.
Откъс от книгата “Саляту ал-мусафир: мафхум уа ануа’, уа адаб, уа дараджат, уа ахкам фи дуиль-Китаби уас-Сунна” от шейх Саид Ибн Али Ибн Уахфа ал-Кахтани.
1. Обединяване на намази в долината Арафат: ...
От Ибн Шихаб се предава: “Салим ми съобщи, че ал-Хадджадж Ибн Юсуф попитал Абдуллах Ибн Омара радияллаху анхума: “Как постъпваш, когато си на Укуф по време на Хадж в деня Арафа?”, тогава Салим му отговорил: “Ако ти искаш (да спазваш) Сунната, то обединявай намазите в деня Арафат” и Абдуллах Ибн Омар казал: “Той казва истината. Обединявали са намазите аз-зухр и ал-аср, постъпвайки в съответствие със Сунната”. Аз (Ибн Шихаб) попитах Салим: “А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, така ли правеше?, на което той отговори: “А, нима вие следвате нещо друго, освен неговата Сунна?!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари”(1662)/.
В хадиса от Джабир радияллаху анху, за прощалния Хадж на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се предава: “…Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, като стигнал средата на долината (Арафат), се обърнал към хората с проповед (хутба), след това извикали езан, после икамет, и той извършил намаза аз-зухр. След това бил произнесен икамет и той изпълнил намаза аль-аср. И между тях той не извършвал никакви други намази …” /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим(1218)/.
А това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср по два рекята, ни указва хадиса предаден от Анас радияллаху анху: “Ние тръгнахме (придвижвахме) заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, от Медина за Мекка, и той изпълняваше намазите по два рекята, докато не се завърнахме в Медина”. А във версията сведена от Муслим се казва: “Ние тръгнахме от Медина за извършването на Хадж …” /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари” (1081), и Муслим в “Сахих Муслим”(693)/.
2. Обединяване на намазите в Музделифа:
В хадиса от Джабир радияллаху анху, също така се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал долината Арафат, и “…достигнал до Музделифа, където извършил намазите ал-магриб и ал-иша с един езан и два икамета. И между тези два намаза той не правил тесбих.”. /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим”(1218)/.
Под думите “И между тези два намаза той не правил тесбих.” се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал между тях никакви допълнителни намази (нафиле). /Виж “Джамиа ал-Усул” на Ибн Асир 5/721/.
От Усама Ибн Зейд радияллаху анху, се предава: “…Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Музделифа, той бързал и извършил абдест по необходимия начин, след което било провъзгласено икамет и той изпълнил намаза ал-магриб от три рекята, след това хората накарали своите камили да се спуснат на колени и било провъзгласено за началото на намаза ал-иша, и той го изпълнил. И между двата намаза той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал никакви други намази”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(1672) и Муслим в “Сахих Муслим”(1280)/.
От Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша, като между тях не е извършвал нито едно седжде. И ал-магриб той извършил от три рекята, а ал-иша от два рекята”. /Виж “Сахих Муслим”(1288)/
3. Обединяване на намазите по време на други пътувания, и по време на военни походи. Допустимостта на подобно обединяване, както след настъпване на времето за първия намаз, така и втория, а също так и между тях.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите аз-зухр и ал-аср, когато се е отправял във военни походи, а така също намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1107)/.
От Анас радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша когато се е отправял на път (сафар)”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1108)/.
също така от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път преди слънцето да премине зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, отлагал намаза аз-зухр до настъпването на времето за намаза ал-аср, и след това правил лека почивка и изпълнявал двата намаза заедно. Ако слънцето вече преминавало зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр, и после продължавал своя път”. /Виж “Сахих ал-Бухари(1111, 1112).
Във версията сведена от ал-Хаким в сборника “ал-Арбауне”, се казва: “…то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр след това намаза ал-аср, и после продължавал своя път”.
В сборника “Мустахрадж Муслим” Абу Нуайм се предава следната версия, в която е казано: “Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път, то след като слънцето преминело зенита си, той салляллаху алейхи ве селлем, извършвал заедно намазите аз-зухр и ал-аср, и вече след това продължавал своя път”. Шейх ал-Албани е казал: “…от гореказаното става ясно, че в хадиса от Анас, е установено достоверно предварителното(такдим) обединение на намазите”./Виж “Ирва ал-Галил” 3/32-34/.
Също така като доказателство за разрешеното обединяване на намазите във времето на първия (джам’у такдим) се явява хадиса от Муаз радияллаху анху, който е предал: “Ние се отправихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук, и в този поход той салляллаху алейхи ве селлем, извършваше намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както и заедно извършваше намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих Муслим”(106)/.
Относно обединяването на намазите по време на път(сафар) учените са разделили на различни мнения:
1 – Пълна допустимост за обединяване на намазите, както по време на първия, така и по време на втория (т.е. както по време на аз-зухр, така и по време на ал-аср; и както по време на ал-магриб, так и по време на ал-иша). Това е мнението повечето от учените, много от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, много от табиините (последователите на сподвижниците). Измежду факихите това е мнението на имамите ас-Саури, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и Малик.
2 – Според мезхеба на имам Абу Ханифа, обединяване на намазите е допустимо само в деня Арафат, както и в нощта на Музделифа.
3 – Допустимост за обединяване само чрез отлагане на първия намаз до настъпване на времето за втория (джам’у таахир). Това е мнение на имамите от мезхеба на имам Малик и Ахмед.
Три степени на обединяване на намазите:
Първата степен:
Ако мусафир се намира на път по време на настъпването на първия намаз, то той спира за нейното изпълнение само до времето за анстъпването на следващия намаз, и так ги обединява, отлагайки първия намаз до времето за настъпване на втория (джам’у таахир). Този начин за обединяване е установен достоверно в двата сборника “Сахих” чрез хадисите от Анас и Ибн Омар. Това е начин за обединяване на намазите в Музделифа.
Втората степен:
Ако мусафир е направил спиране, когато е настъпило времето за първия намаз, а той ще продължи пътя си по време на втория намаз, то той обединява намазите в първото време, като втория намаз той ще извърши преди времето му (джам’у такдим). И това е начин за обединяване на намази при Арафат. То също е установено достоверно в хадисите от Анас радияллаху анху, във версиите на ал-Хаким и Абу Нуейм в “Мустахрадж Муслим”.
Третaта степен:
Ако мусафир не се намира на път в продължение на известно време и в такова състояние го заварят времената за двата намаза, то в болшинството подобни случаи ние виждаме в Благородната Сунна на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че намазите не се обединяват, но се съкращава, всеки намаз в своето време. Както, например, той салляллаху алейхи ве селлем, е постъпвал в повечето свои пътувания до Мина.
Понякога обаче, без да се намира на път в продължение на известно време, той салляллаху алейхи ве селлем, е съединявал намазите, както се споменава за това в хадиса от Муаз радияллаху анху, когато те заедно са тръгнали с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук “…и той салляллаху алейхи ве селлем, изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както заедно изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша. Един ден той отложил намаза, след това изпълни намазите аз-зухр и ал-аср заедно и след това влезе в (в шатрата си). След това излезе и изпълни намазите ал-магриб и ал-иша заедно”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи в “Сунан ан-Насаи”, № 587; от Абу Дауд в “Сунан Аби Дауд”, № 1206; в “Муватта ал-имам Малик” 1/143-144./ Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: “От очевидния смисъл на хадиса виждаме, че когато се намирал в пътешествие той салляллаху алейхи ве селлем, той не е бил на път и се намирал в шатрата си. Той салляллаху алейхи ве селлем, е отложил намаза аз-зухр, след това излязъл и го изпълнил заедно с ал-аср, след това се върнал в шатрата си. После пак излязъл и изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша заедно. Да излиза и да влиза в шатрата си той салляллаху алейхи ве селлем, е могъл само ако се намира когато е спрял. За човека намиращ се на път не са приемливи думите “влязъл” или “излязъл”, по отношение на него казват само “бърза”или “продължава своя път”.