Роля и значение на намаза с джемаат

Намазът, който човек изпълнява с друг човек, е по-полезен и добър, отколкото когато го изпълнява сам. А когато са двама души, е по-добре, отколкото с един човек. Колкото по-многоброен е джемаатът, толкова по-приемлив е намазът пред Аллах. (Ебу Давуд, Салят, 47)
Пръв дълг на човека като раб на Аллах е да вярва, а на второ място идва намазът. Всевишният Аллах е задължил всички хора след първия човек и пръв пророк Адем (алейхис селям), да изпълняват намаз и е повелил на всички пророци последователите им да изпълняват намаз. (ел-Бакара, 83). След като нашият Пейгамбер получава своето първо откровение ангелът на откровението Джебраил го научил как да изпълнява намаза, след което нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил всеки мюсюлманин задължително да извършва този ибадет.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и мюсюлманите преди петкратният намаз да стане задължителен, са изпълнявали намаз два пъти – сутрин и вечер. Година и половина преди хиджрета по време на мираджа на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) петкратният намаз става фарз – задължителен. Тъй като меканските идолопоклонници не са позволявали мюсюлманите да изпълняват намаз всички заедно в Месджид-и Харам, то след като нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се преселил в Медина като първа задача си поставил да построи месджид. След края на строителните работи мюсюлманите вече започнали заедно да изпълняват намазите си в месджида. По времето на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) са били построени и други месджиди в кварталите, в които мюсюлманите изпълнявали петкратния си намаз под ръководството на имамите, изпратени от Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), ала петъчните молитви се изпълнявали в Месджид-и Небеви (Джамията на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)).

Повелята за изпълнение на намаз с джемаат.
Тази повеля се изпълнява по указанието, дадено в сура "Бакара": "И изпълнявайте молитвите и давайте милостинята зекят и се покланяйте с покланящите се!"
Дали повелята "и се покланяйте с покланящите се" изразява задължителност? С други думи в какво се изразява повелята намазът да се изпълнява с джемаат? Фарз ли е, ваджиб ли е или е от сюннета? Ислямските учени са единодушни по въпроса, че петкратния намаз трябва да се изпълнява с джемаат каквато е повелята на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), че това е признак на вярата ни и представлява символ на исляма, но споделят различни възгледи относно това дали повелята в айета изразява задължителност или не. Изхождайки от хадисите, отнасящи се до важността на намаза с джемаат, учените от ханбелийския мезхеб заявяват, че „изпълнението на намаза с джемаат е "фарз айн" (задължителен за всеки мюсюлманин)“. Според учените от шафийския мезхеб е "фарз кифайе" (задължителен за група мюсюлмани), а за тези от ханефитския мезхеб е "сюннет-и муеккеде" (силно препоръчван). А хадисът: "Да се изпълнява намаз в джамиите, от които се разнася призивът на езана е от сюннета на Всевишния“ и показва, че сюннет е намазът следва да бъде изпълняван с джемаата в джамиите. (Муслим, Месджид, 256)
Макар ислямските учени да не са единодушни по въпроса дали петкратният намаз трябва да се изпълнява с джемаат, те са единодушни, че джамиите не трябва да остават без джемаат, че е по-добре намазът да се изпълнява с джемаат, че не е правилно да се напуска безпричинно джемаата. (Куртуби, 1, 348).
Ислямските учени посочват следните причини, които биха попречили на даден мюсюлманин да участва в общия намаз с джемаата;
А) Болни от някои болести и особено от заразни като грип, хрема и др., не бива да вземат участие в общия намаз. Това се отнася също така за хора в напреднала възраст и с физически недостатъци.
Б) Мюсюлмани, които са консумирали миризливи храни. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: "Този, който е ял лук или чесън, нека да остане далеч от нас (от месджида ни) и да седи в дома си". (Муслим, Месджид; Бухари, Езан).
В) При страх. Този, който се страхува, че когато отиде в месджида, може да пострада тялото или душата му, да се навреди на имуществото му, може да не посещава месджида. 
Г) Неблагоприятни климатични условия като много силен дъжд, кал, свиреп студ, дълбок сняг, силни горещини, непрогледна тъмнина и силен вятър през нощта, са също така извинителни обстоятелства както за петкратния намаз, така и за петъчните молитви.
Д) Интензивни занимания. Хора, които не могат да се откъснат от неотложната и интензивната си работа, могат да не изпълняват намаз с джемаат.
Достойнствата на намаза, изпълнен с джемаат.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е поощрявал последователите си да изпълняват намаз с джемаат като е повелявал:
"Намазът, който изпълнява човек с джемаата е 25 пъти по-превъзходен от този, който се изпълнява вкъщи или другаде. Това достойнство може да се обясни по следния начин: Ако някой от вас вземе абдест и отиде в джамията специално заради намаза, то за всяка крачка до там му се пише севаб и се заличават греховете му.“
Двама и повече мюсюлмани могат да изпълняват намаз, както с джемаата в джамията, така и на работното или на всяко друго чисто място. Дори при домашни условия намазът, изпълнен с джемаат, е за предпочитане и е по-добър.

Участието на жените в джемаата.
Ако жените изпълняват намаз с джемаат, също печелят награда. В хадисите, които споменахме, когато разяснявахме значението на изпълнението на намаз с джемаат подчертахме, че не се прави разлика между мъжа и жената. Впрочем, по времето на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) жените също така са посещавали джамиите при петъчните, празничните и петкратния намаз. Съпругата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) Хз. Айше (радиаллаху анха) си спомня: "Вярващите жени, облечени и забулени, изпълняваха сутрешния намаз заедно с Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) в джамията, след което се връщаха по домовете си. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) бе казал, че това е позволено, тъй като сутрешният намаз се изпълнява в полумрак и те не се разпознаваха." (Муслим, Месджид).
Джамиите са места за просвещение, обучение, опресняване на религиозните познания и социализация. Ето защо посещенията на джамиите от страна на жените за изпълнение на петкратния намаз или най-малкото, за да чуят хутбетата, да участват в различни тържества, допринасят както за религиозната им подготовка, така и за психическото им разтоварване, за сближаването им с останалите жени.
Фактът, че жените заемат последните редици в джамията, не означава, че те са подценявани или смятани за втора категория хора. Единствено, поради всеизвестни причини и по целесъобразност се препоръчва те да застанат най-отзад. Според ханефиите при намаз, който се изпълнява с джемаат, не е прието жена да застане в една редица с мъжете, между двама мъже. В такива случаи намазът на мъжете се проваля.
Отговарящите на изискванията мъже наложително трябва да изпълняват петъчните молитви с джемаат. Ако пожелаят, жените също така могат да вземат участие в петъчните молитви.
За да могат да се изпълнят ежедневните фарз намази с джемаата, е необходимо, освен имам, да има поне още един човек. При това положение той застава вдясно и малко по-назад от имама. Ако присъстващите са двама или повече, тогава застават в права редица зад имама. Не трябва да има никакво препятствие като стена или нещо друго, което би попречило на джемаата да следи движенията на имама. Ако джемаатът чува гласа на имама или го вижда и следва движенията му, то намазът се смята за редовен.
Този, който ще изпълнява длъжността имам, трябва да бъде преди всичко мюсюлманин, разумен, ерген или женен и да знае да чете в приемлива степен Корана. Жените не могат да служат като имами на мъжете. Жена може да служи за имам на жените, но е мекрух.

ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!
Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем. Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези, които следват Неговите напътствия.

Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

Уважаеми братя!

Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида: “Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Пратеникът на Аллах.”

Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:


“Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва: “Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”

/Бухари и Муслим/.

В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

“Основната повеля е Исляма а опората му е намаза..
.”/Тирмизи./

Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и очаква помощ единствено от Него.

Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета, като казва:



§О, хора, правете ибадет на своя Господар, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите.§/
Сура Бакара/2/:21./

Насочва човечеството в пътя на спасението, и го напътства как да бъде постигнато:



§Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господар, като кланя намаза.§
-Сура Еаля/87/:14,15.



§Сполуката е за вярващите, които в своя намаз са смирени.§
/Сура Муаминун:23/:1,2/

За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

1.Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида :



§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§
/Сура Бейнех/98/:5./

Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:

Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...”
/Бухари и Муслим/.

2.Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.

Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:



§Аз съм Аллах. Няма друго истинско Божество освен Мен. Затова на Мен прави ибадет и кланяй намаз, за да Ме споменаваш!§
/Сура Таха/20/:14./

Относно намаза е и дуата на Ибрахим (алейхисселям) към Всевишния Аллах:



§Господарю мой, стори мен и потомството ми от кланящите намаз! ...§
/Сура Ибрахим/14/:40./

За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:



§И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе Пратеник - Пейгамбер. И повеляваше той на своя народ да кланя намаза и да дава зекята…§/
Сура Мерйем/19/:54./

Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):




§И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да кланям намаз, и да давам зекят, докато съм жив.§
/Сура Мерйем /19/:31./

А относно Нух (алейхисселям) и всички останали Пейгамбери след него чак до Пратеника (с.а.в) Аллах Теаля казва:



§Те са от онези Пейгамбери, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил (Якуб), и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те падат на седжде, плачейки.§
/Сура Мерйем/19/:58./

3.Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Затова нека да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радийеллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:




“Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.”
/Тирмизи./




“Обетът между нас (мюсюлманите) и тях (неверниците) е намазът, и онзи, който го изостави, става неверник.”
/Тирмизи./

Аллах Теаля в Корани Керим казва:



§Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§
/Сура Рум/30/:31/

Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:



§И ако се покаят и кланят намаза, и дават зекята, тогава те са ваши братя в религията.§
/Сура Тевбе/9/:11./

4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.

Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:





“Чистотата е половината от вярата, (словата)^”Елхамдулиллях^” - Хвала на Аллах! -изпълват везните. А (словата)^”Субханаллах^” – Пречист е Аллах! и Елхамдулиллях^” - Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.”
/Муслим./

В друг хадис, предаден от Абдуллах ибни Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:


.

“Който постоянно кланя намаз, в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него. А който не кланя намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибни Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).”
/Дарими и Ахмед./

5.Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:



§И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Той наистина е обременение, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат.§
/Сура Бакара /2/:45,46./

6.Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):


.

“О, Билял! Успокой ни с (с приканването ти към) намаз.”
/Имам Ахмед./

Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.

7.Когато намазът е направен с искреност, заради Аллах и по начин, посочен от Пратеника на Аллах (с.а.в), предпазва човека от поквара и неодобрени дела.

Всевишният Аллах казва:



§Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намазът предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§
/Сура Анкибут/29/:45./

8.Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.в) като най-обичано дело.

Абдуллах ибни Месуд разказва:



“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: “Намаза изпълнен навреме.”
/Бухари./

9.Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.

В хадис предаден от Ебу Хурейра (радийеллаху анху) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:



“Мислите ли! Ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.”
/Бухари./

10.Намазът е ключ за вратите на препитанието.



§И повели на твоето семейство да кланя намаза, и самият ти постоянствай с него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.§
/Сура Таха/20/:132./

11.Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:




“Първото нещо, за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”
/ Табарани./

Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва, че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:



§“Какво ви отведе в Секар (Джехеннема)?” Ще рекат:
 “Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.
§/Сура Мудессир/74/:42-46./

Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са, за да разберат опасността от това.



§Но ги последваха поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите.
Тях ще ги постигне изтребление.§
/Сура Мерйем/19/:59./

Това са част от нещата, показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:



§Това е великото спасение. За такова дейните да действат!§
/Сура Саффаат/37/:60-61./

Молим се на Всевишния Аллах да направи нас и нашите потомства да бъдем от кланящите намаза, за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах - Дженнета. Амин!

МОЛИТВИ, КОИТО СЕ ЧЕТАТ ПРЕЗ НОЩА

Тези, които всяка нощ четат сура Тебареке и сура Седжде, и болните на предсмъртно легло - сура Ихляс, за тях няма да има въпроси в гроба.

 В хадис-и шериф се казва:

 ”Когато, някой пристигне на едно място и прочете

(Еузю бикелиматилляхи-ттаммати мин шерри ма халека), докато си тръгне, нищо не може да му навреди.”

 След всеки намаз, който прочете 70 пъти ”Естагфируллах”, ще се избави от мъки, притеснения и болести, и четящия и околните.

 Който иска да се избави от мъки, да му се сбъдне желание, да се спаси от земните и религиозни (духовни) вреди, да прочете 500 пъти ”Ля хавле веля куввете илля биллях”. Преди да започне и след като свърши четенето, трябва да прочете по 100 пъти салеват-и шериф и след това да отправи дуа.

Също много е полезно, да се четат сура Нас и сура Феляк.

Поведение по време на Джума намаз

Абдуллах Амр Ибни'л - Ас (радиаллаху анху) разказва:
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „На джума намаз идват три групи хора:
Има хора, които идват на джума намаз и се занимават с празни приказки. Техният дял от джума намаз са приказките им.
Има хора, които идват на намаз и правят дуа. Тези хора правят дуа на Аллах, ако Той пожелае приема дуата им и дава това, което поискат.
Има хора, които идват на джума намаз, само слушат и мълчат, не разбутват вярващите за да минат, не потискат никого. Техния намаз е изкупление за греховете им (кефарет) до отминалата джума и още три дена. Това им положение е във връзка със словото на Аллах:
„Който дойде с добрина, ще има десет като нея." (6:160) (Абу Дауд)

ПОЯСНЕНИЕ:
В този хадис Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) оповестява какво трябва да бъде поведението на вярващия по време на джума намаз. Той разделя хората, които участват на три групи:
Участващи, които по време на джумата празнословят:
Когато става въпрос за празнословие по време на джума намаз, най-напред в, мисълта се появяват тези, които говорят по време на обръщението (хутбето) на водещия намаза. Както е упоменато и в други хадиси, след като човек от дома си се подготви за джума намаз е необходимо да тръгва с необходимата нагласа, защото още оттам за него се зачита, че е започнала джумата. Още от дома трябва да започва със зикир и необходимото смирение и когато слуша да слуша с „ухото" на сърцето си.
„Празнословието" , което споменахме и на арабски означава „лагу" е всяка дума, която е противна на реда на джумата в случая. Според хадис на Пратеника салляллаху алейхи уе селлем) сведен от Абу Дауд, дори когато по време на хутбето "някой изрече „мълчи" на този, който говори той е изрекъл празнословие. Създаването на безпокойство между хората в джумата, проправяйки си път сред тях учените също причисляват към нередностите, съдържащи се в израза "лагу”. Разяснявайки този термин Ибни Хаджер казва "Ахфем е казал че „лагу" са всички нередни слова. Ибну Арефе казва: „лагу" е дума, съдържаща нередности, а също така и напускането на истината е наречено „лагу".
Според един цитат от Свещения Коран „лагу" означава грях. Зейн Ибнул - Мунир казва:
„Тълкувателите на свещения Коран са в единогласие че „лагу" означава „нередно слово".
От тук става ясно, че говоренето по време на джума намаз или както се разбира от последната част на хадиса придвижването напред, опирайки се по раменете на хората представлява обезпокояване на джемаата, което е причина за намаляване на наградата от намаза и вписването на тази награда в сметката на други. Това, което се разбира от изразите на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е, че той с острота е порицал обезпокояването на джемаата. Ибну Хаджер ел Макки схваща от тези определения че този, който по този начин обезпокоява хората неще получи пълният дял за намаза, защото „лагу" е пречка за пълнотата на намаза".
Втората група хора от джемаата в джума ден са хората, които по време на обръщението (хутбето) правят Дуа.
Отправянето на дуа е споменаване (зикир) и ибадет. Това обаче противоречи на поведението и отношението към хутбето. Поведението по време на хутбето се състои в смирение и слушане от сърце. Ако по това време се прави дуа, това противоречи на необходимото поведение.
Следователно дуата която се прави по време на хутбето тъй като Аллах Теаля е опрощаващ, извиняващ може да извини. Този, който я прави по това време и да я приеме. Но тъй като отправянето на дуа по време на хутбето противоречи на поведението, което трябва да се съблюдава, тази Дуа може и да не бъде приета.
Третата група участващи в джума намаз са хората, които нито безпокоят хората с празнословие, нито преминават през редиците, опирайки се по раменете на хората, за да се придвижат по-напред, а без да говорят, в смирение слушат хутбето.
Към обезпокояващите джамаата неща учените споменават още: облягането на друг човек при изправяне, сядането върху част от тялото на друг човек (крак, ръка и т.н), сядането върху седжджадето (килимчето за намаз) на някой човек без негово позволение, разпространяването на лош мирис.

Покланянето в Суджуд

 Какво всъщност представлява суджуд? Какво въздействие има? Какви са спецификите на извършващите суджуд? Що за преклонение представлява извършването на суджуд, който отделя човека от земната повърхност и го извисява към небесата, към високи степени и истини на отвъдното?

Значението на суджуд:
„И когато рекохме: „Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се в суджуд и кажете: „Опрощение!". Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните."
Относно този айет, свеждайки от Ибни Аббас, имам Табери казва, че им е позволено да влезнат покланяйки се.
Табери е казал: Суджуд означава да се поклониш с почит пред онзи, пред когото се покланяш. Всеки, който се покланя с уважение пред нещо, извършва суджуд, Това е причината Ибни Аббас да тълкува кланяйки се в суджуд, покланяйки се. Ако извършващия поклон суджуд се покланя повече, то и покланящия се прави поклон. Относно знамения 21, 22 на сура Иншикак:
„И когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд? Да, онези, които не вярват, отричат." (84: 21,22)
Мухаммед ас-Саууаф казва: суджуд, това е преносният смисъл на покланянето и чувството на смирение и има много близка връзка със Свещения Коран. Това, което се възнамерява със суджуд е намаза. Споменаването му наред с вярата, сочи каква голяма стойност и важност има и какво е мястото му в Исляма. Той е подпората на Исляма и негова здрава основа. „Онзи, който отслужва намаза, той изгражда религията си, а който го изостави, той е съборил религията си." (Хадис)
Стойността на суджуд произхожда от тези велики значения. Прекланянето, почитането, чувството на смирение, изразяването на безсилието – всичко това са поведения, показващи, че човекът е раб. Поклона суджуд, който изразява рабството, представлява един важен ритуал, защото той е крайната граница на покланянето. Няма друг поклон, който да е отвъд границата на челото и носа на пода. Покланянето в суджуд, който се определя от поставяне на пода на челото, носа, колената, представлява най-съвършената форма на изразяване на безсилие, пред който се извършва. Ето защо поклон не заслужава никой друг и нищо друго, освен Аллах, Господа на световете. Покланянето пред друг, освен пред Него е напразно.

Неспазването на основите на намаза

Най-големият измежду грабителите е онзи, който краде от намаза. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Най-лошият в кражбата е онзи, който краде от своя намаз." Попитаха: „О, Пратенико на Аллах! Как може да краде от намаза си?" Той отговорил: „Не изпълнява както се полага руку и суджуд" (Имам Ахмед)
Всеизвестни и често допускани пропуски по време на намаза са липсата на спокойствие, неправилното изпълнение на руку и суджуд, недостатъчното изправяне след руку и суджуд. Няма джамия, където да не се наблюдава неспазване на правилното изпълнение на основите на намаз (Та’дили еркян). Правилното изпълнение на основите на намаз представлява гръбнака на намаза, без който намаз не може да има. Пренебрегването на та’дили еркян анулира намаз. Положението наистина е сериозно.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
„Няма намаз онзи, който при руку и суджуд не изправи гърба си както се полага." (Абу Дауд) Това в действителност е лошо положение, което заслужава упрек и заплаха. Абу Абдуллах ел-Енсари свежда: „Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отслужи намаз със сподвижниците си. След това той отседна с група от тях. При тях влезна човек и застана на намаз. Той започна, да изпълнява руку и суджуд бързо така, както кокошка кълве зърно (без да се изправя). Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „Виждате ли го? Онзи, който почине с това (без да се поправи) умира с друго, а не с религията на Мухаммед. Той навежда глава и веднага я вдига, както гарвана кълве леш. Онзи, който изпълни руку и извършва суджуд така, както кокошка кълве зърно е като гладен човек, който хапва една или две фурми. Какво ще предотврати това от неговия глад?!" (Сахих Ибни Хузейме)
Свежда се, че Зейд ибни Уехб е казал: Хузейфе (радиаллаху анху) видя човек, който не изпълнява правилно руку и суджуд и му каза: „Ти не отслужи намаз. Ако бе умрял, щеше да си с друго, а не с религията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)" (Бухари)
След като научи това онзи, който не спазва правилното изпълнение основите на намаза, наново да отслужи намаза, който е изпълнил, а за предишните да направи теубе пред Аллах, не е нужно наново да отслужва предишните намази. Доказателство за това е хадиса в който Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на такъв който е направил такъв пропуск: „Върни се и наново отслужи намаз, защото ти не отслужи намаз." (Фетхул Бари)

История на намаза

Както е известно основният принцип и първото предписание на Аллах за човека е свидетелството (келиме-и шехадет). След него е намаза. Задължителният характер на намаза съществува още от началното време на откровението. Причината, както е отразено от Бухари и Муслим, са първите низпослани знамения на Свещения Коран:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
(96: 1-5)
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай!"
(74: 1-2)
Оповестяването във второто знамение ангажира Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) с пророческата мисия.
Първоначално намаза е бил заповядан да се изпълнява сутрин и вечер по две части (два рекята). В нощта на възнесението (Мирадж) е дадено предписанието за петкратния намаз, пак по две части (разбира се за задължителния намаз – фарзовете). След преселението частите на намаза се увеличават, като намаза на пътника остава две части.
Първоначално говоренето по време на намаз е било позволено и не е имало Тешеххуд (последното Еттехияту). След известно време била спусната забрана за говоренето и дошла повеля за изпълнението на Тешеххуд.
По това време – в Мекканския период – езан не е имало. Езана се появява в Медина т.е. след преселението. Както езана, така и намаз като Джума намаз, Байрам намаз, намаз при слънчево затъмнение, намаз за дъжд, тарауих намаз и други като тях са започнали да се отслужват след преселението в Медина.

Ползите от колективната молитва

Въвеждането на ред в редиците по време на колективната молитва е категоричен императив. „Безредието се смята за нарушение.” (хадис, предаден от Муслим). Молещият се трябва да бъде отпуснат при всички обстоятелства. Дори да забрави да изпълни молитвата си, той може да я извърши без да се притеснява, когато се опомни – това е оптималният момент за него. Така той се приучва да понася превратностите на живота и да бъде винаги спокоен, но същевременно и бдителен. Да дадеш на всяко дължимото – това е идеалът на поведението, изпълнено със спокойствие.
„Ако вечерята е сложена в момента, когато се известява молитвата, трябва да се вечеря най-напред.” – казва Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) „Не бързайте, добавя той, яжте спокойно!” (хадис, предаден от Сунната). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не препоръчва едно средство, което не позволява на съзнанието да си въобразява неща, които да го разсейват като в миража на химерите: „Не затваряйте очи, когато се молите.” – заповядва той, тъй като свободното гледане с отворени очи е по-центрирано, когато се фиксира върху нещо конкретно, без да се разсейва. „Всичко, което може да заблуди мисълта и да разсее вярващия, трябва да бъде отстранено." (хадис, предаден от Имам Малик).
Наложително е всяко лицемерие или пресилена набожност да бъдат отстранени. Хармонизирането между физическите и духовни действия е крайно необходимо: „Ако усетите, че ви наляга сън по време на молитвата, спете, след което я подновете когато вече сте си починали!" (хадис, предаден от Сунната). Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) скъсил веднъж времетраенето на молитвата, за да позволи на една майка да отиде при детето си, което плачело.
„Онези, които вземат участие в колективната молитва са равни, те трябва да бъдат под ръководството на най-старшия", (т.е на най-опитния в духовно отношение човек надарен със знание и чистота на сърцето – бел. на преводача). (хадис, предаден от ал-Бухари). „Всяка молитва, ръководена от човек, с когото участващите в нея не приемат, се отхвърля от Всевишния Аллах" (предаден от Дауд). За да има смисъл, всеки култов и друг жест, трябва да бъде пропит с алтруизъм и любов. „Аллах, уточнява Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обича мекотата и нежността във всяко нещо.” Ал-Бухари, който цитира това предание, добавя друг хадис като препратка: „Причислете плавно към молещите се в колективната молитва, без да се препирате!”

ИЗЯЩЕСТВОТО – ОТБЛЯСЪК НА УРАВНОВЕСЕНОСТТА
В държанието Си всеки трябва да се стреми към съвършенство и да отблъсква онова, което е показно и безсъдържателно. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е проявявал особена грижа както към облеклото си, така и към социалните си контакти като цяло; външната естетика е само проявление на подобаващото вътрешно състояние. „Вярващия, препоръчва той, преди да посети голямата джамия, където се провежда петъчната молитва, трябва да се изкъпе, парфюмира, да сложи най-хубавите си дрехи и да почисти зъбите и венците си с „мисуак” (клечка от дърво, което расте в околностите на Мекка и има лечебно действие срещу някои заболявания на венците и зъбите – бел. На преводача). Един ден Айша (радиаллаху анха), съпруга на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), била поразена, когато видяла Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да наглася дрехите си пред огледалото. „Когато се срещам с моите сподвижници, казал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обичам да съм хубав на вид.”