ЗНАЧЕНИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА
Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към Създателя си. Намазът е връзката между раба и неговия Господар. Значението на намаза в исляма е като значението на главата за тялото. Предава се, че Ибни Умер Радийеллаху анху е казал: “Няма вяра този, който не опазва поверението. Няма намаз този, който няма абдест. Няма съмнение, че значение...то на намаза в исляма е същото като значението на главата за тялото.”
Намазът е втората основа на исляма, която следва засвидетелстването (шехадет). Чрез него се разграничава вярващия от невярващия. Намазът е показателят на исляма, признакът на вярата, спокойствието на сърцето. Предава се, че Енес ибн Малик Радийеллаху анху е казал: Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем повели: “Намазът е като зениците на очите ми”
Какво осъществява намаза?
Намазът е ибадет, който осигурява постоянство както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се приемат съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като посява в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.
Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.
По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.
Значението на намаза
Намазът има изключително голямо значение в исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може.В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”
Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах иговеенето през месец рамазан.”
Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил: . А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.
(Свещен Коран, Ниса, 4:103)
Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийеллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза , Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”
Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.
От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от меляике, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем , на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.
Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към Създателя си. Намазът е връзката между раба и неговия Господар. Значението на намаза в исляма е като значението на главата за тялото. Предава се, че Ибни Умер Радийеллаху анху е казал: “Няма вяра този, който не опазва поверението. Няма намаз този, който няма абдест. Няма съмнение, че значение...то на намаза в исляма е същото като значението на главата за тялото.”
Намазът е втората основа на исляма, която следва засвидетелстването (шехадет). Чрез него се разграничава вярващия от невярващия. Намазът е показателят на исляма, признакът на вярата, спокойствието на сърцето. Предава се, че Енес ибн Малик Радийеллаху анху е казал: Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем повели: “Намазът е като зениците на очите ми”
Какво осъществява намаза?
Намазът е ибадет, който осигурява постоянство както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се приемат съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като посява в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.
Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.
По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.
Значението на намаза
Намазът има изключително голямо значение в исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може.В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”
Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах иговеенето през месец рамазан.”
Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил: . А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.
(Свещен Коран, Ниса, 4:103)
Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийеллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза , Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”
Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.
От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от меляике, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем , на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар