Във Фикха и Сунна, в частта за времето на молитвата иша, Сайид Сабик казва:
„...И що се отнася до времето на молитвата иша, то е до времето на молитвата фаджр, и това е извлечено от хадиса на Абу Катада, който е съобщил, че Пророка (с.а.с) казал:
„Небрежността (по отношение на молитвата) не е от този, който се е успал, но небрежността е от този, който не се е молил
(бодър и в съзнание), докато не е настъпило времето на следващата молитва“.
Предадено от Муслим, № 1099
Хадиса показва, че времето на всяка молитва е до настъпването на времето на следващата, освен молитвата фаджр, защото нейното време не е до молитвата духр. Учените са стигнали до единодушно съгласие (иджма), че нейното време свършва в момента на изгрева на слънцето“.
доколкото този хадис е от общ характер и напомня за греховността на този, който съзнателно и преднамерено отлага извършването на молитва, докато не мине нейното време, независимо от това дали настъпва времето на следващата, свършвайки времето на текущата (напр.аср и магриб) или не (фаджр и духр).
Това се потвърждава от факта, че този хадис се отнася до молитвата фаджр, когато Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници се успали за нея по време на поход.
Сподвижниците (Аллах да е доволен от тях) били разстроени от това, което се случило с тях, а Пророка (с.а.с) им казал:
„Нима аз не съм пример за вас?...“ и след това им напомнил този хадис, предаден в Сахих Муслим и други сборници.
Затова, ако този хадис означава това, което те (Сабик и други) извеждат от него по отношение на времето на текущата молитва, което продължава до следващата, то тогава той щеше да бъде ясно доказателство за това, че сaбх (фаджр) ще продължи до духр, но те не казват това!
Напротив, те считат, че фаджр прави изключение от това правило.
Тези умозаключения, след като пояснихме причината, поради която Пророка (с.а.с) е казал това, се отхвърлят.
Защото в този хадис специално е споменат именно молитвата сaбх (фаджр), тогава как тя би могла да е изключение от хадиса?
Ибн Хазм е казал за това в Ал-Мухал, 3/178, в отговор на заключението, което разглеждаме: „Този (хадис) не потвърждава казаното от тях ( тези, които се придържат към обсъжданото мнение) и те са съгласни с нас, че времето на фаджр не се простира до духр.
Хадиса не е доказателство за това, че времето на всяка молитва е свързано с (настъпването) на следващата, той просто осъжда този, който отлага молитвата, независимо от отва свързан ли е края й с началото на следващата.
Така също хадиса не се отнася до небрежния, който отсрочва молитвата, след като е започнала, докато настъпи следващата, и при това хадиса не споменава за неговата небрежност, напротив, повествованието мълчи за това.
Все пак тези въпроси са осветени от други съобщения, които специално споменават за времевата рамка на молитвите, всяка оотделно и узаконяват времето на започване и края.
И ние сме длъжни да кажем, че всеки, който престъпва времевата граница на всяко дело (поклонение) от тези, които са узаконени от Аллах, престъпва границите на Аллах и Той, Всeвишния, е казал: „...Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте!
А които нарушават границите на Аллах те са угнетителите“.
(Сурата-л-Бакара, 2:229).
Сега, когато е ясно, че този хадис няма доказателство, което да указва, че времето на молитвата иша продължава до фаджр, трябва да се обърнем към други хадиси, които съдържат ясно постановяване на времето на иша, подобно на неговото (с.а.с) изказване: „...и времето на молитвата ‘иша е до средата на нощта...“.
Това е предадено в Сахих Муслим и в други (сборници).“
И той завършва мислите по обсъждания въпрос в книгата си, основавяйки се на това, коеот Омар ибн Ал-Хаттаб е написал на Муса Ал-Ашари: „...и завърши молитвата иша преди да мине третина от нощта, ако се задържиш с тези, тогава – до средата на нощта, и не бъди от безгрижните“.
Това съобщение е предадено от
Малик и Ат-Тахауи, със сахих иснад
(верига от разказвачи).
Това повествование е ясно свидетелство, което указва, че времето на иша е само до средата на нощта и именно този възглед е правилния.
Аш-Шукани се придържа към това мнение в Ад-Дарару-л-Бахиа, като казва:
„И ...времето за иша, което е установено, е до средата на нощта“.
Сиддик Хасан Хан го следва в своето обяснение (1/69-70), подобно е и казаното от имам Малик в Бидйату-л-Муджтахид.
Това мнение е избора на група шафиитски учени, като Абу Саид Ал-Истахри и др.
Вж. Ал-Маджм, 3/40.
Допълителна забележка: нощта завършва с настъпването на истинския фаджр
(изгрев на слънцето) и това е изказаното от всички учени, което се потвърждава в книгата Фикха-с-Сунна.
Шейх Мухаммад Насируддин Ал-Албани
„...И що се отнася до времето на молитвата иша, то е до времето на молитвата фаджр, и това е извлечено от хадиса на Абу Катада, който е съобщил, че Пророка (с.а.с) казал:
„Небрежността (по отношение на молитвата) не е от този, който се е успал, но небрежността е от този, който не се е молил
(бодър и в съзнание), докато не е настъпило времето на следващата молитва“.
Предадено от Муслим, № 1099
Хадиса показва, че времето на всяка молитва е до настъпването на времето на следващата, освен молитвата фаджр, защото нейното време не е до молитвата духр. Учените са стигнали до единодушно съгласие (иджма), че нейното време свършва в момента на изгрева на слънцето“.
доколкото този хадис е от общ характер и напомня за греховността на този, който съзнателно и преднамерено отлага извършването на молитва, докато не мине нейното време, независимо от това дали настъпва времето на следващата, свършвайки времето на текущата (напр.аср и магриб) или не (фаджр и духр).
Това се потвърждава от факта, че този хадис се отнася до молитвата фаджр, когато Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници се успали за нея по време на поход.
Сподвижниците (Аллах да е доволен от тях) били разстроени от това, което се случило с тях, а Пророка (с.а.с) им казал:
„Нима аз не съм пример за вас?...“ и след това им напомнил този хадис, предаден в Сахих Муслим и други сборници.
Затова, ако този хадис означава това, което те (Сабик и други) извеждат от него по отношение на времето на текущата молитва, което продължава до следващата, то тогава той щеше да бъде ясно доказателство за това, че сaбх (фаджр) ще продължи до духр, но те не казват това!
Напротив, те считат, че фаджр прави изключение от това правило.
Тези умозаключения, след като пояснихме причината, поради която Пророка (с.а.с) е казал това, се отхвърлят.
Защото в този хадис специално е споменат именно молитвата сaбх (фаджр), тогава как тя би могла да е изключение от хадиса?
Ибн Хазм е казал за това в Ал-Мухал, 3/178, в отговор на заключението, което разглеждаме: „Този (хадис) не потвърждава казаното от тях ( тези, които се придържат към обсъжданото мнение) и те са съгласни с нас, че времето на фаджр не се простира до духр.
Хадиса не е доказателство за това, че времето на всяка молитва е свързано с (настъпването) на следващата, той просто осъжда този, който отлага молитвата, независимо от отва свързан ли е края й с началото на следващата.
Така също хадиса не се отнася до небрежния, който отсрочва молитвата, след като е започнала, докато настъпи следващата, и при това хадиса не споменава за неговата небрежност, напротив, повествованието мълчи за това.
Все пак тези въпроси са осветени от други съобщения, които специално споменават за времевата рамка на молитвите, всяка оотделно и узаконяват времето на започване и края.
И ние сме длъжни да кажем, че всеки, който престъпва времевата граница на всяко дело (поклонение) от тези, които са узаконени от Аллах, престъпва границите на Аллах и Той, Всeвишния, е казал: „...Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте!
А които нарушават границите на Аллах те са угнетителите“.
(Сурата-л-Бакара, 2:229).
Сега, когато е ясно, че този хадис няма доказателство, което да указва, че времето на молитвата иша продължава до фаджр, трябва да се обърнем към други хадиси, които съдържат ясно постановяване на времето на иша, подобно на неговото (с.а.с) изказване: „...и времето на молитвата ‘иша е до средата на нощта...“.
Това е предадено в Сахих Муслим и в други (сборници).“
И той завършва мислите по обсъждания въпрос в книгата си, основавяйки се на това, коеот Омар ибн Ал-Хаттаб е написал на Муса Ал-Ашари: „...и завърши молитвата иша преди да мине третина от нощта, ако се задържиш с тези, тогава – до средата на нощта, и не бъди от безгрижните“.
Това съобщение е предадено от
Малик и Ат-Тахауи, със сахих иснад
(верига от разказвачи).
Това повествование е ясно свидетелство, което указва, че времето на иша е само до средата на нощта и именно този възглед е правилния.
Аш-Шукани се придържа към това мнение в Ад-Дарару-л-Бахиа, като казва:
„И ...времето за иша, което е установено, е до средата на нощта“.
Сиддик Хасан Хан го следва в своето обяснение (1/69-70), подобно е и казаното от имам Малик в Бидйату-л-Муджтахид.
Това мнение е избора на група шафиитски учени, като Абу Саид Ал-Истахри и др.
Вж. Ал-Маджм, 3/40.
Допълителна забележка: нощта завършва с настъпването на истинския фаджр
(изгрев на слънцето) и това е изказаното от всички учени, което се потвърждава в книгата Фикха-с-Сунна.
Шейх Мухаммад Насируддин Ал-Албани
Няма коментари:
Публикуване на коментар