Намазът е по-високопоставен от всички дела и ибадети с изключение на вярата в Аллаху теаля и Неговия Пейгамбер.
Ето защо, той трябва да се кланя съгласно установените правила за това:
фарз, ваджиб, суннет, мустехаб.
Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” в един хадис-и шериф казва:
“О, хора от моята общност (уммет) и Есхаб мой!
Намазът, който се извършва като се спазват всички негови правила, е най-превъзходното от всички действия, които одобрява Аллаху теаля.
Той е суннетът на Пейгамберите.
Любимецът на меляикетата.
Сиянието на марифета [познанието на Аллаху теаля],
земята и небесата.
Силата на тялото.
Берекетът на препитанията.
Повод за приемането на дуата (молитвата).
Застъпникът пред меляикето на смъртта (Мелекюл-мевт). Светлината в гроба, и отговорът на Мюнкер и Некир. Сянката над теб в Съдния ден.
Щитът между него и огъня на Джехеннема.
Чрез него ще се премине като светкавица през моста Сърат.
Ключът на Дженнета.
Короната за него в Дженнета.
Аллаху теаля не е дал на вярващите (мюм’ини) по-важно нещо от намаза.
Ако съществуваше по-важен ибадет от намаза, първо него щеше да даде на вярващите (мюм’ините).
Така че някои от меляикетата са постоянно в къйам, някои в рукю, някои в седжде, а някои са в тешеххюд.
Като събра всички тези неща в един рекят намаз, ги подари на вярващите (мюм’ините).
Тъй като намазът е главата на имана, стълбът на религията, словото на Исляма и мираджът (възнесението) за вярващите (мюм’ините).
Сиянието на небето и спасителят от Джехеннема.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар