“О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах.”
(ел-Джумуа, 62: 9)
Ислямският термин “езан" означава петкратно обявяване и съобщаване на времето за намаз и призоваване на вярващите за изпълняване на това задължение.
То съдържа споменаване величието и единството на Аллах, потвърждение на пратеника на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), призив за намаз и за щастие.
Езанът се изпълнява преди петкратната молитва в определеното време според сезона.
Времетраенето на езана е 2-5 минути в зависимост от намаза тъй като за всеки намаз той се изпълнява със специален макам (мелодия).
Религиозната стойност на призива езан се подчертава в основните ислямски източници - Свещения Коран, суннета на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем) и иджма (единодушието на ислямските учени).
В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява:
“И когато зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.”
(ел-Маиде, 5: 58)
Този свещен айет е едно от доказателствата за съществуването на призива езан в ислямската религия.
А следният коранически айет има задължителен характер за груповия петъчен намаз:
“О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах.”
(ел-Джумуа, 62: 9)
Поради факта, че в Свещеният Коран се повелява:
“Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне,
и ще опрости греховете ви.
Аллах е опрощаващ, милосърден.”
Кажи: „Подчинете се на Аллах и на Пратеника!”
А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците.”
(Али Имран. 3: 31-32),
ние мюсюлманите сме длъжни да спазваме
и повелите на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем).
Той казва:
“Когато настъпи време за намаз някои сред вас да призове с езан."
(Бухари. Езан, 17, 18, 49).
Призивът езан води началото си от мединския период от живота на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем).
След няколко години от низпославането заповедта за изпълняването на петкратния намаз, мюсюлманите започнали да търсят начини за обявяване на началото на намаза, тъй като преди това всяка религия си имала специфичен символ призив за обявяване на времето за ибадет, например при огнепоклонниците бил запалване на огън, при християните - биене на камбана,
при евреите протръбяване с тръба, развяване на знаме и т.н.
Някои от сподвижниците на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
предлагат именно тези начини за призив,
но мисълта, че това ще породи объркване и че ислямската религия е специфична и по-различна от гореспоменатите религии, противодейства на приемането на тези предложения.
След известно време няколко души от сподвижниците на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
сънуват сън, в който биват обучени на същите изрази на езана, който се практикува от 15 века насам. На следващия ден всички те притичват при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и съобщават видяното.
Той одобрява това, което казват и им съобщава, че и на него са низпослани същите свещени слова. След което Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
повелява на Абдуллах бин Зейд, един от получилите съновидение:
"Иншааллах това е сън с божествен източник. Стани и разкажи съня си
(научи това, което си чул) на Билял.
И той да призове с езана, тъй като неговият глас е по-силен от твоя.”
(Ебу Давуд. Салят, 27).
Това е един ярък довод за важността на езана,
а и за явното и високогласно
известяване на този призив.
В други достоверни хадисни източници също има редица доводи за важността на езана (вж. Абдурреззак, Мусаннеф, I, 488; Бухари, Езан, 6; Муслим, Салят, 6; Тирмизи, Салят, 139;
Несаи, Езан, 1-3).
Дори един от праведните халифи Хазрети Омар (радиаллаху анху) казва:
“Ако не бях се нагърбил с халифството (управление) бих станал мюеззин
(човек, изпълняващ призива езан).”
(Абдурреззак, Мусаннеф. I. 486-487).
От друга страна важността на езана като призив в ислямската религия личи и от факта,
че е подкрепено от иджма.
Всички имами на ислямските школи Ебу Ханифе, Шафии, Малик и Ибн Ханбел считат езана за сюннет-и муеккеде (твърда препоръка) на намаза. А поради важността си езанът през вековете се е превърнал в шиар (знак, символ) на исляма от рода на обрязването, забулването, свещения рамазан и т.н. Според ислямското право при отказ, неспазване на символите на ислямската религия от страна на цялото мюсюлманско население на определено населено място, то това население с употреба на сила се задължава да спазва този символ.
Това е ясен довод за важността на езана според ислямските учени.
Това мнение особено силно се поддържа от имама на ханефитския мезхеб Ебу Ханифе.
Езанът е задължение на мюсюлманите, което се изпълнява петкратно по различно време на денонощието.
Той е универсален начин за призоваване на ислямската общност за богослужение, който се практикува от 15 века в оригинал, така както е вдъхновен на Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем), без да е променена нито една дума.
Езанът изисква от мюсюлманите с уважение да го изслушат и да се отзоват на поканата, която се отправя чрез него.
Целта на езана е да бъде чут от колкото се може повече хора, затова с развитието на технологията мюсюлманите са длъжни да се възползват от нейните възможности.
Например първият езан е отправен от Билял (радиаллаху анху) на един хълм, през вековете са изградени минарета, колкото се може по-високи,
а от десетилетия в целия ислямски и неислямски свят, където живеят мюсюлмани, този призив се отправя чрез едно от съвременните технически постижения - микрофон и говорител.
Заглушаването и забраната за изпълняване на езана дълбоко наранява религиозните чувства на мюсюлманите и създават предпоставка за тяхната несигурност, което разрешава, а дори и задължава мюсюлманите да търсят убежище в друго населено място, където се зачетат човешките права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар