Покланянето в Суджуд

Абдулхалим Хуфадже, Аллах да се смили над него, разказва как един германец бил удивен когато видял мюсюлманин да извършва суджуд. Той го изчакал да приключи намаза и приближавайки се до него попитал какъв е смисълът на преклонението в суджуд. Мюсюлманинът му обяснил смисъла на намаза, мъдростите, заложени в него и въздействието му върху човека. След като изслушал тези обяснения в удивление и обърканост германецът обяснил на мюсюлманина, че е открил нещо, което проучва от две години. Своето изумление германецът описал така: Той изживявал душевно неразположение и винаги се чувствал потиснат. Успокоение той намирал единствено когато поставял чело на пода. Впоследствие, когато видял този мюсюлманин да извършва намаз разкрил тайната на успокоението, което изпитвал.
Мюсюлманинът завел германеца в Ислямския Център в Мюнхен и служители там му разяснили Исляма. След това посещение германецът приел единобожието и встъпил в Исляма. Причина за встъпването му в Исляма станало преклонението в суджуд.

Какво всъщност представлява суджуд? Какво въздействие има? Какви са спецификите на извършващите суджуд? Що за преклонение представлява извършването на суджуд, който отделя човека от земната повърхност и го извисява към небесата, към високи степени и истини на отвъдното?

Значението на суджуд:
„И когато рекохме: „Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се в суджуд и кажете: „Опрощение!". Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните."
Относно този айет, свеждайки от Ибни Аббас, имам Табери казва, че им е позволено да влезнат покланяйки се.
Табери е казал: Суджуд означава да се поклониш с почит пред онзи, пред когото се покланяш. Всеки, който се покланя с уважение пред нещо, извършва суджуд, Това е причината Ибни Аббас да тълкува кланяйки се в суджуд, покланяйки се. Ако извършващия поклон суджуд се покланя повече, то и покланящия се прави поклон. Относно знамения 21, 22 на сура Иншикак:
„И когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд? Да, онези, които не вярват, отричат." (84: 21,22)
Мухаммед ас-Саууаф казва: суджуд, това е преносният смисъл на покланянето и чувството на смирение и има много близка връзка със Свещения Коран. Това, което се възнамерява със суджуд е намаза. Споменаването му наред с вярата, сочи каква голяма стойност и важност има и какво е мястото му в Исляма. Той е подпората на Исляма и негова здрава основа. „Онзи, който отслужва намаза, той изгражда религията си, а който го изостави, той е съборил религията си."(Хадис)
Стойността на суджуд произхожда от тези велики значения. Прекланянето, почитането, чувството на смирение, изразяването на безсилието – всичко това са поведения, показващи, че човекът е раб. Поклона суджуд, който изразява рабството, представлява един важен ритуал, защото той е крайната граница на покланянето. Няма друг поклон, който да е отвъд границата на челото и носа на пода. Покланянето в суджуд, който се определя от поставяне на пода на челото, носа, колената, представлява най-съвършената форма на изразяване на безсилие, пред който се извършва. Ето защо поклон не заслужава никой друг и нищо друго, освен Аллах, Господа на световете. Покланянето пред друг, освен пред Него е напразно.

Ползата от постоянството в намаза

„Човекът бе създаден колеблив – щом го застигне злото – страхлив, а щом го застигне доброто – скъперник, освен отслужващите молитвата, които в своята молитва са постоянни и в чиито имоти е заделен дял за просяка и бедняка…”
(70: 19-25)
„…Молитвата предпазва от покварата и порицаваното…”
(29: 45)
Свежда се от Абу Хурейра (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) попитал: „Какво ще кажете, дали ще остане мръсотия върху онзи, пред дома на който има река и той се къпи в нея по пет пъти на ден?” Сподвижниците отговорили: „Не, върху този човек не ще остане никаква мръсотия.” След това Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Петте молитви приличат ма тази река. Чрез петте намаза Аллах Теаля заличава греховете.” (Бухари и Муслим)
Пак в хадис, сведен от Абу Хурейра (радиаллаху анху), Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Докато не се извършват големите грехове петте намаза са откуп (кефарет) за греховете в промеждутъка от единия петъчен намаз до следващия.” (Муслим)
Осман б. Аффан (радиаллаху анху) казва, че е чул Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да повелява: „Ако един мюсюлманин, след като настъпи времето за един от задължителните намази, вземе абдест, смирението в него и неговия руку са безпогрешни; и не е извършвал големи грехове, този намаз е откуп за всички грехове, извършени от него до този ден. Това е винаги така.” (Муслим)
Изличава греховете, умножава добрините, извисява степените, привързва сърцата към Аллах Теаля и усилва почитта към Аллах Теаля. Намаза подсилва срама пред Аллах Теаля, поради което човек изпитва наслада от дуата, която отправя. Той допринася за признателността за съвсем новите блага и за безбройните божествени дарове.
Постоянството в намаза благоустроява сърцето, което е създадено да споменава Аллах Теаля, да го споменава и да си го припомня. Постоянството в намаза предотвратява благодатта времето да бъде израходено за друг, освен за Аллах.
Намаза е от най-големите дела, които осигуряват божествената близост. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
„Най-близо до Аллах рабът се намира по време на суджуд. Ето защо, отправяйте много дуа (по време суджуд).” (Муслим)
За двете части сунна на сабах намаз в хадис, сведен от нашата майка Айше, Аллах да е доволен от нея, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Двете части сунна на сабах намаз е по-благодатна и от света и от всичко, намиращо се по него.”
Уитр намаз също е намаз с много благодат. Повелявайки уитр намаз да бъде последен намаз на нощта, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Отслужвайте уитр като последен намаз на нощта.”
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) наставлява да се отслужва постоянно допълнителния намаз сунна.
Майката на вярващите Умму Хабибе (радиаллаху анха) казва: „Чух от Рамле бинти Ебу Суфйан, Аллах да е доволен от нея, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„За всеки мюсюлманин, който наред със задължителния намаз отслужва за Аллах дванадесет части допълнителен намаз, Аллах Теаля построява дом в Дженнета.” (Муслим)

Неспазването на основите на намаза

Неспазването на основите на намаза
Най-големият измежду грабителите е онзи, който краде от намаза. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Най-лошият в кражбата е онзи, който краде от своя намаз." Попитаха: „О, Пратенико на Аллах! Как може да краде от намаза си?" Той отговорил: „Не изпълнява както се полага руку и суджуд"(Имам Ахмед)
Всеизвестни и често допускани пропуски по време на намаза са липсата на спокойствие, неправилното изпълнение на руку и суджуд, недостатъчното изправяне след руку и суджуд. Няма джамия, където да не се наблюдава неспазване на правилното изпълнение на основите на намаз (Та’дили еркян). Правилното изпълнение на основите на намаз представлява гръбнака на намаза, без който намаз не може да има. Пренебрегването на та’дили еркян анулира намаз. Положението наистина е сериозно.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
„Няма намаз онзи, който при руку и суджуд не изправи гърба си както се полага." (Абу Дауд) Това в действителност е лошо положение, което заслужава упрек и заплаха. Абу Абдуллах ел-Енсари свежда: „Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отслужи намаз със сподвижниците си. След това той отседна с група от тях. При тях влезна човек и застана на намаз. Той започна, да изпълнява руку и суджуд бързо така, както кокошка кълве зърно (без да се изправя). Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „Виждате ли го? Онзи, който почине с това (без да се поправи) умира с друго, а не с религията на Мухаммед. Той навежда глава и веднага я вдига, както гарвана кълве леш. Онзи, който изпълни руку и извършва суджуд така, както кокошка кълве зърно е като гладен човек, който хапва една или две фурми. Какво ще предотврати това от неговия глад?!" (Сахих Ибни Хузейме)
Свежда се, че Зейд ибни Уехб е казал: Хузейфе (радиаллаху анху) видя човек, който не изпълнява правилно руку и суджуд и му каза: „Ти не отслужи намаз. Ако бе умрял, щеше да си с друго, а не с религията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)" (Бухари)
След като научи това онзи, който не спазва правилното изпълнение основите на намаза, наново да отслужи намаза, който е изпълнил, а за предишните да направи теубе пред Аллах, не е нужно наново да отслужва предишните намази. Доказателство за това е хадиса в който Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на такъв който е направил такъв пропуск: „Върни се и наново отслужи намаз, защото ти не отслужи намаз." (Фетхул Бари) 

История на намаза

Както е известно основният принцип и първото предписание на Аллах за човека е свидетелството (келиме-и шехадет). След него е намаза. Задължителният характер на намаза съществува още от началното време на откровението. Причината, както е отразено от Бухари и Муслим, са първите низпослани знамения на Свещения Коран:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
(96: 1-5)
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай!"
(74: 1-2)
Оповестяването във второто знамение ангажира Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) с пророческата мисия.
Първоначално намаза е бил заповядан да се изпълнява сутрин и вечер по две части (два рекята). В нощта на възнесението (Мирадж) е дадено предписанието за петкратния намаз, пак по две части (разбира се за задължителния намаз – фарзовете). След преселението частите на намаза се увеличават, като намаза на пътника остава две части.
Първоначално говоренето по време на намаз е било позволено и не е имало Тешеххуд (последното Еттехияту). След известно време била спусната забрана за говоренето и дошла повеля за изпълнението на Тешеххуд.
По това време – в Мекканския период – езан не е имало. Езана се появява в Медина т.е. след преселението. Както езана, така и намаз като Джума намаз, Байрам намаз, намаз при слънчево затъмнение, намаз за дъжд, тарауих намаз и други като тях са започнали да се отслужват след преселението в Медина.

Молитвата и уравновесеността на ума

олзите от колективната молитваВъвеждането на ред в редиците по време на колективната молитва е категоричен императив. „Безредието се смята за нарушение.” (хадис, предаден от Муслим). Молещият се трябва да бъде отпуснат при всички обстоятелства. Дори да забрави да изпълни молитвата си, той може да я извърши без да се притеснява, когато се опомни – това е оптималният момент за него. Така той се приучва да понася превратностите на живота и да бъде винаги спокоен, но същевременно и бдителен. Да дадеш на всяко дължимото – това е идеалът на поведението, изпълнено със спокойствие.
„Ако вечерята е сложена в момента, когато се известява молитвата, трябва да се вечеря най-напред.” – казва Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) „Не бързайте, добавя той, яжте спокойно!” (хадис, предаден от Сунната). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не препоръчва едно средство, което не позволява на съзнанието да си въобразява неща, които да го разсейват като в миража на химерите: „Не затваряйте очи, когато се молите.” – заповядва той, тъй като свободното гледане с отворени очи е по-центрирано, когато се фиксира върху нещо конкретно, без да се разсейва. „Всичко, което може да заблуди мисълта и да разсее вярващия, трябва да бъде отстранено." (хадис, предаден от Имам Малик).
Наложително е всяко лицемерие или пресилена набожност да бъдат отстранени. Хармонизирането между физическите и духовни действия е крайно необходимо: „Ако усетите, че ви наляга сън по време на молитвата, спете, след което я подновете когато вече сте си починали!" (хадис, предаден от Сунната). Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) скъсил веднъж времетраенето на молитвата, за да позволи на една майка да отиде при детето си, което плачело.
„Онези, които вземат участие в колективната молитва са равни, те трябва да бъдат под ръководството на най-старшия", (т.е на най-опитния в духовно отношение човек надарен със знание и чистота на сърцето – бел. на преводача). (хадис, предаден от ал-Бухари). „Всяка молитва, ръководена от човек, с когото участващите в нея не приемат, се отхвърля от Всевишния Аллах" (предаден от Дауд). За да има смисъл, всеки култов и друг жест, трябва да бъде пропит с алтруизъм и любов. „Аллах, уточнява Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обича мекотата и нежността във всяко нещо.” Ал-Бухари, който цитира това предание, добавя друг хадис като препратка: „Причислете плавно към молещите се в колективната молитва, без да се препирате!”

ИЗЯЩЕСТВОТО – ОТБЛЯСЪК НА УРАВНОВЕСЕНОСТТА
В държанието Си всеки трябва да се стреми към съвършенство и да отблъсква онова, което е показно и безсъдържателно. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е проявявал особена грижа както към облеклото си, така и към социалните си контакти като цяло; външната естетика е само проявление на подобаващото вътрешно състояние. „Вярващия, препоръчва той, преди да посети голямата джамия, където се провежда петъчната молитва, трябва да се изкъпе, парфюмира, да сложи най-хубавите си дрехи и да почисти зъбите и венците си с „мисуак” (клечка от дърво, което расте в околностите на Мекка и има лечебно действие срещу някои заболявания на венците и зъбите – бел. На преводача). Един ден Айша (радиаллаху анха), съпруга на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), била поразена, когато видяла Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да наглася дрехите си пред огледалото. „Когато се срещам с моите сподвижници, казал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обичам да съм хубав на вид.”

НАМАЗЪТ АЛ-ИСТИХАРА

От Джабир(p.a.) , се предава: “Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , ни обучаваше на намаза истихара (да търсим напътствие от Аллах) във всички дела, както ни учеше на сура от Корана, и казваше: “Ако някой от вас поиска да стори някакво дело, то нека извърши допълнителен намаз от два рекята, и после да каже:

 „Аллахумме, инни естахируке би-илмике, уа естакдируке би-кудратике, уа ес`елуке мин фадлике-л-азим, фе иннеке такдиру уа ля акдиру, уа та`лему, уа ля а`лему, уа анта алляму-л-гуюб.

 Аллахумме, ин кунта та`лему енне хезе-л-емра хайрун лий фий дийний уа ма`аший уа аакибети емрий (или казва: ааджили емрий уа ааджилихи), фе-кдурху лий уа йессирху лий, сумма баарик лий фийхи.

 Уа ин кунта та`лему енне хезе-л-емра шеррун лий фий дийний уа ма`аший уа аакибети емрий (или казва: ааджили емрий уа ааджилихи), фе-срифху анний, уа-срифни анху, уа-кдур лий-ал-хайра хайсу кяне, сумма раддиний бихи!"

 “О, Аллах! Наистина, искам Ти да ми помогнеш с Твоето знание и да ме укрепиш с Твоето могъщество, и Те моля от Твоята Велика милост, защото наистина Ти можеш, а аз не мога.

 И наистина, Ти знаеш, а аз не знам.

 Ти си Знаещия тайните.

 О, Аллах! След като Ти знаеш, че това дело ще е добро за мен, за религията ми, живота ми, и изхода на моите дела (или казва: за този живот или за отвъдния), то (предопредели) отсъди го за мен и ми го облекчи, после ме благослови в него!

 И след като Ти знаеш, че това дело ще е за мен, за религията ми, за живота ми, и изхода на моите дела (или казва: за този живот или за отвъдния), то отдалечи го от мен и мен отдалечи от него, и ми предопредели доброто, където и да е то, после ме стори да съм доволен от него!”

 И е казал: “Нека назове (нуждата) желанието си”.

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари в книгата за нощните намази под номер 1166/

Задължителни елементи при гусл

1. Изплакването на устата (мадмада)

2. Промиването на носа (истаншака)

 3. Задължително обливане с вода на цялото тяло, с изключение на онези места, където достъпа на водата е невъзможен.

От Али ал-Мутталиб(p.a.) , се предава, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е казал:

 “Онзи, който след джанаба остави неумито място, където расте (дори и) един косъм, Огънят ще стори това и това”.

/Този хадис е сведен от Абу Дауд./

 

 

 

 

 В случай, че по време на изпълнение на гусл след джанаба човек забрави да изплакне устата си (мадмада) и да промие носа си (истаншака), то Ибн Аббас(p.a.) , е казал: “Такъв човек следва да изплакне устата си (мадмада) и да промие носа си (истаншака) и да извърши наново намаза си.”

/Сведено от ад-Даракутни. /

Oткъс от Книгата “- “Ханaфитският фикх в новия му облик” на шейх Абд ал-Хамид Махмуд Тахмаз ал-Хамави ал-Макки, Том I, стр. 67/

 Що се отнася до абдест, то това е от пълнотата на гусл.

 Разбира се, че е по-добре да се взема абдест преди гусл, съгласно хадис от Айша(p.a.) , в който се казва:

 "Че, когато Пророкът(c.a.c.) , е извършвал гусл след джанаба (полово осквернение) е започвал с това, че е измивал ръцете, след това е вземал абдест както за изпълнението на намаза, след това е вкарвал пръстите си във водата и после ги е прекарвал между косата (в основата на косата), после е наливал вода върху главата си три пъти със шепите, след това е оливал с водата цялото си тяло".

/Този хадис е сведен от ал-Бухари 238, и Муслим, 316/

"Съществува ли разлика между пълното умиване гусл на жените и мъжете?

И явява ли се задължително за жената да разплита косите си от плитките или е достатъчно за нея да полее с 3 шепи вода върху главата си, както е дошло до нас от хадиса.

 И има ли разлика между гусл след полов акт (джанаба) и гусл след менструация (хайд)?

 Отговор: "Няма разлика между мъжа и жената при извършването на гусл от джанаба, и те не разплитат своите коси от плитките за гусл, а е достатъчно да налеят 3 шепи вода върху главата си и след това да полеят с вода цялото си тяло, както е съобщено в хадиса от Умм Селяма(p.a.), която е попитала Пророкът(c.a.c.) :

 "О Пратенико на Аллах! Аз съм жена и заплитам косата си в плитки.

Длъжна ли съм да разплитам косата си от плитките, когато се къпя след полово осквернение джанаба?"

 Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , отговорил: “Не. Достатъчно е да полееш върху главата си три шепи вода, а след това да облееш цялото си тяло и ти се пречистваш”.

 /Този хадис е сведен от Муслим./

 Ако върху косата има масло (гел за коса, лак и така нататък) т.е. това, което пречи на водата да проникне до кожата, то това е необходимо да се премахне.

Ако тези неща са леки и не пречат на водата да проникне, то не е обезателно да се отделят.

А що се касае до гусл на жена след менструация хайд, то учените са на различно мнение за това дали разплитането на плитките е задължително.

 И правилно е това, че не е задължително разплитането на косата от плитките, тъй като в друг вариант хадиса от Умм Селяма(p.a.) , се казва: "О Пратенико на Аллах! Аз съм жена и заплитам косата си в плитки.

 Длъжна ли съм да разплитам косата си от плитките, когато се къпя след полово осквернение джанаба и менструален цикъл?"

 И Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е отговорил: “Не. Достатъчно е да полееш върху главата си три шепи вода, а след това да облееш цялото си тяло и ти се пречистваш”.

Този вариант на хадиса е прав текст, указващ, че разплитането на плитките не е задължително при извършването на гусл след менструация и джанаба.

 Но, за гусл, основа се явява разплитането на косата след менструация, предпазвайки се и излизайки от разногласия, обединявайки всички доводи по тази тема ".

 /"Фатава ал-Леджна ад-Даима" 5/320./

 В мaзхaба на имам Абу Ханифа, ако косата на мъжа е заплетена в плитка, той е длъжен да ги разплете, за да попадне водата върху всеки косъм, дори ако водата може да достигне до корените на косата, без да се разплитат плитките.

Жената не е задължена да разплита своите плитки, ако те не пречат на водата да стигне до корена на косата.

/Виж повече в zamzamacademy.com/

Действия, нарушаващи (науакид) абдест

Отделяния на нечистоти [например, кръв, гной или повръщана маса (течност)] от други места на тялото.

 

 Предава се, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е казал: “Ако човек повърне, или му протече кръв от носа, или пък чрез оригване до устата му достигне повръщана маса, или от пикочния му канал се отдели прозрачна течност (мази), то нека се отдели и да вземе абдест, а след това да довърши намаза си до карай, без да говори нищо през това време.”

 /Този хадис е сведен от Ибн Маджа и ад-Даракутни./

От Абу Саид ал-Худри радияллаху(p.a.) , се предава, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , е казал:

 “Ако по време на намаз някой от вас повърне, или му протече кръв от носа, или се оскверни, то нека се отдели и да извърши абдест, а след това да се върне и да довърши намаза си до край.”

 /Този хадис е сведен от ад-Даракутни/

от Абу ад-Дарда(p.a.) , се предава, че веднъж, когато Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , повърнал, той извършил абдест наново.

 Миадан Ибн Халид, разказвача на този хадис, казал:

 “В една от джамиите на Дамаск аз срещнах Саубан и му предадох това, на което той каза:

 “Той (Абу ад-Дарда) е казал истината, а аз поливах вода на Пророка(c.a.c.) , при вземането на абдест.”

 /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, и ал-Хаким/

 В друга версия на този хадис се съобщава, че Абу ад-Дарда(p.a.) , е казал:

 “Веднъж, когато Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , повърна му донесли вода, и той взел абдест.”

/Този хадис е сведен от Ахмед/

В "ас-Сахих" на Муслим се свежда хадис, в който се съобщава, че Айша (p.a.) , е казала: “(Веднъж) Фатима Бинт Абу Хубайш дошла при Пророка(c.a.c.) , и казала: “О, Пратенико на Аллах! Изтичането на кръвта при мен продължава постоянно, и аз никак не мога да се очистя.

При това положение дали да не прекратя да извършвам намаз?”

(Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , й казал: “Не, защото това вече е венозна кръв, а не менструална.

 Прекрати извършването на намаз с настъпването на (твоя обичаен период за месечен цикъл), а когато (този период) приключи, стори пълното умиване гусл, (измивайки) кръвта, и изпълни намаза”.

 Във версията на същия хадис, който е сведен от ал-Бухари, се съобщава, че Пратеникът на Аллах(c.a.c.) , също така е казал: “(Освен това) вземай абдест преди всеки намаз, докато не настъпи следващия период (на месечния менструален цикъл)”.

 

Съобщава се, че Ибн Омар(p.a.) , е казал: “Ако по време на намаз на човек му протече кръв от носа, или той не може да сдържи позивите за повръщане, или забележи отделяне на прозрачна течност (мази) от пикочния канал, то нека се отдели и да вземе абдест, а след това да се върне и да продължи намаза си, само ако не е говорил през това време.”

 /Предадено от Абдуразак/

Съобщава се, че Али Ибн Абу Талиб(p.a.) , е казал: “Ако по време на намаз на човек му протече кръв от носа или повърне, то нека вземе абдест без да говори нищо, а след това да довърши своя намаз докрай.”

 /Сведено от Ибн Абу Шайба/

От Убейдуллах Ибн Омар е казал: “Аз видях, как Салим Ибн Абдуллах изпълнил един рекят от сутрешния сабах намаз (фджър), след което му протече кръв от носа.

 Тогава той излезе и взе абдест наново, а след това се върна към намаза.”

 /Предадено от Ибн Абу Шайба/

 /Oткъс от Книгата “- “Ханефитският фикх в новия му облик” на шейх Абд ал-Хамид Махмуд Тахмаз ал-Хамави ал-Макки, Том I, стр. 52-53 /