Задължителната петкратна молитва, се споменава като един от стълбовете на Исляма в следния хадис на нашия Пророк, саллеллаху алейхи уе селлем: “Ислямът е да свидетелстваш,че няма друг Бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеника на Аллах,да извършваш редовно молитвата, да раздаваш милостинята Закят, да говееш през месец Рамадан и да извършиш поклонението Хадж в Дома (на Аллах), ако ти е по силите.”
Молитвите в Исляма се разделят на задължителни и доброволни (фард и нафила). Те се извършват както индивидуално ( т.е. всеки вярващ самостоятелно), така и в група, заедно с други мюсюлмани. Аллах Всевишния е повелил в Свещения Коран:
“Спазвайте молитвата, наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах! ”/ 2:238 /
На въпроса :”Кое от делата Аллах обича най-много?”, Пратеникът на Аллах отговорил: “Молитвата, извършена в точно определеното и време.”
Молитвата е свят дълг за всеки мюсюлманин, действие, доказващо вярата му в Аллах.
І. “И получи Адам Слова от своя Господ, и Той прие покаянието му.”
За схващане смисъла и значението на молитвата в Исляма от гледна точка на богословието изходно значение има кораничната история за създаването на първия човек – Адам и неговата съпруга Хаууа от Всевишния Аллах, тяхното пребиваване в Рая и изгонването им от там. Тя убедително свидетелства, че нуждата на човек да се обръща към Аллах в трудни моменти от живота, е заложена в самата негова природа. Ето и самата история:
И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?” Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.” (7:22,23)
Тряба да отбележим, че думите на покаяние в този пример, с които Адам се обърнал към Създателя ги е научил от Самия Него:
“И получи Адам Слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покая-нието, Милосърдния.”/ 2:37/
Както сочи ислямската позиция изложена в Свещенния Коран, пътят на човека до признанаване Единосъщието на Аллах и преклонението само и единствено пред Него е бил дълъг и трънлив. Още сред първите потомци на Адам и Хаууа настъпило отклонение от единобожието, наред с покланянето на Аллах започнали да се покланят и на идоли. Всевишният Аллах провождал пратеници при хората с повелята да разпространяват единобожието и да ги поучават да се покланят пред Аллах – Единосъщия.
Представяйки историите на пратениците, богословието трябва да обръща внимание на следните обстоятелства:
1. Изпращайки при хората Своите пратеници, Всевишният Аллах първо е изисквал от тях самите постоянно да се обръщат към Него, да Го прославят, не само когато са в джамията, но и в домовете си. Аллах Всевишния е повелил: “...и сторете домовете си места за поклонение и отслужвайте молитвата...”. Обръщайки се към пророка Муса, Аллах Всевишния повелил: “О,Муса, Аз съм твоят Господ…Аз те избрах…Аз съм Аллах. Няма друг Бог, освен Мен! Затова на Мен служи и отслужвай молитвата. (20:11,12,13)
2. Богословието е призвано да обърне внимание на вярващите, че пратениците са образци за благочестие и съвестно отношение към молитвата. Пратениците на Аллах учили хората да се молят, призовавали са ги да се покланят единствено Нему. При това те обръщали особено внимание и на факта, че за да заслужат милостта и милосърдието на Аллах, тяхното обръщение към Него е необходимо да бъде подплатено с праведни дела и отказ от извършване на злодеяния: “И казвах: “Молете вашия Господ за опрощение-Той е многоопрощаващ...” (71:10)
3. От историята за пророците, богословието е длъжно да показва, как обръщането към Аллах, съчетано с изпълняване на Неговите повели може да донесе прекрасни резултати за извършващите молитвата: “Почистете Моят дом за тези, които обхождат , пребивават и се кланят, свеждайки чела до земята в суджут!” (2:125), (19:49-51),(14:41), (19:2-5, 7,8), (2:122,123)
4. Молитвите с които са се обръщали всички пророци, особено Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, са посветени на вечните взаимоотношения Създател – човек, носят в себе си непреходен характер, остават ненадминати образци на молитва и за съвременните мюсюлмани.
ІІ. “Покланяйте ми се, и извършвайте молитвата, за да Ме споменавате!”
В Свещения Коран многократно се подчертава, че мюсюлманин може да бъде само този, който извършва молитвата, който се покланя на Аллах, който мисли за него, който признава Единосъщието, Величието, Могъществото Му и едновременно спазва и останалите Негови предписания:
“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения те усилват вярата им и на своя Господ се уповават.” (8:2,3), (20:14), (22:77,78), (14:36),(2:148), (9:72), (13:22) (5:104), (6:92)
Анализът на тези айети от Свещения Коран още веднъж свидетелства, че сама по себе си колкото и високо място да заема молитвата, тя не е достатъчна да обезпечи благоволението на Всевишния Аллах. Тя ще даде резултати, когато е съчетана с вярата в Аллах, в Неговия Пратеник, богобоязънта, добродетелността, даването на закят, постоянната проява на търпение и отказ от всичко забранено в религията.
ІІІ. “И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз…”
Всевишният Аллах е повелил: “...но само разумните се поучават.” (3:7)
Това означава, че молитвата не трябва да бъде механична, подражаваща, а целенасочена и осъзната, основаваща се на дълбоко разбиране на произнасяните слова и вяра в това, че ще бъде чута от Аллах Всевишния. Само в този случай молитвата може да изпълни ролята, която и е отредена в Исляма – да придаде на вярващите сила и надежда. Сред мюсюлманите често се срещат и такива, които се обръщат към Аллах само в трудни за тях моменти. Когато обаче благополучно разрешат проблемите си, те Го забравят. Именно за такива в Свещения Коран е повелено:
“А когато беда сполети човек, той зове своя Господ, покайвайки се пред Него. А когато го дари със Своята благодат ,забравя той за какво Го е зовял по-рано...” (39:8); (39:50); (41:49-51)
Молитвата за мюсюлманина е била и ще си остане най-важното средство за общение с Аллах – Богът на човека, Всечуващия и Всезнаещия. Само благодарение на молитвата, вярващия не се откъсва от Аллах, има постоянна връзка с Него, чувства присъствието Му, получава Неговата подкрепа, милост и опрощение, своевременна и постоянна помощ в своите дела и нужди.
Следователно, молитвата е проявление на великата милост на Аллах към мюсюлманина, довод за любовта на Създателя към Неговото създание – човека.
Чрез молитвата, Аллах е дал възможност на човека постоянно да общува с Него, да се обръща към Него за помощ.
Мюсюлманинът може да излива своята душа пред Аллах, да споделя своите най-съкровенни мисли и чувства. Той може “...да застане смирено пред Аллах...”, при това твърдо убеден, че неговата молитва (дуа) ще бъде чута, защото Аллах е “…всепроникващ и сведущ…” ( 22:63), “…всечуващ, всезрящ…” (22:61), “…знае съкровеното в сърцата…” (39:7), “… и е “по-близо до него, отколкото вената на шията… (50:16). И е повелил Всевишния Аллах: “Зовете Ме и Аз ще ви откликна!” (40:62) “И споменавайте ме, за да ви споменавам и Аз” (2:152), “О, човече, ти се напрягаш с усилие към своя Господ и ще Го срещнеш!” (84:6) “И когато Моите раби те питат за Мен, Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, ако Ме позове.Нека и те Ми откликнат , и нека вярвят в Мен, за да се напътят!” (2:186)
< p>ІV. “ Аллах помага на тези, които отслужват молитвата”</p>< p> Kak мюсюлманинът трябва да изрича молитвата, за да бъде чута от Аллах, да постигне нейните цели? Молитвата изисква специална душевна нагласа, състояние в което се чувстваш така, сякаш пред теб незримо стои Аллах Всевишния, Който те вижда и чува.</p> Както е казал Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем : “Когато някой от вас започва да се моли, това означава, че той встъпва в тайна беседа със своя Господ, “нека помни, че Аллах се намира между него и Кибле.” <p> </p>< p> Молитвата, трябва да излиза от сърцето, с искреното желание и стремеж да бъде чута. Ето защо, не трябва да извършваме молитвата “в движение”, ”бързо”, без да се съсредоточим, без да осъзнаваме изключителната важност на момента. При това, тя трябва да бъде кратка и ясна.</p>< p> В това отношение е необходимо мюсюлманина да вземе пример от Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем. От достоверен хадис ни е известно, че той е отправял молитва, именно по този начин. Молитвата му била кратка, но в същото време точна по смисъл и съдържание. Пратеника на Аллах не е акцентирал върху красотата на словата, не е употребявал възвишени, красиви слова, не се е занимавал с подбор на специални слова и изрази. В това има поука, а не нещо удивително, защото мюсюлманина се обръща не към началника си, пред който трепери и се бои да не каже дума не на място. Той се обръща към своя Създател, Който знае всичко за всеки човек, изпращащия му пазители. На него му е известно, че Той: “…опрощава всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.” (20:82); “…ще въздаде на признателните.” (3:144)</p>< p> В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: “Така Наш дълг е да спасяваме вярващите...” (10:103)</p>< p> Ето защо е важно, словата в молитвата да бъдат произнасят от все сърце, да свидетелстват за безграничното ни доверие към Аллах, за вярата в Неговото милосърдие и това, че Той ги чува. Думите трябва да бъдат обикновени, не заучени, не чути от някого, а идващи от сърце и душа. По този начин трябва да се настроим за молитвата, да се съсредоточим, да се подготвим за общението с Аллах, да отхвърлим страничните неща, които отклоняват мислите. Подготвяйки се за нея, следва да си спомним благодеянията и милостта на Всевишния Аллах към нас, нашите роднини и близки и това, което ще ни помогне да я изречем с топли чувства. Необходимо е да определим същността и значението на молитвата, която предстои да бъде отправена. Да вземем за пример молитвата вечер. Тя се отправя, когато денят е приключил и останал назад. Следователно, молейки се, мюсюлманинът трябва да благодари на Аллах за всичко хубаво, което е извърши или му се е случило през деня, да Го помоли за опрощение и да се покае за злите и лоши неща, които е сторил, като твърдо обещае пред Него, че ще се старае да не ги повтаря; да помоли Аллах за закрила в предстоящия му сън и покой. Ето за това трябва да се отправя молитва преди съня.</p> Събуждайки се сутрин, вярващият е длъжен да благодари на Аллах за изминалата нощ и да се помоли за успех в предстоящите му през деня дела. В Свещения Коран – Словото на Аллах Всевишния се съдържат и други правила на които богословието трябва да обърне внимание: “Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните! (7:205); “И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това!”(17:110)< p> </p>< p> Нищо не трябва да отвлича мюсюлманина от молитвата и да му пречи да се съсредоточи. Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, веднъж, както се молел погледа му случайно попаднал върху цветните шарки на собствената му дреха. Приключвайки молитвата, той я свалил и повелил да му донесат друга, защото тази го отвличала от молитвата. Следователно, преди да пристъпим към молитва трябва да се погрижим нищо да не пречи на общението ни с Аллах, за да можем с трепет и любов към Него, в спокойствие да отправим желаната молитва. Не по-маловажен е и въпроса: “Какво да искаме от Аллах?” Известно е, че всяка молитва по правило се съпровожда от от някакво искане отправено към Аллах.</p>< p> Мюсюлманите се обръщат към Аллах, знаейки, че Сам Той е казал: “Извести моите раби, о, Мухаммед, че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния.” (15:49)</p> Да, Аллах е Опрощаващ и Милосърден. В Свещения Коран това се потвърждава не еднократно. Това обаче не означава, че Той трябва да бъде молен за нужни и ненужни неща, а още повече за греховни. Аллах знае нуждите на отдадените Нему! Ето защо, молитвите ще бъдат чути само, ако човек е достоен за това, което иска и ако то е достойно и позволено от Аллах. Не маловажен за богословието се явява и следния въпрос: Може ли да се иска от Аллах успех и за земните дела; здраве, щастлив живот, успех в работата, по-добри резултати в учебния процес и т.н?< p> </p> Ако изхождаме от ислямското учение, подобно искане е не само разрешено, но и необходимо! Ислямът е религия, която отделя голямо внимание и на земния живот и изисква да не забравяме земните радости, както и да не ги пренебрегваме. Успехите в земните дела са нужни на мюсюлманите, за да могат спокойно да удовлетворява своите потребности, за да имат възможност спокойно да се отдадат на своята религия и да бъдат благочестиви вярващи.< p> </p> Аллах Всевишния повелява на човека да бъде достоен Негов наместник на земята, поради което вярващите са длъжни да Го молят, и да искат от Него всяческа подкрепа. В Свещения Коран Всевишния Аллах осъжда тези, които се отнасят нехайно към към молитвите: “…Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват…” (107:4,5) (Както разяснява Пратеника на Аллах, мир нему, нехайните, споменати тук, са онези, които отсрочват своята молитва.)< p> </p>< p> В тази връзка Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:</p> “В Съдния ден от раба на Аллах ще бъде търсена сметка преди всичко за това, дали е постоянствал в молитвата. Ако е бил благочестив в нея, ще му бъдат признати за праведни, всички други негови дела, а ако е пренебрегвал молитвата, ще му бъдат признати за порочни, всички други негови дела.< p> </p>< p> Общението с Аллах не приключва с края на молитвата. За Аллах Всевишния трябва да се мисли всякога и навсякъде и да се помни, че Той винаги и навсякъде ни наблюдава. Молитва, в съчетание с такава убеденост, придава на мюсюлманина сила и му помага във всяка житейска ситуация:</p> “Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят…и отслужват молитвата…” (22:40,41)
Няма коментари:
Публикуване на коментар