РАЗДЕЛ-НАМАЗ

Общи понятия за намаза:
1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир /Аллахуекбер/ и завършва със селям.
2. Кога става фарз намазът? - това се е случило 1,5 г. преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (с.а.с.) се изкачил на седмото небе.
Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюлманин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Корани – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (С.Т.) ги изпрати на Пратеника (с.а.с.) посредством Джебраил (а.с.), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (с.а.с.), като за целта бе повикан при Аллах (С.Т.) над седмото небе. Самият начин на заповядване показва неговата огромна важност.
Хадис: Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим - достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур /неверие/. Също така Пратеникът (с.а.с.) в последния си час преди да умре е споменал намаза.
Хадис: От Енес (р.а.)-: „Каза Пратеникът (с.а.с.): ,,Първото нещо, за което Аллах (С.Т.) ще съди хората на Кияметския ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а, на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).
Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение /фарз/ - всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя, такъв човек според имим Ебу Ханифе е фасик – провален /разбира се това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът/.
Хадис: от Бурейда (р.а.)  : „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Разликата между нас и тях е намазът и който го остави, е от тях /неверниците/.”” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: От Абдуллах ибн Амр ибн Асс: "Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Който кланя намаза, на Кияметския ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). На Кияметския ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).””  (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: От Абдуллах ибн Шекик: ,,Сахабите на Пейгамбера (с.а.с.) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)

Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е осигурил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза няма мръсотия, и се е осигурил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е бърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху-екбер”. След това слага дясната ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу-бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху-екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно /изправено/ положение и до тук е изпълнен един “ракеат”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракеат”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракеат” се седи на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракеат”, съответно втория, третия или четвъртия, се седи на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това де прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракеат” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”.Същинската част от всеки намаз започва с текбир”Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза /селяма/ е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи теспих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям” т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го откланва наново.


Таблица с петкратния намаз и съответните “ракеати”.

Вид намаз
Суннет
Фарз
Суннет
Витър
Феджр
2
2


Зухр
4
4
2

Аср
4
4


Магриб

3
2

Ишаи
4
4
2
3


ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

1. Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям, /гусул/).

(يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا إِذَا قُمْتُمْ إِلَى الصَّلاةِ فَاغْسِلُوا وُجُوهَكُمْ وَأَيْدِيَكُمْ إِلَى الْمَرَافِقِ وَامْسَحُوا بِرُؤُوسِكُمْ وَأَرْجُلَكُمْ إِلَى الْكَعْبَيْن) المائدة: 6
 „О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!" („Маиде: 6”)
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.) : ,,Аллах (С.Т.) не приема намаза без абдест.”” (Муслим, Ебу Дауд и др.)
1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.
(وَثِيَابَكَ فَطَهِّر) ْالمدثر:4
„и дрехите си почиствай!”
(„Мудессир: 4”)

Хадис: От Али (р.а.): ,,На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда). Изпратих един човек при Пейгамберина (с.а.с.) да пита какво да направя. Пейгамберинът отговорил: , Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: От Енес (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.) :,,Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от гробското наказание ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: От Айше (р.а.),която казала: ,,Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пейгамбера (с.а.с.), и попита как да прави намаз и дали да го прави? – Пейгамберът (с.а.с.) каза: ,,Измий кръвта по тебе, вземай абдест /за всеки намаз/ и кланяй!””  (Бухари )
Хадис: От Джабир ибн Семура (р.а.) : ,,Веднъж дойде един човек при Пейгамберина (с.а.с.) и попита: „ Я, Расулюллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пейгамберът (с.а.с.) - Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.”” (Ахмед, ибн Маджа)


Хадис: От Ебу Сеид ал-Худри (р.а.): ,,Веднъж кланяхме с Пейгамберина (с.а.с.) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки), и ние също ги свалихме. След намаза той ни попита: ,,Защо си свалихте налъмите? Казахме: ,,Видяхме тебе, я, Расулюллах! Каза: ,, Дойде при мене Джебраил (а.с.) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.) ”
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.):  ,,Веднъж дойде един бедуин и се изпика в джамията, а хората наскачаха да го бият. Пейгамберът (с.а.с.) каза: „Оставете го!” След това го извика и му каза: „Това е джамия и тука не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: ,, Донесете една кофа вода и сипете върху това място! “ (Бухари)
 1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

(يَا بَنِي آدَمَ خُذُوا زِينَتَكُمْ عِنْدَ كُلِّ مَسْجِدٍ)  لأعراف: من الآية31
 „О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва!" („Еараф: 31").
а) Авретът на мъжете –от пъпа до колената включително.
Хадис: От Амру ибн Шуайб (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) каза: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и ги бийте на десет години, ако не кланят, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!" (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена – цялото тяло е аура, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (р.а.) казала на едно момиче, което се казва Есма:  ,,Я, Есма, жената когато стигне пълнолетие, нищо не трябва да и се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)
(وَقُلْ لِلْمُؤْمِنَاتِ يَغْضُضْنَ مِنْ أَبْصَارِهِنَّ وَيَحْفَظْنَ فُرُوجَهُنَّ وَلا يُبْدِينَ زِينَتَهُنَّ إِلَّا مَا ظَهَرَ مِنْهَا وَلْيَضْرِبْنَ بِخُمُرِهِنَّ عَلَى جُيُوبِهِنّ) النور: من الآية31
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” („Нур: 31”)
Хадис: От Айше (р.а.) : „Казал е Пейгамберът (сас):  ,,Аллах (С.Т.) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).”” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира;
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото;
3)да е покрито цялото тяло като при движение да не се открива.
По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (С.Т.). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, е нежелателно да се кланя намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: От ибн Аббас (р.а.): ,,Веднъж Пейгамберът (с.а.с.) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва само от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо се) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.
1.4. Съблюдаване времето за намаза.

(إِنَّ الصَّلاةَ كَانَتْ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ كِتَاباً مَوْقُوتاً) النساء: من الآية103
,,За вярващите молитвата е предписание в определено време.”  („Ниса: 103”).
Хадис: От Джабир (р.а.): ,, Дойде Джебраил (а.с.) при Мухаммед (с.а.с.) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: - ,,Стани и кланяй ,,Зухр”!”; след това дойде ,когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: „Стани и кланяй ,,Аср””! После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: ,,Стани и кланяй ,,Магриб”!”  След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй ,,Ишаи”!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: ,,Стани и кланяй ,,Феджр”!” След това Джебраил (а.с.) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пейгамберина  да кланя ,,Зухр”. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя ,,Аср”. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя ,,Магриб”.След това дойде в полунощ и му каза: ,,Стани и кланяй ,,Ишаи”!” И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза:  ,,Стани и кланяй ,,Феджр”!” След намаза Джебраил (а.с.) каза:  ,,Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за ,,Феджр” – началото е от зазоряването – (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди –кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди ,,Зухр”.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) – „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,, Който застигне един рекят от, Феджр”, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза, Аср”, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза. (Бухари, Муслим и ебу Дауд).
б) Време за ,,Зухр” – началото е, когато слънцето премине връхната си точка /зенита/ и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен е и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
    Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка), е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за ,,Аср”(Икиндия) – началото на ,,Аср” е краят на ,,Зухр”, краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до ,,Магриб” и човек не е кланял суннета на ,,Аср”, след това време суннетът отпада, а се кланя само фарза.
г) Време за ,,Магриб” (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
 Хадис: От ибн Умер (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Времето на намаза ,,Магриб” е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.”” (Бухари)
д) Време за ,,Ишаи” – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: От ибн Умер (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Последното време за намаза ,,Ишаи” е до полунощ.”” (Муслим)
Хадис: От Енес (р.а.), който казва:  ,,Пейгамберът (с.а.с.) отлагаше ,,Ишаи” понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: От ебу Катаде (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.””(Муслим)
 е) Време за намаза ,,Витр” – започва след откланването на ,,Ишаи ” и свършва преди имсак.
Хадис: От Айше (р.а.), която казва:  ,,Винагиа Пейгамберът  (с.а.с.) кланяше намаза ,,Витр”, понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който казал:  ,,Завеща ми Пейгамберинът (с.а.с.) да кланям ,,Витр”, преди да легна, да кланям редовно намаза ,,Духа” и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: От ебу Сеид ал - Худри (р.а.): Казал е Пейгамберинът (с.а.с.): , Кланяйте, Витр” преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че ,,Витр” намаз има три времена – след откланване на ,,Ишаи”; преди лягане и преди имсак. След ,,Витр” не е желателнода се кланя друг немаз.
Хадис: От ибн Аббас (р.а.):  „Казва Пейгамберът (с.а.с.): ,,Аллах (С.Т.) ви заповяда още един немаз, освен фарда и той е ,,Витр”. Кланяйте го след ,,Ишаи ”до сабах!”  (Тирмизи и ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фард в намаза. Фард е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е  невалиден. Самото търсене на времето е фард.
Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което намазът е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.);
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине;
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време, в което намазът е мекрух:
- След откланване на сабах, до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия, до залез слънце.
Хадис: От Укбе ибн Амир (р.а.), който казал:  ,,Пейгамберът (с.а.с.) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява; когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.), който казал:  „Чух Пейгамберинът (с.а.с.) да казва:  ,,Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарда на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: От Умер ибн Абесе, който казва: „Попитах Пейгамбера (с.а.с.): ,,Я, Расулюллах! Кажи ми за намаза!” Каза (с.а.с.):  ,,Когато откланяш намаза ,,Феджр”, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза ,,Аср” , после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фардовете на дадения намаз. ( Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини като намаза (техиятул месджед) – поздрав за джамията.

1.5. Обръщане към Къбле.

(قَدْ نَرَى تَقَلُّبَ وَجْهِكَ فِي السَّمَاءِ فَلَنُوَلِّيَنَّكَ قِبْلَةً تَرْضَاهَا فَوَلِّ وَجْهَكَ شَطْرَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَحَيْثُ مَا كُنْتُمْ فَوَلُّوا وُجُوهَكُمْ شَطْرَهُ وَإِنَّ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ لَيَعْلَمُونَ أَنَّهُ الْحَقُّ مِنْ رَبِّهِمْ وَمَا اللَّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا يَعْمَلُون) البقرة:144

 „Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господар. Аллах не подминава техните дела.”    („Бекара:144”)

Който е близо до Кяабето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (р.а.) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: ,,Ликът на Аллах (С.Т.) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

(وَلِلَّهِ الْمَشْرِقُ وَالْمَغْرِبُ فَأَيْنَمَا تُوَلُّوا فَثَمَّ وَجْهُ اللَّهِ إِنَّ اللَّهَ وَاسِعٌ عَلِيم) البقرة:115
„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ."· („ Бекара:115”)
  
Положения, при които отпада обръщането към къбле:
а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: От Амир (р.а.),който казва: - ,,Видях Пейгамбера (с.а.с.) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то, и този намаз не беше фард, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник, може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фард немаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува, не е зависимо от него (например обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока;
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.
1.6. Нийет (възнамеряване).

(وَمَا أُمِرُوا إِلَّا لِيَعْبُدُوا اللَّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ حُنَفَاءَ وَيُقِيمُوا الصَّلاةَ وَيُؤْتُوا الزَّكَاةَ وَذَلِكَ دِينُ الْقَيِّمَةِ) البينة:5
„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят!" („Бейине: 5”)
Хадис: От Умер (р.а.): „Пейгамберът (с.а.с.) каза: - ,Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение." (Всепризнат хадис)
Ниетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, ниетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фард, суннет, сабах, акшам и т.н.);
- Непосредствено след ниета трябва да следва текбирът.
 Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарда – намазът на човек е невалиден.
2. Фарзове вътре в намаза:

2.1.Встъпителен текбир ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (С.Т).

(وَرَبَّكَ فَكَبِّرْ) المدثر:3
 „ И твоя Господ възвеличавай!”
(„Мудессир:3”)
Хадис: От Али ибн аби Талиб (р.а.) :”Каза  Пейгамберът (с.а.с.): ,,Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Когато застанеш за намаз, кажи - ,,Аллахуекбер!” !”  (Бухари )
Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллахуекбер!”;
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам на глас;
в) да бъде прав  при фарз намаз(освен при невъзможност)!
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елифът и бето. Удължаването на елифа е харам, а бето е мекрух;
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза!
2.2. Киям (стоене прав).

(حَافِظُوا عَلَى الصَّلَوَاتِ وَالصَّلاةِ الْوُسْطَى وَقُومُوا لِلَّهِ قَانِتِينَ) البقرة:238
„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!” („Бекара:238”)
Хадис: От Имран ибну Хусейн /р.а/, който разказва  ,,Аз имах хемороиди. Отидох при Пейгамберина (с.а.с.) и го
попитах как да кланям намаз, а той каза:  ,,Кланяй прав, ако не можеш прав -седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал! ”” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.
Положения, при които може да отпадне този фарз:
а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (С.Т.) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: От Джабир (р.а.), който казва, че Пейгамберът (с.а.с.) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пейгамберът (с.а.с.) изхвърлил и него и му казал: - ,,Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!”  (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече - трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.
2.3. Кирает (четенена Коран).
(فَاقْرَأُوا مَا تَيَسَّرَ مِنَ الْقُرْآنِ) المزمل: من الآية20
 „И четете това, което ви е най-лесно от Корана!”   („Муземмил:20”)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Няма намаз без четене на Коран””   (Муслим)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който казва: „Чух Пейгамбера (с.а.с.) да казва : ,,Който кланя намаз и не чете в него сурата ,,Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.):  „Казал е Пейгамберът (с.а.с.) ,,Не е пълен намазът на този, който не е прочел ,,Фатиха” (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.), който казал:  ,,Пейгамберът (с.а.с.) ни заповяда да четем в намаза сурата ,,Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата ,,Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете ,,Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханефи, коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да  чете коран, основавайки се на айет 204 от сура ,,Стената” : ,, Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!” Пак според него четенето на имама е четене и за джемаата.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) : „ Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже ,,Аллахуекбер!”, и вие кажете :  ,,Аллахуекбер!”, а когато той чете, вие мълчете!””  (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо само сура “Фатиха”.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!””  (Всепризнат хадис)
Хадис: От Убаде ибн Самид (р.а.), който разказва: „Веднъж Пейгамберът (с.а.с.) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита:  ,,Аз чух да четете след мене.” – Казаха „да”, я, Расулюллах! Каза: „Не четете друго, освен ,,Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Корани-Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.
2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне).

(يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا ارْكَعُوا وَاسْجُدُوا وَاعْبُدُوا رَبَّكُمْ وَافْعَلُوا الْخَيْرَ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ ) الحج:77
„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!" („Хадж: 77”)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който разказва: ,,Веднъж в джамията на Пейгамберина(с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пейгамберина (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) каза: ,,Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пейгамберина (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: ,,Я, Расулюллах! Кълна се в Аллах (С.Т.), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!” Пейгамберът (с.а.с.) каза: ,,Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи ,,Аллахуекбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!”   (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз рябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: От Айше (р.а.), която казва: ,,Когато Пейгамберът(с.а.с.) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито пък наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.

2.5. Седжде (слагане на челото на земята).
Това включва две седждета, със сядане между тях.

(يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا ارْكَعُوا وَاسْجُدُوا وَاعْبُدُوا رَبَّكُمْ وَافْعَلُوا الْخَيْرَ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ) الحج:77
„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господар, и вършете добро, за да сполучите!" („Хадж: 77”)
Хадис: От Хузейфе (р.а.), който разказва: ,,Веднъж Пейгамберинън (с.а.с.) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза:  ,,Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (с.а.с.).” (Бухари)
Хадис: От ибн Аббас (р.а.):  „Каза Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото:  на челото и показа носа с пръста, с дланите на двете ръце; с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.
2.6. Последно сядане преди селяма.
Хадис: От ибн Месуд (р.а.): „Каза ми Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато прочетеш ,,Еттехият”и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш.” (ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз. (особено вътрешните);
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.

ВАДЖИБИТЕ В НАМАЗА

Само според имам Ебу Ханифе в намаза има ваджиб, а според останалите учени няма. При тях има фарз и суннет, т.е. някои от нещата, които при имам Ебу Ханифе са ваджиб, при тях са фарз, а други са суннет.
1.Четене на ,,Фатиха”  - само според имам ебу Ханифе четенето на сурата ,,Фатиха” е ваджиб, а според останалите имами е фарз.
2.Четенето на най-малко три къси айета или едно суре след ,,Фатиха”. – само на третия и четвъртия рекят на фарз намазите не се чете друго, освен ,,Фатиха”.
3.Четенето на ,,Фатиха” да е преди сурето.
4.Спазване на ,,теадили еркян” – това е точното изпълнение на всяко движение в намаза. – доказателство за това е хадисът за кланящия се лошо, записан в темата за рукю по-горе.
5.Опиране на носа заедно с челото на седжде.
6. Първото сядане на ,,Еттехийяту”. – ако някой  се сети при ставането, че не е стоял на ,,Еттехийяту”, ако не е започнал да чете ,,Фатиха” – трябва да седне и да се поправи, но ако е започнал ,,Фатиха” – в края на намаза трябва да се поправи чрез седжде и сехви /две допълнителни седждета/!
7.Четене на ,,Еттехийяту” на първото и второто сядане.
8. Ставане веднага след ,,Еттехийяту” за трети рекят при намазите, които са три или четири рекята.
9. Даване на селям на дясната страна.
10. Когато се кланя джемат, имамът да чете на глас на феджр, магриб, ишаи, на Байрямските намази, в Петъчната молитва Таравих и витр в Рамазан, а на останалите вакъти тихо.
11. Четенето на дуата ,,Кунут” на намаза витр.
12. Четенето на текбири след намазите на Байрям.
Ако някой нарочно остави или пропусне ваджиб, той трябва да кланя намаза отначало, но ако е, без да иска – в края на намаза се поправя чрез седжде и сехви.

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Суннети преди намаза:
1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) е казал: „След като намазът стана фарз, отидохме  при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеникът (с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На следващия ден, когато се събрахме, аз казах на Расулюллах (с.а.с.), че съм сънувал сън, в който призивът за намаза е човешки глас със следните думи: ,,Аллахуекбер!”; ,,Ешхеду елля иляхе иллеллах!”; ,,Ешхеду енне Мухаммедеррасулюллах!”; ,,Хаййе алессалях!”; ,,Хаййе алел фелях!”; ,,Аллахуекбер!”; ,,Ля иляхе иллеллах!”. След това стана Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза, че това е истински сън”.  „Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували, защото той има висок и хубав глас!” (Ахмед и ебу Дауд)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Пейгамберът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф /ред/, това кой да чете езан и кой да е на първия саф щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват към нея кой да стигне първи, и ако знаеха хората за наградата от кланянето на ,,Ишаи” и ,,Сабах” в джамията – щеше да отиват дори и пълзешком. (Бухари и Муслим)”
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.), който казал на един негов приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си при овцете, си чети езан за всеки немаз на висок глас, защото чух Пейгамберът (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или дърво ще бъде свидетел за него на Кияметския ден.”” (Бухари, Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.):  „Казал е Пейгамберът(с.а.с.) : ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този муеззин).”” (Ахмед и Табарани)
Хадис: От Берае ибн Азиб (р.а.), който е казал:                        „Чух Пейгамберът (с.а.с.) да казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляйкетата възхваляват тези, които са на първия саф/ред/, а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе гласа му и той получава севап от всеки един, който се кланя след този езан.””  (Ахмед, Несаи)
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „Казал е Пейгамберът (с.а.с.) : ,,Когато се чете езан, шейтанинът бяга от там толкова далече, че да не го чува. След като свърши езана, той се връща. Когато се чете камет, той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува, докато свърши икамета. После се връща и застава между човека и акъла му  и му казва да си спомни за това, за онова  и започва да си спомня за неща, за които не си е спомнял, а понякога го разсейва дотам, че не знае колко рекята е кланял. ””  (Бухари и Муслим)
Езанът е суннет за мъжете, независимо дали са в джамия или извън нея и се чете само за петте фарз намази. От суннета е човек да чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия намаза.
1.1. Условия за четене на езан:  
а) Да е настъпило времето за намаз. Забранено е да се чете преди вакъта;
б) Езанът да е на арабски език;
в) Да се чете така, че да се чуе от част от джамата, а  ако е сам е достатъчно сам да се чуе;
г) Да няма голям интервал между отделните думи;
д) Четящият езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото;
- Муеззинът да притежава висок и хубав глас;
- Да чете езан прав, като се е обърнал в посока към къбле;
- Да бъде с абдест;
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: - ,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите” (муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат, трябва да повтарят след муеззина,а по време на думите ,,Хаййе алессалях и Хаййе алел фелях!” трябва да казват - ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил алиил азим!”.
 След езана да се чете дуа.
Хадис: От Джабир (р.а.) : „Каза Пратеникът (с.а.с.):  ,,Този, който след езана каже:  ,,Аллахумме раббе хазихид-деаветиттаммети вессалятиль каимех, ати Мухаммеденил      василете вельфадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези веадтеху”  - ще заслужи моето застъпничество на Кияметския ден.
1.2. Мекрух на езана:
- Да се правят извивки подобно на песен;
- Да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за намаз. Дори да чете Коран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет  - ставане за намаз. Икаметът е суннет за мъжете и жените, за индивидуално и за групово кланяне.  На глас се чете само от мъжете, когато са в джамията. Думите са същите като на езана, като след ,,Хаййе алел фелях!” се казва ,,Кад каметиссалях!”/два пъти/. Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт, а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: От Енес (р.а.) : „Пратеникът (с.а.с.) заповяда на Билял да чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж." /Предаден от всички/
2.1. Мустехаб на икамета:
- Да се чете с по-тих глас и по-бързо;
- Желателно е, който чете езана, да чете и икамет;
- Когато имамът даде знак, тогава да се чете икамет;
- Джемаатът трябва да става при четенето на думите, Кад каметиссалях”!
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например пожар или др. От суннета е  да се чете езан в ухото на новородено дете.
3. Сутре. – Това е преграда, която се слага пред кланящия се, за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не позволява да се минава отпред и ако някой се опита да мине отпред, да го спре, защото той е шейтанин!”(Ебу Дауд, Несаи и ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или когато са джемаат само от имама. Забранено е да се минава пред имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава между сафовете.
б)За сутре може да се използва стена колона, пръчка, дърво или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек или животно. Когато сутрето е пръчка, желателно е да е висока минимум 50 см.
Хадис:  От Талха ибн Абдуллах (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.) :  ,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на самар, да кланя и да не обръща  внимание кой минава!””  (Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия се.
Хадис: От Билял (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) влезна в кеабета за намаз, застана на три лакътя разстояние от стената.” (Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка, е желателно кланящият се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: От Мик-Дад ибн Есвед (р.а.):  „Не съм видял Пратеникът (с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право срещу него, а заставаше малко наляво или надясно.” (Ахмед и ебу Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: От ебу Джехм (р.а.):  „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Ако знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щяха да чакат /дори / 40 год.”” (Муттефекун алейхи)
е) Намазът не се проваля, ако някой мине пред кланящ се , освен ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: От ебу Зер (р.а.):  „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Когато някой от вас кланя - да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре и пред него мине магаре, жена или черно куче, му се проваля намазът. Попитаха: „Я, Расулюллах, защо черно куче?" Каза (с.а.с.): „Защото то е шейтанин.””  (Муслим и есхабу сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има друго място, през което да мине – той извършва нарушение /грях/.
- Грехът е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или входа и хората няма откъде да минават, освен пред него;
- Двамата извършват нарушение, ако кланящият се е пред изход, а този, който минава пред него, има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение, когато кланящият се има сутре, а минаващият отпред го прави, без да иска или от незнание;
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави намаз зад тях:
- Гроб – забранено е /харам/ да се кланя зад гроб и да се сяда върху него;
- Огън – става дума за открит огън, фенер или свещ;
- Зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен предмет /човек, животно, кукла и т.н./;
- Зад жена – мъж да кланя зад жена не е желателно;
- Зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена;
- Срещу човек /обърнат с лице към кланящия се/;
- Огледало, шарени картини или пейзажи – Веднъж когато Пратеникът (с.а.с.) щял да кланя намаз, пред него имало шарена рокля на Айше (р.а.), а той й казал: „Махни я, защото ми отвлича вниманието!”
ІІ Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам ебу Ханифе, ръцете трябва да се вдигнат наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: От Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз, да вдига ръцете наравно с ушите и да казва ,,Аллахуекбер!”.”    (Муслим)
Хадис: От Берае ибн Азиб (р.а.):  „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.” (Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, при жените ръцете се вдигат наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, дори и мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: От Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ,,Аллахуекбер!”и след това слагаше дясната ръка върху лявата върху гърдите.”  (Муслим, ебу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа - ,,Субханеке”
От Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, четеше ,,Субханеке”.”   (Муслим и есхабу сунен)
„О, Аллах, пречист си Ти /от съдружници/, Слава и благодарност за Теб! Благодатно е Твоето име! Няма друго божество, заслужаващо обожаване, освен Теб!”
Освен ,,Субханеке” Пратеникът (с.а.с.) е чел и други дуи. От суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо: ,,Еузубилляхи-минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”!
5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), казал е Пратеникът(с.а.с.): ,,Когато имамът каже ,,Амин!” и вие кажете ,,Амин!”, защото на когото ,,Амин” съвпадне с това на меляйкетата, Аллах (С.Т.) му опрощава миналите грехове /малки/! И Пратеникът (с.а.с.) казваше ,,Амин!”.”     (Предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже ,,Амин!”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурето, което се чете на първия рекят да е по-дълго от това на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва поредността на суретата и айетите.
7. Когато човек е прав, да застане с крака, обърнати към къбле! – да е застанал нормално - нито много разтворени, нито пък да са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер!” при отиване на “рукю” и “седжде” и при ставане от тях.
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и изправяне на гърба.
10. Произнасянето на думите ,,Семи Аллаху лимен хамидех!” при изправяне от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд!”.
Хадис: От Енес (р.а.) : „Каза Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато имамът каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех!”, вие кажете ,,Раббена ве лекел хамд!””    (Бухари и Муслим)
11. Думите, които се казват на рукю - ,,Субхане раббиел азим!” и на седжде - ,,Субхане раббиел Еаля!”.
Хадис: От Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато беше низпослан Уакиа:96 /” Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликият”! /, Пратеникът (с.а.с.) каза:  ,,Казвайте това, когато сте на рукю!””   (Ебу дауд и Ахмед)
Хадис: От Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато слезна ,,Еаля:1”, Пратеникът (с.а.с.) каза да казваме това на седжде.” (Хаким - добър)
Хадис: От Хузейфе (р.а.):  „Пратеникът (с.а.с.) казваше на рукю ,,Субхане раббийел азим!”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел Еаля!”.    (достоверен)
12. Когато кланящият се отива на седжде, да опре на земята първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето /челото и носа/!
Хадис: От Ваил ибну Худжр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато отива на седжде, да слага на земята първо коленете, после дланите на ръцете и когато се изправяше от седжде, вдигаше първо дланите, а после коленете." (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:
а) Лицето трябва да е между ръцете;
Хадис: От Ваил ибну Худжр (р.а.),който казал: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, слагаше главата си между ръцете.” (Муслим и ебу Дауд)
б)Пръстите на ръцете да бъдат свободно разтворени;
Хадис: От Ваил ибну Худжр (р.а.),който казал: „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, дланите му бяха под раменете.” (Бухари, ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: От ебу Хумейд (р.а.):  „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле и пръстите на краката му бяха към къбле." (Бухари)
в) Когато мъж е на седжде, коремът не трябва да опира върху бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в ребрата или да са опрени на земята!
Хадис: От Енес (р.а.), казал е Пейгамберът (с.а.с.) :  „Когато сте на седжде, не слагайте ръцете като кучето/т.е. лактите да са опрени на земята/! (Всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – коремът трябва да опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с цел да не се покаже аура.
Хадис: От ибни Бухейне (р.а.), който е казал:  „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, разтваряше  лактите така, че да му се виждат подмишниците.”   (Муттефекун алейхи)
г) По време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис:  От ебу Хурейра (р.а.),който казва:   „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от ръкавите.”   (Всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14 Дуа по време на седжде – по време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеникът (с.а.с.) в хадис, предаден от Абдуллах ибн Аббас (р.а.) е казал:   ,,Раба е най-близо до своя Господар, когато е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви отговори!" (Муслим, Несаи и ебу Дауд - достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави само ако намазът е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета.
Хадис: От ебу Хузейфе (р.а.), който казва: „Кланях намаз заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета ,,Раббигфирли, Раббигфирли! – О, Господарю, опрости ме!”” (ибни Маджа, Несаи - добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета, левият крак да е подвит, а десният да е изправен, а при жената и двата крака да са подвити надясно!
Хадис: От Айше (р.а.):  „Когато Пейгамберът (с.а.с.) сядаше в намаз – десният крак го изправяше, а левият го свиваше и сядаше на него." (Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: От Ваил ибн Худжр (р.а.), който казва: „Видях Пратеникът (с.а.с.), когато сядаше на колене, хващаше палеца и средния пръст на дясната ръка като правеше халка и вдигаше показалеца, и видях да го мърда, когато правеше дуа.”  (Ахмед, ебу Дауд и Несаи - достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик” след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.
Има няколко дуи, които са от суннета:
Хадис: От Айше (р.а.):  ,,Пратеникът (с.а.с.) преди да даде селям, искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от джехеннемското наказание; 2)от гробското наказание; 3)от фитнето /раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на Деджал.” (Муттефекун алейхи).
 20. Обръщане на главата по време на селям надясно и наляво – казват се думите: ,,Есселяму алейкум ве рахметуллах!”.
ІІІ Суннети след намаза:
1. Да се каже след селяма три пъти ,,Естегфируллах!” !
2. Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму, тебаракте я зел джеляли вель икрам!” !
Хадис: От Севбан (р.а.), който казал: ,,Когато Пратеникът(с.а.с.) даваше селям, казваше три пъти ,,Естегфируллах!” и после казваше ,, Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я зел джеляли вель икрам!”.”  (Муслим и есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул-Курси”- сура „Бакара:255” /”Аллаху ля иляхе”/.
Хадис: От Умаме (р.а.):  „Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Който прочита ,,Айетул-Курси” след всеки фарз намаз, от Дженнета го дели само смъртта.”  (Несаи и ибн Хиббан)
Хадис: От Хусейн ибн Али (р.а.): „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Който прочита ,,Айетул-Курси” след всеки фарз намаз, е под закрилата на Аллах  до следващия намаз.””  (Табарани)
4. Четене на теспих.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Каза Пратеникът (с.а.с.):  ,,Който след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах!”; 33 пъти ,,Елхамдулиллях!” и 33 пъти ,,Аллахуекбер!” и след това каже - ,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерикелех , лехул мулку ве лехуль хамду ве хуве аля кулли шейин кадир!” – Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове, ако ще да са колкото морската пяна.” (Муттефекун алейхи)
5. Четене на суретата  ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: От Укбе ибн Амир (р.а.):  „Заповяда ми Пратеникът (с.а.с.) след всеки намаз да чета суретата ,,Фелек” и ,,Нас”.”   (Ахмед, ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуа – Няма хадис, че Пратеникът (с.а.с.) е правил в края на намаза дуа, но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се извършват от всеки поединично, т.е всеки сам за себе си.
МЕКРУХОВЕ НА НАМАЗА
(Нежелателни дейности в намаза)

1. Ненужно мърдане в намаза – извършване на излишни движения в намаза /гледане на часовника, чесане, оправяне на дрехи и т.н./
Хадис: От Муайкиб (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да заравнява мястото на седжде по време на намаз и след намаза му каза: ,,Това не го прави повече, но ако се налага го направи и то само веднъж на първото седжде!”  (Муслим)
2. Обръщане на лицето малко встрани или гледане с очите встрани. От суннета е да се гледа в мястото на седжде.
3. Щракане с пръсти.
Хадис: Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Когато някой вземе абдест и тръгне към джамията за намаз, да не си кръстосва пръстите, защото той е в намаз!”  (Ебу Дауд)
4.Да не се мирише нещо умишлено по време на намаз.
5.Да се закрива лицето или устата – независимо дали е топло или студено.
6. Затваряне на очите или мижене.
7. Изместване на тялотопо посоката на къбле.
Хадис: Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Аллах (С.Т.) гледа към този, който е в намаза, докато не си обърне лицето от къбле. Ако си извърне лицето, Аллах (С.Т.) не го гледа повече. Затова, когато сте в намаз, не обръщайте лицето от къбле!” (Ахмед - добър)
8. Да не се прави намаз на път – там където минават хора!
9. Да не се прави намаз, когато е сервирана храната – Това се отнася за много гладен човек и няма вероятност храната да бъде причина да изпусне времето на намаза /например в Рамазан/.
10. Да не се прави намаз, когато на човека му се ходи по нужда.
Хадис: От Айше (р.а.), казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Не кланяйте намаз, когато е сервирана храната и когато ви се ходи до тоалетната!” (Муслим) Това се отнася за човек, който има време за нов абдест.
11. Имам да кланя джемаата, когато повечето от тях го ненавиждат.
Хадис: От ебу Умаме (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.)  ,,Намазът на три групи хора не преминава ушите им: 1) роб, който е избягал от господаря си; 2) жена, на която мъжа й е ядосан; 3) имам, когото не го желаят.”  (Тирмизи - добър)
Това не се отнася, ако причината е шериатска.
12. Да кланя сам на последния саф освен, ако няма място.
13. Да се взема текбир още от вратата на джамията, за да се застигне джемаата.
Хадис: От ебу Бекра (р.а.) се предава: “ Веднъж влезнах в джамията на Пратеника (с.а.с.) и видях, че са на рукю. Взех ифтитах текбир, отидох на рукю, като в това положение стигнах до последния ред. След намаза Пратеникът (с.а.с.) разбра какво съм направил и ми каза:  ,,Аллах да ти увеличи старанието, но не го прави втори път!”  (Бухари - достоверен)
14. Имамът да не удължава фарз намаз.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато някой кланя джемаат, да не удължава  намаза повече от нормалното, защото в джемата има болни, слаби и стари хора, и хора с нужди. А когато кланя сам, да удължава колкото, иска!””  (Бухари - достоверен)
15. Да не се прескачат в един рекят умишлено айети или суретата да се четат в обратен ред.
16. Да не се кланя в стая, в която има открити снимки на одушевени предмети.
17. Да не се прави намаз без сутре там, където минават хора.
18. Да не се вдига единия крак без причина по време на намаз.
Всяко неспазване на суннета е мекрух.

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

1. Говоренето на думи, които не са от намаза;
2. Ядене и пиене по време на намаз;
3. Обръщане на гърдите от посоката на къбле;
4. Прекалено много излишни движения;
5. Пропускане на фарз, без да се допълни;
6. Развалянето на абдеста;
7. Откриване на аура повече от ¼.
8. Отказването от Исляма по време на намаз;
9. Допир до тежка мръсотия;
10. Смеене на глас.
Хадис: От ебу Алие (р.а.):  ,,Веднъж кланяхме намаз с Пратеника(с.а.с.). Влезна един сляп човек и падна, а някой от сподвижниците се засмя на глас. След намаз Пейгамберът (с.а.с.) каза: „Който се засмя по време на намаза, да отиде да вземе абдест и да кланя наново!””   (Дара Кутни и Бейхаки)
11. Когато в намаз се чете грешно Куран и с това се променя смисълът.

ВИДОВЕ НАМАЗ

1. Фарз намаз - това е петкратният намаз, петъчният намаз и дженазе намаз.
2. Намаз, който е ваджиб – тук спадат витир намаз, байрямските намази и откланването на прекъснатите наполовина нафиле намази.
3. Суннет намаз:
а) потвърден суннет /муеккед/ - това са суннетите, които Пратеникът (с.а.с.) не ги е оставял, освен при пътуване:
- Два рекята на сабах;
- Шестте рекята на обедния намаз – четири преди и   два след фарза.
Хадис: От Айше (р.а.), която казала:  ,,Пратеникът (с.а.с.) никога не оставяше четирите рекята намаз преди фарза на обяд.” (Бухари)
Хадис: От ебу Ейюб (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Четирите рекята суннет на обедния намаз, без да се дава селям по средата, отварят небесните врати.””    (ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: От Али (р.а.), който казал:  ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше четирите рекята намаз преди фарза на обедния намаз, двата след фарза и четирите преди фарза на икиндия, като на всеки два рекята даваше селям на меляйкетата, на пейгамберите и на всички мюсюлмани.” (ибн Маджа)
От тези хадиси става ясно, че и двата начина на кланяне на суннет намаз са правилни, но според имам ебу Ханифе е по-добре да не се разделят:
- Двата рекята след фарза на намаза ,,Магриб”;
- Двата рекята след фарза на намаза ,,Иша”.
Изброените до тук 12 “Ракеата” / 2 на Сабах, 6 на Обедния, 2 на Акшам и 2 на Ишаи / се нарричат “Раватиб” и за тях Пейгамберът е казал:
Хадис: От Умму Хабибе (р.а.): „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,,Който кланя всеки ден заедно с фарзовете дванадесет рекята суннет намаз, Аллах (С.Т.) му построява къща в Дженнета.” (Муслим и Тирмизи)
-Таравих намаз.
б) непотвърден суннет:
- Два рекята суннет след обедния намаз /след сон суннета/
Хадис: От умму Хабибе (р.а.), която казала, че Пейгамберът(с.а.с.) е казал:  ,,Който кланя редовно четири рекята суннет преди фарза на обедния намаз и четири рекята суннет след фарза, Аллах (С.Т.) го отдалечава /предпазва/ от джехеннемския огън.”   (Ахмед, ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята преди фарза на икиндия:
Хадис: От ибн Умер (р.а.):  „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Аллах (С.Т.) се смилява над този, който кланя четири рекята суннет преди фарза на икиндия." (Ахмед, ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята суннет преди фарза на ,,Ишаи”.
- Намазът ,,Духа”- това е намаз, който се кланя след изгрева на слънцето до преди обяд – от два до осем рекята.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който казал:  ,,Завеща ми Пейгамберинът (с.а.с.) три неща:
1) да държа всеки месец по три дни оруч;
2) да кланям два рекята намаз ,,духа”;
3) да кланям ,,витр” преди лягане”.    (муттефекун алейхи)
- Намазът ,,техийетул-месджид” – намаз, който се кланя за поздрав на джамията, когато се влезе в джамия;
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато някой от вас влезе в джамия, да не сяда, докато не кланя два рекята намаз.””    (Муттефекун алейхи)
- Два рекята намаз след абдест:
Хадис: От ибни Хиббан (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Който вземе абдест и след това кланя от сърце два рекята намаз, за него Дженнетът става задължителен.””   (Муслим, Несаи и ебу Дауд)
- Нощен намаз – той се кланя след полунощ:
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Каза Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Най-достойният намаз след фарза е нощният намаз.”” (Муслим)

ДЖЕМАТ НАМАЗ

Кланянето на намаз с джемат е задължение за мъжете за намазите, които са фарз, както и байрямските намази и таравих.
1. Достойнството на намаза с джемат.
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Намазът, кланян с джемат, е по-достоен от намаза,кланян поединично с двадесет и седем степени.”” (Муттефекун алейхи)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Кълна се в Аллах, понякога си мисля, когато се прочете езанът, да сложа някой за имам и да отида по къщите и където намеря мъж, който не е в джамията, да му подпаля къщата.””  (Муттефекун алейхи)
Хадис: От Осман ибн Аффан (р.а.): „Казал е Пейгамберинът (с.а.с.): ,,Който кланя ,,Ишаи” с джемат, все едно е кланял намаз половината от нощта, и който кланя сабах с джемат, все едно е кланял цялата нощ.”  (Муслим и есхабу сунен)
Хадис: От Бурейда (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Извести тези, които отиват към джамията в тъмно,че ще имат пълна светлина на Кияметския ден!””   (Тирмизи, ебу Дауд и ибн Маджа)
Хадис: От Абдуллах ибн Месуд (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който желае да се яви пред Аллах (С.Т.) като мюсюлманин, нека държи петте вакъта намаз с джемата, когато чуе езана, защото Аллах (С.Т.) заповяда на Неговия Пратеник някои неща и едно от тях е отзоваването на езана. Ако вие кланяте вкъщи, пренебрегвате тази заповед. И ако пренебрегвате често заповедите на Пейгамбера (с.а.с.), ще се заблудите. Когато един човек вземе абдест и тръгне към джамията, Всевишният Аллах му пише за всяка крачка награда и му опрощава грях, и му издига степента в Дженнета. А този, който не ходи в джамията, има качество на двуличник, но има хора, които ги довеждат и ги поставят в сафа.” (Муслим)
2. Образуване на джемат.
Всички учени са единодушни, че двама души могат да бъдат джемат.
2.1. Подреждане на джемата:
а) когато са двама мъже – имамът застава отпред, другият вдясно от имама, като пръстите на втория да са наравно с петите на имама.
б) когато са трима мъже – имамът е отпред, а джематът трябва да са наравно с петите на имама или да са зад него на саф.
в) повече от трима – имамът е отпред, а джематът трябва да е на разстояние един саф от имама.
Ако в джемата има жени, е по-добре да има преграда между мъжете и жените.
3. Имат ли право жените да ходят в джамията за джемат намаз.
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Не забранявайте на жените да ходят на джамията, но намазът им  вкъщи е по-достоен за тях!””  (Муттефекун алейхи)
3.1. Условия, на които трябва да отговаря жена, за да отиде в джамия:
а) да е облечена според шериата;
б) да не е парфюмирана, защото Пейгамберът (с.а.с.) е казал: ,,Когато една жена се напарфюмира и излезе от къщи, след което мине покрай чужди мъже и те усетят миризмата, тя извършва грях, все едно е извършила зина /прелюбодеяние./” (достоверен)
в) да има отделен вход за жени в джамията, за да няма смесване на мъжете с жените.
г) да има преграда между мъжете и жените.
4. Намаз на закъснелия.
Всички учени са единодушни, че който вземе ифтитах текбир заедно с имама, получава пълна награда от джемат намаз, ако закъснее, наградата намалява.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) : „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,,Всяко нещо има връх, т.е. най-ценно, а най-ценното в намаза е ифтитах текбирът, затова старайте се да не го изпускате!” (Безар - добър)
Според ислямските учени се смята, че човек е застигнал ифтитах текбира, преди имамът да е започнал да чете ,,Фатиха”.
а) когато някой застигне в намаза рукю, означава, че е застигнал целия рекят:
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,,Който е застигнал рукю, е застигнал рекят, а който е застигнал рекят, е застигнал намаза.”   (Муттефекун алейхи)
Когато някой е закъснял за намаз, трябва да вземе ифтитах текбир и да се включи веднага към джемата там, където се намират.
Ако закъснелият се включи в намаза преди селяма, означава, че е застигнал джемата.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато чуете каметът, отивайте за намаз и вървете спокойно, и не тичайте! Това, което застигнете, кланяйте с имама, а това, което изпуснете, откланяйте самостоятелно!" (Муттефекун алейхи)
Този, който се е включил по-късно към джемата, т.е. изпуснал е един или няколко ракеата, изчаква имамът да даде селям надясно, става и допълва пропуснатото сам.

ИМАМЛЪК

1. Условия, на които трябва да отговаря един човек, за да бъде имам:
а) да е мюсюлманин;
б) да е пълнолетен според шериата;
в) да е добре с ума /разумен/;
г) да е мъж;
д) да няма недостатък, който да разваля абдеста;
е) да чете добре Корани-Керим.
2. Най-достойният за имам.
а) този, който чете най-добре, най-правилно и точно Свещения Куран и знае най-много шериата. По възможност да го разбира и по смисъл;
б) който най-добре познава суннета (фъкх):
Хадис: От ебу Месуд (р.а.): „Каза Пратеникът (с.а.с.): ,,Да застава за имам този, който най-добре знае Курани-Керим, който най-добре го разбира, и ако в това са равни – този, който по-добре знае суннета.” (Муслим и есхабу сунен)
в) ако в първите две неща са равни, след това се гледа богобоязливостта – това е човек, който изпълнява всички заповеди на Аллах  и се страхува от Него, и се пази от забранените неща.
г) ако са равни, се избира по-възрастният;
д) този, който е с по-добър характер.
3. Имам, зад който е мекрух /нежелателно/ да се прави намаз.
а) имам, който е провален, т.е. лъже, пие алкохол, краде, прави магии, не изпълнява всички заповеди на Аллах (С.Т.);
б) имам, който прави нововъведения /бидати/ в религията ;  
в) да се кланя зад сляп имам, освен при необходимост, т.е. няма друг имам, освен него /това се прави, защото слепият има вероятност да се изцапа с мръсотия или да вземе неправилно абдест/.
г) мекрух е да застане имам някой, когото джематът не го харесва .
4. Условия между имама и джемата.
а) имамът и джематът да кланят един и същи намаз- да съвпадат времето и вида на намаза. Имам Ебу Хнифе допуска някой от джемата да кланя нафиле /допълнителен/ намаз зад имам, който кланя фарз, а другите имами допускат и обратното;
б) да кланят на едно и също място и да няма преграда помежду им, която да възпрепятства чуването и виждането на имама. Не се допуска да има голямо разстояние между сафовете или да има път между тях;
в) джематът да следва имама, без да го изпреварва, ако седне, и джематът да седне, ако е прав, и джематът да стои прав:
Хадис: От Айше (р.а.) се предава:  ,,Веднъж кланяхме с Пратеника (с.а.с.) вкъщи, а той беше болен. По време на намаза той седна, а хората зад него стояха прави. Даде им знак да седнат и след намаза каза:  ,,Имамът е, за да се следва. Когато отиде на рукю, и вие направете същото! Когато се изправи, и вие се изправете! Когато каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех!”, вие кажете ,,Раббена лекел хамд!” и когато кланя седнал и вие кланяйте седнали!”  (Муттефекун алейхи)
5. Положения, при които се проваля намазът на имама и на джемата.
а) Разваля се само на имама, когато:
- Той развали абдеста и напусне веднага, а друг го смени веднага и продължи намаза;
 Ако имамът кланя без абдест и не уведоми джемата за това, той носи цялата отговорност.
б) Проваля се намазът и на имама, и на джемата ,когато:
- Когато имамът развали абдеста, а джематът разберат това и продължат да кланят.
в) когато някой от джемата развали абдеста например – само неговия намаз се проваля.
6. Когато имамът извършва грешка:
а) в движенията – от суннета е да му се каже  ,,Субханеллах!”, за да се сети и да се поправи;
б) в четенето – при това положение може да се поправи на точното място с подсказване на айета или думата.
Имамът не носи отговорност за това, което някой от джемата е изпуснал като фарз, а този, който е закъснял и е пропуснал стоенето прав и четенето на Куран, е извинен за това, според хадиса: “Който е застигнал рукю, е застигнал рекяата…." За всеки друг изпуснат фарз отговорността си я носи този, който го е изпуснал. С джемаат намаза се отдължават всички останали грешки, освен фарзовете на намаза. Тук не става въпрос, че имамът може да понесе греха на друг, а груповото изпълнение допълва грешките на джемата и не се налага седжде и сехви, освен ако имамътдопусне грешка.
7. Задължения на имама към джемата:
а) да обърне внимание на сафовете дали са изправени редиците и дали са попълнени.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който казал:  ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) заставаше имам, казваше: ,,Изправете редиците и ги попълнете, и не се раздалечавайте, за да не ви се раздалечават сърцата!” (Муслим)
Хадис: От Енес (р.а.), който казва:  ,,Когато се нареждахме зад Пейгамберина (с.а.с.), раменете и глезените ни бяха прилепени.”   (Муттефекун алейхи)

ДЖУМА НАМАЗ

1. Достойнството на Джума намаз.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Най-добрият, достоен ден, в който изгрява слънцето, е денят джума. В този ден е създаден Адем (а.с.) и в този ден е въведен в дженнета, и в този ден е изведен от дженнета, и Киямет ще стане в този ден.” (Тирмизи)
2. Мястото на джума намаз в Исляма.
Разпоредбата за намаза джума е фарз айн, т.е. лично задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия. Аллах (С.Т.) заповядва в Корани-Керим:
( يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا إِذَا نُودِيَ لِلصَّلاةِ مِنْ يَوْمِ الْجُمُعَةِ فَاسَعَوْا إِلَى ذِكْرِ اللَّهِ وَذَرُوا الْبَيْعَ ذَلِكُمْ خَيْرٌ لَكُمْ إِنْ كُنْتُمْ تَعْلَمُونَ ) الجمعة:9
„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете!”   („Джумуа:9”)
Хадис: От ебу Джа`де (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Който пропусне три джумаи без причина, Аллах (С.Т.) му запечатва сърцето.”” (Ахмед и есхабу сунен)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.” (Муслим)
3. Джума намаз е задължение за всеки, който е:
а) пълнолетен мюсюлманин и е разумен;
б) свободен;
в) не е пътник – за пътник се смята този, който пътува над 80 км. в едната посока или се е установил за по-малко от 15 дни;
г) да е мъж;
д) да не е болен - който изпитва затруднения.
4. Условия на джумата:
а) да е във времето на обедния намаз – там, където се е откланял джума намаз, след това не може да се кланя повторно, ако има закъснели, ще трябва да кланят само обедния намаз;
б) да се кланя в град или голямо село – в махали и малки селца под 40 жители, не може да се прави джума намаз. За да се прави джума намаз в едно село, то трябва да има ръководител /кмет/, медицински пункт и други основни неща;
в) да има определеният минимум от хора /джемат/ - имамът и трима мъже, които са задължени за джума намаз, ако са по-малко, се кланя само ,,Зухр”;
г) да се чете хутбе /това е обръщение към джемата - проповед/:
- Хутбето се състои от две части, които съдържат: увод, изложение и заключение;
- Уводът трябва да започва с възхвала на Аллах (С.Т.) - /Хамд/ и селеват /приветствие/ към Пейгамбера (с.а.с.). Той трябва да бъде кратък и ясен;
- Изложението трябва да обхваща определена, тема като започва с айет или хадис, свързан с темата. Тази част от хутбето трябва да бъде на езика, на който ще го разбере джематът, или на езика, на който говорят болшинството от тях. Желателно е темата да е актуална и хатибът да я чете на висок и ясен глас;
 - Заключителната част трябва да съдържа молба към Аллах (С.Т.) за прошка и напътствие;
 - Второто хутбе трябва да бъде по-кратко от първото и да съдържа същите неща като първото, а хатибът да направи пауза между двете хутбета с кратко сядане;
д) да има разрешение от официалните власти и да има назначен имам.
5. Суннети на джума:
а) Вземане на гусул абдест и отиване рано в джамията.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който се изкъпе в ден джума /гусул/, след това отиде в джамията първи /в първия час/ – все едно е заклал за курбан камила и я е раздал. Който отиде втори /втория час/, все едно е заклал крава за курбан и я е раздал. Който отиде трети /в третия час/, все едно е заклал овен за курбан и го е раздал. Който отиде четвърти /в четвъртия час/, все едно е заклал кокошка за курбан и я е раздал. Който отиде пети /в петия час/, все едно е дал едно яйце садака. Когато имама се качи на мимбера, меляикетата, които пишат този специален севап, затварят тефтерите и сядат да слушат хутбето.” (Муттефекун алейхи)
б) Изрязване на ноктите, обличане на най-хубавите дрехи, с които разполага човека и по възможност парфюмиране. – тук се включва и почистването на срамните места преди гусул и подрязване на мустаците. Това се отнася най-много за имама, защото той трябва да даде пример.
в) Четенето на сура ,,Кехф” в джума преди намаза.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който прочете сура ,,Кехф” в деня джума, Аллах (С.Т.) му осветява времето между двете джумаи.”” (Хаким, Бейхаки)
г) По възможност да се прави повече дуа към Аллах (С.Т.), защото в хадис казва Пратеникът (с.а.с.): ,,В деня джума има един час /период от време/,  който в този момент иска нещо от Аллах (С.Т.), Той ще му отговори на молбата.” И посочи с пръстите си Пейгамберинът (с.а.с.), че това време е късо.  (Муттефекун алейхи)
д) Да се прави повече селеват на Пейгамберина (с.а.с.).
Хадис: От Джабир (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Джумата е един от най-хубавите дни, затова в този ден ми правете повече селеват, защото всеки селеват ми се предава!””  (Ебу Дауд)
е) Кланянето на два или четири рекята намаз преди джумата.
Хадис: От ибн Месуд (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) кланяше четири реката намаз преди фарза на джума.” (ибн Маджа - добър)
ж)Кланяне на четири рекята след джума.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато откланяте джумата, откланяйте след това четири рекята!””  (Муслим и есхабу сунен)
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.), който казал:- ,,Пратеникът(с.а.с.) кланяше след фарза на джумата два рекята намаз в джамията и два рекята вкъщи.”  (Муттефекун алейхи)
Джума намаз е десет рекята – четири суннет преди фарза; два фарз и четири суннет след фарза.
На някои места се кланя още шест реката след фарза на джума, но за това няма никакво доказателство от Корани-Керим и Суннета на Мухаммед /с.а.с./.


НАМАЗ НА ПЪТНИКА

Аллах (С.Т.) е дал улеснение за пътниците, които пътуват на дълъг път.
1. Каср - /Скъсяване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири рекята, трябва да ги съкращават на два рекята. Това са фарзовете на намазите, Зухр", ,Аср” и, Ишаи”. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :,

( وَإِذَا ضَرَبْتُمْ فِي الْأَرْضِ فَلَيْسَ عَلَيْكُمْ جُنَاحٌ أَنْ تَقْصُرُوا مِنَ الصَّلاةِ ) النساء: من الآية101
,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…” /”Сура Ен-ниса:101”/
Хадис: От Йеаля ибн Умейе , който попитал Умер ибн ал-Хаттаб (р.а.): ,,Я,Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сура „Ниса”, че може да съкращаваме намаза, когато ни е страх /при пътуване/. Но ние сме в сигурност и спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?” Умер (р.а.) казал:  ,,За същото питах Пратеника (с.а.с.), а той каза:  ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака!””   (Муслим)
От Айше (р.а.), която казала:  ,,Първоначално намазът беше заповядан два рекята фарз /само акшам е бил три рекята/, след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири рекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам ебу Ханифе съкращаването на намазите е ваджиб /задължително/ и ако някой нарочно кланя по четири рекята, не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил или пък не знае, а според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от деветдесет километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни ,се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи  за повече от петнадесет дена на дадено място, се смята за непътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал, не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова рекяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, /ако е Зухр, Аср или Иша/, независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.
 
Джем -/Събиране на намазите/

Според имам ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния /акшам/ с нощния намаз /Иша/. Други варианти не са позволени.
Например във времето на обедния намаз да се кланя ,,Зухр”, а след това с нов камет да се кланя ,,Аср” или да се кланят двата намаза във времето за ,,Аср”. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: От Енес (р.а.), който казал:  ,,Когато Пейгамберът (с.а.с.) тръгваше на път, преди да е влезнало времето за ,,Зухр”, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на ,,Аср” /икиндия/ и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше. ” (Муттефекун алейхи)
Хадис: От Муаз ибн Джебел (р.а.), който казал:  ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше, преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на „Икиндия”. Ако тръгваше, преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на Ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше Акшам и Ишаи намаз и след това тръгваше.” (ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: От ебу Селеме (р.а.), който казал:  ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите ,,Магриб”/акшам/ и ,,Ишаи”/ятсия/, защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази /обедният с икиндия/ и /акшамът с ятсията/ при тежка болест, като прави сравнение /кияс/, като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност, се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.


СЕДЖДЕ И СЕХВИ

1. Определение – това са две допълнителни седждета, които се правят в края на намаза, с цел поправяне на определена грешка, допусната по време на намаза.
2. Кога се налага седжде и сехви?
а)  при изместване на фарз – това означава да се пропусне фарз и преди селяма да се сети и да го допълни.
Ако се сети кланящият се за пропуска в рекята, той трябва да се върне, да го допълни, да продължи и в края на намаз да направи седжде и сехви.
Ако се сети за пропуск в следващия рекят, кланящият се трябва да се поправи, като рекятът, който е кланял, му се анулира, след това продължава намаза от поправката, като кланя един рекят повече и в края на намаза прави седжде и сехви.
Когато кланящият се пропусне фарз и се сети, след като е дал селям, но не е станал от мястото си и не се е местил. При това положение става и кланя още един рекят с ифтитах текбир, като в края на намаза прави седжде и сехви.
б)  при неумишлено изпускане на ваджиб.
Това се е случило на Пратеника (с.а.с.), като е пропускал първото сядане на, Еттехийяту” в намаза. При това положение, ако се сети веднага, трябва да се върне, но ако е започнал следващия рекят – в края на намаза се прави седжде и сехви.
в) при съмнение в рекятите – когато някой се съмнява в броя на рекятите /например дали е на трети или на четвърти/, се взема по-сигурното, т.е. трети рекят, кланя се още един рекят и накрая се прави седжде и сехви.
Хадис: От Абдуррахман ибн Ауф (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато някой се съмнява в намаза колко рекята е кланял, да вземе за база сигурното /по-малкото/ и накрая да направи седжде и сехви.” (Бухари)
г) при грешка в четенето,  която е променила смисъла или пък повече малки грешки.
3. Как се извършва седжде и сехви според имам Ебу ханифе?
Когато кланящият е извършил грешка на последното сядане в намаза, чете ,,Еттехийяту” /желателно е ,,Салли” и ,,Барик”/, след което дава селям /,ако е имам само надясно/  и прави две последователни седждета. После чете от ,,Еттехийяту” до края, завършва намаза.
Ако някой е закъснял за намаз с джемат и имамът е сгрешил, но той не е присъствал на грешката – в края на намаза трябва да направи седжде и сехви заедно с имама.
Ако някой забрави да направи седжде и сехви и се сети, след като е приключил намаза, ако не е говорил или провалил абдеста, трябва да направи седждетата, но ако е говорил или провалил абдеста, Иншааллах, намазът му е точен.



ДЖЕНАЗЕ  - (ПОГРЕБЕНИЕ)

І Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: От Али (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.””  (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле;
Хадис: От Хузейфе (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Кяабето – това ви е къблето за живи и умрели.”” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът -  е силен мекрух.
Хадис: Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Който не си почиства космите по срамните места повече от четиридесет дена – той се оприличава на немюсюлманите. ”
4. Да се чете Корани – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”!  Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!”” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният /на смъртно легло/, не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пейгамберът (САС) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място!  - Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата! - това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързват брадата, около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема.  – Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусул!
2. Да се завие в кефин!
3. Да му се кланя дженазе!
4. Да се погребе!
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,За три неща не се закъснява:  когато настъпи времето за намаз;  когато има дженазе, да не се чака;  когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.”” (Ахмед и Тирмизи)
1. Ако има заем, да му се изплати!
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Душата на вярващия е закачена за дълга /заема/ му, докато не се изплати.”” (Тирмизи - добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин /бял плат, в който се увива мъртвецът/:
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина –/ дължината на мъртвеца плюс 50 см/. Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 1,80 до 2 м. или в зависимост от това колко е пълен мейитинът /мъртвецът/. Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 1,5 до 1,80 м. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 1,80 м. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 на 10 см.за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.

ІV Миене на мейитин (правене на гусул).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена - от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин;
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия;
Хадис: От Рафие (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин;
б) да се е родил жив /дори и една минута да е живял/а /;
Хадис: Казал е Пейгамберът (с.а.с.):  ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице;
г) да не е шехид /загинал по време на война/.
3. Миене на умрял /мейитин/.
Миенето трябва да се извърши върху тенешир /това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият/. При мъртвеца може да останат само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото  и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека /от мръсотията/, да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти.. После се взема /малък/ абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода, както е показано на снимките. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият,  добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него.После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
    Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
     Завиването на мъртвия в кефин е задължително /ваджиб/, също така парите за кефина трябва да са от неговите средства /пари/. Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета /завещанието/ и разпределението на мираса /наследството/.
     Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат с състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е да е плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на  мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника  е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно ароматизирано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб /желателно/ е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край - върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
    5. Достойнства и награда от дженазе намаз.
    Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда /севап/, колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.”” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
    6. Предварителни условия за намаза:
    а) тези, които ще кланят, да са с абдест;
    б) да бъдат обърнати към къбле;
    в) да са с покрит аврет /срамни места/.
    7. Фарзове на дженазе намаз:
    а) нийет /възнамеряване/;
    б) да бъде прав този, който ще кланя;
    в) да направи четири текбира.
    8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джематът образуват нечетен брой сафове, като от суннета е те да са три, но може и повече.
    Хадис: От Малик ибн Хибейра (р.а.):  „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джематът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.”” (Ахмед)
    След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
    От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
    Хадис: казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат /свободно, без да ги питат/ и потвърдят,  че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но поотделно е по-добре. Колкото повече джемат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: От Айше (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюлманина му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.”” (Муслим)
    Хадис: От ибни Аббас (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.):  ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.””   (Муслим)
    9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
    Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
    Хадис: От Зейд ибн Сабит (р.а.):  ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди - коя си жена /жената, която е чистела джамията/, а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.) „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и ибн Хиббан)
    10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
    Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
    11. Къде може да се кланя дженазе намаз?    Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемата, а само мъртвецът, и от суннета е да е на поставка.
    Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
    12. Време за дженазе намаз.
    Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз /при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка/. Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
    13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб /желателно/ е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с джаназето!”
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е /не е желателно/ да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пейгамберът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно /мекрух е/ джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибни Амир (р.а.) казва: ”Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце , докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони,  когато наближи да залязва , докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
 След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим1, но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле, както е показано на снимките. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът. След като мъртвият   се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим2, но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле, както е показано на снимките. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве аля суннети расулюллах”.
    Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
    Сюннет е след зариването гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
    Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се /харам е/ гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено /харам/ да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника(с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост може да се погребват повече в един гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът(с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът(с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: “Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети /с мъртвия/!”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът(с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета /Отвъдния свят/!”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да за почнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. Та вместо да вземат поука, може да си навредят. Пратеникът(с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата!”
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
 Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: “Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб." Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено /харам/ е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът(с.а.с) казва: “Не е от нас онзи, който се самобичува /при смъртта на негов близък/ или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения;
б) Правене на дуа по всяко време;
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия”.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща /може да има полза от три неща/ : ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му, и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това значи, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт;
 е) Ако умрелият е оставил наука /ислямска/, от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма;
 ж) Ако има след него добри деца /синове или дъщери/ и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани.