Намаз - Сала - Молитва: ноември 2018

неделя, 18 ноември 2018 г.

ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ И ЦЕЛЕБНИ ЧУДЕСА НА ОБРЕДНОТО ОБМИВАНЕ (УДУ)

    Още отпреди 14 века нашият пророк (САС) ни учи как да извършваме обредното обмиване (уду, абдест) преди молитва, което се състои от 26 отделни движения. Повтаряни по 5 пъти на ден те съставляват общо 130 стъпки които са едно от условията за поддържане на оптимално здраве.

   О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни! (5:6)
   Преди молитва мюсюлманинът изпълнява гореспоменатите движения, които се състоят от измиване на ръцете до лактите, лицето, устата, ноздрите, краката до глезените по три пъти. Ушите и частта от главата зад челото се обърсват веднъж. По пет пъти на ден измиването не само почиства тези важни части на тялото от прах и мръсотия, но ги “омекотява” и освежава. Интересно е че пророкът (САС) препоръчва да се прави уду и преди лягане. Същия обред се поощрява и от йога експерти, които казват, че измиването с хладка вода на важни двигателни и сетивни органи като ръцете, очите, краката, устата и гениталиите преди лягане отпуща тялото и го подготвя за дълбок сън.

   Стимулиране на биологичния ритъм
   В статия озаглавена “Мюсюлмански обреди и въздействието им върху здравето”, д-р Магомед Магомедов асистент в отдела по Обща хигиена и екология на Държавната медицинска академия на Дагестан, говори за това как уду стимулира биологичните ритми на тялото и по-специално Биологично активните точки (БАТ), подобно на принципа на китайската медицина. Известно е, че тялото на човек е сложна система от електромагнитни полета, меридиани, биологични ритми и т. н. Вътрешните органи на свой ред представляват не по-малко комплицирано биоенергично цяло. Всички те имат постоянна двустранана връзка с кожата, по която се намират точки, чиито функции наподобяват бутоните на контролно табло. Това именно са Биологично активните точки, които отговарят за функционирането на определени органи.
   В тази завладяваща статия д-р Магомедов набляга на приликите между обмиването преди молитва и някои методи в китайската рефлексология, но в същото време посочва и главните различия. За да се стане доктор по рефлехология са необходими 15 до 20 години учение, което не може да се сравни с лесните за научаване техники на уду. Освен това рефлексологията се използва главно за лечение на болести и много рядко за профилактика, докато уду има, както ще видим по нататък, много профилактични качества. Рефлексотерапията има и негативна страна, казва той, която липсва в уду: пациентът е изложен на травми поради използването на метода обгаряне. Според д-р Магомедов китайската медицина учи, че съществуват повече от 700 БАТ, като 66 от тях имат особено бърз терапевтичен ефект и се наричат драстични точки. От тези 66 точки, 61 са разположени в зоните задължителни за измиване при уду, а останалите 5 са между глезена и коляното. По такъв начин уду (абдестът) представлява терапевтичен комплекс от хидромасаж на БАТ и тяхното термално и физическо стимулиране.
   БАТ по лицето (които се измиват при абдест) един вид “зареждат” такива органи като червата, стомаха и пикочния мехур и в допълнение оказват положителен ефект върху нервната и възпроизведителната система и добавя, че БАТ които са отговорни за костната система, червата, нервната система, стомаха, панкреаса, жлъчката, щитовидната жлеза, слънчевия сплит са разположени на десния крак, друга зона, която задължително се измива при уду. На левия крак са разположени БАТ отговорни за функционирането на хипофизата, която от своя страна регулира функцията на ендокринните жлези и контролира разтежа. В ушната мида се намират стотици БАТ, които при масажиране спомагат да се хармонизират работата на почти всички органи, намаляват високото кръвно налягане и облекчават болките в гърлото и зъбите. Обърсването на ухото с влажна ръка се счита за сунна (Традиция на пророка). Друг аспект на сунната, на който набляга д-р Могамедов е важността на масажирането и прилагането на натиск по време на абдест, което има научно обосновано обяснение.

   Профилактично очистване
   В книгата си “Молитвите: спорт за тялото и душата” Мухтар Салем описва профилактичните свойства на абдеста:

   Кожа
   Редовното обредно обмиване помага за предотвратяването рака на кожата. Салем предлага следното обяснение: частите на тялото, които се мият по време на абдест са именно тези части, които са най-често изложени на замърсяване, без значение дали ще е замърсяване породено от вътрешната секреция на тялото по повърхността на кожата или замърсяване от външни източници. Абдестът го премахва пет пъти на ден и поддържа чист външния слой на кожата, което на свой ред спомага за правилното функциониране на клетките под него. Освен това измиването с вода укрепва окончанията на кръвоносните съдове и спомага за ефикасното им функциониране. Салем говори за изследвания доказващи, че химикалите са една от главните причини за рак на кожата, и че най-сигурният начин за предотвратяването рака на кожата е редовното й почистване.

   Уста
   Очевидната причина за измиването на устата, казва Салем е премахването на частиците храна, които причиняват проблеми по зъбите и венците. Това също е и една от причините за поощряването на сивак (корен с власинки, използван за почистване на зъбите) преди абдест.

   Ноздри
   Почистването на ноздрите представлява много важна профилактична мярка, тъй като това възпрепятства микробите от ноздрите да преминат в дихателната система.

   Лице
   Честото измиване на лицето укрепва клетките на лицевата кожа и предотвратява ранното образуване на бръчки също има и почистващ ефект върху очите и предпазва от очни инфекции. Почистването на ушите пък спомага за премахването на ушната кал, която може да причини инфекция на вътрешното ухо.

   Крака
   От сунната на Пратеника (сас) е измиването между пръстите на краката, което е от изключително значение, казва Салем, тъй като предпазва от подагра краката, които в днешно време са затворени в обувки през по-голямата част от деня.

   Потушаване на огъня на гнева
   В извършването на обредното обмиване залягат и принципи за опазване на околната среда. Пророкът (САС) мнoгoкратно поощрява пестенето на водата даже когато уду се извършва с течаща вода. От Ибн Михай научаваме че Пророкът (САС) казва: “В абдеста съществува шейтан, който се нарича Валхан, което означава алчен. Избягвайте разхищението на вода.”
   Мюсюлманите биват поощрявани да извършват абдест когато са ядосани, защото водата има освежаваш ефект, тъй като гнева е от шейтана, а той е сътворен от огън, гневът може да се загаси с вода.
   В заключение, тази статия освен че спомага за разбирането на ползата от абдеста, от нея може да се направи извод, че не бива нещата да се разглеждат повърхностно, а да се вярава, че във всичко, което Аллах ни предписва има мъдрост, дори и да не я виждаме на пръв поглед.
   “И рекоха: чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към теб е завръщането.” (2: 285)
   “…И не говори той от себе си. Това е само откровение, което му се разкрива.” (53: 3, 4)

ПОЛЗАТА ОТ НАМАЗА/ МОЛИТВАТА/

Неоспорим факт е, че водата и хлябът са основната храна за нашите тела.Най-важната
храна обаче за душите ни са : първо-вярата/имана/ и второ- ибадета/служенето/ .Както се изтощава едно тяло ако не приема храната, която му е необходима, така се обезсилва
и една душа, която не получава нужната й храна .Правилно ли е, човек който постоянно
се грижи стомаха му да е зареден, като за целта се храни три или повече пъти на ден, изобщо да не се замисля и да не прави нищо за да поддържа и да храни душата си, която също гладува.Всекидневната нужда на нашите сърца и души е петкратната молитва/намаз/.Душата на човек, който чрез намаза общува с Всевишния Аллах намира спокойствие и щастие.Тази душа се изпълва с радост и душевен мир.Този човек придобива увереност от това, че служи на своя Създател по начин, който Той е повелил и заповядал.Затова, че се осланя на Него и се оставя в Неговите ръце такъв човек се спасява от тревогите и притесненията.Този човек е щастлив и преуспяващ.Той не се плаши от трудностите и не се спира пред тях, а ги преодолява с леснота.Затова молитвата за вярващия човек представлява един светъл прозорец през, който диша и вижда такива светли хоризонти, който остават невидими за тези,който не го изпълняват
Много е важно с намаза да се започне още от детска възраст, за да може детето като расте да чувства необходимостта от него и важността му като основен ибадет в религията.Намаза става задължителен за момичетата във времето между 9 и 15 години,
а за момчетата между 12 и 15 години, или тово е периода на съзряване.При това положение човек, който живее 75 години през 60 от тях е задължен да изпълнява намаз 110 000 пъти.За целия 75 годишен живот човек изяжда около 50 тона храна, изпива около 40 тона вода, извървява около 130 000 км. път и изговаря около 90 млн.думи.
Прекарва 13 години прав, вдига 300 тона тежест, стои във вода 105 дни, отделя 20 тона пот,50 тона слюнка, 70 тона урина, 80 тона непотребни вещества и прекарва 26 години в сън.Но няма никаква гаранция, че ще живее до 75 год.Никои не знае дали му остават още 10 год., или 5 год., или по-малко от един ден.Не е ли по-разумно вместо да смятаме колко години ни остават до пенсия да се замислим, дали живота ни не е на свършване и какво сме направили до сега.Али/р.а./ казва:”За този свят работете все едно ще живеете вечно, а за Отвъдния живот се приготвяйте така, че все едно ще умрете утре.”Във връзка с това, което се споменава до тук може да се добави следното, а именно: една ютия, печка, хладилник или пералня имат по-голяма гаранция отколкото един човек.Защото дори да е само няколко месеца те имат някаква гаранционна карта.
                НИЕ ХОРАТА НЯМАМЕ ГАРАНЦИЯ, ДОРИ ДО УТРЕ САМО.

                                      ЗАЩО   НАМАЗА   НЕ   ОМРЪЗВА?

На един нормален човек омръзват ли му неща които са му полезни и приятни, особено ако чувства нужда от тях? Тогава колкото повече и по-често ги прави му се иска да се занимава с тях още повече без да му омръзват.
Съществува ли човек, на когото му е омръзнало да яде всеки ден и то по три или няколко пъти на ден, или да гледа телевизия, или да се разхожда и т.н.?
За да не ни омръзва намаза и за да изпитваме наслада от него, ние трябва да разберем неговия смисъл и ползата от извършването на намаза.

НАМАЗА Е ОСНОВЕН СТЪЛБ НА РЕЛИГИЯТА И ИБАДЕТ С ГОЛЯМА СТОЙНОСТ

1.Чрез намаза сърцето става силно, тъй като той е основната ни душевна храна.
За здравето на душата ни имаме нужда от намаз.
2.Тъй като чрез намаза човек пет пъти на ден осъществява връзка Аллах /с.т./, то той бива предпазен от злини и грехове.Ако човек искрено вярва, че по време на намаз общува с Аллах/с.т./ как ще извършва непристойни неща.Но при положение, че човек прави намаз и същевременно престъпва забраните на Аллах/с.т./ значи този човек е далеч от истинския смисъл на намаза, защото Аллах с.т. повелява:”Намаза предпазва човека от всякакви злини и грехове.”
3.Намаза е ибадет, който предпазва и заздравява вярата на човека.
Светлината на вярата/имана/, която се намира в нашите сърца се съхранява и увеличава чрез намаза. Намаза/след вярата/ е задължение, което ако бъде изпълнявано и прието става причина човек да премине моста “Сърат”към Дженнета.
4.Намаза е с по-голяма стойност в сравнение с другите ибадети, защото в него накратко са събрани всички останали ибадети.В намаза се четат сури и дуи, които потвърждават и изразяват вярата ни.В намаза по най-възвишен начин споменаваме Аллах с.т., благодарим Му и Го молим, искаме това от което имаме нужда.В намаза споменаваме Мухаммед а.с. и му отправяме поздрав и благослов.На всеки рекят в намаза четем сура”Фатиха”и отправяме дуа за всички вярващи:”Води ни по Правия път.....”Намаза е зекята на нашето тяло, чрез него по най-добър начин отправяме благодарност към Аллах с.т. за нашето здраве и живот.В намаза се обръщаме към Кяабето, насочваме се към свещеното място за извършване на Хадж.По време на намаз не се храним, не пием – ние държим оруч.
5.В намаза са събрани начините и видовете на правене на ибадет на всички животни и растения. Например: дърветата, тревите и двукраките животни правят ибадет на Аллах с.т. по специален начин- прави.Четириногите животни-наведени, а влечугите и някои пълзящи растения-приведени към земята, легнали.
В Корана Аллах с.т. казва :”Няма нещо на земята и небесата, което да не споменава Аллах .”Човек извършвайки намаз включва всички начини на правене на ибадет на другите създания на Аллах с.т., които Му се подчиняват по своему.Защото в намаза има: стоене прав/къйам/, навеждане/рукю/, допиране на земята /седжде/.Дори меляикетата правят ибадет само по един начин – някои стоят само прави, някои само наведени/в рукю/, някои постоянно на седжде.В намаза са събрани всички начини.
6.Човек, който кланя намаз води много подреден живот. Така той си планира времето и си подрежда работата.Когато човек раздели деня си на 5 части го използува по най-добър начин.Знае времето за ибадет, времето за работа, времето за почивка и развлечение.

              ВСЕКИ ИДВАЩ НАМАЗ НАПОМНЯ НА ЧОВЕКА НЕЩО ХУБАВО

1.Сутрешния намаз казва :”О, мюсюлманино- внимавай! Започва денят ти!Възнамери/имай намерение/ да се съобразяваш със заоведите на Аллах с.т., с Който се срещаш толкова рано и Му се молиш с протегнати ръце.ВЪРШИ ДОБРИНИ И ИЗБЯГВАЙ ЗЛИНИТЕ! Нека този твой ден, който си започнал с ибадет към Аллах с.т. да бъде запълнен с дела, който Той обича и ще бъде доволен от теб.НЕКА ДЕНЯТ ТИ ДА БЪДЕ БЛАГОДЕТЕН !
2.Обедния намаз казва :”Ето половината от деня ти мина! Направи ли всички добрини, които беше възнамерил рано сутринта?УСПЯ ЛИ ДА СЕ ПРЕДПАЗИШ ОТ ЗЛИНИТЕ? Ако си направил това, което беше решил - добре! Продължавай по същия начин! Така печелиш много награди. Но жалко ако не си продължил така хубаво както започна сутринта! Поне използвай останалата половина от деня!”
3.Следобедния намаз казва :”Действай денят скоро ще свърши!Наваксай пропуснатите неща.Не оставяй работата, която трябва да свършиш за вечерта!
4.Вечерния намаз казва :”Ти си в края на един ден!ПРЕСМЕТНИ ДАЛИ СИ В ПЕЧАЛБА ИЛИ ЗАГУБА? Поздравления и радост, ако добрините подхождат на един вярващ са повече!Но много жалко, ако греховете са повече, защото с какво лице ще застанеш за следващия намаз пред Аллах с.т. престъпвайки Неговите забрани? ПОНЕ ИЗПОЛЗУВАЙ НОЩА ЗА ТОВА, КОЕТО НЕ СИ УСПЯЛ ДА НАПРАВИШ ПРЕЗ ДЕНЯ!
5.Нощния намаз казва :”Ето твоя ден свърши!ПРЕСМЕТНИ КАКВО СИ НАПРАВИЛ?За тези 24 часа кое е повече- греховете или добрините?Ако добрините са повече, утре се постарай да прибавиш към тях още!Ако греховете са повече, тогава съжалявай от сърце и помоли Аллах с.т. за прошка.Той е Опрощаващия,Милостивия,Приемащия покаянието.

Петкратния намаз дава възможност човек да проверява сам себе си – да си прави равносметка за това, което е извършил за едно денонощие.И не само за едно денонощие а и за живота, който е изживял до определения момент и да размисля за по нататък.

                                     ПОЛЗИТЕ ОТ НАМАЗА ЗА ЗДРАВЕТО

Преди около 35 год. един много известен английски учен е казал:”През 2000год.молитвата на мюсюлманите ще заема място в рецептите на световно известните лекари и професори.” Бернард Шоу
Но за да се убедим в ползата от намаза, препоръчан от лекарите като начин за лечение нямаше нужда да чакаме 2000год. Дори лекари, които не са мюсюлмани препоръчват на пациентите си намаз или отделни движения от намаза.
Във вестник “Гюнайдън” от 08.09.1983год. е била поместена статия със заглавие:
“Според французите лекарството срещу ревматизма е намаза.”
Ето и самата статия :”Френските лекари препоръчват на болните, които страдат от ревматизъм и болки в гърба да изпълняват намаз, както правят мюсюлманите!”
Лекарите са стигнали до това заключение, след като са установили, че движенията по време на намаз представляват най-добрите гимнастически упражнения за ревматично болни хора. Те твърдят, че навеждането и изправянето по време на намаз премахва болките в коленете,а правенето на седжде има голяма полза за гръбните мускули.
Но това далеч не е единствената полза от намаза за здравето на тялото.
1.Упражненията за поддържането на здраво тяло и за подмладяване, препоръчани от лекари в различни страни, наподобяват на тези в намаза.
2.Навеждането на главата до земята по няколко пъти на ден помага за увеличаване на притока на кръв към мозъка.А това представлява гимнастика за кръвоносните му съдове. Дори в най-топлите страни при хората извършващи намаз не се получават мозъчни кръвоизливи.
3.Обръщането на главата на дясно и на ляво е гимнастика на шийните мускули.
4.Движенията в кръста и изправянето на крака от седнало положение без човек да се опира някъде, спомагат тялото да бъде ловко и подвижно.
5.Една от най-големите ползи за здравето е това, че по време на намаз човек се отдалечава мислено от каквито и да било неща свързани със земния живот и съсредоточава вниманието си върху изпълнението.Навика човек да концентрира мисълта си е един от най-модерните методи в лечението на болести, свързани със затруднено запомняне и наизустяване, прилагано в най-известните клиники.
6.Друга много важна полза е това, че човек трябва да става сутрин рано.Ставайки рано той се освобождава от отделените непотребни и токсични вещества, които са за изхвърляне от организма.Между човека, който е станал в 5 часа и този, който е станал в 8 часа има разлика от 3 часа.Значи веществата, които е трябвало да бъдат изхвърлени извън тялото са останали вътре 3 часа повече и една част от тях се смесва с кръвта отново.
7.Намаза е перфектния спорт, нужен за здравето на тялото.
8.Колкото е полезен за здравето на тялото, толкова е полезен и за здравето на душата.

Хората в днешно време живеят в страх и отчаяние.Душите им боледуват, както боледуват и телата им, дори още повече.Заболяването на душите е като епидемия.
Клиниките в най-богатите и развити страни са пълни с душевно и нервно болни хора.Тези хора търсят спасение в лекарствата.Друга част в алкохола, наркотиците и какво ли още не. Но вместо да получават облекчение, те се объркват още повече и стигат до отчаяние, което ги подтиква да стигнат до самоубийство.

ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ЧОВЕК ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ОТ ТЕЗИ ОГОРЧЕНИЯ И ПРИТЕСНЕНИЯ Е ДА СЕ ДОВЕРИ И ОСЛАНЯ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ.ТОВА СТАВА С ИБАДЕТ И ПО-ТОЧНО С НАМАЗ. ТОЙ ДАВА НА ДУШАТА СПОКОЙСТВИЕ И МИР,ЗАЩОТО ДУШАТА Е СЪЗДАДЕНА ЗА ИБАДЕТ-ДА СЛУЖИ НА СВОЯ СЪЗДАТЕЛ.ДУША, КОЯТО СТОИ ДАЛЕЧ ОТ ИБАДЕТА И НАМАЗА ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЕ Е БОЛНА.ТАКАВА ДУША НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПИТА СПОКОЙСТВИЕ, ПРИ КАКВИТО И ДА Е ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Дори и в моментите, когато иска да е щастлив човек е вътрешно неспокоен.Вярата и ибадета дават сила и подкрепа на човека и го правят издържлив, дори и при най-тежките болести.
За душа, която не разчита на Аллах с.т. и не се доверява на Него чрез ибадет и намаз, няма нито едно развлечение или нещо друго, което може да я дари с щастие.

НАМАЗА Е ПРИЧИНА ЧОВЕК ДА СЕ ПРЕЧИСТВА ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВНО.
ТАКА СЪРЦАТА НИ И ДУШИТЕ НИ ЗАБЛЕСТЯВАТ, КОЕТО НИ ПРАВИ ДОСТОЙНИ ЗА ДЖЕННЕТА . АМИН !

Ползата от езана

1 – Предава се от Ибни Умер – радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:

„Аллах опрощава греховете на муеззина (човекът, който чете езан), когато привърши езана. За този човек се моли всеки предмет, който е чул езана.” (Ахмед, Таберани, Беззар)

2 – Абу Хурейра – радияллаху анху – казва: Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) каза:

„Греховете на муззина биват опростени докато се чува гласа му, за него свидетелства всеки предмет.” (Ахмед, Абу Давуд, Ибни Хузейме)

3 – Енес – радияллаху анху – разказва чутото от Пратеника на Аллах:

„Милостта и помощта на Аллах са върху главата на муззина. Греховете му се опрощават докъдето стига гласът му.” (Таберани)

4 – Абу Хурейра – радияллаху анху – разказва, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:

„Муеззините са доверени хора, а имамите са гарант за хората. О, Аллах! Опрости муеззините и напътствай имамите.” (Ахмед)

5 – Джабир – радияллаху анху - предава, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:

„Когато сатаната чуе езан за намаз, бяга от това място, колкото е разстоянието от Медине до Рауха” (Разстоянието от Медина до Рауха е около 53 км.) (Муслим)

6 – Муавийе – радияллаху анху предава, че Пратеникът (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:

„В Съдния ден муеззините ще бъдат с най-извисени глави (ще бъдат наградени).” (Муслим, Ибни Хиббан)

7 – Предава се от Джабир – радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:

„Муеззините ще ще бъдат съживени от гробовете си, четейки езан, а тези които повтарят след тях думите на езана, ще излязат от гробовете си, повтаряйки думите на езана.” (Таберани)

8 – Разказва се, че Ибни Аббас – радияллаху анхума е предал следното: Един човек дойде при Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) и му каза:

„ - Научи ме на нещо, което ще стане причина да вляза в дженнета. - Стани муеззин - казал му пратеникът на Аллах. - Не мога да стана муеззин – бил отговорът на човека. - Стани имам – бил следващият съвет на пророка. - Не мога да стана имам – отговорил пак човекът. След това Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) му казал: - Бъди на нивото на имама.” (Бухари, Таберани)

9 – Енес ибни Малик – радияллаху анху предава следните думи на Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем):

„Когато се чете езан в дадено село, Аллах пази това село от наказание в този ден.” (Таберани)

10 – Ибни Умер – радияллаху анхума – разказва чутото от Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем):

„Който чете езан дванадесет години, влиза в дженнета и му се записват по шейсет награди за всеки ден за това, че е чел езан и по трийсет награди поради това, че е чел камет.” (Ибни Мадже, Дара Кутний, Хаким)

ОСНОВИ НА ИСЛЯМА Молитвата (намазът, дуата).

Задължителната петкратна молитва, се споменава като един от стълбовете на Исляма в следния хадис на нашия Пророк, саллеллаху алейхи уе селлем: “Ислямът е да свидетелстваш,че няма друг Бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеника на Аллах,да извършваш редовно молитвата, да раздаваш милостинята Закят, да говееш през месец Рамадан и да извършиш поклонението Хадж в Дома (на Аллах), ако ти е по силите.”

 Молитвите в Исляма се разделят на задължителни и доброволни (фард и нафила). Те се извършват както индивидуално ( т.е. всеки вярващ самостоятелно), така и в група, заедно с други мюсюлмани. Аллах Всевишния е повелил в Свещения Коран:
 “Спазвайте молитвата, наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах! ”/ 2:238 /

 На въпроса :”Кое от делата Аллах обича най-много?”, Пратеникът на Аллах отговорил: “Молитвата, извършена в точно определеното и време.”
 Молитвата е свят дълг за всеки мюсюлманин, действие, доказващо вярата му в Аллах.

 І. “И получи Адам Слова от своя Господ, и Той прие покаянието му.”
 За схващане смисъла и значението на молитвата в Исляма от гледна точка на богословието изходно значение има кораничната история за създаването на първия човек – Адам и неговата съпруга Хаууа от Всевишния Аллах, тяхното пребиваване в Рая и изгонването им от там. Тя убедително свидетелства, че нуждата на човек да се обръща към Аллах в трудни моменти от живота, е заложена в самата негова природа. Ето и самата история:
 И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?” Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” (7:22,23)

 Тряба да отбележим, че думите на покаяние в този пример, с които Адам се обърнал към Създателя ги е научил от Самия Него:
 “И получи Адам Слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покая-нието, Милосърдния.”/ 2:37/

 Както сочи ислямската позиция изложена в Свещенния Коран, пътят на човека до признанаване Единосъщието на Аллах и преклонението само и единствено пред Него е бил дълъг и трънлив. Още сред първите потомци на Адам и Хаууа настъпило отклонение от единобожието, наред с покланянето на Аллах започнали да се покланят и на идоли. Всевишният Аллах провождал пратеници при хората с повелята да разпространяват единобожието и да ги поучават да се покланят пред Аллах – Единосъщия.
 Представяйки историите на пратениците, богословието трябва да обръща внимание на следните обстоятелства:

 1. Изпращайки при хората Своите пратеници, Всевишният Аллах първо е изисквал от тях самите постоянно да се обръщат към Него, да Го прославят, не само когато са в джамията, но и в домовете си. Аллах Всевишния е повелил: “...и сторете домовете си места за поклонение и отслужвайте молитвата...”. Обръщайки се към пророка Муса, Аллах Всевишния повелил: “О,Муса, Аз съм твоят Господ…Аз те избрах…Аз съм Аллах. Няма друг Бог, освен Мен! Затова на Мен служи и отслужвай молитвата. (20:11,12,13)

 2. Богословието е призвано да обърне внимание на вярващите, че пратениците са образци за благочестие и съвестно отношение към молитвата. Пратениците на Аллах учили хората да се молят, призовавали са ги да се покланят единствено Нему. При това те обръщали особено внимание и на факта, че за да заслужат милостта и милосърдието на Аллах, тяхното обръщение към Него е необходимо да бъде подплатено с праведни дела и отказ от извършване на злодеяния: “И казвах: “Молете вашия Господ за опрощение-Той е многоопрощаващ...” (71:10)

 3. От историята за пророците, богословието е длъжно да показва, как обръщането към Аллах, съчетано с изпълняване на Неговите повели може да донесе прекрасни резултати за извършващите молитвата: “Почистете Моят дом за тези, които обхождат , пребивават и се кланят, свеждайки чела до земята в суджут!” (2:125), (19:49-51),(14:41), (19:2-5, 7,8), (2:122,123)

 4. Молитвите с които са се обръщали всички пророци, особено Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, са посветени на вечните взаимоотношения Създател – човек, носят в себе си непреходен характер, остават ненадминати образци на молитва и за съвременните мюсюлмани.

 ІІ. “Покланяйте ми се, и извършвайте молитвата, за да Ме споменавате!”
 В Свещения Коран многократно се подчертава, че мюсюлманин може да бъде само този, който извършва молитвата, който се покланя на Аллах, който мисли за него, който признава Единосъщието, Величието, Могъществото Му и едновременно спазва и останалите Негови предписания:
 “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения те усилват вярата им и на своя Господ се уповават.” (8:2,3), (20:14), (22:77,78), (14:36),(2:148), (9:72), (13:22) (5:104), (6:92)

 Анализът на тези айети от Свещения Коран още веднъж свидетелства, че сама по себе си колкото и високо място да заема молитвата, тя не е достатъчна да обезпечи благоволението на Всевишния Аллах. Тя ще даде резултати, когато е съчетана с вярата в Аллах, в Неговия Пратеник, богобоязънта, добродетелността, даването на закят, постоянната проява на търпение и отказ от всичко забранено в религията.

 ІІІ. “И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз…”
 Всевишният Аллах е повелил: “...но само разумните се поучават.” (3:7)
 Това означава, че молитвата не трябва да бъде механична, подражаваща, а целенасочена и осъзната, основаваща се на дълбоко разбиране на произнасяните слова и вяра в това, че ще бъде чута от Аллах Всевишния. Само в този случай молитвата може да изпълни ролята, която и е отредена в Исляма – да придаде на вярващите сила и надежда. Сред мюсюлманите често се срещат и такива, които се обръщат към Аллах само в трудни за тях моменти. Когато обаче благополучно разрешат проблемите си, те Го забравят. Именно за такива в Свещения Коран е повелено:
 “А когато беда сполети човек, той зове своя Господ, покайвайки се пред Него. А когато го дари със Своята благодат ,забравя той за какво Го е зовял по-рано...” (39:8); (39:50); (41:49-51)
 Молитвата за мюсюлманина е била и ще си остане най-важното средство за общение с Аллах – Богът на човека, Всечуващия и Всезнаещия. Само благодарение на молитвата, вярващия не се откъсва от Аллах, има постоянна връзка с Него, чувства присъствието Му, получава Неговата подкрепа, милост и опрощение, своевременна и постоянна помощ в своите дела и нужди.
 Следователно, молитвата е проявление на великата милост на Аллах към мюсюлманина, довод за любовта на Създателя към Неговото създание – човека.
 Чрез молитвата, Аллах е дал възможност на човека постоянно да общува с Него, да се обръща към Него за помощ.
 Мюсюлманинът може да излива своята душа пред Аллах, да споделя своите най-съкровенни мисли и чувства. Той може “...да застане смирено пред Аллах...”, при това твърдо убеден, че неговата молитва (дуа) ще бъде чута, защото Аллах е “…всепроникващ и сведущ…” ( 22:63), “…всечуващ, всезрящ…” (22:61), “…знае съкровеното в сърцата…” (39:7), “… и е “по-близо до него, отколкото вената на шията… (50:16). И е повелил Всевишния Аллах: “Зовете Ме и Аз ще ви откликна!” (40:62) “И споменавайте ме, за да ви споменавам и Аз” (2:152), “О, човече, ти се напрягаш с усилие към своя Господ и ще Го срещнеш!” (84:6) “И когато Моите раби те питат за Мен, Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, ако Ме позове.Нека и те Ми откликнат , и нека вярвят в Мен, за да се напътят!” (2:186)

 ІV. “ Аллах помага на тези, които отслужват молитвата” Kak мюсюлманинът трябва да изрича молитвата, за да бъде чута от Аллах, да постигне нейните цели? Молитвата изисква специална душевна нагласа, състояние в което се чувстваш така, сякаш пред теб незримо стои Аллах Всевишния, Който те вижда и чува. Както е казал Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем : “Когато някой от вас започва да се моли, това означава, че той встъпва в тайна беседа със своя Господ, “нека помни, че Аллах се намира между него и Кибле.” Молитвата, трябва да излиза от сърцето, с искреното желание и стремеж да бъде чута. Ето защо, не трябва да извършваме молитвата “в движение”, ”бързо”, без да се съсредоточим, без да осъзнаваме изключителната важност на момента. При това, тя трябва да бъде кратка и ясна. В това отношение е необходимо мюсюлманина да вземе пример от Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем. От достоверен хадис ни е известно, че той е отправял молитва, именно по този начин. Молитвата му била кратка, но в същото време точна по смисъл и съдържание. Пратеника на Аллах не е акцентирал върху красотата на словата, не е употребявал възвишени, красиви слова, не се е занимавал с подбор на специални слова и изрази. В това има поука, а не нещо удивително, защото мюсюлманина се обръща не към началника си, пред който трепери и се бои да не каже дума не на място. Той се обръща към своя Създател, Който знае всичко за всеки човек, изпращащия му пазители. На него му е известно, че Той: “…опрощава всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.” (20:82); “…ще въздаде на признателните.” (3:144) В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: “Така Наш дълг е да спасяваме вярващите...” (10:103) Ето защо е важно, словата в молитвата да бъдат произнасят от все сърце, да свидетелстват за безграничното ни доверие към Аллах, за вярата в Неговото милосърдие и това, че Той ги чува. Думите трябва да бъдат обикновени, не заучени, не чути от някого, а идващи от сърце и душа. По този начин трябва да се настроим за молитвата, да се съсредоточим, да се подготвим за общението с Аллах, да отхвърлим страничните неща, които отклоняват мислите. Подготвяйки се за нея, следва да си спомним благодеянията и милостта на Всевишния Аллах към нас, нашите роднини и близки и това, което ще ни помогне да я изречем с топли чувства. Необходимо е да определим същността и значението на молитвата, която предстои да бъде отправена. Да вземем за пример молитвата вечер. Тя се отправя, когато денят е приключил и останал назад. Следователно, молейки се, мюсюлманинът трябва да благодари на Аллах за всичко хубаво, което е извърши или му се е случило през деня, да Го помоли за опрощение и да се покае за злите и лоши неща, които е сторил, като твърдо обещае пред Него, че ще се старае да не ги повтаря; да помоли Аллах за закрила в предстоящия му сън и покой. Ето за това трябва да се отправя молитва преди съня. Събуждайки се сутрин, вярващият е длъжен да благодари на Аллах за изминалата нощ и да се помоли за успех в предстоящите му през деня дела. В Свещения Коран – Словото на Аллах Всевишния се съдържат и други правила на които богословието трябва да обърне внимание: “Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните! (7:205); “И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това!”(17:110) Нищо не трябва да отвлича мюсюлманина от молитвата и да му пречи да се съсредоточи. Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, веднъж, както се молел погледа му случайно попаднал върху цветните шарки на собствената му дреха. Приключвайки молитвата, той я свалил и повелил да му донесат друга, защото тази го отвличала от молитвата. Следователно, преди да пристъпим към молитва трябва да се погрижим нищо да не пречи на общението ни с Аллах, за да можем с трепет и любов към Него, в спокойствие да отправим желаната молитва. Не по-маловажен е и въпроса: “Какво да искаме от Аллах?” Известно е, че всяка молитва по правило се съпровожда от от някакво искане отправено към Аллах. Мюсюлманите се обръщат към Аллах, знаейки, че Сам Той е казал: “Извести моите раби, о, Мухаммед, че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния.” (15:49) Да, Аллах е Опрощаващ и Милосърден. В Свещения Коран това се потвърждава не еднократно. Това обаче не означава, че Той трябва да бъде молен за нужни и ненужни неща, а още повече за греховни. Аллах знае нуждите на отдадените Нему! Ето защо, молитвите ще бъдат чути само, ако човек е достоен за това, което иска и ако то е достойно и позволено от Аллах. Не маловажен за богословието се явява и следния въпрос: Може ли да се иска от Аллах успех и за земните дела; здраве, щастлив живот, успех в работата, по-добри резултати в учебния процес и т.н? Ако изхождаме от ислямското учение, подобно искане е не само разрешено, но и необходимо! Ислямът е религия, която отделя голямо внимание и на земния живот и изисква да не забравяме земните радости, както и да не ги пренебрегваме. Успехите в земните дела са нужни на мюсюлманите, за да могат спокойно да удовлетворява своите потребности, за да имат възможност спокойно да се отдадат на своята религия и да бъдат благочестиви вярващи. Аллах Всевишния повелява на човека да бъде достоен Негов наместник на земята, поради което вярващите са длъжни да Го молят, и да искат от Него всяческа подкрепа. В Свещения Коран Всевишния Аллах осъжда тези, които се отнасят нехайно към към молитвите: “…Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват…” (107:4,5) (Както разяснява Пратеника на Аллах, мир нему, нехайните, споменати тук, са онези, които отсрочват своята молитва.) В тази връзка Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: “В Съдния ден от раба на Аллах ще бъде търсена сметка преди всичко за това, дали е постоянствал в молитвата. Ако е бил благочестив в нея, ще му бъдат признати за праведни, всички други негови дела, а ако е пренебрегвал молитвата, ще му бъдат признати за порочни, всички други негови дела. Общението с Аллах не приключва с края на молитвата. За Аллах Всевишния трябва да се мисли всякога и навсякъде и да се помни, че Той винаги и навсякъде ни наблюдава. Молитва, в съчетание с такава убеденост, придава на мюсюлманина сила и му помага във всяка житейска ситуация: “Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят…и отслужват молитвата…” (22:40,41)

НАМАЗЪТ

Слава на Аллах Господаря на световете. Той е сътворил човека и го е прославил като му е възложил да извършва ибадет.Всевишният Аллах е повелил: О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите. (2:21)
    Саляту селям (Мир и благосолов) на последния пророк и пратеник. Аллах е благоволил да го издигне в небесата по време на възнесението и на това превъзходно място е получил от Господаря на световете дългът да извършва намаз.

   Поради тази причина, намазът е главното задължение след вярата и най-важната особеност, която отличава вярващите. От Джабир Радийеллаху анху (Аллах да е доволен от него) е предадено, че е казал: “Расулюллах Саллеллаху алейхи ве селлем каза: “Между човека, съдружаването с Аллах и неверието стои изоставянето на намаза”.
   След казаното до тук нека поясним, че намазът е най-важният ибадет относно който е необходимо всеки мюсюлманин да заучи предписанията за него. Това е така, защото намаза при исляма има изключително голяма стойност. Ако вярата е да изречеш (това в което вярваш) и да го потвърдиш със сърцето, то намазът е действия с частите на тялото и подчинение на Аллах Всемилостивия.
   Тъй като намазът е ибадет, който насочва човека единствено към Аллах, който го подготвя за достоен земен живот и вечното щастие в отвъдния живот, който възпитава душата му, заповедите относно него следват една след друга. Чрез намаза се осъществява връзката между раба и Господаря. Чрез него човек остава привързан към покорството, отдалечава се от забраните и получава храна, която е подкрепа за душата.
   Намазът е ибадет, който е необходимо да се изпълнява по начина утвърден от ислямския закон шериата, защото пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Извършвайте намаза така, както сте ме видели аз да го извършвам”. Следователно, за да може човек правилно да извърши този ибадет, е неизбежно заучаването на всички постановления относно него.
   Ето тук се разбира важността на тази книга, която поучава за намаза, неговата стойност, за влиянието му върху живота на мюсюлманина и правилното му изпълнение според начина по който сме поучени от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем.
   Свещеният Коран отдава голямо значение на намаза. Множество айети от него повеляват за правилното изпълнение и постоянството относно намаза. Всевишният Аллах е повелил: …които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание. (2:3) А онези, които пренебрегват намаза и са го забравили, са предупредени по следния начин: Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (107:4, 5) По отношение на тези, които са изоставили и забравили намаза напълно е заплахата на Аллах Всевишния: Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.(19:59)
   В Свещения Коран ясно се откроява изключително важното място на намаза. Поради тази причина ние виждаме в него да се говори за призив за намаза: О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. (62: 9)
    Пак в Свещения Коран във връзка с намаза се повелява чистота:
    О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни! (5:6)
   В Словото на Аллах има знак и за това да бъдат изградени джамии и призив, да се влиза в тях с чисти дрехи.
   Свидетели сме още, как и пречистата сунна на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем ни поучава на ползата, ролята и видовете на намаза. И то така, че последните думи на пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем са били: “Намазът, намазът! И още, внимавайте за тези, които са под ваше разпореждане.”
   Намазът е последното нещо от религията, което би могло да бъде изгубено. Ако и той бъде изгубен, означава, че цялата религия е изгубена. Намазът е първото дело за което човек ще бъде питан в Съдния ден. За да се разбере неговата важност е достатъчно да се спомене, че той очертава границата между вярата и неверието.
   Скъпи читателю, това е третата моя книга, която написах относно опознаването на исляма. Преди това с благоволението на Аллах написах книги относно говеенето, зекята и хаджа. С това допълних моята работа по основите на исляма. Когато пишех тази книга с цел нейното масово разпространение се стремях да бъде кратка и за по - лесното и разбиране използвах ясни и безусловни изрази. Засегнах положения относно намаза от които мюсюлманите изпитваха нужда, там където счетох за необходимо дадох по- широки обяснения като отразих и съответните доводи и предпочетох да изложа становищата на учените, които са по-силни, постарах се още да изложа множество грешки, които са възприемани като нещо редно.
   Моля се на Всевишния Аллах да отреди благодат в това мое дело, да ми опрости грешките и да ни отреди извършване на праведни дела. Аллах е Който може да отреди това и Той е Който има сила над всичко. Саляту селям да бъде над Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, над неговото семейство и сподвижници.
   Абу Мухаммед Абдуллах б. Мухаммед ет-Тайяр
    (Член на преподавателския съвет по Фъкъх във Факултета по шериат и методология на религията в ел-Касим)

ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА “САЛЯТ(НАМАЗ)”

   А. Речниково значение:
   В речника Таджул-Арус се казва: “Ако (поканеният за храна) говее, нека да произнесе салят.”, което има смисъла да отправи дуа за хаир и берекет. Всеки, който отправя дуа се назовава и “мусалли”. Ибнул Араби казва, че салят означава молене за милост отАллах. Повелята на Всевишния Аллах: “Той е, Който ви благославя…” е в смисъла, който ви помилва. Изразът “Меляикетата десет пъти му отправят салят” означава, че молят за опрощението му. Понякога меляикетата отправят салят, а също може да бъде отправян и от други. Изразът използван в следния хадис от Севде Радийеллаху анха: “Ако умра Осман б. Мазун ще отправи салят за мен.”, което означава ще моли (Аллах) да ме помилва. По това време Осман е бил починал.
   Салят от Превеликия Аллах към Неговия пратеник се казва, че означава, Аллах ще го благослови. В този смисъл е повелята на Всевишния Аллах: “Върху тях има благослов и милост от техния Господ.”
   В речника Лисанул Араб пък се казва: Салят от Аллах означава милост от Него; салят от меляикетата, хората, джиновете или други творения означава ибадет, който се състои от къям, рукю, седжде, дуа и тесбих, салят от птиците, насекомите пък означава тесбих – споменаване на Аллах.

   Б. Шериатско значение на салят (намаз):
   Шериатсксото значение на салят е ибадет състоящ се от специфични изрази и действия, който започва с текбир(възвеличаване на Аллах изричайки Аллаху екбер-Аллах е най-велик ) и приключва с отдаване на селям. Под изрази се разбира слова като текбир, рецитиране на Коран, тесбих, дуа, и други подобни.
   Под действия се разбира, къям, рукю, суджуд, посядане на тахийят и други подобни действия.
   Когато се замислим върху речниковото и шериатско значение на намаз (салят) виждаме, че между тях има здрава връзка. Отправянето на дуа, извършването на действия и възвеличаването,всички те се съдържат в шериатското значение на думата. Следователно, именуването с думата салят е като назоваването отделните части на едно и също нещо.
   Намазът обхваща дуата като една шериатска същност. Предаността пък се проявява след спазване на задължителните постановки относно намаза, предписани от Всевишния Аллах. Придържането към тях заема място сред най-важните задължения, които трябва да бъдат спазвани. Именуването на намаза с неговото шериатско название салят е поради това, че в него се съдържа почит и възвеличаване на пречистия от всякакви недостатъци Аллах Теаля.
   Ако думата салят, съгласно речниковото и значение е взета от “ес-Салаван”(което означава кълки), то е защото това са частите, които имат важна роля при извършване на седжде. Не може да бъде извършено нито седжде, нито рукю, без те да бъдат задействани. Тази дума е като думата “баа”(което означава ръка) и тъй като ръцете са тези, които се подават при извършване на търговия в арабския език търговията се назовава “бейа”.
    “Салюта” пък се нарича мястото където се извършва намаз. Съвсем ясна е връзката между двете значения. От това се разбира връзката между речниковото и шериатското значение на думата “салят”.