Обединяване на намази. Видове и степени на обединяване.

 

Обединяване на намази. 

Видове и степени на обединяване.

Откъс от книгата “Саляту ал-мусафир: мафхум уа ануа’, уа адаб, уа дараджат, уа ахкам фи дуиль-Китаби уас-Сунна” от шейх Саид Ибн Али Ибн Уахфа ал-Кахтани.

1. Обединяване на намази в долината Арафат:
От Ибн Шихаб се предава:

 “Салим ми съобщи, че ал-Хадджадж Ибн Юсуф попитал Абдуллах Ибн Омара радияллаху анхума: “Как постъпваш, когато си на Укуф по време на Хадж в деня Арафа?”, тогава Салим му отговорил: “Ако ти искаш (да спазваш) Сунната, то обединявай намазите в деня Арафат” и Абдуллах Ибн Омар казал: “Той казва истината. Обединявали са намазите аз-зухр и ал-аср, постъпвайки в съответствие със Сунната”. Аз (Ибн Шихаб) попитах Салим:

 “А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, така ли правеше?, на което той отговори: “А, нима вие следвате нещо друго, освен неговата Сунна?!” 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари”(1662)/.

В хадиса от Джабир радияллаху анху, за прощалния Хадж на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се предава: 

“…Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, като стигнал средата на долината (Арафат), се обърнал към хората с проповед (хутба), след това извикали езан, после икамет, и той извършил намаза аз-зухр. 

След това бил произнесен икамет и той изпълнил намаза аль-аср. 

И между тях той не извършвал никакви други намази …” 

/Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим(1218)/.

А това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср по два рекята, ни указва хадиса предаден от Анас радияллаху анху: 

“Ние тръгнахме (придвижвахме) заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, от Медина за Мекка, и той изпълняваше намазите по два рекята, докато не се завърнахме в Медина”.

А във версията сведена от Муслим се казва: 

“Ние тръгнахме от Медина за извършването на Хадж …” 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари” (1081), и Муслим в “Сахих Муслим”(693)/.

2. Обединяване на намазите в Музделифа:
В хадиса от Джабир радияллаху анху, също така се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал долината Арафат, и “…достигнал до Музделифа, където извършил намазите ал-магриб и ал-иша с един езан и два икамета. 

И между тези два намаза той не правил тесбих.”.

 /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим”(1218)/.
Под думите “И между тези два намаза той не правил тесбих.” се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал между тях никакви допълнителни намази (нафиле). /Виж “Джамиа ал-Усул” на Ибн Асир 5/721/.

От Усама Ибн Зейд радияллаху анху, се предава: 

“…Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Музделифа, той бързал и извършил абдест по необходимия начин, след което било провъзгласено икамет и той изпълнил намаза ал-магриб от три рекята, след това хората накарали своите камили да се спуснат на колени и било провъзгласено за началото на намаза ал-иша, и той го изпълнил.

 И между двата намаза той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал никакви други намази”. 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(1672) и Муслим в “Сахих Муслим”(1280)/.

От Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша, като между тях не е извършвал нито едно седжде. 

И ал-магриб той извършил от три рекята, а ал-иша от два рекята”. 

/Виж “Сахих Муслим”(1288)/

3. Обединяване на намазите по време на други пътувания, и по време на военни походи. Допустимостта на подобно обединяване, както след настъпване на времето за първия намаз, така и втория, а също так и между тях.

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите аз-зухр и ал-аср, когато се е отправял във военни походи, а така също намазите ал-магриб и ал-иша”. 

/Виж “Сахих ал-Бухари”(1107)/.

От Анас радияллаху анху, се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша когато се е отправял на път (сафар)”. 

/Виж “Сахих ал-Бухари”(1108)/.
също така от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава:

 “Ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път преди слънцето да премине зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, отлагал намаза аз-зухр до настъпването на времето за намаза ал-аср, и след това правил лека почивка и изпълнявал двата намаза заедно. 

Ако слънцето вече преминавало зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр, и после продължавал своя път”. 

/Виж “Сахих ал-Бухари(1111, 1112).
Във версията сведена от ал-Хаким в сборника “ал-Арбауне”, се казва: “…то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр след това намаза ал-аср, и после продължавал своя път”.
В сборника “Мустахрадж Муслим” Абу Нуайм се предава следната версия, в която е казано: “Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път, то след като слънцето преминело зенита си, той салляллаху алейхи ве селлем, извършвал заедно намазите аз-зухр и ал-аср, и вече след това продължавал своя път”. 

Шейх ал-Албани е казал: “…от гореказаното става ясно, че в хадиса от Анас, е установено достоверно предварителното(такдим) обединение на намазите”.

/Виж “Ирва ал-Галил” 3/32-34/.

Също така като доказателство за разрешеното обединяване на намазите във времето на първия (джам’у такдим) се явява хадиса от Муаз радияллаху анху, който е предал:

 “Ние се отправихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук, и в този поход той салляллаху алейхи ве селлем, извършваше намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както и заедно извършваше намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих Муслим”(106)/.
Относно обединяването на намазите по време на път(сафар) учените са разделили на различни мнения:
1 – Пълна допустимост за обединяване на намазите, както по време на първия, така и по време на втория (т.е. както по време на аз-зухр, така и по време на ал-аср; и както по време на ал-магриб, так и по време на ал-иша).

 Това е мнението повечето от учените, много от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, много от табиините (последователите на сподвижниците).

 Измежду факихите това е мнението на имамите ас-Саури, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и Малик.
2 – Според мезхеба на имам Абу Ханифа, обединяване на намазите е допустимо само в деня Арафат, както и в нощта на Музделифа.
3 – Допустимост за обединяване само чрез отлагане на първия намаз до настъпване на времето за втория (джам’у таахир). 

Това е мнение на имамите от мезхеба на имам Малик и Ахмед.

Три степени на обединяване на намазите:

Първата степен:
Ако мусафир се намира на път по време на настъпването на първия намаз, то той спира за нейното изпълнение само до времето за анстъпването на следващия намаз, и так ги обединява, отлагайки първия намаз до времето за настъпване на втория (джам’у таахир). 

Този начин за обединяване е установен достоверно в двата сборника “Сахих” чрез хадисите от Анас и Ибн Омар. 

Това е начин за обединяване на намазите в Музделифа.

Втората степен:
Ако мусафир е направил спиране, когато е настъпило времето за първия намаз, а той ще продължи пътя си по време на втория намаз, то той обединява намазите в първото време, като втория намаз той ще извърши преди времето му (джам’у такдим). 

И това е начин за обединяване на намази при Арафат. 

То също е установено достоверно в хадисите от Анас радияллаху анху, във версиите на ал-Хаким и Абу Нуейм в “Мустахрадж Муслим”.

Третaта степен:
Ако мусафир не се намира на път в продължение на известно време и в такова състояние го заварят времената за двата намаза, то в болшинството подобни случаи ние виждаме в Благородната Сунна на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че намазите не се обединяват, но се съкращава, всеки намаз в своето време. 

Както, например, той салляллаху алейхи ве селлем, е постъпвал в повечето свои пътувания до Мина.
Понякога обаче, без да се намира на път в продължение на известно време, той салляллаху алейхи ве селлем, е съединявал намазите, както се споменава за това в хадиса от Муаз радияллаху анху, когато те заедно са тръгнали с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук “…и той салляллаху алейхи ве селлем, изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както заедно изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша. 

Един ден той отложил намаза, след това изпълни намазите аз-зухр и ал-аср заедно и след това влезе в (в шатрата си).

 След това излезе и изпълни намазите ал-магриб и ал-иша заедно”.

 /Този хадис е сведен от ан-Насаи в “Сунан ан-Насаи”, № 587; от Абу Дауд в “Сунан Аби Дауд”, № 1206; в “Муватта ал-имам Малик” 1/143-144./ Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: “От очевидния смисъл на хадиса виждаме, че когато се намирал в пътешествие той салляллаху алейхи ве селлем, той не е бил на път и се намирал в шатрата си. 

Той салляллаху алейхи ве селлем, е отложил намаза аз-зухр, след това излязъл и го изпълнил заедно с ал-аср, след това се върнал в шатрата си. 

После пак излязъл и изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша заедно.

 Да излиза и да влиза в шатрата си той салляллаху алейхи ве селлем, е могъл само ако се намира когато е спрял. 

За човека намиращ се на път не са приемливи думите “влязъл” или “излязъл”, по отношение на него казват само “бърза”или “продължава своя път”.… 

И това е указание за факта, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, понякога на път е обединявал намазите, а понякога не ги е обединявал (и това се е случвало в повечето негови пътувания)…

 Също така това разяснява, че обединението на намазите не е Сунна в пътуванията подобно на съкращението, но е допустимо при наличие на необходимост, независимо от това дали тя възниква по време на пътешествие или не. 

Тъй като се е случвало и така той салляллаху алейхи ве селлем, да обединява намазите без да се намира в пътешествие, за да не усложнява (положението) на своята Умма. 

По този начин, ако пътника (мусафир) се нуждае от обединяване на намазите, то той може да стори това, и не е важно дали се намира на път по време на настъпването на втория намаз или по време на първия и дали ще му е проблематично да направи спиране, или пък ако направи кратка почивка ще му възникне друга нужда, като например, ако той пожелае да поспи и да отдъхне по време на аз-зухр и ал-иша. 

Така, например, по време на аз-зухр ако той е направил кратка почивка, поради умора, недоспал, гладен, нуждаещ се от храна, сън и отдих, и по този начин той отлага намаза аз-зухр до настъпване на времето за ал-аср. 

И ако той се нуждае от извършване на намаза ал-иша по-рано заедно с ал-магриб, за да поспи след това с намерение да стане посред нощ да продължи свето пътешествие.

 В такава и подобна ситуация той може да обедини двата намаза.

Що се отнася до онзи, който се намира в населено място или град в течение на дни, и е подобен на техните жители, то въпреки, че съкращава намаза, след като е мусафир, то той не ги обединява!”

 /Виж “Маджму ал-Фатава шейх ал-Ислям Ибн Теймийа” 24/64-65./
Ученикът на Ибн Теймийа шейх Ибн ал-Кайим не е считал, че по време на спиране може да се обединяват намазите.

 /Виж “Зад ал-Маад” (1/481)/, а що се отнася до шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз, то той е считал, че няма нищо страшно, ако мусафир не се намира на път а е спрял за отдих да обединява намазите, обаче по-добре е това да не се прави. 

/Виж “Маджму ал-Фатава Ибн Бааз” (12/297)/.

Доводът за това, че пътника мусафир при наличие на необходимост, може да обединява намазите без непосредствено да се намира на път е хадиса от Абу Джухайфа радияллаху анху, когато той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който се бил установил в местността ал-Абтах близо до Мекка по време на своя прощален Хадж. 

И Абу Джухайфа радияллаху анху, казал:

 “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се яви при нас по пладне, извърши абдест, а Билял извика езан. След това за него бе заклана овца.

 После той изпълни намазите аз-зухр и ал-аср, всеки от които се състоеше от по два рекята”. 

/Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(187); и Муслим в “Сахих Муслим”(503)/.
Имам ан-Навави рахимеху Аллах, е казал:

 “Този хадис се явява като указание за допустимостта да се съкращават намазите и тяхното обединяване. 

Също така хадиса съдържа в себе си указание за това, че който е сторил спиране по време на първия намаз и иска да обедини намазите, е по-добре да изпълни втория намаз по-рано заедно с първия. А за онзи, който се намира на път е по-добре да отложи първия намаз за времето, когато влиза втория.”. 

/Виж “Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим” (4/468)/.

Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е споменал, че между учените има разногласие относно обединяването на намазите за мусафир по време на пътуването му , както и по време на спирането му за отдих:
1 – Едни от учените твърдят, че на мусафир е позволено да обединява намазите, само когато е на път, но не е допустимо, когато е спрял.

 И шейха е привел техните доводи.
2 – Други са считали, че пътника мусафир има право да обединява намазите, независимо от това, дали се намира на път или е направил спиране. 

И тази група учени са представили следните доводи:
А) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е обединил намазите при похода към Табук, и при това тогава той не се е намирал на път а е направил спиране за почивка.
Б) Очевидният смисъл в хадиса от Абу Джухайфа, сведен в двата сборника “Сахих” където Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в местността ал-Абтах по време на прощалния Хадж, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно с по два рекята.
В) Общият смисъл на хадиса от Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:

 “Намирайки се в Медина, е обединил намазите аз-зухр и ал-аср,

 а така също ал-магриб и ал-иша, и при товатой не е бил на път и нищо не го е заплашвало”.

/Виж повече в “Сахих Муслим”/
Г) След като е допустимо да се обединяват намазите по време на дъжд, то да се обединяват по време на пътешествие е също така допустимо.
Д) На пътника мусафир е трудно да изпълнява намазите си всеки в своето време, поради умора, или че има малко вода за абдест или по каквато и да било друга причина.
И след всичко това шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е казал следното: “Правилно се явява това, че пътника мусафир има право да обединява намазите.

 Що се отнася до обединяването по време на път, то това е желателно (мустехаб), а що се отнася до обединяването по време на спиране, то това не е желателно, но е допустимо (джаиз), това означава, че ако ги обедини няма нищо страшно, а ако не ги обедини – то това е по-добро!” 

/Виж повече в “Шарх ал-Мумти” (4/550-553)/.
Към Шейх Ибн Бааз рахимеху Аллах, бил отправен въпрос:

 “Може ли да се обединяват джума намаз и ал-аср в петък, ако човек се намира на път мусафир?” Шейхът рахимеху Аллах, е казал следното:

 "От това, което ни е известно, няма никакви доводи, че може да се обединяват намазите джума и ал-аср, и подобно не е предадено нито от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, както и от нито един от неговите сподвижници.

 Ето защо е необходимо (ваджиб) да се въздържате от такива действия. 

Онзи, който е обединил двата намаза, трябва да извърши наново ал-аср, когато настъпи неговото време ".

 /Виж повече в "Маджму ал-Фатава уа Макалят мутанаввиа лисамахати аш-шейх ал-алляма Абд ал-Азиз Ибн Абдуллах Ибн Бааз, 

Езан - мястото и значението му в исляма

“О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах.”

 (ел-Джумуа, 62: 9)

Ислямският термин “езан" означава петкратно обявяване и съобщаване на времето за намаз и призоваване на вярващите за изпълняване на това задължение.

 То съдържа споменаване величието и единството на Аллах, потвърждение на пратеника на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), призив за намаз и за щастие.

Езанът се изпълнява преди петкратната молитва в определеното време според сезона.

 Времетраенето на езана е 2-5 минути в зависимост от намаза тъй като за всеки намаз той се изпълнява със специален макам (мелодия).

Религиозната стойност на призива езан се подчертава в основните ислямски източници - Свещения Коран, суннета на Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) и иджма (единодушието на ислямските учени).

В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява:

 “И когато зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.” 

(ел-Маиде, 5: 58)

 Този свещен айет е едно от доказателствата за съществуването на призива езан в ислямската религия.

 А следният коранически айет има задължителен характер за груповия петъчен намаз:

 “О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах.”

 (ел-Джумуа, 62: 9)

Поради факта, че в Свещеният Коран се повелява:

 “Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, 

и ще опрости греховете ви. 

Аллах е опрощаващ, милосърден.”

 Кажи: „Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” 

А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците.” 

(Али Имран. 3: 31-32),

 ние мюсюлманите сме длъжни да спазваме 

и повелите на Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем).

 Той казва:

 “Когато настъпи време за намаз някои сред вас да призове с езан."

 (Бухари. Езан, 17, 18, 49).

Призивът езан води началото си от мединския период от живота на Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем).

 След няколко години от низпославането заповедта за изпълняването на петкратния намаз, мюсюлманите започнали да търсят начини за обявяване на началото на намаза, тъй като преди това всяка религия си имала специфичен символ призив за обявяване на времето за ибадет, например при огнепоклонниците бил запалване на огън, при християните - биене на камбана, 

при евреите протръбяване с тръба, развяване на знаме и т.н. 

Някои от сподвижниците на Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем) 

предлагат именно тези начини за призив, 

но мисълта, че това ще породи объркване и че ислямската религия е специфична и по-различна от гореспоменатите религии, противодейства на приемането на тези предложения. 

След известно време няколко души от сподвижниците на Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) 

сънуват сън, в който биват обучени на същите изрази на езана, който се практикува от 15 века насам. На следващия ден всички те притичват при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и съобщават видяното.

 Той одобрява това, което казват и им съобщава, че и на него са низпослани същите свещени слова. След което Пратеникът на Аллах 

(салляллаху алейхи уе селлем) 

повелява на Абдуллах бин Зейд, един от получилите съновидение:

 "Иншааллах това е сън с божествен източник. Стани и разкажи съня си

 (научи това, което си чул) на Билял. 

И той да призове с езана, тъй като неговият глас е по-силен от твоя.” 

(Ебу Давуд. Салят, 27).

 Това е един ярък довод за важността на езана, 

а и за явното и високогласно

 известяване на този призив. 

В други достоверни хадисни източници също има редица доводи за важността на езана (вж. Абдурреззак, Мусаннеф, I, 488; Бухари, Езан, 6; Муслим, Салят, 6; Тирмизи, Салят, 139;

 Несаи, Езан, 1-3). 

Дори един от праведните халифи Хазрети Омар (радиаллаху анху) казва:

 “Ако не бях се нагърбил с халифството (управление) бих станал мюеззин 

(човек, изпълняващ призива езан).” 

(Абдурреззак, Мусаннеф. I. 486-487).

От друга страна важността на езана като призив в ислямската религия личи и от факта, 

че е подкрепено от иджма.

 Всички имами на ислямските школи Ебу Ханифе, Шафии, Малик и Ибн Ханбел считат езана за сюннет-и муеккеде (твърда препоръка) на намаза. А поради важността си езанът през вековете се е превърнал в шиар (знак, символ) на исляма от рода на обрязването, забулването, свещения рамазан и т.н. Според ислямското право при отказ, неспазване на символите на ислямската религия от страна на цялото мюсюлманско население на определено населено място, то това население с употреба на сила се задължава да спазва този символ. 

Това е ясен довод за важността на езана според ислямските учени.

 Това мнение особено силно се поддържа от имама на ханефитския мезхеб Ебу Ханифе.

Езанът е задължение на мюсюлманите, което се изпълнява петкратно по различно време на денонощието.

Той е универсален начин за призоваване на ислямската общност за богослужение, който се практикува от 15 века в оригинал, така както е вдъхновен на Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем), без да е променена нито една дума.

Езанът изисква от мюсюлманите с уважение да го изслушат и да се отзоват на поканата, която се отправя чрез него.

Целта на езана е да бъде чут от колкото се може повече хора, затова с развитието на технологията мюсюлманите са длъжни да се възползват от нейните възможности.

 Например първият езан е отправен от Билял (радиаллаху анху) на един хълм, през вековете са изградени минарета, колкото се може по-високи,

 а от десетилетия в целия ислямски и неислямски свят, където живеят мюсюлмани, този призив се отправя чрез едно от съвременните технически постижения - микрофон и говорител.

Заглушаването и забраната за изпълняване на езана дълбоко наранява религиозните чувства на мюсюлманите и създават предпоставка за тяхната несигурност, което разрешава, а дори и задължава мюсюлманите да търсят убежище в друго населено място, където се зачетат човешките права.