вторник, 13 декември 2016 г.

Какво е "камет"(икамет)?

Привикване към молитва (намаз), правене, изпълняване, извършване на камет.
 В оригинал от арабски "икамет", в турския губи звука "и" и се използва като "камет".
Терминологично означава четене на думи наподобяващи езанът преди задължителен(фарз) намаз от сам човек (ако няма джемаат) или от муеззин при наличие на джемаат (общност от хора).
Каметът е сунна специфична само за мъже,
за жените той не се прилага.
каметът звучи по следния начин.
"Аллаху екбер -Аллаху екбер
Аллаху екбер -Аллаху екбер
Ешхеду енля иляхе илляллах
Ешхеду енля иляхе илляллах
Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах
Ешхеду енне Мухаммеден Ресулюллах
Хаййе алес-салях, Хаййе алес-салях
Хаййе алел-фелях, Хаййе алел-фелях
Кад каметис-салях
Кад каметис-салях
Аллаху екбер, Аллаху екбер
Ля иляхе иллеллах"

 

Как е по-правилно да се измиват краката при абдест?

Когато се взима абдест е позволено(джаиз)
краката да се измиват с дясната ръка.
Ала по-подходящо спрямо сунната
е краката да се измиват с лявата ръка.
 

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Молитвата през нощтаТахаджуд,


      Худайфа Аллах да е доволен от него, предава:
 "Пророкът, Аллах
да го благосолови и с мир да го дари,
 имал навика да си чисти
 зъбите с мисвак,
 когато е имал намерението да прави една
 доброволна молитва през нощта Тахаджуд"
--------

Аиша, Аллах да е доволен от нея, предава:
"Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари,
правеше обичайно 11
раката.
Това беше неговата молитва (през нощта):
Поклонът му
 продължаваше толкова дълго,
че някой от вас би могъл през
 това време да рецитира 50 аята от Корана,
преди той да е
 повдигнал главата си.
Той правеше 2 раката преди сутрешната
 молитва (фаджр);
после лягаше на дясната си страна,
 докато
 чуеше азана."
 
------------
Аиша, Аллах да е доволен от нея, предава:
"Пророкът,
Аллах да
 го благослови и с мир да го дари,
правеше обичайно 13 раката
 през нощта,
към които принадлежаха тези на витр и двата
 раката преди сутрешната молитва."
 
------------
 
Абдулла Ибн Aрм Ибн Ал Ас,
Аллах да е доволен от двамата,
предава:
 "Пратеникът на Аллах,
 
Аллах да го благослови и с мир
 да го дари, ми каза:
 "Молитвата, която Аллах обича най-много е
 молитвата на Дауд (Давид),
 (Аллах да го благослови);
 постенето,
което Аллах най-много обича е постенето на Дауд,
 (Аллах да го
 благослови);
защото той спеше половината нощ, молеше се 1/3
от ноща и спеше 1/6 от нея.
Той постеше един ден и обикновено
 ядеше на другия."
 
-------------------
 
Абдулла Ибх Aрм, Аллах да е доволен от двамата, предава:
 "Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,
 ми каза:
«Казаха ми, че се молиш цялата нощ и че през деня постиш»
Казах му: «Да, така правя.»
Пророкът каза:
 «Ако така постъпваш
 клепачите ти ще натежат и волята ти ще се пречупи.
Ти сам
 имаш право (на живот) и семейството ти също има право (нa
 теб). 

Затова трябва да постиш и да ядеш,
 да се молиш и да
 спиш.»"
Абдулла, Аллах да е доволен от него, предава:
"В присъствието
 на пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) беше
 споменат един мъж, който спал до сутринта и не ставал за молитвата,
тогава пророкът каза:,
 «Сатаната е уринирал в ухото
 му»."
Убада Ибн Ас-Самит предава, че пратеникът на Аллах, Аллах да
 го благосолви и с мир да го дари, казал:
 "Който страда от
 безсъние през нощта и казва
 «ла-иллаха илла-ллаху уахдаху ла
 шарика ла; уа субханалла, уа ла илаха илла лла,
 уа ллаху
 акбар, уа ла хаула уа ла кууата илла билла»
и след това каже:
«Аллахумма гфирли»
 , или ако каже някоя дуа,
той ще бъде
 чут.
Ако се измие след това за молитва, молитвата му ще бъде
 приета."
 
----------------
 
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава: "Пратеникът
 на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
 "Нашият Господар, Благословеният и Всевишният се отправя
 милосърдно във всяка нощ към небето на този свят, когато
 остава последната 1/3 от ноща и казва:
 «Кой ме вика, за да го
 чуя?
Кой ме моли, за да му дам?
Кой Ме моли за прошка , за да
 му простя?»"
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава:
 "Пратеникът
 на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
«Когато някой от вас спи, сатаната връзва три възела около
 шията му, при което завръзва всеки възел с думите:
‚Предстой ти
 една дълга нощ, потопи се в съня’.
 Ако той обаче стане и
 спомене Аллах, тогава се отвързва единия възел;
ако се измие
 за молитвата, се отвързва още един възел; а когато се моли, се
 отвързва още един възел.
 На сутринта се чувства изпълнен със
 сила и щастлив, а иначе се чувства зле и мързелив.»
 
-------------
 
 
Анас Ибн Малик, Аллах да е доволен от него, предава:
 "Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влезна

 къщата) и видя опънато между два стълба въже.
Той попита:
«Какво е това въже?» Казаха му: «Това е въжето на Зейнаб,
което използва за опора (по време на молитвата), когато
 почувства че силата й отслабва.»
Пророкът, Аллах да го
 благослови и с мир да го дари казал:
 «Това никак не е хубаво.
Всеки от вас трябва да се моли по силите си и като се почувства
 слаб трябва да седне.»"
Няма друг Бог освен Аллах, Единствения, които няма съдружник. Негово е царството и нему
 принадлежи възхвалата, и Той има могъщество над всички неща. Хвала на Аллах и да е
 възхвален Аллах, и няма друг Бог освен Аллах, и Аллах е по-Голям, и няма ни могъщество ни
 сила освен при Аллах.
О Аллах, Боже мой, прости ми (греховете).
 
-------------
 

Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава:
 "Молитвата на
 пророка, Аллах да го благослови и в мир да го дари, се състоеше
 обикновено от 13 раката."
Той имаше предвид молитвата през
 нощта.
Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава:
 "Пророкът, Аллах
 да го благослови и с мир да го дари, имаше навика, когато
 искаше да се моли през ноща, да казва:
 «О Аллах, за теб е
 възхвалата.
Ти си Пазителят на небето и на земята и на всичко,
което е в тях.
Ти си достоен за възхвала и Твое е царството на
 небето и на земята и на онова, което е в тях.
 Ти си достоен за
 възхвала и Ти си светлината на небето и на земята.
 

Молитвата Терауих


  Едно от богослуженията /ибадетите/ присъщи за месец Рамадан е отслужване на молитвата Терауих, както от мъжете, така и от жените.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) поощрявал, но не заповядвал извършването на богослужения през нощите на месец Рамадан.
Айша (радиаллаху анха) разказва:
"Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отслужи в месец Рамадан една нощна... молитва. Доста от сподвижниците също се присъединиха към него. Втората вечер отново отслужи същата молитва, но този път към него се присъедини още повече джемаат. Третата вечер Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) не отиде в джамията. Насъбралият се джемаат го чакаха, но той отиде в джамията чак на сутринта. Той каза: "Знам, че ме чакахте събрани в джамията. Единственото нещо, което ме възпря да дойда, бе опасението ми да не я възприемете /Терауих/ за задължителна /фарз/."

Молитвата Терауих е Суннет-и Мюеккед /силен суннет/. Към нея ни насочва Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като лично ни е показал как да я отслужваме. След него Хулефа-и Рашидин също са продължили да я отслужват. Омер (радиаллаху анх) е препоръчал тя да се отслужва групово /с джемаат/, намирайки това за по-удобно.
Терауих се отслужва вечер между иша /ятсъ намаз/ и уитр, а броят на рекятите е двадесет.
Тук трябва да се спомене, че при отслужването на Терауих, четенето на Коран /караат/ не трябва да бъде нито много бавно, нито пък много бързо, а нормално.Тедили еркян (основите на намаза) също трябва да се спазва и да не се забравя, че това е молитва (намаз)!
Тя може да се изпълни като се дава селям на втория, четвъртия, осмия или десетият рекят. Въпреки това най-добродетелното е да се два селям на втория рекят, а най-практичното е на четвъртия рекят.
Суннет-и Кифайе е молитвата Терауих да се отслужва групово /с джемаат/, тоест във всяко населено място тя трябва да се изпълнява групово поне от един джемаат /в джамия/. Но ако всички отслужват молитвата в къщите си, то сунната бива изоставена. Така, че ако един джемаат отслужва молитвата в джамията, а някои от хората я отслужват вкъщи, това е разрешено и не се счита, че е изоставена сунната. Но онези, които отслужват молитвата вкъщи, губят от добродетелта и благодеянията /севаба/ при отслужването й с джемаат.

И Аллах знае най-добре!

сряда, 7 декември 2016 г.

Кланяне на Байрaм намаз:

 
 

а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет....
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.

е) След намаза имамът прави хутбе.
8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност
10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

Отделни въпроси за молитвата


  Мухаммад ибн Салих Ал-Усаймин
Нежелателни действия по време на молитва
1. Нежелателно е по време на молитва да се обръща главата настрани или погледа, а устремяването на погледа в небето, се счита за забранен
2. Нежелатени са движенията по време на молитва без причина....

3. Нежелателно е по време на молитва да имаш със себе си вещ, която може да те отвлича, напр. нещо тежко, пъстро, ярко и пр.

4. Нежелателно е по време на молитва ръцете ти да стоят на кръста.


5. Рязката миризма (на чесън, тютюн и пр.)

Действия, които анулират молитвата

6. Молитвата се счита за недействителна при умишлен разговор, даже незначителен.

7. Молитвата се счита за недействителна при отклонение на цялото тяло от Кибла.

8. Молитвата се счита за недействителна при отделяне на газове и на всичко, което изисква малко обмиване (уду) или пълно (гусл).

9. Молитвата се счита за недействителна при многочислени последователни движения без необходимост.

10. Молитвата се счита за недействителна в случай на смях, даже на незначителен.

11. Молитвата се счита за нействителна, ако умишлено към нея се добави излишен рака'т или суджуд, или излишен кийам, дори допълнителен джулюс.

12. Молитвата се счита за недействителна при умишлено изпреварване на имама.

Решения при невнимание по време на молитва

13. Ако сте се забравили по време на молитва и сте направили излишен рака'т или суджуд, дори излишно сте станали, или седяли повече, то молитвата завършва по задължителния начин и след таслима се изпълняват още два суджуда за невниманието и още един таслим, но без да се казва ташахуда..

Например: По време на духр правите пети рака'т, но се сещате или някой ви подсеща за грешката. В този случай, трябва да се върнете към джулюса, без такбир, да кажете завършващия ташахуд, да направите таслим и след това да изпълните два суджуда и още един таслим. В случая, ако разберете за излишното действие чак след завършване на молитвата, също изпълнете два суджуда за невниманието и таслим, без ташахуд.

14. В случай, че без да сте завършили молитвата, преждевременно, по грешка, сте произнесли таслим и след това сте си спомнили, или някой ви е напомнил за допуснатата грешка, в течение на малък промеждутък от време, тогава трябва да направите останалата част от молитвата по задължителния начин, а след таслима, да направите два суджуда и таслим, без ташахуд.

Например: По време на духр сте се забравили и след третия рака'т сте произнесли таслим, но, след това си спомняте или някой ви подсеща за грешката. В този случай ставате и завършвате четвъртия рака'т по определения начин, а след таслима и зпълнявате още два суджуда и таслим, без ташахуд. А ако сте си спомнили за грешката чак след време, трябва да повторите молитвата.

15. В случай на пропускане на първия ташахуд (в края на втория рака'ат) или други задължителни елементи на молитвата, по невнимание, е необходимо да направите два суджуда за невниманието, преди таслима и повече нищо не се прави. Ако сте си спомнили за пропуснатото (ташахуд или друг задължителен елемент), без да преминавате към следваща позиция, изпълнявате това, което е необходимо и повече нищо не се прави. Ако сте преминали нужната позиция и още не тсе започнали следващата, но си спомните в този момент, необходимо е да се върнете назад и да изпълните пропуснатото.

Например: Забравили сте да произнесете първия ташахуд (след втория рака'ат) и, ставайки прав, сте си спомнили. В този случай не се връщате назад, но преди завършващия таслим изпълнявате два суджуда. А ако сте седнали, за да произнесете ташахуд, но сте забравили и сте се сетили за това преди да станете, то произнасяте ташахуд и продължавате молитвата без друго допълнение. В случая, ако след втория рака'ат сте започнали да ставате, но още не сте се изправил напълно, тогава моожете да се върнете назад, да произнесете ташахуд и да завършите молитвата по задължителния начин. Все пак някои учени смятат, че е необходимо да се направят два суджуда за невниманието, а Аллах знае най-добре!



16. В случай, че се съмнявате, по време на молитва, в броя на направените рака'ат (два или три) и не знаете кой от тях е най-вероятен, то избирате по-малкия брой и продължавате от него, а след таслим изпълнявате два рака'ат за невниманието и веднага, без ташахуд, таслим.

Например: По време на извършването на духр се съмнявате и се питате: „Това втория или третия рака'ат ли е?“ и не знаете кой брой е най-вероятен, в този случай приемате, че е бил втория рака'ат и продължавате молитвата по задължителния начин, а след таслим правите два суджуда за невниманието и веднага произнасяте таслим.



Ако съмнението се е появило след завършването на молитвата, на това не трябва да обръщате внимание, ако не сте напълно убеден, че е допусната грешка. Ако имате много съмнения, не им обръщайте внимание, т.к това са изкушения на шейтана.




А Аллах знае най-добре! Аллах да благослови и с мир да дари нашия пророк Мухаммед, неговото семейство, сподвижниците му и последователите!

Молитвата (салят, намаз)



Молитвата представлява един от стълбовете на Исляма и се смята за основа в религията. Всеки мюсюлмнин, който не спазва молитвите си без приемливо извинение, върши тежко престъпление и ужасен грях. Това престъпление е толкова тежко, защото е насочено не само срещу Аллах, което е достатъчно лошо, но и срещу самата природа на човека. Човек инстинктивно е склонен да се прекла...ня пред великите същества и да се стреми към възвишени цели. Най- великото същество и най-възвишената цел е Аллах Теаля. Ислямската молитва е най-добрият начин за култивиране на човека на здравата личност и за поддържане на стремленията му в зрелия период от неговото развитие.
Да се пренебрегне молитвата означава да се подтиснат добрите качества в човешката природа и неоправдано да се отхвърли нейното право на постигане на благородни цели.
Винаги трябва да се има в предвид, че Аллах не се нуждае от човешка молитва, защото Той е Пречистия от всякакви потребностти.Той само се интересува от нашето всестранно благоденсвие и благополучие. Когато подчертава необходимостта от молитва и ни натоварва с определено задължение, Той иска да ни помогне защото каквото и добро да правим, то е в наша полза, и каквото и престъпление да извършим, то е в наш ущърб. Тук човекът също е център на притегляне. Ползата която може да извлече от ислямската молитва е недостижима за въобръжението. Това не е само „теория” или условно предположение, това е удивителен факт и духовен опит.
Ето обяснение за дайствеността на ислямската молитва:
1. Засилва вярата в съществуването и във величието на Аллах, и влага тази вяра в дълбините на човешкото сърце.
2. Съживява вярата и я прави конструктивна в практическия живот.
3. Пречиства сърцето и развива съзнанието, укрепва съвеста и утешава душата.
4. Помага на човека да реализира своите естествени и инстиктивни стремежи към извисяване и висш морал, съвършенство и добродетел.
5. Подхранва добрите и прилични черти на човека, потиска злото и неприличнините наклонности.
Когато анализираме ислямската молитва и изучаваме уникалната и същност откриваме, че това е не само просто физическо движение или рецитиране на знамения от Свещената Книга. Тя е несравнима и безпрецедентна формула на интелектуалната медитация и духовно отдаване, на моралното извисяване и физическо упражнение, събрани заедно. Тя е изключителен опит, при който всеки мускул на тялото се присъединява към душата и съзнанието в поклон и прославяне на Аллах. Трудното е да се предаде с думи пълното значение на ислямската молитва и все пак може да се каже, че тя е:
1. Урок по дисциплина и сила на волята.
2. Дело, посветено на Аллах, изразяващо безусловното ни подчинение.
3. Бдителното напомняне за величието на Аллах и постоянно откровение на Милостта Му.
4. Семе на духовна култивация и здрав морал.
5. Указател за най-правия път в живота.
6. Щит срещу злото, неприличието и заблудата.
7. Проява на истинско равенство, здраво единство и братство.
8. Израз на благодарност към Аллах.
9. Вътрешен мир и стабилност.
10. Обилен източник на търпение и постоянство, надежда и уравновесеност.
Това е ислямската молитва и такова е въздействието и върху човека. Най- сигорното доказателство е човекът да се моли и да се възползва от духвните и радости.Тогава той ще осъзнае значението и.

неделя, 4 декември 2016 г.

Обединяване на намази. Видове и степени на обединяване.

.

Откъс от книгата “Саляту ал-мусафир: мафхум уа ануа’, уа адаб, уа дараджат, уа ахкам фи дуиль-Китаби уас-Сунна” от шейх Саид Ибн Али Ибн Уахфа ал-Кахтани.

1. Обединяване на намази в долината Арафат: ...
От Ибн Шихаб се предава: “Салим ми съобщи, че ал-Хадджадж Ибн Юсуф попитал Абдуллах Ибн Омара радияллаху анхума: “Как постъпваш, когато си на Укуф по време на Хадж в деня Арафа?”, тогава Салим му отговорил: “Ако ти искаш (да спазваш) Сунната, то обединявай намазите в деня Арафат” и Абдуллах Ибн Омар казал: “Той казва истината. Обединявали са намазите аз-зухр и ал-аср, постъпвайки в съответствие със Сунната”. Аз (Ибн Шихаб) попитах Салим: “А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, така ли правеше?, на което той отговори: “А, нима вие следвате нещо друго, освен неговата Сунна?!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари”(1662)/.

В хадиса от Джабир радияллаху анху, за прощалния Хадж на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се предава: “…Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, като стигнал средата на долината (Арафат), се обърнал към хората с проповед (хутба), след това извикали езан, после икамет, и той извършил намаза аз-зухр. След това бил произнесен икамет и той изпълнил намаза аль-аср. И между тях той не извършвал никакви други намази …” /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим(1218)/.

А това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср по два рекята, ни указва хадиса предаден от Анас радияллаху анху: “Ние тръгнахме (придвижвахме) заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, от Медина за Мекка, и той изпълняваше намазите по два рекята, докато не се завърнахме в Медина”. А във версията сведена от Муслим се казва: “Ние тръгнахме от Медина за извършването на Хадж …” /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари” (1081), и Муслим в “Сахих Муслим”(693)/.

2. Обединяване на намазите в Музделифа:
В хадиса от Джабир радияллаху анху, също така се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал долината Арафат, и “…достигнал до Музделифа, където извършил намазите ал-магриб и ал-иша с един езан и два икамета. И между тези два намаза той не правил тесбих.”. /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим”(1218)/.
Под думите “И между тези два намаза той не правил тесбих.” се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал между тях никакви допълнителни намази (нафиле). /Виж “Джамиа ал-Усул” на Ибн Асир 5/721/.

От Усама Ибн Зейд радияллаху анху, се предава: “…Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Музделифа, той бързал и извършил абдест по необходимия начин, след което било провъзгласено икамет и той изпълнил намаза ал-магриб от три рекята, след това хората накарали своите камили да се спуснат на колени и било провъзгласено за началото на намаза ал-иша, и той го изпълнил. И между двата намаза той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал никакви други намази”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(1672) и Муслим в “Сахих Муслим”(1280)/.

От Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша, като между тях не е извършвал нито едно седжде. И ал-магриб той извършил от три рекята, а ал-иша от два рекята”. /Виж “Сахих Муслим”(1288)/

3. Обединяване на намазите по време на други пътувания, и по време на военни походи. Допустимостта на подобно обединяване, както след настъпване на времето за първия намаз, така и втория, а също так и между тях.

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите аз-зухр и ал-аср, когато се е отправял във военни походи, а така също намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1107)/.

От Анас радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша когато се е отправял на път (сафар)”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1108)/.
също така от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път преди слънцето да премине зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, отлагал намаза аз-зухр до настъпването на времето за намаза ал-аср, и след това правил лека почивка и изпълнявал двата намаза заедно. Ако слънцето вече преминавало зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр, и после продължавал своя път”. /Виж “Сахих ал-Бухари(1111, 1112).
Във версията сведена от ал-Хаким в сборника “ал-Арбауне”, се казва: “…то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр след това намаза ал-аср, и после продължавал своя път”.
В сборника “Мустахрадж Муслим” Абу Нуайм се предава следната версия, в която е казано: “Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път, то след като слънцето преминело зенита си, той салляллаху алейхи ве селлем, извършвал заедно намазите аз-зухр и ал-аср, и вече след това продължавал своя път”. Шейх ал-Албани е казал: “…от гореказаното става ясно, че в хадиса от Анас, е установено достоверно предварителното(такдим) обединение на намазите”./Виж “Ирва ал-Галил” 3/32-34/.

Също така като доказателство за разрешеното обединяване на намазите във времето на първия (джам’у такдим) се явява хадиса от Муаз радияллаху анху, който е предал: “Ние се отправихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук, и в този поход той салляллаху алейхи ве селлем, извършваше намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както и заедно извършваше намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих Муслим”(106)/.
Относно обединяването на намазите по време на път(сафар) учените са разделили на различни мнения:
1 – Пълна допустимост за обединяване на намазите, както по време на първия, така и по време на втория (т.е. както по време на аз-зухр, така и по време на ал-аср; и както по време на ал-магриб, так и по време на ал-иша). Това е мнението повечето от учените, много от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, много от табиините (последователите на сподвижниците). Измежду факихите това е мнението на имамите ас-Саури, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и Малик.
2 – Според мезхеба на имам Абу Ханифа, обединяване на намазите е допустимо само в деня Арафат, както и в нощта на Музделифа.
3 – Допустимост за обединяване само чрез отлагане на първия намаз до настъпване на времето за втория (джам’у таахир). Това е мнение на имамите от мезхеба на имам Малик и Ахмед.

Три степени на обединяване на намазите:

Първата степен:
Ако мусафир се намира на път по време на настъпването на първия намаз, то той спира за нейното изпълнение само до времето за анстъпването на следващия намаз, и так ги обединява, отлагайки първия намаз до времето за настъпване на втория (джам’у таахир). Този начин за обединяване е установен достоверно в двата сборника “Сахих” чрез хадисите от Анас и Ибн Омар. Това е начин за обединяване на намазите в Музделифа.

Втората степен:
Ако мусафир е направил спиране, когато е настъпило времето за първия намаз, а той ще продължи пътя си по време на втория намаз, то той обединява намазите в първото време, като втория намаз той ще извърши преди времето му (джам’у такдим). И това е начин за обединяване на намази при Арафат. То също е установено достоверно в хадисите от Анас радияллаху анху, във версиите на ал-Хаким и Абу Нуейм в “Мустахрадж Муслим”.

Третaта степен:
Ако мусафир не се намира на път в продължение на известно време и в такова състояние го заварят времената за двата намаза, то в болшинството подобни случаи ние виждаме в Благородната Сунна на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че намазите не се обединяват, но се съкращава, всеки намаз в своето време. Както, например, той салляллаху алейхи ве селлем, е постъпвал в повечето свои пътувания до Мина.
Понякога обаче, без да се намира на път в продължение на известно време, той салляллаху алейхи ве селлем, е съединявал намазите, както се споменава за това в хадиса от Муаз радияллаху анху, когато те заедно са тръгнали с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук “…и той салляллаху алейхи ве селлем, изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както заедно изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша. Един ден той отложил намаза, след това изпълни намазите аз-зухр и ал-аср заедно и след това влезе в (в шатрата си). След това излезе и изпълни намазите ал-магриб и ал-иша заедно”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи в “Сунан ан-Насаи”, № 587; от Абу Дауд в “Сунан Аби Дауд”, № 1206; в “Муватта ал-имам Малик” 1/143-144./ Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: “От очевидния смисъл на хадиса виждаме, че когато се намирал в пътешествие той салляллаху алейхи ве селлем, той не е бил на път и се намирал в шатрата си. Той салляллаху алейхи ве селлем, е отложил намаза аз-зухр, след това излязъл и го изпълнил заедно с ал-аср, след това се върнал в шатрата си. После пак излязъл и изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша заедно. Да излиза и да влиза в шатрата си той салляллаху алейхи ве селлем, е могъл само ако се намира когато е спрял. За човека намиращ се на път не са приемливи думите “влязъл” или “излязъл”, по отношение на него казват само “бърза”или “продължава своя път”.… И това е указание за факта, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, понякога на път е обединявал намазите, а понякога не ги е обединявал (и това се е случвало в повечето негови пътувания)… Също така това разяснява, че обединението на намазите не е Сунна в пътуванията подобно на съкращението, но е допустимо при наличие на необходимост, независимо от това дали тя възниква по време на пътешествие или не. Тъй като се е случвало и така той салляллаху алейхи ве селлем, да обединява намазите без да се намира в пътешествие, за да не усложнява (положението) на своята Умма. По този начин, ако пътника (мусафир) се нуждае от обединяване на намазите, то той може да стори това, и не е важно дали се намира на път по време на настъпването на втория намаз или по време на първия и дали ще му е проблематично да направи спиране, или пък ако направи кратка почивка ще му възникне друга нужда, като например, ако той пожелае да поспи и да отдъхне по време на аз-зухр и ал-иша. Така, например, по време на аз-зухр ако той е направил кратка почивка, поради умора, недоспал, гладен, нуждаещ се от храна, сън и отдих, и по този начин той отлага намаза аз-зухр до настъпване на времето за ал-аср. И ако той се нуждае от извършване на намаза ал-иша по-рано заедно с ал-магриб, за да поспи след това с намерение да стане посред нощ да продължи свето пътешествие. В такава и подобна ситуация той може да обедини двата намаза.Що се отнася до онзи, който се намира в населено място или град в течение на дни, и е подобен на техните жители, то въпреки, че съкращава намаза, след като е мусафир, то той не ги обединява!” /Виж “Маджму ал-Фатава шейх ал-Ислям Ибн Теймийа” 24/64-65./
Ученикът на Ибн Теймийа шейх Ибн ал-Кайим не е считал, че по време на спиране може да се обединяват намазите. /Виж “Зад ал-Маад” (1/481)/, а що се отнася до шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз, то той е считал, че няма нищо страшно, ако мусафир не се намира на път а е спрял за отдих да обединява намазите, обаче по-добре е това да не се прави. /Виж “Маджму ал-Фатава Ибн Бааз” (12/297)/.

Доводът за това, че пътника мусафир при наличие на необходимост, може да обединява намазите без непосредствено да се намира на път е хадиса от Абу Джухайфа радияллаху анху, когато той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който се бил установил в местността ал-Абтах близо до Мекка по време на своя прощален Хадж. И Абу Джухайфа радияллаху анху, казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се яви при нас по пладне, извърши абдест, а Билял извика езан. След това за него бе заклана овца. После той изпълни намазите аз-зухр и ал-аср, всеки от които се състоеше от по два рекята”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(187); и Муслим в “Сахих Муслим”(503)/.
Имам ан-Навави рахимеху Аллах, е казал: “Този хадис се явява като указание за допустимостта да се съкращават намазите и тяхното обединяване. Също така хадиса съдържа в себе си указание за това, че който е сторил спиране по време на първия намаз и иска да обедини намазите, е по-добре да изпълни втория намаз по-рано заедно с първия. А за онзи, който се намира на път е по-добре да отложи първия намаз за времето, когато влиза втория.”. /Виж “Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим” (4/468)/.

Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е споменал, че между учените има разногласие относно обединяването на намазите за мусафир по време на пътуването му , както и по време на спирането му за отдих:
1 – Едни от учените твърдят, че на мусафир е позволено да обединява намазите, само когато е на път, но не е допустимо, когато е спрял. И шейха е привел техните доводи.
2 – Други са считали, че пътника мусафир има право да обединява намазите, независимо от това, дали се намира на път или е направил спиране. И тази група учени са представили следните доводи:
А) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е обединил намазите при похода към Табук, и при това тогава той не се е намирал на път а е направил спиране за почивка.
Б) Очевидният смисъл в хадиса от Абу Джухайфа, сведен в двата сборника “Сахих” където Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в местността ал-Абтах по време на прощалния Хадж, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно с по два рекята.
В) Общият смисъл на хадиса от Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Намирайки се в Медина, е обединил намазите аз-зухр и ал-аср, а така също ал-магриб и ал-иша, и при товатой не е бил на път и нищо не го е заплашвало”. /Виж повече в “Сахих Муслим”/
Г) След като е допустимо да се обединяват намазите по време на дъжд, то да се обединяват по време на пътешествие е също така допустимо.
Д) На пътника мусафир е трудно да изпълнява намазите си всеки в своето време, поради умора, или че има малко вода за абдест или по каквато и да било друга причина.
И след всичко това шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е казал следното: “Правилно се явява това, че пътника мусафир има право да обединява намазите. Що се отнася до обединяването по време на път, то това е желателно (мустехаб), а що се отнася до обединяването по време на спиране, то това не е желателно, но е допустимо (джаиз), това означава, че ако ги обедини няма нищо страшно, а ако не ги обедини – то това е по-добро!” /Виж повече в “Шарх ал-Мумти” (4/550-553)/.
Към Шейх Ибн Бааз рахимеху Аллах, бил отправен въпрос: “Може ли да се обединяват джума намаз и ал-аср в петък, ако човек се намира на път мусафир?” Шейхът рахимеху Аллах, е казал следното: "От това, което ни е известно, няма никакви доводи, че може да се обединяват намазите джума и ал-аср, и подобно не е предадено нито от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, както и от нито един от неговите сподвижници. Ето защо е необходимо (ваджиб) да се въздържате от такива действия. Онзи, който е обединил двата намаза, трябва да извърши наново ал-аср, когато настъпи неговото време ". /Виж повече в "Маджму ал-Фатава уа Макалят мутанаввиа лисамахати аш-шейх ал-алляма Абд ал-Азиз Ибн Абдуллах Ибн Бааз, рахимеху Аллах"/ 12том, 300 стр./

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Н А М А З Ъ Т





  Слава на Аллах Господаря на световете. Той е сътворил човека и го е прославил като му е възложил да извършва ибадет. Всевишният Аллах е повелил:...
(2:221)
Саляту селям (Мир и благосолов) на последния пророк и пратеник.Аллах е благоволил да го издигне в небесата по време на възнесението и на това превъзходно място е получил от Господаря на световете дългът да извършва намаз.
Поради тази причина, намазът е главното задължение след вярата и най-важната особеност, която отличава вярващите. От Джабир Радийеллаху анху (Аллах да е доволен от него)е предадено, че е казал: “Расулюллах Саллеллаху алейхи ве селлем каза: “Между човека, съдружаването с Аллах и неверието стои изоставянето на намаза”.
След казаното до тук нека поясним , че намазът е най-важният ибадет относно който е необходимо всеки мюсюлманин да заучи предписанията за него. Това е така , защото намаза при исляма има изключително голяма стойност. Ако вярата е да изречеш(това в което вярваш) и да го потвърдиш със сърцето, то намазът е действия с частите на тялото и подчинение на Аллах Всемилостивия.
Тъй като намазът е ибадет, който насочва човека единствено към Аллах , който го подготвя за достоен земен живот и вечното щастие в отвъдния живот, който възпитава душата му, заповедите относно него следват една след друга. Чрез намаза се осъществява връзката между раба и Господаря. Чрез него човек остава привързан към покорството, отдалечава се от забраните и получава храна, която е подкрепа за душата.
Намазът е ибадет, който е необходимо да се изпълнява по начина утвърден от ислямския закон шериата, защото пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Извършвайте намаза така, както сте ме видели аз да го извършвам”. Следователно, за да може човек правилно да извърши този ибадет, е неизбежно заучаването на всички постановления относно него.
Ето тук се разбира важността на тази книга, която поучава за намаза, неговата стойност, за влиянието му върху живота на мюсюлманина и правилното му изпълнение според начина по който сме поучени от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем.
Свещеният Коран отдава голямо значение на намаза. Множество айети от него повеляват за правилното изпълнение и постоянството относно намаза. Всевишният Аллах е повелил: (2:3) А онези, които пренебрегват намаза и са го забравили, са предупредени по следния начин:(107:4, 5) По отношение на тези, които са изоставили и забравили намаза напълно е заплахата на Аллах Всевишния: (19:59)
В Свещения Коран ясно се откроява изключително важното място на намаза. Поради тази причина ние виждаме в него да се говори за призив за намаза: (62:9)
Пак в Свещения Коран във връзка с намаза се повелява чистота: (5:6)
В Словото на Аллах има знак и за това да бъдат изградени джамии и призив, да се влиза в тях с чисти дрехи.
Свидетели сме още, как и пречистата сунна на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем ни поучава на ползата, ролята и видовете на намаза. И то така, че последните думи на пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем са били: “Намазът, намазът! И още, внимавайте за тези, които са под ваше разпореждане.”
Намазът е последното нещо от религията, което би могло да бъде изгубено. Ако и той бъде изгубен, означава, че цялата религия е изгубена. Намазът е първото дело за което човек ще бъде питан в Съдния ден. За да се разбере неговата важност е достатъчно да се спомене, че той очертава границата между вярата и неверието.
Скъпи читателю, това е третата моя книга, която написах относно опознаването на исляма. Преди това с благоволението на Аллах написах книги относно говеенето, зекята и хаджа. С това допълних моята работа по основите на исляма. Когато пишех тази книга с цел нейното масово разпространение се стремях да бъде кратка и за по - лесното и разбиране използвах ясни и безусловни изрази. Засегнах положения относно намаза от които мюсюлманите изпитваха нужда, там където счетох за необходимо дадох по- широки обяснения като отразих и съответните доводи и предпочетох да изложа становищата на учените, които са по-силни, постарах се още да изложа множество грешки, които са възприемани като нещо редно.
Моля се на всевишния Аллах да отреди благодат в това мое дело, да ми опрости грешките и да ни отреди извършване на праведни дела. Аллах е Който може да отреди това и Той е Който има сила над всичко. Саляту селям да бъде над Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, над неговото семейство и сподвижници.

Абу Мухаммед Абдуллах б. Мухаммед ет- Тайяр
(Член на преподавателския съвет по Фъкъх във Факултета по шериат и методология на религията в ел-Касим)

ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА “САЛЯТ(НАМАЗ)”



А.
 Речниково значение:

В речника Таджул -Арус се казва:
 “Ако (поканеният за храна) говее, нека да произнесе салят.”, което има смисъла да отправи дуа за хаир и берекет.
 Всеки, който отправя дуа се назовава и “мусалли”.
Ибнул Араби казва, че салят означава молене за милост отАллах.
 Повелята на Всевишния Аллах:
 “Той е, Който ви благославя…”
е в смисъла, който ви помилва.
 Изразът “Меляикетата десет пъти му отправят салят” означава, че молят за опрощението му.
 Понякога меляикетата отправят салят, а също може да бъде отправян и от други.
Изразът използван в следния хадис от
 Севде Радийеллаху анха:
 “Ако умра Османб. Мазун ще отправи салят за мен.”
, което означава ще моли (Аллах) да ме помилва.
По това време Осман е бил починал.
Салят от Превеликия Аллах към Неговия пратеник се казва, че означава, Аллах ще го благослови.
В този смисъл е повелята на Всевишния Аллах:
 “Върху тях има благослов и милост от техния Господ.”
В речника Лисанул Араб пък се казва:
Салят от Аллах означава милост от Него;
салят от меляикетата, хората, джиновете или други творения означава ибадет, който се състои от къям, рукю, седжде, дуа и тесбих, салят от птиците, насекомите пък означава тесбих – споменаване на Аллах.

Б.
Шериатско значение на салят(намаз):

Шериатсксото значение на салят е ибадет състоящ се от специфични изрази и действия, който започва с текбир(възвеличаване на Аллах изричайки
Аллаху екбер-Аллах е най-велик )
и приключва с отдаване на селям.
Под изрази се разбира слова като текбир, рецитиране на Коран, тесбих, дуа, и други подобни.
Под действия се разбира, къям, рукю, суджуд, посядане на тахийят и други подобни действия.
Когато се замислим върху речниковото и шериатско значение на намаз (салят) виждаме, че между тях има здрава връзка.
Отправянето на дуа, извършването на действия и възвеличаването,всички те се съдържат в шериатското значение на думата.
Следователно, именуването с думата салят е като назоваването отделните части на едно и също нещо.
Намазът обхваща дуата като една шериатска същност. Предаността пък се проявява след спазване на задължителните постановки относно намаза, предписани от Всевишния Аллах.
Придържането към тях заема място сред най-важните задължения, които трябва да бъдат спазвани.
Именуването на намаза с неговото шериатско название салят е поради това, че в него се съдържа почит и възвеличаване на пречистия от всякакви недостатъци Аллах Теаля.
Ако думата салят, съгласно речниковото и значение е взета от “ес-Салаван”(което означава кълки), то е защото това са частите, които имат важна роля при извършване на седжде.
Не може да бъде извършено нито седжде, нито рукю, без те да бъдат задействани.
Тази дума е като думата “баа”
(което означава ръка) и тъй като ръцете са тези, които се подават при извършване на търговия в арабския език търговията се назовава “бейа”.
“Салюта” пък се нарича мястото където се извършва намаз. Съвсем ясна е връзката между двете значения.
От това се разбира връзката между речниковото и шериатското значение на думата “салят”.

ЗНАЧЕНИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

ЗНАЧЕНИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към Създателя си. Намазът е връзката между раба и неговия Господар. Значението на намаза в исляма е като значението на главата за тялото. Предава се, че Ибни Умер Радийеллаху анху е казал: “Няма вяра този, който не опазва поверението. Няма намаз този, който няма абдест. Няма съмнение, че значение...то на намаза в исляма е същото като значението на главата за тялото.”
Намазът е втората основа на исляма, която следва засвидетелстването (шехадет). Чрез него се разграничава вярващия от невярващия. Намазът е показателят на исляма, признакът на вярата, спокойствието на сърцето. Предава се, че Енес ибн Малик Радийеллаху анху е казал: Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем повели: “Намазът е като зениците на очите ми”

Какво осъществява намаза?

Намазът е ибадет, който осигурява постоянство както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се приемат съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като посява в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.
Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.
По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.

Значението на намаза

Намазът има изключително голямо значение в исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може.В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”
Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах иговеенето през месец рамазан.”
Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил: . А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.
(Свещен Коран, Ниса, 4:103)
Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийеллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза , Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”
Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.
От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от меляике, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем , на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Защо ни е повелено да се молим по пет пъти на ден? Какво всъщност представляват часовете, отредени за молитви?


“Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Него е прославата на небесата и на земята и по мрак, и по пладне!” (Сура Ромеите, 17-18)

Питаш ме, братко, за мъдростта, вложена в това, петте молитви да се отслужват именно в предписаното за тях време. Ще ти посоча само една ...от тези обилни премъдрости.

Да, както часът на всяка молитва е начало на велик и важен обрат във времето, той също така е огледало на велика божествена разпоредба и отразява цялостните божествени благодати в този момент. Затова е повелено молитвите да се отслужват именно в тези часове, тоест да се засили прославата и възвеличаването на Всемогъщия, Владетеля на величието, и да се умножи хвалата и признателността за Неговите неизброими дарове, насъбрани във времето между две молитви. За да се вникне в част от този изтънчен и дълбок смисъл, трябва заедно с мен да бъдат изслушани пет положения.

< Първо положение

Молитва означава прослава (тасбих), възвеличаване (тазим) и отдаване на благодарност (шукр) на Всевишния Аллах, тоест чрез словата Субханаллах (“Преславен е Аллах!”) с думи и дела да се възнася светостта Му пред Неговото могъщество - премогъщ е Той и всевисш, и чрез словата Аллаху Акбар (“Аллах е Най-великият!”) с думи и дела да се възвеличава Той пред Неговото съвършенство, и чрез словата Алхамдулиллах (“Слава на Аллах!) със сърце, език и тяло да Му се отдава признателност пред Неговата красота.

Следователно прославата, възвеличаването и благодарността са нещо от рода на семената за молитвата, затова и тези три ядра са вложени във всички движения и слова на молитвите. Затова тези три прекрасни думи се повтарят трийсет и три пъти след молитвата, за да се потвърди и закрепи нейният смисъл. Чрез тези кратки и лаконични думи се потвърждава смисълът и значението на молитвата.

< Второ положение

Служене означава божият раб да сведе чело доземи в суджуд с чиста любов, преклонение и възхита пред Божието присъствие и пред съвършенството на Божието господство, могъщество, вечност и милосърдие, като осъзнае в себе си своята собствена ограниченост, безпомощност и нищожност.

Да, както властта на Божието господство изисква служене и послушание, така и нейната святост и безупречност изисква също така рабът да обяви заедно с молбата за прошка и със съзнание за своите пропуски, че неговият Господ е лишен от всякакъв недостатък, че Той стои превисоко над всички лъжовни мисли на следовниците на заблудата и че е пресвят, без нито един от недостатъците и пороците на създанията. Или, той обявява всичко това чрез своята прослава с думите си Субханаллах (“Преславен е Аллах!”).

Също така и мощта на съвършеното Божие господство изисква от раба да прибягва до нея и да се уповава на това със съзнание за собствената си огромна слабост и за безсилието на творенията, изричайки: “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) с възхита, преклонение и одобрение пред великите знаци на вековечната мощ, като преминава към коленопреклоняване (рукуа) с пълно подчинение и смирение.

Също така и обширното милосърдие на Божието господство изисква рабът да разкрие с умоляващ и призивен език собствените си лични потребности и потребностите на всички създания, и с признателност, възхвала и прослава да обяви добротата на своя Господ и Неговите универсални благодеяния, изричайки “Слава на Аллах!” (Алхамдулиллах).

Или, действията и думите на молитвата съдържат тези значения. Заради тях молитвата е предписана като задължение от Него, преславен е Той и всевишен.

< Трето положение

Както човек е умален образец на този огромен свят, така и Сура Откриване е озарен образец на великия Коран. И молитвата е пълен сияен указател на всички богослужения, и върховна схема, която сочи всички видове богослужения на творенията.

< Четвърто положение

Стрелките на часовника, които отброяват секундите, минутите, часовете и дните, си приличат една на друга, сходни са и всяка една от тях се подчинява на същите закономерности.

Така и в земния свят, който е огромен божествен часовник, кръговратът на нощите и дните, които са подобни на секундите за часа, и годините, които отброяват минутите, и етапите на човешкия живот, които отброяват часовете, и кръговете на възрастта на света, които дните отброяват, всеки от тях е подобен на другия и е сходен с него, и си приличат. Всеки напомня за другия и се подчинява на същите закономерности.

Например,

времето за молитвата до зазоряване (фаджр) наподобява и напомня началото на пролетта и нейното раждане, и мига на попадането на човека в майчината утроба, и първия ден от шестте дни на сътворяването на небесата и земята. Зазоряването напомня на човека за тези мигове на великите Божии дела.

Времето за обедната молитва (зухр) напомня и сочи средата на лятото, разцвета на младостта и на онази епоха от земния живот, когато е бил сътворен човекът. То напомня за съдържащите се във всичко това проявления на милосърдието и обилия на благодеянието.

Времето за следобедната молитва (аср) наподобява есенния сезон, времето на старостта и Щастливата епоха, която е епохата на Последния пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. То напомня за съдържащите се във всичко това Божии дела и всемилостиви дарове.

Времето за молитвата по залез (магриб) напомня за заминаването и изчезването на повечето творения в края на есента, напомня също така за човешката смърт, за разрушаването на земния живот при настъпването на Деня на възкресението. Наред с това то дава знания за величествените Божи проявления и пробужда хората от съня на нехайството, и ги кара да се опомнят.

Времето за вечерната молитва (иша) напомня за света на мрака, който се спуска и покрива с черния си саван следите на дневния свят, и напомня също как белият саван на зимата се стеле върху мъртвата земя, и за смърт, докато следите на починалия човек изчезнат напълно в тъмата на забравата, и за окончателното затваряне на портите на този земен свят на изпитания. Всичко това напомня за величествените разпоредби на Всемогъщия, Владетеля на величието.

Времето за нощната молитва напомня за зимата и гроба, за междинния свят (барзах), освен че напомня на човешкия дух за степента на потребността му от милосърдието на Милосърдния.

Молитвата тахаджжуд нощем напомня колко необходима му е светлина в нощта на гроба и в мрачините на междинния свят (барзах). Тя буди и напомня за безкрайните благодеяния на Истинския Благодеятел през тези превратности, и оповестява също така колко достоен е Той за прослава и възхвала.

Втората утринна молитва напомня за утрото на Събирането (хашр). Да, както е логично, задължително и неизбежно да дойде утро след нощта и пролет след зимата, със същата сигурност и категоричност знаем, че ще дойде и утрото на Събирането, и пролетта на Междинното (барзах).

Следователно времето за всяка една от петте молитви е начало на велик обрат и напомня за други велики обрати. То напомня също така за чудесата на вековечната мощ и за даровете на Божията милост, независимо дали са годишни, периодични или епохални, за знаците на великите й всекидневни разпоредби.

Следователно е много уместно и подходящо задължителните молитви, които са функция на човешката природа и задължителна основа на богослуженето и религията, да се провеждат именно в предписаното за тях време.

< Пето положение

Човек е твърде слаб по природа, а колко много са огорченията, които му причиняват тъга и болка. В същото време той е твърде безпомощен, докато враговете и бедите му са твърде много. И е твърде беден, а потребностите му са много и силни. И е ленив, и безпомощен, а бремето на живота е тежко за него. Неговата човечност го кара да се свързва с целия свят, докато раздялата с онова, което обича, и изчезването на онова, към което се привързва, му причиняват болка. А разумът му показва високи цели и трайни плодове, докато ръката му е къса, животът му - кратък, възможностите му ограничени и търпението му се изчерпва.

При това положение (във времето на утринната молитва фаджр) човешкият дух най-много се нуждае със зов и молитва да намери пътя към дверите на Всемогъщия, Владетеля на величието, дверите на Милостивия, Владетеля на красотата, за да сподели с Него своето положение, да Го помоли за успех и подкрепа, Него, Преславния. Как силно този дух се нуждае от опорна точка, за да понесе предстоящите дела и за бремето от работа, което ще се стовари върху него в дневния свят след утрото. Не се ли разбира това веднага?

Времето на обедната молитва е зенитът на деня и началото на захождането на слънцето. Това е часът на привършването на дневните дела и период на кратък отдих от бремето на грижите. Освен че тогава се разкриват Божиите благодеяния това е времето, когато духът се нуждае да поеме дъх и да се поотмори от нехайството, смута и объркването, които произтичат от бренния свят и напрегнатите занимания.

Избавянето на човешкия дух от тези притеснения, изплъзването му от това нехайство и смут, излизането му от тези нищожни мимолетни неща става единствено като се потърси убежище при портата на Вездесъщия, Пребъдващия Той е Истинският Благодетел! - чрез смирение и дела за приближаване до Него, със сключени отпред ръце, с признателност и прослава за всички Негови насъбрани блага, като се търси подкрепа единствено от Него и чрез коленопреклонение се показва слабостта пред Неговото величие и могъщество, и се оповестява покорство и подчинение с възхита, възвеличаване и любов с поклони доземи пред Неговото съвършенство, което не ще изчезне, пред Неговата красота, която не ще отмине... Такова е отслужването на обедната молитва. Как красива е тя, как приятна е, как достойна е, как велика е необходимостта от нея. Тогава нека никой не се смята за човек, ако не е разбрал това.

“По времето на следобедната молитва (аср)” – тя е онази, която напомня за тъжния сезон на есента, за скръбното състояние през старостта, за болезнените дни в края на времеброенето и за часа, когато се появяват резултатите от всекидневните дела. Това е период, когато се прави цялостната велика равносметка на Божиите блага като здраве, благополучие и възможност за извършване на добри дела. Това е също и времето, когато слънцето тръгва да захожда и чрез него се обявява, че човек е само командирован гост, че всяко нещо се стопява, че всичко е непостоянно и нетрайно.

Да, човешкият дух, който се стреми към вечност и безсмъртие, и е сътворен за това, и обича добротворството, и го боли от раздялата, той е, който кара човека да се възправи за времето на следобедната молитва (аср), да извърши преди нея измиване (уду) и да я отслужи в този час, за да я прошепне смирено пред портата на Господната обител на Извечния, Пребъдващия, и на Вездесъщия, Безсмъртния, и за да прибегне до благосклонността на всеобхватното Му милосърдие, и за да отправи признателност и прослава за безчетните му дарове, и за да извърши коленопреклонения с пълно покорство и смирение пред могъществото на Неговото господство (рубубия) – преславен е Той!, – и за да падне ничком в суджуд с пълна скромност и всеотдайност пред вечността на Неговата божественост (улухия), и за да намери истинската утеха и пълния покой за духа си, като застане с пълно благоговение и жертвоготовност пред величието на Неговата грандиозност – всемогъщ е Той и върховен! Колко възвишено е в този смисъл да се отслужва следобедната молитва! Колко достойно е това служене! Има ли по-подходящо време за изплащане на дълга за сътворената от Него човешка природа! Колко велико придобиване на безгранично блажено щастие! Всеки истински човек би могъл да разбере това. “По времето на следзалезната молитва (магриб)” – тя е онази, която напомня за изчезването на красивите и изящни творения от летния и есенния свят преди започването на зимата. Напомня и за полагането на човека в гроба при смъртта му, за неговата болезнена раздяла с всичките му любими хора, и за смъртта на цялата земя при трусовете на предсмъртната й агония, и за преминаването на всички нейни жители в други светове. Напомня също и за угасването на светилника на този свят на изпитания. Това е време на силно пробуждане и сурово предупреждение към влюбените до обожание в нещата, които те обичат и които се стопяват и изчезват. За да отслужи следзалезната молитва в подобно време, човекът с чист дух като бляскаво огледало, в същността си жадно за проявленията на без-смъртната красота, обръща лице към величествения Трон на Онзи, Който е извечен и не е изчезвал, и е пребъдващ, и не ще изчезне, и Който управлява и променя делата на тези огромни светове. Човекът изрича “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) над главите на тези тленни творения, като се отдръпва от тях, сключва ръце в служба на истинския си Владетел и се възправя пред Онзи, Който е постоянен, всевечен, превелик и всевишен, и изрича “Слава на Аллах!” (Алхамдулиллах) пред Неговото безупречно съвършенство, пред Неговата безподобна красота, и възхвалява Неговото всеобхватно милосърдие, за да каже:

“На Теб служим и Теб за подкрепа зовем!”. Така той дава израз на своето богослужене и молба за помощ пред господството на своя Владетел, Който няма помощник, пред Неговата божественост, която няма съдружник, пред Неговата власт, която няма везир. Тогава той прави коленопреклонение, като разкрива своята немощ и слабост, и непотребността на всички творения пред без-крайното величие на Него, Преславния, пред Неговата безгранична мощ, пред Неговата сила, лишена от слабост. Той прославя своя велик Господ с думите: “Преславен е моят велик Господ!” После той пада ничком в суджуд пред красотата на Неговата непреходна същност, пред неизменните Му свещени атрибути, пред ненакърнимото съвършенство на Неговата вечност. С това той обявява любовта и покорното си служене с възхита, смирение и благоговение, като изоставя всичко друго освен Него, Преславния, и изрича: “Преславен е моят всевишен Господ!” ö (субхана раббия л-аля). В замяна на всичко тленно той открива един Прекрасен, Пребъдващ, Милосърден, Вечен и освещава своя всевишен Господ, неподвластен на тленността и лишен от недостатъци.

Тогава той посяда, за да засвителства и отправя от свое име хубавите поздрави и благослови на всички творения към Прекрасния, Който не е изчезвал, и Превеликия, Който не ще изчезне, и възобновява клетвата си към най-достойния Негов Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като го приветства и така изразява подчинението си пред неговите предписания. Той вижда премъдрия ред на този дворец на вселената и засвидетелства, че Творецът, Владетелят на величиието, е само един, и тогава вярата му се възобновява и го озарява. После засвидетелства, че единствено арабинът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е глашатаят на Божието господство, възвестителят на свише одобряваното, приносителят на знаменията от Великата книга на вселената –Корана.

Колко прелестна и чиста задача е отслужването на следзалезната молитва, колко скъпоценна и блага мисия е то, колко красиво и сладко богослужене е, каква велика и дълбока истина! Също така виждаме, че тя е знатно общуване, благословено събиране и вечно щастие в тленната странноприемница на този свят. Може ли да бъде смятан за човек, онзи, който е неспособен да разбере това?

“По време на вечерната молитва (иша)” – това е часът, когато на хоризонта се стопяват и последните следи от деня и нощта покрива света. Този час ни напомня за Господните дела на Редуващия нощите и дните, Който има сила над всяко нещо и е Владетеля на величието, та обръща бялата страница върху черната. Това ни напомня също и за Божиите съзидания на

Подчинителя на слънцето и луната, Който е Премъдрия, Владетеля на съвършенството, та обръща разкрасената зелена страница на лятото върху студената бяла страница на зимата. То ни напомня и за Божиите работи на Твореца на живота и на смъртта, когато с хода на времето изличава и последните следи от покойниците, и напълно ги пренася в отвъдния свят. Това е време, което напомня за величествените разпоредби и красивите проявления на Твореца на земята и на небесата, за разкриването на великия, вековечен, обширен и просторен отвъден свят, за смъртта на жалкия, тленен и тесен долен свят и за пълното му разрушаване в неговата огромна агония.

Това е период или състояние, което доказва, че истинският Владетел на тази вселена, а всъщност и истинският Обожаван, и истинският Обичан не може да бъде друг освен Онзи, Който е способен да редува нощта и деня, зимата и лятото, земния и отвъдния живот с лекотата, с която се разгръщат страниците на книга, и да пише по нея, да подчертава, да изтрива и подменя. Такъв може да бъде само абсолютно Всемогъщия, Чиято власт е общовалидна за всички. Превелико е Неговото величие!

Така човешката душа, която е безкрайно слаба и безгранично бедна и нуждаеща се, и която е в смут пред мрачините на бъдещето, и в страх пред тайните на нощите и дните, кара човека при отслужването на вечерната молитва в този смисъл да не се колебае и да повтаря, подражавайки на нашия предводител Ибрахим, мир нему: “Не обичам залязващите.” (Коран, 6: 76) С молитвата той търси подслон при Портата на Обожавания, Който не е изчезвал, и на Обичания, Който не ще изчезне, като шепне на този Пребъдващ, Безсмъртен в тленния земен живот, в тленния свят, в мрачното битие и тъмното бъдеще, за да озари Той със светлина кътчетата на живота му чрез краткотрайно общуване и ограничена във времето връзка, за да озари бъдещето му, да превърже раните от изчезването и раздялата с обичните му неща, създания, личности, приятели и любими. Човекът съзерцава как се насочва милосърдието на Всемилостивия, Милосърдния, и търси светлината на Неговото напътствие, и на свой ред забравя земния живот, който го е забравил и който се е скрил зад вечерта, и пролива сълзите на сърцето си, и мъката на душата си пред прага на това милосърдие, за да изпълни последния дълг на своето богослужене, преди да навлезе в сън, подобен на смърт – а не знае какво ще последва и как ще се постъпи с него, – и за да приключи с добър финал дневника на всекидневните си дела.

Той отслужва молитвата заради всичко това и има честта да се яви пред Онзи, Който е Пребъдващия, Любимия, Обожавания, вместо пред тленните си любими, и да се възправи пред Онзи, Който е Всемогъщия, Прещедрия, вместо пред всичките безсилни просяци, и да се възвиси, като се възправи пред Господаря, Който е Пазещия, Милосърдния, за да се избави от злото на вредните създания, от които трепери. Той започва молитвата със Сура Откриване, тоест с възхвала и прослава на Прещедрия, Милосърдния Господ на световете, Който е Абсолютния съвършен и Абсолютния богат, вместо да възхвалява творения, от които няма полза и не заслужават похвала, и са порочни и бедни, и вместо да остане при унижението на признателността към тях и огорчението, той се издига до положението на скъп гост сред вселената, до положението на високопоставен служител, въпреки че е слаб и дребен и дори лишен от всичко. Това той прави, като се извисява до равнището на словата “На Теб служим”, тоест се свързва с Владетеля на Съдния ден и Царя на безсмъртието и вечността. С думите “На Теб служим и Теб за подкрепа зовем” той поднася богослуженията и молбите за помощ на голямата група и на великото общество на всички творения в търсене на водителство към пръвия път, който е озареният му друм, водещ към вечното блаженство през мрачините на бъдещето. И казва: “Води ни по правия път!” И размишлява за величието на Всевишния и Преславния, и разсъждава, че скритите слънца, както и растенията, и спящите сега животни, и бодърстващите звезди са редници, подчинени на Неговата повеля, превелик е Той и всевишен. Всяко от тях е само светилник в тази гостилница, всяко е слуга и работник. И тогава той Го възвеличава: “Аллах е Най-великия!” (Аллаху акбар), за да стигне до коленопреклонението (рукуа). После разсъждава за големия поклон доземи в суджуд на всички творения, как различните творения във всяка година и всяка епоха, подобно на спящите творения тази нощ, а дори и самата земя, и целият свят, са само като организираната армия и дори като редника, когато ги демобилизират и освобождават от земната им служба по повелята: “Бъди! И то става.”, тоест когато биват изпратени в отвъдния свят, те се покланят доземи в изключителен порядък и се стопяват върху молитвеното килимче на залезите, като възвеличават с думите “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар). И отново през пролетта чрез вик на съживяване и пробуждане, произтичащ от повелята “Бъди! И то става.”, те биват възкресени и насъбрани, и всички са готови с покорство и послушание да изпълняват повелята на своя истински Господар.

Като подражава на тези творения, слабият човек също пада ничком в суджуд пред обителта на Всемилосърдния, Владетеля на съвършенството, и Милосърдния, Владетеля на красотата, като изрича “Аллах е Най-великият!” с любов, удавена във възхита, със самоунищожение, преизпълнено с вечност, и със смирение, увенчано с могъщество.

Няма съмнение, братко, че вече си разбрал: изпълнението на вечерната молитва е извисяване и издигане, подобно на Възнесението (мирадж). И колко прекрасна мисия е тя, и колко хубаво задължение, и колко висока служба, и колко могъщо и сладко робство, и колко достойна и извечна истина!

Всеки от посочените часове за молитва съдържа признаци за велик обрат във времето, за колосални Господни действия, за цялостни Божии благодеяния. Затова е проява на изключителна мъдрост определянето именно на тези часове за време, през което предписаните пет молитви да се отслужват като задължение и дълг.



“Пречист си Ти, Нямаме друго знание освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” (Коран, Сура кравата: 32)

ВИДОВЕ ИЗВЪРШВАНЕ НА НОЩНИЯ НАМАЗ

Що се отнася до това дали намаза Витр е задължителен (ваджиб), то учените улема са на различно мнение по този въпрос.
Сред учените, които са считали този намаз за обезателен (ваджиб) са имам Абу Ханифа,Саид Ибн ал-Мусейиб, Абу Убейда, ад-Даххак и Муджахид. Доводи на учените, считащи намаза Витр за обезателен (ваджиб):

1. От Бурайда се съобщава: “Чух, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи в...е селлем, каза: “Извършването на намаз Витр е обезателно, а онзи, който не извършва този намаз, няма никакво отношение към нас!”, - повтаряйки тези слова три пъти”. /Този хадис е сведен от Ахмед 5/357, и Абу Дауд 1419./ Този хадис се предава и от Абу Хурейра радияллаху анху, но чрез друг иснад, който привежда имам Ахмед 2/443. Обаче имам Хафиз аз-Зайляи от мезхеба на Абу Ханифа рахимеху Аллах, относно този хадис е казал следното: “Иснадът на този хадис е прекъснат!” /Виж “Насб ар-Рая” 2/113./

2. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Витр (намаз) е дълг за всеки мюсюлманин, и онзи, който иска нека да извърши пет рекята, който иска нека извърши три рекята, и който иска нека извърши един рекят”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 1422, и ан-Насаи 8/238./

3. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Наистина, Аллах ви е добавил намаз, и това е Витр!
Ето защо извършвайте го между нощния (иша) и сутрешния (сабах)намази!” /Този хадис е сведен от Ахмед 6/7, ат-Тирмизи 452, ат-Табарани 1/100./ Обаче учените, които не считат, че намаза Витр е задължителен са казали, относно тези хадиси, че са слаби. Но, шейх мухаддис ал-Албани рахимеху Аллах, по силата на потвърждаващи свидетелства, е считал за достоверни хадисите под номера 2 и 3, но наред с това не е склонил към мнението, че намаза Витр е задължителен (ваджиб). Той е казал следното:
“Външният смисъл на този хадис указва, че намаза Витр се явява обезателен, и това е мнение на имамите от мезхеба на Абу Ханифа рахимеху Аллах, за разлика от болшинството учени. И ако не бяха еднозначните достоверни доводи, че задължителните (фард) намази в течение на денонощието са пет, то мнението на имамите от мезхеба на Абу Ханифа рахимеху Аллах, би било истинно. По тази причина е необходимо повелята в тези хадиси да се разбира като желателно, а не като обезателно!” Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” 1/222.
4. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаза Витр преди разсъмване!” /Този хадис е сведен от Муслим 754./
5. Айша радияллаху анха, е разказала, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал нощния намаз и стигал до Витр, той й казвал: “Ставай и извърши Витр, о Айша!” /Този хадис е сведен от Муслим 512./
Поддръжниците на мнението, че намаза Витр е задължителен (ваджиб), са казали, че в тези хадиси се съдържа повеля да се изпълнява намаза Витр, а всяка повеля на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, указва че тя е задължителна!
Учените, които смятат намаза Витр за желателен, са казали, че в тези хадиси има указание за извършването на намаза Витр в определеното за него време, както и че заповедта в тези хадиси носи в себе си желателен характер, а не задължителен. Виж “Тухфат ал-Ахвази” 2/537.
6. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека онзи, който е проспал или забравил да извърши намаза Витр, да го изпълни, когато се събуди или си спомни”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 465, и Ибн Маджа 1188./ Достоверността на този хадис са потвърдили Хафиз ал-Ираки, шейх ал-Мубарекфури и шейх ал-Албани. Доказателствата на тези, които считат намаза Витр за утвърдена Сунна (Сунна Муаккида) Болшинството учени, както от предшествениците, така и последователите, а така също и много от привържениците на мезхеба на имам Абу Ханифа рахимеху Аллах, са считали извършването на намаза Витр за доста желателен, но не и задължителен. Техните доводи са следните:
1. Талха Ибн Убейдуллах е предал, че на въпроса зададен от един човек: “Колко намаза Аллах ме е задължил да изпълнявам?” и пророка салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Пет намаза в денонощието”. Човека попитал: “Длъжен ли съм да извършвам друг намаз свръх това?!” пророка салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:
“Не, ако сам не пожелаеш да сториш това". /Този хадис е сведен от ал-Бухари 46, и Муслим 11./

2. От Ибн Аббас се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отправил Муаз с призива в Йемен, сред останалите наставления той му казал: “И ги извести, че Аллах им е вменил като задължение да извършват пет намаза в денонощието!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 1/352, Муслим 1/34./

Имам аш-Шаукани е казал:
“Това е най-добрият довод за това, че намаза Витр не е задължителен, защото Муаз е бил отправен в Йемен малко преди смърта на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.”. Виж повече в “Найл ал-Аутар” 3/13. 3.

Али Ибн Абу Талиб е казал:
“Наистина намаза Витр не е задължителен! Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, обаче, е извършвал намаза Витр”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 1/282, и Ибн Маджа 1/370./

Достоверността на хадиса са потвърдили имам Абу Иса ат-Тирмизи и шейх ал-Албани.

5. От Ибн Омар се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал намаза Витр седейки върху своята камила”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари 999./ Той също така е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал намаза Витр яздейки, в каквото и направление да е вървяло животното, и той салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал върху яздитно животно задължителните (фард) намази!” /Този хадис е сведен от Муслим 700./

Извод: Основавайки се на казаното става ясно, че доводите на учените, които смятат извършването на намаза Витр за Сунна Муаккида са по-силни и достоверността на хадисите, върху които те се опират не предизвикват никакви съмнения. Обаче това, че те не смятат извършването на намаза Витр за задължителен (ваджиб), не бива да служи като оправдание за мюсюлманите и не следва те да престанат да го изпълняват! Тук става дума за това, какво е положението на този намаз в Шерията, и да се знае какво място заема той в Исляма, както и да се знае дали има грях в неговото неизпълнение като ибадет и дали е необходимо за това да се извърши покаяние (тевбе)!

Имам аш-Шафий рахимеху Аллах, относно намаза Витр и ад-Духа е казал следното: “Аз не одобрявам за мюсюлманина оставянето на тези два намаза, дори и ако не ги задължавам да ги изпълняват. Но този, който е оставил изпълнението на всички доброволни намази е по-лош от онзи, който е оставил един от тях!” /Виж повече в “ал-Умм” 1/260./

Имам Ахмед Ибн Ханбел рахимеху Аллах, е казал: “Този, който съзнателно е оставил изпълнението на намаза Витр, то той е лош човек, и не следва да се приема от него свидетелстване!” /Виж повече в “ал-Мугни” 1/827./

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: “Намаза Витр е по-добър от всички доброволни намази извършени през деня!” Виж в “Маджму ал-Фатава” 23/88./ Откъс от книгата “Къямул-лейл фи шахри Рамадан”

8. Молитвата витр може да бъде съкратена до един рек’ат. Това се основава на действия и изказвания на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Що се отнася до действията, Айша била попитана, колко рек’ата е извършвал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в молитвата витр.
Тя отговорила: “Той извършваше намаз витр с четири рек’ата, а след това – три, с шест рек’ата, а след това – три, и с десет рек’ата, а след това с три.
Той не извършваше намаз витр с по-малко от седем и повече от тринадесет рек’ата.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд, Ахмед и други.
Неговият иснад е добър, а ал-Ираки е обявил хадиса за достоверен (сахих). Аз съм привел този хадис “Салат-ут-Таравих” (стр. 98-99) и в “Сахих Абу Дауд” (1233)./

Що се отнася до словата на салляллаху алейхи ве селлем, за витр той е казал: “Витр – това е истина.
Ако някой желае нека извърши витр от пет рек’ата. Ако някой желае, нека извърши витр от три рек’ата.
И ако някой желае, нека извърши витр от един рек’ат.”/Този хадис е сведен от ат-Тахави, ал-Хаким и други. Иснадът на този хадис е достоверен, както са заявили група учени. Хадисът има поддържащо доказателство (шахид хадис), в който има отхвърлена добавка, както съм обяснил в “Салат-ут-Таравих”(стр.99-100)./

10. Времето за нощния намаз започва след молитвата ‘иша, ятсия до началото на молитвата сабах феджър. Това е основано на казаното от Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, Аллах е добавил за вас намаз, и това e Витр. Така, че извършвайте този намаз между молитвите намаз ‘иша и феджър.”/Това е достоверен хадис, който е сведен от Ахмед и други от Абу Басра. Аз съм привел този хадис в “ас-Сахиха” (108) и “Ал-Ирва” (2/158)./

11. Извършването на намаза в последната част от нощта е по-добре за всеки, който е способен да го стори, основавайки се на казаното от Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Ако някой се страхува, че няма да стане за намаз в последната част на нощта, то нека да извърши намаза през първата част на нощта. А ако някой желае да извърши намаз в последната част на нощта, нека извърши Витр в последната част на нощта, защото извършването намаза в последната част на нощта се засвидетелства (от меляикетата), и това е по-добро.”/Този хадис е сведен от Муслим и други. Аз съм привел този хадис в “Ас-Сахих” (2610)./

12. Ако пред някой стои избора да извърши намаз през първата част на нощта с джемаат или да извърши намаза сам през последната част на нощта, то извършването на намаза с джемаат е по-добро. Защото в случая ще му се запише така, като че ли е извършвал намаз цяла нощ, както за това споменахме в пункт 4 чрез хадиса във формата марфу‘ [т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк салляллаху алейхи ве селлем. – Бел. на преводача]. При управлението на Омар радияллаху анху, сподвижниците са продължили да следват това. ‘Абдуррахман Ибн ‘Абдин ал-Кари е разказал: “Една нощ по време на Рамадан аз тръгнах за джамията с Омар Ибн ал-Хаттаб, и когато пристигнахме, видяхме разделена тълпа хора. Някой самостоятелно извършваше намаз, друг водеше малка група хора в намаз. Омар каза: “Кълна се в Аллах! Мисля че би било много по-добре, ако аз обединя тези хора зад един четец.” След това той последва това и обедини хората зад Убай Ибн Ка’аб. След това друга нощ аз тръгнах с него и хората в [джамията] извършваха намаз зад един четец. И Омар радияллаху анху, каза: “Какво прекрасна иновация (новост) е това! Но времето, когато спят, е по-добро от времето, сега когато извършват намаз.”, - имайки предвид последната част на нощта. И хората извършваха нощния намаз през първата част на нощта.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и други. Аз съм привел хадиса в “Салат-ут-Таравих” (стр. 48)./ Зейд Ибн Вахб е казал: “Абдуллах ни водеше нощната молитва намаз в месец Рамадан, като преполовяваше нощта.”/Този хадис е сведен от ‘Абдурраззак (7741) с достоверен иснад. Имам Ахмед е посочил това и предишното съобщение, когато го попитали: “Трябва ли да се отлага нощният намаз (Къям), т.е. Таравих, до последната част на нощта?” Той отговорил: “Не. Сунната на мюсюлманите е най-любима за мен.” Абу Дауд е свел това съобщение в своята книга “Масаил” (стр. 62)./

ВИДОВЕ ИЗВЪРШВАНЕ НА НОЩНИЯ НАМАЗ

13.Аз съм написал детайлно за това в книгата ми “Салат-ут-Таравих” (стр. 101-115) затова счетох за необходимо накратко да обсъдя този въпрос, за да облекча читателя и да му напомня следното: Първият вид: Състои се от тринадесет рек’ата, които започват с два кратки рек’ата. Съгласно най-правилното мнение, тези два рек’ата са сунна, извършвана след намаза ‘иша, или са два специални рек’ата, с които започва нощния намаз, както бе споменато по-рано. След това се извършват два много дълги рек’ата. После се извършват два други, и след това още два рек’ата. После още два и още два рек’ата. След това с един рек’ат се извършва Витр. Вторият вид: Състои се от тринадесет рек’ата. Извършват се осем рек’ата, като след всеки два рек’ата се дава селям таслим. След това се извършва Витр от пет рек’ата, като се дава селям таслим само след петия рек’ат. Третият вид: Състои се от единадесет рек’ата, в които се дава селям таслим след всеки два рек’ата, и на края се извършва Витр с един рек’ат. Четвъртият вид: Състои се от единадесет рек’ата, в които се извършват четири рек’ата и се дава селям таслим на четвъртия рек’ат. После в същия вид се извършват още четири рек’ата и се приключва с три рек’ата Витр. Оставал ли е Пророк салляллаху алейхи ве селлем, в седнало положение след всеки втори рек’ат при извършването на намаз от четири или три рек’ата? Не намираме ясен отговор на този въпрос, но да се остава в седящо положение (за тешеххуд) при извършване на намаз от три рек’ата не е узаконено (в религията)! Петият вид: Състои се от единадесет рек’ата, в които се извършва осем рек’ата с присядане само в осмия рек’ат. В седящо положение (на осмия рек’ат) се чете тешеххуд и селеват на Пророк салляллаху алейхи ве селлем, а след това се става без да се дава селям таслим. После се извършва Витр от един рек’ат и след завършването му се дава селям таслим. Това прави девет рек’ата. После се извършват два рек’ата в седящо положение. Шестият вид: Извършват се девет рек’ата, при това човек сяда чак след шестия рек’ат. После се чете тешеххуд и селеват на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, после човек става пак без да дава селям таслим. След това се извършва Витр от три рек’ата и след завършването се дава селям таслим, и т.д. (останалото се извършва в същия вид, както е посочено в предишния вид). Това са видовете, които са дошли до нас от Пророк салляллаху алейхи ве селлем, както той е извършвал нощния намаз. Може да се промени вида, посредством съкращения дори до един рек’ат, опирайки се на вече приведения хадис за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Витр – това е истина. Ако някой желае нека извърши витр от пет рек’ата. Ако някой желае, нека извърши витр от три рек’ата. И ако някой желае, нека извърши витр от един рек’ат.” По този начин, ако някой иска, то може да извърши тези пет или три рек’ата с едно присядане кууд и с даване на селям таслим само веднъж, както е посочено във втория вид. И ако някой поиска, то може да дава селям таслим след всеки втори рек’ат, както е посочено в третия вид и това е за предпочитане. /
Важна и полезна забележка: След споменаването на хадиса от Айша радияллаху анха, и други съобщения, относно различния маниер на извършване на нощния намаз Ибн Хузейма е казал в своя сборник “Сахих” (2/194): “Затова е разрешено да се извършва нощния намаз с удобен за всеки брой рек’ати съгласно практиката на Пророк салляллаху алейхи ве селлем, и в този вид, както той го е правил. На никого не се забранява да прави нещо от тези всички видове.” Потвърждението, което се разбира от тези думи, напълно съответства на нашето мнение, т.е. да се придържаме към броя на рек’атите, което достоверно е съобщено от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и нищо да не се добавя към това.
И хвала на Аллах, че ни е дарил с това и аз Го моля да продължи да ни дарява със Своето благословение./ Що се отнася до извършването на пет или три рек’ата със сядане кууд след всеки втори рек’ат, но без да се дава селям таслим, то не намерихме никакво достоверно съобщение дали това е вършил Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
По принцип това е разрешено, обаче Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ни е забранил да извършваме витр от три рек’ата, посочвайки причината в словата: “И не уподобявайте това на намаза акшам Магриб.”/Този хадис е сведен от ат-Тахави, ад-Дар Кутни и други. Виж “Ат-Таравих” (стр. 99 и 110). / Следователно, ако някой извършва витр от три рек’ата, то не бива да го уподобява на намаза акшам Магриб. Това може да бъде извършено по два начина:
1. Да се даде селям таслим между четния и нечетния брой рек’ати (т.е. между втория и третия рек’ати). Това е по-достоверно и е по за предпочитане.
2. Да не се сяда кууд между четния и нечетен брой рек’ати (т.е. да се извършат три рек’ата без сядане с даване на един селям таслим) и Аллах знае най-добре!

ЧЕТЕНЕ НА КОРАНА В ТРИТЕ РЕК’АТА НА МОЛИТВАТ ВИТР

14. От сунната е да се чете в първия рек’ат на молитвата витр сура ал-Аля, сура ал-Кяфирун във втория рек’ат и сура ал-Ихляс в третия рек’ат. Понякога Пророка алейхи саляту ве селям, е добавял към третия рек’ат и сурите ал-Феляк и ан-Нас. Достоверно се съобщава, че веднъж Пророка алейхи саляту ве селям, е прочел сто айета от сура Ан-Ниса в намаза витр./Този хадис е сведен от ан-Наса’и и Ахмед с достоверен иснад./

МОЛИТВА ДУА АЛ-КУНУТ И НЕЙНОТО МЯСТО

15. След четенето (от Корана) и пред извършването на руку може понякога да се чете дуа ал-кунут, на която Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е научил своя внук Хасан Ибн Али радияллаху анхума:“Аллахумме хдини фимен хадейте, ве афини фимен афейте ве тевеллени фимен тевеллейте, ве барик ли фима еатейте, ве кини шарра ма кадейте феиннеке текди ве ля йюкда алейке ве иннеху ля йезиллу мен валейте ве ля йеиззу мен адейте тебаректе раббена ве теалейте ля менджа минке илля илейке.” “О, Аллах, води ме с тези, които Ти си повел в правия път, и ме защити с тези, които Ти си защитил, и ме подкрепи като тези, които Ти си подкрепил.
Благослови ме с това, с което си ме дарил, и ме защити от злото, което Ти си предписал. Наистина, Ти отсъждаш и заповядаш и никой не може да Ти заповяда. Никога не ще бъде унизен онзи, който Ти покровителстваш, и никога няма да бъде удостоен с чест онзи, който е Твой враг. Благословен и Преславен си Ти, наш Всевишни Повелителю! Няма убежище от Теб, освен при Теб.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд, ан-Насаи и други с достоверен иснад. Виж “Сифат ас-Салят” (стр. 95 и 96, 7-ое издание)./ И понякога следва да се казва селеват на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, както ще бъде указано нататък.

16. Няма вреда в извършването на дуа ал-кунут след изправянето от руку, добавяйки към това и проклятие към неверниците, изказване на селеват за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и молитва дуа за мюсюлманите през втората половина на месец Рамадан, основавайки се на факта, че това са правели имамите в периода на управление на Омар радияллаху анху. В последната част на по-горе споменатия хадис (стр.7) предаден от Абдуррахман Ибн ал-Кари е указано: “и те проклинаха неверниците през втората половина (на месец Рамадан), казвайки: “Аллахумме катил ал-кафарателлезине йеседдуне ан себилике ве йуказзибуне русулеке, ве ля йуминуне биваедике, ве халифу бейне калиматихим, ве алки фи кулюбихим ар-рааб, ве алки алейхим риджзике ве азабике, иляхе ал-хак.”
О, Аллах! Прокълни неверниците, които отклоняват (хората) от Твоя път, не вярват в Твоите пратеници и не вярват в Твоето обещание и си противоречат в думите (не изпълняват дадена дума). Помести в сърцата им страх. Изпрати им Твоето наказание и мъка, Аллах на Истината!” След това той (т.е. имама) изказва селеват на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, отправя дуа за добро на мюсюлманите и след това призовава Аллах да опрости мюсюлманите.” После той (Абдуррахман) казал: “След проклинания за неверниците, салевата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, дуата за опрощение на правоверните мюсюлмани и мюсюлманки и дуата към Аллах, той казва:  ( 36 ) ، “Аллахумме ийяке неабуду ве леке нусалли ве несджуд, ве илейке нес’а ве нахфид, ве нерджу рахметеке раббена, ве нухафу азабеке ал-джедд, инне азабеке лимен адейте мухлик. “О Аллах! На Тебе се покланяме и на Теб се молим и прекланяме (в седжде) и към Теб бързо се стремим. Надяваме се на Твоята милост о, Повелителю наш! Страхуваме се от Твоето сурово наказание. Наистина, Твоето наказание ще настигне враговете Ти.” След това той казва текбира и прави земен поклон седжде./Този хадис е сведен от Ибн Хузейма в неговия сборник “Сахих”(2/155-156/1100)/

КАКВО Е НУЖНО ДА СЕ КАЗВА В ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ НА ВИТР?

17. От Сунната е да се произнесе в края на витр (преди да се даде селям, или след това): “Аллахумме инни еузу биридааке мин сахатике, ве бимаафаатике мин укуубатике, ве еузубике минке, ля ахса сенау алейке, енте кема аснейте аля нефсике.” “О Аллах! Прибягвам за спасение към Твоето доволство от Твоето негодувание и към Твоето опрощение от Твоето наказание. Прибягвам към Теб (за спасение) от Теб. Никой не може да пресметне възхвалата, изказана към Теб, и Ти си Такъв, Какъвто Ти Си се възхвалил.” “Сахих Абу Дауд” (1282) и “Ал-Ирва” (430)

18. След даването на селям за завършването на витр се казва:  ، “Субханел-Меликил-Куддус, Субханел-Меликил-Куддус, Субханел-Меликил-Куддус.” “Пречист е Пресветия Владетел! Три пъти, като третия път се произнася на глас и се гласът се удължава./ “Сахих Абу Дауд” (1284)/

ДВА РЕК’АТА СЛЕД ТОВА

19. След това може да се извършат два рек’ата така, както достоверно се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, го е правил./Това е сведено Муслим и други. Виж “Салят ат-Таравих” (стр. 108-109)/ Той салляллаху алейхи ве селлем, даже е повелил на своята общност умма да извършват тези два рек’ата: “Наистина, този път се явява борба и бреме, и когато някой от вас извършва витр, то нека извърши два рек’ата (след това).” Ако той се събуди (то е длъжен да ги извърши), а ако не, то те му се записват.”/Този хадис е сведен от Ибн Хузейма в сборника му “Сахих” ад-Дарими и други. Аз съм привел този хадис в “ас-Сахиха”. Аз се колебаех за извършването на тези два рек’ата в течение на по-дълъг срок от време. Но когато открих тази заповед на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, аз започнах да се придържам към нея, и разбрах, че казаното от Пророка алейхи саляту ве селям: “Сторете вашия последен намаз през нощта витр (нечетен)”- е било само препоръчително, а не задължително. Такова е мнението на Ибн Наср (130)./
20. Четенето на сурите аз-Зилзаля и ал-Кяфирун в тези два рек’ата се явява Сунна. /Това е сведено от Ибн Хузейма (1104-1105) чрез хадиса от Айша и Анас радияллаху анхума, с два иснада, които се поддържат един с друг. Виж “Сифат Салят ан-Наби” (стр. 124)./ Витр НАМА
З Подобно на задължителния ал-магриб (акшам) намаз, витр намаз се състои от три рекята. След първите два рекята се сяда за четене на тешеххуд, след което не следва да се чете нищо друго. Пристъпвайки към третия рекят, не следва да се изрича дуа и възхвала (ду'а ас-сана'), а се чете само "ал-Фатиха" и още една друга сура. От Айша радияллаху анха, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Е извършвал Витр намаз от три рекята и е произнасял таслим след приключването на намаза”/Този хадис е сведен от ал-Хаким/. По време на всеки рекят от витр намаза се чете "ал-Фатиха" и още една сура. От Убай Ибн Кааб радияллаху анху се предава: “По време на първия рекят от Витр намаза, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, винаги е чел сура “ал-Аля”, по време на втория рекят - сура "ал-Кяфирун", а по време на третия - сура "ал-Ихлас", и е произнасял таслим в края, а след таслим той три пъти е произнасял "Свят, Пресвят Цар! /Субхана-ль-Малики-ль-Куддус!/"/Този хадис е сведен от ан-Насаи, ад-Даракутни/.
Съгласно Благородната Сунна, след като завърши четенето на Свещения Коран по време на третия рекят, трябва да се вдигнат ръцете на равнището на ушите, както и при произнасянето на "такбир ал-ихрам", след което е длъжен да произнесе такбир, обозначаващ преминаването към дуа отправена към Всевишният Аллах. След това преди руку, следва да се рецитира Кунут дуа, за което указва съобщението от Убай Ибн Кааб радияллаху анху, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, винаги е изпълнявал намаза Витр в три рекята, като в първия рекят е чел сура “ал-Аля”, по време на втория рекят - сура "ал-Кяфирун", а по време на третия - сура "ал-Ихлас",, и преди руку е отправял дуа Кунут към Всевишният Аллах./Този хадис е сведен от ан-Насаи, Ибн Маджа/. Алкама е предал, че Ибн Месуд и другите сподвижници на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, по време на витр намаз, винаги са отправяли дуа Кунут към Всевишният Аллах преди руку./Предадено от Ибн Абу Шайба/. Ал-Асвад е предал, че при последния рекят на Витр намаза, Абдуллах Ибн Месуд обикновено е чел сура “ал-Ихлас”, след което е вдигал ръцете и и е произнасял Кунут дуа към Всевишният Аллах преди руку./Този хадис е сведен от ал-Бухари/ Дуа Кунут е обезателен ваджиб елемент от Витр намаз.
Съгласно Благородната Сунна се чете следната Кунут дуа: “О, Аллах! Наистина, ние търсим помощ от Теб и опрощение, и Тебе молим да ни насочиш в правия път вярваме в Теб, и на Теб се уповаваме, възхваляваме Те за всяко добро и благо, и на Теб сме благодарни, и не сме непризнателни към Теб, напускаме и изоставяме онзи, който не се подчинява на Теб!
О Аллах! На Тебе се покланяме и на Теб се молим и прекланяме (в седжде) и към Теб бързо се стремим. Надяваме се на Твоята милост, и от Твоето наказание се страхуваме, защото наистина, Твоето наказание ще постигне неверниците! /Аллахумме, инна, наста'ину-кя, ва настагфиру-кя, ва настахди-кя, ва ну'мину би-кя, ва натавак-кялю 'аляй-кя, ва нусни 'аляй-кя-ль-хайра кулля-хy, нашкуру-кя ва ля накфуру-кя, ва нахля'у ва натруку ман йафджурук. Аллахумме, иййа-кя на'буду, ва ля-кя нусалли ва насджуду, ва иляй-кя нас'а ва нахфиду, нарджу рахмата-кя, ва нахша 'азаба-кя, инна 'азаба-кя би-ль-куффари мульхик!».
. С дуа Кунут се обръщат към Всевишният Аллах както сами така и по време на колективния намаз в месец Рамадан.
Ако някой от участниците в намаза забрави словата на тази дуа Кунут, то нека изрече три пъти: “О, Аллах! Опрости ми! /Аллахумме-гфир ли!/”, или:
“О, Повелителю наш! Дари ни в този свят с добро и в отвъдния свят с добро и ни опази от мъките на Огъня! /Йа Рабба-на, ати-на фи-д-дунйа хасанатан ва фи-ль-ахирати хасанатан ва къна 'азаба-н-нар!/”, . или (три пъти): “О, Повелителю мой! /Йа Рабби!/”, а след това да извърши руку и да приключи намаза си както обичайно. Ако онзи, който извършва намаз забрави по време на Витр да изрече Кунут и отиде на руку, по време на който си спомни за Кунут, то той не следва да се върне в състояние на къям, но след като приключи с намаза трябва да изпълни две седждета-сехив, за проявеното невнимание. Ако някой от мезхеба на имам Абу Ханифа е взел участие в колективен джемаат намаз Витр под ръководството на имам от мезхеба на аш-Шафий, който изрича дуа Кунут след поклона руку, то представителя на ханефитската школа следва да постъпи по същия начин, защото такива действия са следствие на самостоятелно решение (иджтихад) на представителя от школата на имам аш-Шафий.
/Oткъс от Книгата ” - “Ханефитският фикх в новия му облик” на шейх Абд ал-Хамид Махмуд Тахмаз ал-Хамави ал-Макки стр. 106-107/

И Всевишният Аллах знае