от мъжете е по-превъзходен от намаза, който кланя сам, а намазът на мъж с двама от мъжете е по превъзходен, отколкото намаза с един, и колкото са повече, е по-обичано от Аллах .”

/Несаи./ 

   Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :

   “Който вземе абдест вкъщи, после тръгне към джамия от джамиите на Аллах, за да изпълни (фарз намаз) задължение от задълженията към Аллах Теаля, при всяка една негова стъпка се премахва негова грешка, а при следващата-се издига неговата степен.”

/Муслим./

Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :

 Който кланя сабах намаз с джемаат, се намира под закрилата на Аллах Теаля.”

/Муслим./  

Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :   

Който кланя ятси намаз с джемаат, като чели е прекарал в намаз половината от нощта.

А който кланя и сабах намаз с джемаат, като чели е кланял намаз през цялата нощ.”

/Муслим./

Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :

“Зарадвайте онези, които в тъмнината ходят към джамиите, с пълна светлина на Кияметския Ден.”

/Абу Давуд и Тирмизи./

 Всевишният Аллах повелява кланянето на намаза с джемаат и предупреждава човека за опасността от попадане в групата, за която казва:

в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.

/Сура Калем/68/:42-43./

         Кяб ел-Ахбар казва:

         “Този айет е изпратен за онези, които не спазват намаза с джемаат.”

         Сейид ибни Мусейиб казва:

         “Те чуваха призива “хая алессалях, хая алелфелях”-“хайде на намаз, хайде на спасение” бяха приканвани да се кланят, бяха  здрави, но не се подчиняваха.”   

      

         Пратеникът на Аллах (с.а.с) виждайки някои хора да изоставят намаза с джемаат, е казал:

          “Възнамерих да заповядам на един от мъжете да кланя хората, след което да отида и да запаля къщите на онези, които изоставят намаза с джемаат.”

Муслим

Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:

 “Хората трябва да престанат да изоставят намаза с джемаат или Аллах ще запечати сърцата им, след което ще бъдат от небрежните.”

/Муслим./

Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:

 “Който чуе призоваващия (муеззина) и не е възпрепятстван от оправдателна причина за да отиде, не се приема от него намаза, който е кланял, т.е. вкъщи.

Тогава бе попитан : О,  Пратенико  на   Аллах!  

Коя   причина   е оправдателна?

Той каза: Опасение за живота или болест.”

/Ибн Маджа./

  Имам Тирмизи разказва за Ибн Аббас (р.а), че когато бил попитан за един човек, който през деня говеел, а през нощта кланял намаз, но не

 съблюдавал джумата и намаза с джемаат, той казал:

   “Този, ако умре, ще бъде в Огъня.”

   За съжаление, днес голяма част от мюсюлманите не знаят превъзходствата на намаза с джемаат, нито опасността от изоставянето му.

Те са нехайни, небрежни и нямат отношение към този ибадет, а в същото време силно загрижени и забравили се по Дунята.

 Ако се попитаме какви са причините за това?

Дали шейтана ги подтиква да мислят, че няма да напуснат този свят преди да са живели най-малко седемдесет или осемдесет години, в края на които ще им се даде възможност да правят ибадет.

Нима са забравили, че смъртта е изненада за човека, и той не знае кога ще настъпи тя!

 Те са се превърнали на играчка в ръцете на шейтана и не са в състояние да му кажат:

 “Не.., кълнем се в Аллах, ти си нашият открит враг.”

Той желае да превърне човека в негов привърженик и слуга на Дунята и другар за Джехеннема.

 А може би причината е в натрупаните прегрешения, които пречат на човека да върши добри дела и да е в подчинение на Аллах Теаля.

Този човек не чувства сладост от извършеното добро нито пък има чувство за съжаление за това, което е прегрешил или пропуснал от намаза, въпреки че той е основният му капитал.

  Възможно е причината да е надменност, при която човек чувства, че няма нужда от Аллах Теаля, Неговата подкрепа и помощ.

Такъв не чувства, че зад всички благоденствия, с които е отрупан, стои Аллах Теаля.

Той разбира нуждата от Всевишния Аллах и чувства, че е безпомощен тогава, когато започне с месеци или години да заобикаля болниците и не намира помощ.

Тогава се сеща, че единствената надежда за него остава милостта, силата и помощта на Всевишния Аллах.

   Навярно има и други причини, но нека да не се забравя, че чрез намаза се изразява благодарността, покорността и признателността към Създателя за всички блага, с които Той ни е дарил.

 Разбира се, при загуба на някои от тези дарове, човек усеща какво му липсва и какво е пропуснал.