… И това е указание за факта, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, понякога на път е обединявал намазите, а понякога не ги е обединявал (и това се е случвало в повечето негови пътувания)… Също така това разяснява, че обединението на намазите не е Сунна в пътуванията подобно на съкращението, но е допустимо при наличие на необходимост, независимо от това дали тя възниква по време на пътешествие или не. Тъй като се е случвало и така той салляллаху алейхи ве селлем, да обединява намазите без да се намира в пътешествие, за да не усложнява (положението) на своята Умма. По този начин, ако пътника (мусафир) се нуждае от обединяване на намазите, то той може да стори това, и не е важно дали се намира на път по време на настъпването на втория намаз или по време на първия и дали ще му е проблематично да направи спиране, или пък ако направи кратка почивка ще му възникне друга нужда, като например, ако той пожелае да поспи и да отдъхне по време на аз-зухр и ал-иша. Така, например, по време на аз-зухр ако той е направил кратка почивка, поради умора, недоспал, гладен, нуждаещ се от храна, сън и отдих, и по този начин той отлага намаза аз-зухр до настъпване на времето за ал-аср. И ако той се нуждае от извършване на намаза ал-иша по-рано заедно с ал-магриб, за да поспи след това с намерение да стане посред нощ да продължи свето пътешествие. В такава и подобна ситуация той може да обедини двата намаза.Що се отнася до онзи, който се намира в населено място или град в течение на дни, и е подобен на техните жители, то въпреки, че съкращава намаза, след като е мусафир, то той не ги обединява!” /Виж “Маджму ал-Фатава шейх ал-Ислям Ибн Теймийа” 24/64-65./
Ученикът на Ибн Теймийа шейх Ибн ал-Кайим не е считал, че по време на спиране може да се обединяват намазите. /Виж “Зад ал-Маад” (1/481)/, а що се отнася до шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз, то той е считал, че няма нищо страшно, ако мусафир не се намира на път а е спрял за отдих да обединява намазите, обаче по-добре е това да не се прави. /Виж “Маджму ал-Фатава Ибн Бааз” (12/297)/.
Доводът за това, че пътника мусафир при наличие на необходимост, може да обединява намазите без непосредствено да се намира на път е хадиса от Абу Джухайфа радияллаху анху, когато той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който се бил установил в местността ал-Абтах близо до Мекка по време на своя прощален Хадж. И Абу Джухайфа радияллаху анху, казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се яви при нас по пладне, извърши абдест, а Билял извика езан. След това за него бе заклана овца. После той изпълни намазите аз-зухр и ал-аср, всеки от които се състоеше от по два рекята”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(187); и Муслим в “Сахих Муслим”(503)/.
Имам ан-Навави рахимеху Аллах, е казал: “Този хадис се явява като указание за допустимостта да се съкращават намазите и тяхното обединяване. Също така хадиса съдържа в себе си указание за това, че който е сторил спиране по време на първия намаз и иска да обедини намазите, е по-добре да изпълни втория намаз по-рано заедно с първия. А за онзи, който се намира на път е по-добре да отложи първия намаз за времето, когато влиза втория.”. /Виж “Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим” (4/468)/.
Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е споменал, че между учените има разногласие относно обединяването на намазите за мусафир по време на пътуването му , както и по време на спирането му за отдих:
1 – Едни от учените твърдят, че на мусафир е позволено да обединява намазите, само когато е на път, но не е допустимо, когато е спрял. И шейха е привел техните доводи.
2 – Други са считали, че пътника мусафир има право да обединява намазите, независимо от това, дали се намира на път или е направил спиране. И тази група учени са представили следните доводи:
А) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е обединил намазите при похода към Табук, и при това тогава той не се е намирал на път а е направил спиране за почивка.
Б) Очевидният смисъл в хадиса от Абу Джухайфа, сведен в двата сборника “Сахих” където Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в местността ал-Абтах по време на прощалния Хадж, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно с по два рекята.
В) Общият смисъл на хадиса от Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Намирайки се в Медина, е обединил намазите аз-зухр и ал-аср, а така също ал-магриб и ал-иша, и при товатой не е бил на път и нищо не го е заплашвало”. /Виж повече в “Сахих Муслим”/
Г) След като е допустимо да се обединяват намазите по време на дъжд, то да се обединяват по време на пътешествие е също така допустимо.
Д) На пътника мусафир е трудно да изпълнява намазите си всеки в своето време, поради умора, или че има малко вода за абдест или по каквато и да било друга причина.
И след всичко това шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е казал следното: “Правилно се явява това, че пътника мусафир има право да обединява намазите. Що се отнася до обединяването по време на път, то това е желателно (мустехаб), а що се отнася до обединяването по време на спиране, то това не е желателно, но е допустимо (джаиз), това означава, че ако ги обедини няма нищо страшно, а ако не ги обедини – то това е по-добро!” /Виж повече в “Шарх ал-Мумти” (4/550-553)/.
Към Шейх Ибн Бааз рахимеху Аллах, бил отправен въпрос: “Може ли да се обединяват джума намаз и ал-аср в петък, ако човек се намира на път мусафир?” Шейхът рахимеху Аллах, е казал следното: "От това, което ни е известно, няма никакви доводи, че може да се обединяват намазите джума и ал-аср, и подобно не е предадено нито от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, както и от нито един от неговите сподвижници. Ето защо е необходимо (ваджиб) да се въздържате от такива действия. Онзи, който е обединил двата намаза, трябва да извърши наново ал-аср, когато настъпи неговото време ". /Виж повече в "Маджму ал-Фатава уа Макалят мутанаввиа лисамахати аш-шейх ал-алляма Абд ал-Азиз Ибн Абдуллах Ибн Бааз, рахимеху Аллах"/ 12том, 300 стр./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Откъс от книгата “Саляту ал-мусафир: мафхум уа ануа’, уа адаб, уа дараджат, уа ахкам фи дуиль-Китаби уас-Сунна” от шейх Саид Ибн Али Ибн Уахфа ал-Кахтани.
1. Обединяване на намази в долината Арафат: ...
От Ибн Шихаб се предава: “Салим ми съобщи, че ал-Хадджадж Ибн Юсуф попитал Абдуллах Ибн Омара радияллаху анхума: “Как постъпваш, когато си на Укуф по време на Хадж в деня Арафа?”, тогава Салим му отговорил: “Ако ти искаш (да спазваш) Сунната, то обединявай намазите в деня Арафат” и Абдуллах Ибн Омар казал: “Той казва истината. Обединявали са намазите аз-зухр и ал-аср, постъпвайки в съответствие със Сунната”. Аз (Ибн Шихаб) попитах Салим: “А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, така ли правеше?, на което той отговори: “А, нима вие следвате нещо друго, освен неговата Сунна?!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари”(1662)/.
В хадиса от Джабир радияллаху анху, за прощалния Хадж на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се предава: “…Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, като стигнал средата на долината (Арафат), се обърнал към хората с проповед (хутба), след това извикали езан, после икамет, и той извършил намаза аз-зухр. След това бил произнесен икамет и той изпълнил намаза аль-аср. И между тях той не извършвал никакви други намази …” /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим(1218)/.
А това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср по два рекята, ни указва хадиса предаден от Анас радияллаху анху: “Ние тръгнахме (придвижвахме) заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, от Медина за Мекка, и той изпълняваше намазите по два рекята, докато не се завърнахме в Медина”. А във версията сведена от Муслим се казва: “Ние тръгнахме от Медина за извършването на Хадж …” /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари” (1081), и Муслим в “Сахих Муслим”(693)/.
2. Обединяване на намазите в Музделифа:
В хадиса от Джабир радияллаху анху, също така се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал долината Арафат, и “…достигнал до Музделифа, където извършил намазите ал-магриб и ал-иша с един езан и два икамета. И между тези два намаза той не правил тесбих.”. /Този хадис е сведен от Муслим в “Сахих Муслим”(1218)/.
Под думите “И между тези два намаза той не правил тесбих.” се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал между тях никакви допълнителни намази (нафиле). /Виж “Джамиа ал-Усул” на Ибн Асир 5/721/.
От Усама Ибн Зейд радияллаху анху, се предава: “…Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Музделифа, той бързал и извършил абдест по необходимия начин, след което било провъзгласено икамет и той изпълнил намаза ал-магриб от три рекята, след това хората накарали своите камили да се спуснат на колени и било провъзгласено за началото на намаза ал-иша, и той го изпълнил. И между двата намаза той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал никакви други намази”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(1672) и Муслим в “Сахих Муслим”(1280)/.
От Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша, като между тях не е извършвал нито едно седжде. И ал-магриб той извършил от три рекята, а ал-иша от два рекята”. /Виж “Сахих Муслим”(1288)/
3. Обединяване на намазите по време на други пътувания, и по време на военни походи. Допустимостта на подобно обединяване, както след настъпване на времето за първия намаз, така и втория, а също так и между тях.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите аз-зухр и ал-аср, когато се е отправял във военни походи, а така също намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1107)/.
От Анас радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е обединявал намазите ал-магриб и ал-иша когато се е отправял на път (сафар)”. /Виж “Сахих ал-Бухари”(1108)/.
също така от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път преди слънцето да премине зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, отлагал намаза аз-зухр до настъпването на времето за намаза ал-аср, и след това правил лека почивка и изпълнявал двата намаза заедно. Ако слънцето вече преминавало зенита си, то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр, и после продължавал своя път”. /Виж “Сахих ал-Бухари(1111, 1112).
Във версията сведена от ал-Хаким в сборника “ал-Арбауне”, се казва: “…то той салляллаху алейхи ве селлем, първо извършвал намаза аз-зухр след това намаза ал-аср, и после продължавал своя път”.
В сборника “Мустахрадж Муслим” Абу Нуайм се предава следната версия, в която е казано: “Когато той салляллаху алейхи ве селлем, се намирал на път, то след като слънцето преминело зенита си, той салляллаху алейхи ве селлем, извършвал заедно намазите аз-зухр и ал-аср, и вече след това продължавал своя път”. Шейх ал-Албани е казал: “…от гореказаното става ясно, че в хадиса от Анас, е установено достоверно предварителното(такдим) обединение на намазите”./Виж “Ирва ал-Галил” 3/32-34/.
Също така като доказателство за разрешеното обединяване на намазите във времето на първия (джам’у такдим) се явява хадиса от Муаз радияллаху анху, който е предал: “Ние се отправихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук, и в този поход той салляллаху алейхи ве селлем, извършваше намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както и заедно извършваше намазите ал-магриб и ал-иша”. /Виж “Сахих Муслим”(106)/.
Относно обединяването на намазите по време на път(сафар) учените са разделили на различни мнения:
1 – Пълна допустимост за обединяване на намазите, както по време на първия, така и по време на втория (т.е. както по време на аз-зухр, така и по време на ал-аср; и както по време на ал-магриб, так и по време на ал-иша). Това е мнението повечето от учените, много от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, много от табиините (последователите на сподвижниците). Измежду факихите това е мнението на имамите ас-Саури, аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и Малик.
2 – Според мезхеба на имам Абу Ханифа, обединяване на намазите е допустимо само в деня Арафат, както и в нощта на Музделифа.
3 – Допустимост за обединяване само чрез отлагане на първия намаз до настъпване на времето за втория (джам’у таахир). Това е мнение на имамите от мезхеба на имам Малик и Ахмед.
Три степени на обединяване на намазите:
Първата степен:
Ако мусафир се намира на път по време на настъпването на първия намаз, то той спира за нейното изпълнение само до времето за анстъпването на следващия намаз, и так ги обединява, отлагайки първия намаз до времето за настъпване на втория (джам’у таахир). Този начин за обединяване е установен достоверно в двата сборника “Сахих” чрез хадисите от Анас и Ибн Омар. Това е начин за обединяване на намазите в Музделифа.
Втората степен:
Ако мусафир е направил спиране, когато е настъпило времето за първия намаз, а той ще продължи пътя си по време на втория намаз, то той обединява намазите в първото време, като втория намаз той ще извърши преди времето му (джам’у такдим). И това е начин за обединяване на намази при Арафат. То също е установено достоверно в хадисите от Анас радияллаху анху, във версиите на ал-Хаким и Абу Нуейм в “Мустахрадж Муслим”.
Третaта степен:
Ако мусафир не се намира на път в продължение на известно време и в такова състояние го заварят времената за двата намаза, то в болшинството подобни случаи ние виждаме в Благородната Сунна на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че намазите не се обединяват, но се съкращава, всеки намаз в своето време. Както, например, той салляллаху алейхи ве селлем, е постъпвал в повечето свои пътувания до Мина.
Понякога обаче, без да се намира на път в продължение на известно време, той салляллаху алейхи ве селлем, е съединявал намазите, както се споменава за това в хадиса от Муаз радияллаху анху, когато те заедно са тръгнали с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в поход към Табук “…и той салляллаху алейхи ве селлем, изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно, както заедно изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша. Един ден той отложил намаза, след това изпълни намазите аз-зухр и ал-аср заедно и след това влезе в (в шатрата си). След това излезе и изпълни намазите ал-магриб и ал-иша заедно”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи в “Сунан ан-Насаи”, № 587; от Абу Дауд в “Сунан Аби Дауд”, № 1206; в “Муватта ал-имам Малик” 1/143-144./ Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал: “От очевидния смисъл на хадиса виждаме, че когато се намирал в пътешествие той салляллаху алейхи ве селлем, той не е бил на път и се намирал в шатрата си. Той салляллаху алейхи ве селлем, е отложил намаза аз-зухр, след това излязъл и го изпълнил заедно с ал-аср, след това се върнал в шатрата си. После пак излязъл и изпълнил намазите ал-магриб и ал-иша заедно. Да излиза и да влиза в шатрата си той салляллаху алейхи ве селлем, е могъл само ако се намира когато е спрял. За човека намиращ се на път не са приемливи думите “влязъл” или “излязъл”, по отношение на него казват само “бърза”или “продължава своя път”.… И това е указание за факта, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, понякога на път е обединявал намазите, а понякога не ги е обединявал (и това се е случвало в повечето негови пътувания)… Също така това разяснява, че обединението на намазите не е Сунна в пътуванията подобно на съкращението, но е допустимо при наличие на необходимост, независимо от това дали тя възниква по време на пътешествие или не. Тъй като се е случвало и така той салляллаху алейхи ве селлем, да обединява намазите без да се намира в пътешествие, за да не усложнява (положението) на своята Умма. По този начин, ако пътника (мусафир) се нуждае от обединяване на намазите, то той може да стори това, и не е важно дали се намира на път по време на настъпването на втория намаз или по време на първия и дали ще му е проблематично да направи спиране, или пък ако направи кратка почивка ще му възникне друга нужда, като например, ако той пожелае да поспи и да отдъхне по време на аз-зухр и ал-иша. Така, например, по време на аз-зухр ако той е направил кратка почивка, поради умора, недоспал, гладен, нуждаещ се от храна, сън и отдих, и по този начин той отлага намаза аз-зухр до настъпване на времето за ал-аср. И ако той се нуждае от извършване на намаза ал-иша по-рано заедно с ал-магриб, за да поспи след това с намерение да стане посред нощ да продължи свето пътешествие. В такава и подобна ситуация той може да обедини двата намаза.Що се отнася до онзи, който се намира в населено място или град в течение на дни, и е подобен на техните жители, то въпреки, че съкращава намаза, след като е мусафир, то той не ги обединява!” /Виж “Маджму ал-Фатава шейх ал-Ислям Ибн Теймийа” 24/64-65./
Ученикът на Ибн Теймийа шейх Ибн ал-Кайим не е считал, че по време на спиране може да се обединяват намазите. /Виж “Зад ал-Маад” (1/481)/, а що се отнася до шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз, то той е считал, че няма нищо страшно, ако мусафир не се намира на път а е спрял за отдих да обединява намазите, обаче по-добре е това да не се прави. /Виж “Маджму ал-Фатава Ибн Бааз” (12/297)/.
Доводът за това, че пътника мусафир при наличие на необходимост, може да обединява намазите без непосредствено да се намира на път е хадиса от Абу Джухайфа радияллаху анху, когато той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, който се бил установил в местността ал-Абтах близо до Мекка по време на своя прощален Хадж. И Абу Джухайфа радияллаху анху, казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се яви при нас по пладне, извърши абдест, а Билял извика езан. След това за него бе заклана овца. После той изпълни намазите аз-зухр и ал-аср, всеки от които се състоеше от по два рекята”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”(187); и Муслим в “Сахих Муслим”(503)/.
Имам ан-Навави рахимеху Аллах, е казал: “Този хадис се явява като указание за допустимостта да се съкращават намазите и тяхното обединяване. Също така хадиса съдържа в себе си указание за това, че който е сторил спиране по време на първия намаз и иска да обедини намазите, е по-добре да изпълни втория намаз по-рано заедно с първия. А за онзи, който се намира на път е по-добре да отложи първия намаз за времето, когато влиза втория.”. /Виж “Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим” (4/468)/.
Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е споменал, че между учените има разногласие относно обединяването на намазите за мусафир по време на пътуването му , както и по време на спирането му за отдих:
1 – Едни от учените твърдят, че на мусафир е позволено да обединява намазите, само когато е на път, но не е допустимо, когато е спрял. И шейха е привел техните доводи.
2 – Други са считали, че пътника мусафир има право да обединява намазите, независимо от това, дали се намира на път или е направил спиране. И тази група учени са представили следните доводи:
А) Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е обединил намазите при похода към Табук, и при това тогава той не се е намирал на път а е направил спиране за почивка.
Б) Очевидният смисъл в хадиса от Абу Джухайфа, сведен в двата сборника “Сахих” където Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в местността ал-Абтах по време на прощалния Хадж, е изпълнил намазите аз-зухр и ал-аср заедно с по два рекята.
В) Общият смисъл на хадиса от Ибн Аббас радияллаху анхума, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Намирайки се в Медина, е обединил намазите аз-зухр и ал-аср, а така също ал-магриб и ал-иша, и при товатой не е бил на път и нищо не го е заплашвало”. /Виж повече в “Сахих Муслим”/
Г) След като е допустимо да се обединяват намазите по време на дъжд, то да се обединяват по време на пътешествие е също така допустимо.
Д) На пътника мусафир е трудно да изпълнява намазите си всеки в своето време, поради умора, или че има малко вода за абдест или по каквато и да било друга причина.
И след всичко това шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е казал следното: “Правилно се явява това, че пътника мусафир има право да обединява намазите. Що се отнася до обединяването по време на път, то това е желателно (мустехаб), а що се отнася до обединяването по време на спиране, то това не е желателно, но е допустимо (джаиз), това означава, че ако ги обедини няма нищо страшно, а ако не ги обедини – то това е по-добро!” /Виж повече в “Шарх ал-Мумти” (4/550-553)/.
Към Шейх Ибн Бааз рахимеху Аллах, бил отправен въпрос: “Може ли да се обединяват джума намаз и ал-аср в петък, ако човек се намира на път мусафир?” Шейхът рахимеху Аллах, е казал следното: "От това, което ни е известно, няма никакви доводи, че може да се обединяват намазите джума и ал-аср, и подобно не е предадено нито от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, както и от нито един от неговите сподвижници. Ето защо е необходимо (ваджиб) да се въздържате от такива действия. Онзи, който е обединил двата намаза, трябва да извърши наново ал-аср, когато настъпи неговото време ". /Виж повече в "Маджму ал-Фатава уа Макалят мутанаввиа лисамахати аш-шейх ал-алляма Абд ал-Азиз Ибн Абдуллах Ибн Бааз, рахимеху Аллах"/ 12том, 300 стр./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар