Някои молитви (дуи) се изричат с дълбока искреност и ентусиазъм, изпитани от сърцето. Молитвите, наситени с чувственост и висши емоции, не се връщат назад и биват приети от страна на Създателя ни.
Когато споменава за тези искрено изречени от сърце молитви, Пратеникът на Аллах, мир Нему, повелява: „Три молитви никога не се отхвърлят: молитвата на родителя, молитвата на гостенина и молитвата на подложения на несправедливост.”
Учените се обединяват мисловно относно истината, че молитвата на родителя за детето не се връща никога назад от страна на Всевишния. Много пъти наказанието за грешките и греховете, които извършва човек, се забавят и оставят за отвъдния свят. Но наказанието за молитвата на родителите, чиито сърца са били наранени, не се връща назад и не се оставя за отвъдния свят. Поисканото от тях сполетява човек още на този свят. Детето, което не проявява разбиране към родителите си и не ги уважава, изживява наказанието за това още на този свят. Понякога тези наказания могат да предизвикат схващане на езика по време на смърт (да пази Аллах!). Като пример за това се дава случката, станала във Века на благополучието (Асръ саадет) – времето, когато е живял Пророкът ни. Детето, което не получило благословията на майка си, не можало да изрече келиме-и шехадет (Засвидетелстващи слова – Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с) е Негов раб и пратеник.). Тази случка за младежа, чийто език се е схванал, е предадена в известната книга “Тенбихюл Гафилин”.
Алкама беше болен и лежеше на смъртно легло. Но той не можеше да продума. Езикът му се беше схванал и не можеше за изрече келиме-и шехадет. Уплашена от това, жена му отишла при Пратеника на Аллах и Му казала:
– О, Пратенико на Аллах. Езикът на Алкама се схвана, не може да изрече келиме-и шехадет.
Тогава Пратеникът на Аллах повели да извикат неговата майка.
– В какви отношения беше Алкама с теб? Обидил ли те е, да не си му обидена? – попитал я Той. Старата жена първо не искаше да сподели случилото се, но после призна, че му е обидена.
– Веднъж той ме обиди несправедливо заради жена си. Раната, която отвориха унизителните му думи в моето сърце, все още е отворена и боли. Не можах да я излекувам по никакъв начин. За да съживи чувството на състрадание на майката, Пратеникът на Аллах повели:
– В Отвъдния свят Аллах ще хвърли в огъня на ада (Джехеннем) твоята рожба. Но ако ти му простиш, ще му прости и Аллах. Тогава ще се избави от вечния огън. Не желаейки синът й да гори в огъня, майката простила веднага на Алкама. Тогава Пророкът повелил:
– Отидете при Алкама. Вижте дали езикът му се е развързал и може ли да изрече келиме-и шехадет.
Когато стигнаха до дома на Алкама, чуха, че той произнася на глас келиме-и шехадет. Пратеникът на Аллах присъства на погребението (дженазе) на този младеж, който успя да произнесе келиме-и шехадет в последния миг преди смъртта. Пророкът се обърна към присъстващите там хора с думите:
– Неподчинението към родителите, обиждането им и предизвикването на тяхното проклинане (беддуа) е голям грях, който се изплаща още на този свят. Това, което сполетя Алкама, е най-последният пример за това. Не ги обиждайте и не наранявайте сърцата на родителите си, които ви отглеждат и закрилят. Иначе може да ви сполети същото и може да бъдете лишени от изричането на келиме-и шехадет.
В книгата “Тенбихюл Гафилин” се предава и друг пример, в който се посочва, че тези, които не вършат добро на родителите си, няма да видят добро от своите деца.
Синът, който наблюдаваше със смях старата си майка, която се заливаше със супата с треперещите си ръце, не й помагаше, проявявайки състрадание и уважение към нея. Вместо това той я накара да яде отделно от тяхната софра, а супата й сложи в дървена купа, която подхвърляше към нея. Неговото дете следеше внимателно това, което се случва, и го запаметяваше в съзнанието си. Времето си минава и дойде денят, в който остаря и той. Веднъж вижда, че и неговият син издълбава дърво, за да приготви купа. Пита го учуден:
– Защо дълбаеш това дърво? За какво ти е дървена купа?
– За да сложа твоята храна в нея и ти да се храниш отделно от нас – отвърнал му той. Старият баща се замислил дълбоко, а от езика му се изнизали следните слова, изпълнени с безпомощност и съжаление:
– Всеки го сполетява това, което е сторил в живота си. Сега виждам това, което преди аз сторих на своите родители. Както казват: „Каквото посееш, това ще жънеш.” Сега от своя син жъна това, което навремето съм посял
Когато споменава за тези искрено изречени от сърце молитви, Пратеникът на Аллах, мир Нему, повелява: „Три молитви никога не се отхвърлят: молитвата на родителя, молитвата на гостенина и молитвата на подложения на несправедливост.”
Учените се обединяват мисловно относно истината, че молитвата на родителя за детето не се връща никога назад от страна на Всевишния. Много пъти наказанието за грешките и греховете, които извършва човек, се забавят и оставят за отвъдния свят. Но наказанието за молитвата на родителите, чиито сърца са били наранени, не се връща назад и не се оставя за отвъдния свят. Поисканото от тях сполетява човек още на този свят. Детето, което не проявява разбиране към родителите си и не ги уважава, изживява наказанието за това още на този свят. Понякога тези наказания могат да предизвикат схващане на езика по време на смърт (да пази Аллах!). Като пример за това се дава случката, станала във Века на благополучието (Асръ саадет) – времето, когато е живял Пророкът ни. Детето, което не получило благословията на майка си, не можало да изрече келиме-и шехадет (Засвидетелстващи слова – Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с) е Негов раб и пратеник.). Тази случка за младежа, чийто език се е схванал, е предадена в известната книга “Тенбихюл Гафилин”.
Алкама беше болен и лежеше на смъртно легло. Но той не можеше да продума. Езикът му се беше схванал и не можеше за изрече келиме-и шехадет. Уплашена от това, жена му отишла при Пратеника на Аллах и Му казала:
– О, Пратенико на Аллах. Езикът на Алкама се схвана, не може да изрече келиме-и шехадет.
Тогава Пратеникът на Аллах повели да извикат неговата майка.
– В какви отношения беше Алкама с теб? Обидил ли те е, да не си му обидена? – попитал я Той. Старата жена първо не искаше да сподели случилото се, но после призна, че му е обидена.
– Веднъж той ме обиди несправедливо заради жена си. Раната, която отвориха унизителните му думи в моето сърце, все още е отворена и боли. Не можах да я излекувам по никакъв начин. За да съживи чувството на състрадание на майката, Пратеникът на Аллах повели:
– В Отвъдния свят Аллах ще хвърли в огъня на ада (Джехеннем) твоята рожба. Но ако ти му простиш, ще му прости и Аллах. Тогава ще се избави от вечния огън. Не желаейки синът й да гори в огъня, майката простила веднага на Алкама. Тогава Пророкът повелил:
– Отидете при Алкама. Вижте дали езикът му се е развързал и може ли да изрече келиме-и шехадет.
Когато стигнаха до дома на Алкама, чуха, че той произнася на глас келиме-и шехадет. Пратеникът на Аллах присъства на погребението (дженазе) на този младеж, който успя да произнесе келиме-и шехадет в последния миг преди смъртта. Пророкът се обърна към присъстващите там хора с думите:
– Неподчинението към родителите, обиждането им и предизвикването на тяхното проклинане (беддуа) е голям грях, който се изплаща още на този свят. Това, което сполетя Алкама, е най-последният пример за това. Не ги обиждайте и не наранявайте сърцата на родителите си, които ви отглеждат и закрилят. Иначе може да ви сполети същото и може да бъдете лишени от изричането на келиме-и шехадет.
В книгата “Тенбихюл Гафилин” се предава и друг пример, в който се посочва, че тези, които не вършат добро на родителите си, няма да видят добро от своите деца.
Синът, който наблюдаваше със смях старата си майка, която се заливаше със супата с треперещите си ръце, не й помагаше, проявявайки състрадание и уважение към нея. Вместо това той я накара да яде отделно от тяхната софра, а супата й сложи в дървена купа, която подхвърляше към нея. Неговото дете следеше внимателно това, което се случва, и го запаметяваше в съзнанието си. Времето си минава и дойде денят, в който остаря и той. Веднъж вижда, че и неговият син издълбава дърво, за да приготви купа. Пита го учуден:
– Защо дълбаеш това дърво? За какво ти е дървена купа?
– За да сложа твоята храна в нея и ти да се храниш отделно от нас – отвърнал му той. Старият баща се замислил дълбоко, а от езика му се изнизали следните слова, изпълнени с безпомощност и съжаление:
– Всеки го сполетява това, което е сторил в живота си. Сега виждам това, което преди аз сторих на своите родители. Както казват: „Каквото посееш, това ще жънеш.” Сега от своя син жъна това, което навремето съм посял
Няма коментари:
Публикуване на коментар