Същевременно намазът е първото дело на вярващия, за което той ще бъде съден.
Защото Пейгамберът (с.а.с.) е казал:
„Първото дело, за което рабът ще бъде съден, е намазът“, а в друг хадис се казва:
„Гробът е една от ахиретските спирки.
Който леко се отчете на нея, и на другите спирки ще му е лесно.“
Ако не изпълняваме намаз, първото наказание, което ще ни сполети в гроба, ще е заради него.
Ако там е трудно, и на мястото, където ще се събират хората за равносметка (махшер) ще бъде трудно.
Как ли ще се чувстваме на мястото за съд, когато слънцето се приближи на една миля от главите ни, когато всеки ще гледа да се спаси и ще бяга от майка си, баща си, децата си и съпругата си?
Нека вземем мерки за „онзи ден“, който непременно ще дойде. Съжалението в съдния ден, няма да е от полза.
В този ден някои, които ще видят, че са пропиляли живота си, ще молят Аллах:
„О, Аллах, върни ни отново на земята, за да сторим добри дела“.
Но няма да им се даде такава възможност.
Защото, земният изпит е само един, и не се повтаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар