Един читател ми е изпратил следния въпрос: „Отслужването на молитвата намаз е първото условие на исляма. Но аз не мога да обикна молитвата намаз. Защо ми е толкова трудно да отслужвам молитвата?“
Нещата, които насочват хората, са техните удоволствия и интереси. На първо място мюсюлманинът трябва да се абстрахира от непозволени удоволствия и интереси, след това да следва границите на позволеното и да си обещае: „Досега извършвах неща, каквито душата ми пожелае, отсега нататък ще спазвам нещата, които Всевишният ми е повелил.“ Подобно решение е достатъчно да превърне и земния живот, и отвъдния в Рай. Да спазваш повелите на Всевишния изисква да притежаваш силна вяра. А тази вяра се постига със слушане на проповеди и обсъждане на въпроси, свързани с исляма. Затова човек, за да може да отслужва молитва намаз, на първо място трябва да промени обкръжението си. Приятелите играят важна роля в положителен или отрицателен аспект на човека. Това не е толкова лесно, но и Раят не е евтин.
Аз съм на 80 години. Все още се срещам с хора, които допринасят за духовното ми израстване. Защото забранените неща са като потоп. А и стана така, че разхубавиха забранените неща (харам), рекламират ги и поощряват хората да извършват забранени неща. И в такова време задължително трябва да се посещават учени и образовани хора. Невинаги може да четете тълкуване на Корана (тефсир). Но има такива хора, които с действията и начина си на живот ни показват какво пише в праведните книги. Трябва да се възползваме от такива личности.
Ако обърнете внимание, ще забележите, че този, който не отслужва молитва намаз, е нещастен в живота. Джамиите са като кораба на Нух (Ной), мир нему. Както знаете, Пратеникът Нух качи на кораба животните, но синът му не се качи. Тези, които по различни причини не отслужват молитвата намаз, все едно не са се качили на този кораб. Трябва да се замислим: „Кои бяха тези, които не се качиха на кораба на Нух, мир нему?“ Трябва да се поинтересуваме и да прочетем повече неща по този въпрос.
Този, който отслужва молитвата намаз, заявява категорично: „Аз не съм от значение. Моята стойност е толкова, доколкото спазвам повелите на Всевишния Създател.“
Много често ми задават следния въпрос: „Как да накараме децата ни да обикнат молитвата намаз? Как да ги накараме да отслужват молитвите си?“ И аз винаги им казвам: на първо място ние трябва да спазваме повелите. Най-добрият начин за известяване е собственият пример. Аз не казвам на децата и внуците ми да кланят намаз. Но молитвата намаз за мен беше пред всяка друга работа. Винаги, преди да тръгна на път, заедно с жена ми и децата ми пресмятах в колко часа да се кача на автобуса, в колко часа ще има почивка, за да не пропусна да отслужа молитвата си? Децата ми израснаха, виждайки моето отношение към молитвите намаз. Може би, ако им бях казал: “Отслужвайте молитвите!”, можех да ги засегна и да ми се обидят.
Понякога и на мен може да ми е трудно да отслужвам молитвата намаз. Болен съм, възрастен съм вече. Понякога се затруднявам. Но ако отслужвам молитвата си, въпреки всичко, това е благоволение от Всевишния Аллах. Защото човек, на когото душата му не желае да отслужва молитвата намаз, я отслужва само защото Всевишният му е заповядал, а това означава, че я извършва с искреност. А искреността означава да извършваш нещо единствено и само в името на Аллах. Един приятел ме попита: „Отслужването на молитвата намаз с нежелание означава ли, че молитвата е невалидна?“ Аз му отговорих: „Отслужването на намаз без желание увеличава наградата.“ Той се изненада и попита: „Как е възможно това?“ „Ако отслужваш с желание и удоволствие, ти го правиш, защото това ти доставя удоволствие. А ако извършваш молитвата, без да желаеш, това значи, че я извършваш само заради Аллах“ – му отвърнах аз.
Понякога се будя нощем. Поглеждам часовника. Време е за сутрешна молитва. Искам помощ от съпругата ми да взема абдест (измиване преди молитва). Казвам на жена ми: „Скоро ще умра. По-добре да извършвам ибадет (богослужение).“ Жена ми ме пита: „Откъде знаеш, че скоро ще умреш?“ „От биологична гледна точка животът ми изтича. Календарът това показва.“
Ако отслужваме всяка молитва намаз като последна, никога няма да ни натежи намазът. Отслужих молитвата на обяд, не мисля за следобедната. Защото нямам гаранция, че ще доживея дотогава.
А и трябва да се замислим. Нещата, които вършим, по-важни ли са от молитвите намаз? Няма нещо по-важно от намаза. Гробищата ни казват: „Няма да останеш вечно на този свят…“ Каквото сме посели в този живот, това ще жънем в Отвъдния свят
Нещата, които насочват хората, са техните удоволствия и интереси. На първо място мюсюлманинът трябва да се абстрахира от непозволени удоволствия и интереси, след това да следва границите на позволеното и да си обещае: „Досега извършвах неща, каквито душата ми пожелае, отсега нататък ще спазвам нещата, които Всевишният ми е повелил.“ Подобно решение е достатъчно да превърне и земния живот, и отвъдния в Рай. Да спазваш повелите на Всевишния изисква да притежаваш силна вяра. А тази вяра се постига със слушане на проповеди и обсъждане на въпроси, свързани с исляма. Затова човек, за да може да отслужва молитва намаз, на първо място трябва да промени обкръжението си. Приятелите играят важна роля в положителен или отрицателен аспект на човека. Това не е толкова лесно, но и Раят не е евтин.
Аз съм на 80 години. Все още се срещам с хора, които допринасят за духовното ми израстване. Защото забранените неща са като потоп. А и стана така, че разхубавиха забранените неща (харам), рекламират ги и поощряват хората да извършват забранени неща. И в такова време задължително трябва да се посещават учени и образовани хора. Невинаги може да четете тълкуване на Корана (тефсир). Но има такива хора, които с действията и начина си на живот ни показват какво пише в праведните книги. Трябва да се възползваме от такива личности.
Ако обърнете внимание, ще забележите, че този, който не отслужва молитва намаз, е нещастен в живота. Джамиите са като кораба на Нух (Ной), мир нему. Както знаете, Пратеникът Нух качи на кораба животните, но синът му не се качи. Тези, които по различни причини не отслужват молитвата намаз, все едно не са се качили на този кораб. Трябва да се замислим: „Кои бяха тези, които не се качиха на кораба на Нух, мир нему?“ Трябва да се поинтересуваме и да прочетем повече неща по този въпрос.
Този, който отслужва молитвата намаз, заявява категорично: „Аз не съм от значение. Моята стойност е толкова, доколкото спазвам повелите на Всевишния Създател.“
Много често ми задават следния въпрос: „Как да накараме децата ни да обикнат молитвата намаз? Как да ги накараме да отслужват молитвите си?“ И аз винаги им казвам: на първо място ние трябва да спазваме повелите. Най-добрият начин за известяване е собственият пример. Аз не казвам на децата и внуците ми да кланят намаз. Но молитвата намаз за мен беше пред всяка друга работа. Винаги, преди да тръгна на път, заедно с жена ми и децата ми пресмятах в колко часа да се кача на автобуса, в колко часа ще има почивка, за да не пропусна да отслужа молитвата си? Децата ми израснаха, виждайки моето отношение към молитвите намаз. Може би, ако им бях казал: “Отслужвайте молитвите!”, можех да ги засегна и да ми се обидят.
Понякога и на мен може да ми е трудно да отслужвам молитвата намаз. Болен съм, възрастен съм вече. Понякога се затруднявам. Но ако отслужвам молитвата си, въпреки всичко, това е благоволение от Всевишния Аллах. Защото човек, на когото душата му не желае да отслужва молитвата намаз, я отслужва само защото Всевишният му е заповядал, а това означава, че я извършва с искреност. А искреността означава да извършваш нещо единствено и само в името на Аллах. Един приятел ме попита: „Отслужването на молитвата намаз с нежелание означава ли, че молитвата е невалидна?“ Аз му отговорих: „Отслужването на намаз без желание увеличава наградата.“ Той се изненада и попита: „Как е възможно това?“ „Ако отслужваш с желание и удоволствие, ти го правиш, защото това ти доставя удоволствие. А ако извършваш молитвата, без да желаеш, това значи, че я извършваш само заради Аллах“ – му отвърнах аз.
Понякога се будя нощем. Поглеждам часовника. Време е за сутрешна молитва. Искам помощ от съпругата ми да взема абдест (измиване преди молитва). Казвам на жена ми: „Скоро ще умра. По-добре да извършвам ибадет (богослужение).“ Жена ми ме пита: „Откъде знаеш, че скоро ще умреш?“ „От биологична гледна точка животът ми изтича. Календарът това показва.“
Ако отслужваме всяка молитва намаз като последна, никога няма да ни натежи намазът. Отслужих молитвата на обяд, не мисля за следобедната. Защото нямам гаранция, че ще доживея дотогава.
А и трябва да се замислим. Нещата, които вършим, по-важни ли са от молитвите намаз? Няма нещо по-важно от намаза. Гробищата ни казват: „Няма да останеш вечно на този свят…“ Каквото сме посели в този живот, това ще жънем в Отвъдния свят
Няма коментари:
Публикуване на коментар