Ибн ел-Каййим (рахимехуллах) е казал:
Хората са на пет степени по отношение на изпълнението на техния намаз.
Първата:
Този, който е небрежен и вреди на душата си.
Той е онзи, който не извършва абдест правилно, не кланя намаза на време и не изпълнява основните му изисквания.
Втората:
Този, който кланя намаза в предписаното време, изпълнява неговите основни изисквания и извършва абдест старателно. Въпреки това, неговите усилия се губят, заради нашепванията в намаза му, т.е. той се унася от мисли.
Третата:
Този, който кланя намаза в предписаното време, изпълнява неговите основни изисквания и се бори със себе си, за да отблъсне нашепванията и мислите.
Той е зает в борба срещу врага си (Шейтана), така че той не краде от намаза си. Поради това той е ангажиран и с намаз, и с джихад.
Четвъртата:
Този, който застава за намаз, изпълнява неговите права и основни изисквания, кланя го в определеното му време и сърцето му не спира да защитава правата на намаза, така че нищо не се губи от него.
Всичките му усилия са насочени към изграждането на намаза, към неговото завършване и неговото усъвършенстване. Сърцето му е потопено в намаза и в робството към Господаря.
Петата:
Този, който застава за намаз по начина, описан по-горе. Но освен това, той поставя сърцето си пред своя Господар, Всемогъщия и Величествения.
Той гледа към Него със сърцето си, изпълнено с очакване и с Неговата любов и Неговата мощ, сякаш наистина вижда Аллах.
Нашепванията и мислите са изчезнали и преградите, които са между него и неговия Господар са премахнати.
Разстоянието между този човек и другите по отношение на намаза им, е по-голямо от разстоянието между небето и земята.
Този човек е зает със своя Господар, Всемогъщия и Величествения, и е възхитен от Него.
Първата група ще бъде наказана, втората ще бъде подведена под отговорност, на третата греховете и недостатъците ще бъдат опростени, четвъртата ще бъде възнаградена, а петата ще се доближи до своя Господар, защото тази група ще има съдбата на онези, които превръщат намаза си в радост и удоволствие за очите им.
Който направи намаза радост и удоволствие за очите си, близостта до неговия Господар, Всемогъщия и Величествения, ще бъде радост и удоволствие за очите му в отвъдното.
Той също ще бъде радост за очите и на другите, защото, който направи Аллах да бъде радост за очите му в този свят, всяко друго око ще се наслаждава на него и ще му се радва.
Този ибадет започва с текбир (възвеличаване на Аллах с израза “Аллаху екбер” – Аллах е най-велик) и приключва с отдаване на селям (обръщане глава първо на дясно, а после наляво със словата “Ассаляму алейкум уа рахматуллах” – Мир вам! И Аллах да ви омилостиви!)
из „Пътят към напътствието” (Ет-тарик иле-л-хидайе) от Ибн ел-Каййим ел-Джевзийй
