намаз и какво трябва да се казва

УСВОЯВАНЕТО НА ЗНАНИЯ И МОЛИТВАТА В НЕВЕЖЕСТВО

Да се усвояват знания, е по-угодно на Аллах, отколкото зле да се извършват дела.

 Добре усвояваните знания са по-значими и от богослужения, изпълнявани без чувство и примесени с невежество и порочност.

По отношение на това Пратеника на Аллах е казал:

 “Благодатта на знанието е по-голяма от благодатта на богослужението.” 

/Ал-Баззар/ 

Казал е също:

 “По-добре е малко знания, отколкото много богослужения.”

 /Ат-Табарани/

 Негови са още и думите:

 “Най-доброто богослужение е, да разбираш [Закона].”

 /Ат-Табарани/ 

Пак в тази връзка той казал на Абу Зар:

 “О, Абу Зар, да научиш едно знамение от Писанието на Аллах, за теб е по-добре, отколкото да отслужиш сто части /доброволна/ молитва. 

Да изучиш дял от познанието — прилаган или неприлаган на дело — за теб е по-добре, отколкото да отслужиш хиляда части /доброволна/ молитва.”

 /Ибн Маджа/

Предписанията в тази връзка са свързани с факта, че ползата от богослужението на невежите — както и от сдружаването с тях — е твърде малка.

 Те вредят сами на себе си, макар че си пожелават ползотворното; така те карат и приятелите си да страдат, макар че им желаят щастието. 

Невежите сред хората, отслужващи богослужения, силно се привързват към религията и й оказват ревностна подкрепа.

 В моменти на безразсъдство и неблагоразумие обаче те постъпват така, че я ощетяват и опозоряват, и й създават огромни затруднения.

 Докато постъпките на придобилите познание са направлявани от разум и съзнателност и те винаги могат да се доверяват на мъдростта си;

 затова дори делата им да са малко, те неизменно ще са придружени от смисъл и благоразумие.

Поради тази причина Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:

 “Сатаната по-трудно ще преодолее един правовед /факих/, отколкото хиляда души, отслужващи [единствено] богослужения.” 

/Ат-Тирмизи/

Казал е и още:

 “Предимството на учения пред отслужващия /само/ богослужения, е като предимството ми пред онзи сред вас, който е на най-ниско ниво.” 

/Ат-Тирмизи/

/Проф. Мухаммед Газали/

Молитвата при салънчево или лунно затъмнение (Салату-л-Кусуф)

Молитвата при салънчево или лунно затъмнение (Салату-л-Кусуф)

Слънчевото или лунното затъмнение са природни явления.
Мюсюлманите виждат в тях знак за Могъществото на Аллах, което е
въздесъщо и се разпростира над всичко - също и върху набесните
тела, които също трябва да се подчиняват чрез предписаните им
движения.
Затова мюсюлманите използват настъпването на тези природни явления, за да засвидетелстват искрената си вяра вединството на Аллах и Неговото Могъщество с една специална
молитва:
Салату-л-Кусуф при слънчево и лунно затъмнение.

Тази молитва е била въведена, след като синът на пророка Мухаммед
(а.с.с) Ибрахим починал и в същия ден имало слънчево затъмнение;
понеже хората видели връзка между смъртта на Ибрахим и това
природно явление.
Тогава пророкът (а.с.с) им обяснил истинската
причина, а именно че слънцето и луната са знаци за могъществото на
Аллах и че тяхното затъмнение не се случва нито заради смъртта, нито
заради раждането на един човек.
Той повелил, при слънчево и лунно затъмнение да се прави една молитва за почитане на Аллах.

Тази молитва се състои от два дълги раката (по шафиитската и
маликитската ислямска школа също така от четири), през които
имамът рецитира на глас и то във всеки ракат Ал-Фатиха и една друга
част от Корана.
Във всеки ракат обаче - за разлика от нормалната
фард молитва - след първото руку се рецитира още веднъж някоя част
от Корана и чак след второто руку следват двата суджуда.
Следва проповед на имама за смисъла на молитвата.

По времето на Пророка(с.а.с.) и докато е бил жив е имало само веднъж Луно затъмнение и то гогато е починал синът на пророка (а.с.с) Ибрахим.
Тази молитва се състои от два дълги рекята .
Като Първият РЕкят Пророкът (с.а.с.) е чел цялата Сура Ал Бакара.
А вторият рекят е чел сура - Ал Имран.

СУТРЕШНАТА МОЛИТВА

.
Какво трябва да знае човек, за да бъде мотивиран да отслужи 

навреме сутрешната молитва?


1. Човек трябва да си ляга рано.

Пророкът (с.а.с.) не обичал да спи преди салят-ул иша, както и

 да беседва след него.

Изключение за това са случаите цитирани от Имам Невеви в 

коментара към 

„Ас-Сахих” на Имам Муслим.

Имам Невеви, Аллах да бъде доволен от него, е казал:

„Причината поради която е порицана беседата след нощния 

намаз е, че в резултат на стоенето до късно има опасност човек 

да се успи и да не успее да извърши нощния намаз къям-ул лейл,

 

та дори и сутрешната молитва в по

зволеното, в желаното или в предпочитаното време.

Към беседата, която е порицана в хадиса спадат само онези,

 

които са безполезни, а онези които носят полза не са порицани.

Те включват изучаване на наука и живота на праведните

 

мюсюлмани, прием на гости, беседа относно това как по време 

на пътуване да се опази имуществото и живота, разговор с цел

 помиряване на хора и за да им се помогне, повеляване на

 

одобряваното и възбраняване на порицаваното.”



2. Мюсюлманинът трябва да се старае да спазва определени

 правила при лягане за сън.

Сред тях са отправяне на дуа, вземане на абдест, извършване на

 два ракята намаз.



Вярващият трябва да помоли някого от членовете на

 семейството му, родителите му или пък някой близък, или съсед

 да го събуди, за да не се успи.



3. Душата трябва да се изпълва с вяра и стремеж към 

извършване на праведни дела.



Живата и будна вяра кара човек да запретне ръкави и да се вусне

 в извършването на праведни дела.

 

 Дървото на вярата , иманът дава плодове, когато бива поливано

 с благодеяния.

Неговите плодове са добрият характер и доброто отношение към

 хората.

Вярата се увеличава и отслабва в зависимост от силата и

 слабостта на праведността на човек, както и външни фактори

 влияещи на човешката душа, като например страстта.



4. Вярващият трябва да се отдалечава от греховете.

Необходимо е да отклонява дори погледа си от онова, което е 

забранено, да предпазва езика си и слуха си от лоши думи.

Тези органи трябва да се използват за четене на Коран и 

религиозна литература, а не да стоят само като украса към 

тялото.

Когато един от праведниците бил попитан каква е причината за

 неспособността да се извършва нощен намаз, той отговорил:

 „Вашите грехове ви сковават!”

Несъмнено греховете са причина рабите на Аллах да не са в

състояние да се подчиняват на повелите Му и да почувстват 

прелестите на Исляма.

Имам Ибн ал-Каййим е казал:

„Греховете – това са рани, а множеството наранявания водят до

 смърт!”



5. Мюсюлманинът трябва да изучи благата, които се съдържат в

 сутрешния намаз, и огромната награда, която е обещана за нея,

 а както и за порицанието на тези, които отказват да я отслужват

 заедно с джемаат в джамията.



Усман ибн Аффан, Аллах да бъде доволен от него, разказва, че

 

Пророкът (с.а.с.) е казал:

„Който изпълни групово (с джемаат) нощния намаз 

(салят-ул 

иша), все едно че е прекарал половината нощ в намаз, а който 

отслужи сутрешният намаз с джемаат, все едно че е прекарал

 цялата нощ в намаз.” 

(Муслим)



Също така в хадис се казва, че онзи, който проспи сутрешния 

намаз шейтана пикае в ушите му.

 

 (Ал-Бухари)



Ако ти, г-н Читателю, пожелаеш да се убедиш в истинността на

 тези слова, то погледни в лицата на онези, които отиват на 

работа сутрин без да са отслужили молитвата навреме или още

 по лошо – без такава. 

Разгледай тяхното изражение на лицето и състоянието им, а

 след 

това потърси убежище при Аллах от техните дела и положение, 

в което се намират.


Как би могъл да се чувства човек в чиито уши е пикал

 шейтана?!!!



6. Вярващият трябва да знае последиците от пропускането на 

молитвата.

Те се изразяват в душевни терзания, депресия, изпускане на

 много както религиозни, така и светски ползи.

Затова всеки трябва да се стреми да спазва молитвите.



Пратеникът (с.а.с.) казва:

 

 „Когато някой от вас заспи, шейтанът връзва три възела на 

неговия врат. 

Стягайки ги, той казва:

 

 „Нека нощта бъде дълга за теб, спи!...”

Когато човекът се събуди, ако спомене Аллах

 

 (например с някой зикир или дуа),

 

 то единият от възлите се развързва.

Ако вземе абдест, се развързва още един възел.

Ако отслужи молитвата, тогава се развързват всички възли

и сърцето му осъмва добро и радостно.

Ако не постъпи по този начин, сърцето му ще осъмне лошо,

 притеснено и лениво.”

(Ал-Бухари и Муслим)



Времето, когато завършва сутрешната молитва носи добро и 

благополучие.

Пророкът (с.а.с.) се е стремял да прекара това време в

 споменаване на Аллах, 

а след изгрева на слънцето отслужвал два ракята намаз

 (който се нарича Духа – настъпва 50 мин.

 

 след изгрева на слънцето и продължава докато останат 20 мин.

 до салят-уз зухр).

Нашите предци са се стремили да съблюдават този сюннет.

Един от тях е Ибн-и Теймийе, Аллах да бъде доволен от него.

Неговият ученик Ибн ал-Каййим разказва, че Шейха сядал след

 сутрешна молитва и споменавал Аллах.

Той казвал:

 „В земния живот има Рай, и който не влезне в него, 

той няма да попадне в Рая в Отвъдното.”

Това означава, че божия раб открива за себе си прелестите и 

насладите на тайното общение с Аллах, което е несравнимо с

 

каквото и да е друго земно удоволствие.

Също така е казал:

„Молитвата е моята закуска и ако не закуся, тогава силата ми ще

 се изчерпа.”



Що се отнася до ползите, които могат да се извлекат за здравето

 при ранното ставане, те са в следствие на високата 

концентрация на озонов газ във въздуха на разсъмване.

неговото количество намалява и изчезва с изгрева на слънцето.

Този газ оказва благоприятно въздействие върху нервната

 система и активира мислителната и физическата работна

 активност на човека.

Когато се вдиша приятният сутрешен полъх, наречен „Вятър на младостта”,

се изпитва красота и наслада, която е невъзможно да бъде 

усетена в другите части на деня или нощта.



7. Mюсюлманина трябва да се старае да се отърси от качествата

 на лицемерите.

Извършването на сутрешната молитва с джемаат е доказателство

 за силна вяра и липса на лицемерие, защото ставането в толкова

 ранен час обикновено е доста трудно.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„Най трудни за лицемерите са нощния и сутрешния намаз.

Ако те знаеха каква е наградата за тях, щяха до отиват

 (да ги отслужат),

та дори да се налагаше да пълзят.”

(Ал-Бухари и Муслим)



(От книгата „Медицината в честития Коран”, 

от Шейх Абд ал-Хамид Дияб)

Кога се счита, че човек е изоставил намаза?

Кога се счита, че човек е изоставил намаза?

Когато човек е призован на намаз и откаже да кланя с думите:
„Не искам да кланям!” и не го извърши, така че времето на дадения намаз изтече.
Такъв човек се смята, че е отхвърлил изоставил намаза.

Второто мнение е, че човек не се смята от онези, които са изоставили намаза, докато изоставянето на намаза не се повтори повече пъти, а то е изоставяне най-малко на три намаза и не се покае до изтичане времето на четвъртия.
(Ибид,стр.41)

Може ли да правим дуата истихара без да сме кланяли два рак‘ата преди това?

Може ли да правим дуата истихара без да сме кланяли два рак‘ата преди това?

Въпрос: 

Молитвата истихара е да кланяш два рак‘ата и след това да произнесеш дуата, която ни е казал Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам , но понякога хората правят дуата без да са изпълнили двата рак‘ата. 

Това правилно ли е?

Отговор: Няма проблем в това, защото молитвата е сунна, така че ако човек направи само дуата, няма нищо лошо, но все пак ще е в минус.

 Ако се комбинират молитвата и дуата ще бъде по-цялостно и повече в съответствие със сунната.

Фатуа от шейх Фаузаан

Трябва ли да вземем уду (абдест) след гусул, за да кланяме?

Ако човек извърши правилно гусул с намерението да премахне тази нечистотия от джанаба, тогава гусула е достатъчен и няма нужда да взема абдест след това, за да кланя намаз. 

Обаче ако си взема просто душ, без да е направил ния за гусул (което допуска възможността да не е измил всички части от тялото си), тогава трябва да вземе абдест.

По време на гусул, човек измива всички части, включително устата и вътрешната част на носа, така че малкия абдест е включен в гусула. 

Но както вече споменахме, това важи САМО ако е направена ния за гусул.

Шейх Саид Сабик пише в известната си книга

 Фикх ал-сунна:

 Ако човек извърши гусул, но не направи абдест, това (гусула) е достатъчен за него.

Айша радиаллаху анха казва:

 „Пратеникът салаллаху алейх уа саллам не вземаше абдест след гусул“. 

Абу Бакр ибн ал-Араби казва:

 „Няма различия в мненията на учените, че абдеста влиза в категорията гусул.“

Тук обаче трябва да отбележим, че ако човек докосне срамните си части след гусула в пряк контакт 

(т.е кожа с кожа), абдеста в този случай се разваля и трябва да се поднови.