ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям (гусюл)).

„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!” (Маиде: 6)

Хадис: Абдуллах ибн Умер (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) не приема намаза, без абдест.” (Муслим, Ебу Дауд и др.)

1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.

„и дрехите си почиствай!” (Мудессир: 4)

Хадис: Разказва Али (радиаллаху анху): "На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда) и изпратих един човек при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) да го попита какво да направя. Пратеникът отговорил: „Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: Енес (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от наказанието в гроба ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: Разказва Айше (радиаллаху анха): "Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и попита как да прави намаз и дали да го прави? Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Измий кръвта по тебе, вземай абдест (за всеки намаз) и кланяй!” (Бухари)
Хадис: Разказва Джабир ибн Семура (радиаллаху анху): "Веднъж дойде един човек при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и попита: „О, Пратенико на Аллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) – „Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.” (Ахмед, Ибн Маджа)
Хадис: Разказва Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): "Веднъж кланяхме с Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки) и ние също ги свалихме. След намаза той (салляллаху алейхи уе селлем) ни попита: "Защо си свалихте налъмите?" Казахме: "Видяхме теб, о, Пратенико на Аллах!”. Каза: "Дойде при мен Джебраил (алейхис селям) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.)
Хадис: Разказва Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Веднъж дойде един бедуин и уринира в джамията и хората наскачаха да го бият. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: „Оставете го!”. След това го извика и му каза: „Това е джамия и тук не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: "Донесете една кофа вода и сипете върху това място!” (Бухари)

1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

„О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва.” (Еараф: 31)

а) Авретът на мъжете е от пъпа до коленете включително.
Хадис: Амру ибн Шуайб (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и когато станат на десет години, ако не кланят ги удряйте, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!” (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена е цялото й тяло, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (радиаллаху анха) казала на едно момиче, което се казва Есма: "Ей, Есма, жената когато достигне пълнолетие, нищо не трябва да й се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” (Нур: 31)

Хадис: Айше (радиаллаху анха) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)

Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира.
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото.
3) да е покрито цялото тяло, като при движение да не се открива.

По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (Субханеху уе Теаля). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, не е желателно да се кланя и намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: Разказва ибн Аббас (радиаллаху анху): "Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва всичко от тялото, освен това, което е от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.

1.4. Съблюдаване времето за намаза.

"За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Ниса: 103)

Хадис: Предава Джабир (радиаллаху анху): "Дойде Джебраил (алейхис селям) при Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: "Стани и кланяй Зухр!”; след това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: "Стани и кланяй Аср!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: "Стани и кланяй Магриб!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: "Стани и кланяй Феджр!” След това Джебраил (алейхис селям) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланя Зухр. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя Аср. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя Магриб. След това дойде в полунощ и му каза: "Стани и кланяй Ишаи!" И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: "Стани и кланяй Феджр!” След намаза Джебраил (алейхис селям) каза: "Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за Феджр – началото е от зазоряването (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди – кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди Зухр.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Който застигне един рекят от Феджр, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза Аср, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза”. (Бухари, Муслим и Ебу Дауд).
б) Време за Зухр – началото е, когато слънцето премине връхната си точка (зенита) и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен й и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка) е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за Аср (Икиндия) – началото на Аср, е краят на Зухр, а краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до Магриб и човек не е кланял суннета на Аср, след това време суннетът отпада и се кланя само фарза.
г) Време за Магриб (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
Хадис: Предава ибн Умер (радиаллаху анхума), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Времето на намаза Магриб, е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.” (Бухари)
д) Време за Ишаи – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: Предава ибн Умер (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Последното време за намаза Ишаи е до полунощ.” (Муслим)
Хадис: Предава Енес (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отлагаше Ишаи понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Катаде (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.” (Муслим)
е) Време за намаза Витр – започва след откланването на Ишаи и свършва преди имсак.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): "Винаги Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) кланяше намаза Витр - понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Завеща ми Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланям Витр преди да легна, да кланям редовно намаза Духа и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: Ебу Сеид Ал–Худри (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Кланяйте Витр преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че Витр намаз има три времена – след откланване на Ишаи; преди лягане и преди имсак. След Витр не е желателно да се кланя друг намаз.
Хадис: Предава ибн Аббас (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Аллах (Субханеху уе Теаля) ви заповяда още един намаз, освен фарза и той е Витр. Кланяйте го след Ишаи до сабах!” (Тирмизи и Ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фарз в намаза. Фарз е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е невалиден. Самото търсене на времето е фарз.

Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което кланянето на намаз е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.).
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине.
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време в което кланянето на намаз е мекрух:
- След откланване на сабах до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия до залез слънце.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява и когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): „Чух Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: "Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарза на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Умер ибн Абесе (радиаллаху анху): „Попитах Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за намаза!”. Каза (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато откланяш намаза Феджр, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза Аср, после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтана и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фарзовете на дадения намаз. (Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини – като намаза (техиятул месджид) – поздрав за джамията.

1.5. Обръщане към Къбле.

„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господар. Аллах не подминава техните дела.” (Бакара:144)

Който е близо до Кябето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите, или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах, намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (радиаллаху анху) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: "Ликът на Аллах (Субханеху уе Теаля) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.” (Бакара:115)

Положения, при които отпада обръщането към къбле:
а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: Предава Амир (радиаллаху анху): "Видях Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то и този намаз не беше фарз, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фарз намаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува не е зависимо от него (например: обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира (встъпителния текбир) по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока.
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.

1.6. Нийет (възнамеряване).

„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят!” (Бейине: 5)

Хадис: Предава Умер (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение.” (Всепризнат хадис)
Нийетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, нийетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фарз, суннет, сабах, акшам и т.н.).
- Непосредствено след нийета трябва да следва текбирът.
Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарза – намазът на човек е невалиден.


Фарзове вътре в намаза:

2.1. Встъпителен текбир (ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (Субханеху уе Теаля).

„И твоя Господ възвеличавай!” (Мудессир: 3)

Хадис: Али ибн Аби Талиб (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казва Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато застанеш за намаз, кажи: "Аллаху екбер!” (Бухари)

Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллаху екбер!”.
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам – на глас.
в) да бъде прав при фарз намаз (освен при невъзможност).
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елиф-ът и бе-то. Удължаването на елиф-а е харам, а бе-то е мекрух.
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза.

2.2. Киям (стоене прав).

„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!” (Бакара: 238)

Хадис: Разказва Имран ибн Хусейн (радиаллаху анху): "Аз имах хемороиди. Отидох при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и го попитах как да кланям намаз, а той ми каза: "Кланяй прав, ако не можеш прав, кланяй седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал!” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.

Положения, при които може да отпадне този фарз:
а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (Субханеху уе Теаля) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: Предава Джабир (радиаллаху анху),че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) изхвърлил и него и му казал: "Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!” (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече – трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.

2.3. Кирает (четене на Коран).

„И четете това, което ви е най-лесно от Корана!” (Муземмил: 20)

Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху): предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Няма намаз без четене на Коран”. (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (радиаллаху анху): „Чух Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: "Който кланя намаз и не чете в него сура "Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Не е пълен намазът на този, който не е прочел "Фатиха”. (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал-Худри (радиаллаху анху): "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) ни заповяда да четем в намаза сура "Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата "Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете "Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханифе, Коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да чете Коран, базирайки се на айет 204 от сура "Стената”:
"Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
Пак според него четенето от имама, е четене и за джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже "Аллаху екбер!” и вие кажете: "Аллаху екбер!” а когато той чете, вие мълчете!” (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо, само сура “Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (радиаллаху анху) предава, че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!” (Всепризнат хадис)
Хадис: Разказва Убаде ибн Самид (радиаллаху анху): „Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита: "Аз чух да четете след мен.”. Казаха: „Да, о, Пратенико на Аллах! Каза: „Не четете друго, освен "Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и Ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Коран – и – Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.

2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне)

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Ебу Хурейра (радиаллаху анху): "Веднъж в джамията на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и му даде селям. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) и му даде селям. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: "О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах (Субханеху уе Теаля), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!”. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи "Аллаху екбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!” (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз трябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): "Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.

2.5. Седжде (слагане на челото на земята).

Това включва две седждета със сядане между тях.

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Хузейфе (радиаллаху анху): "Веднъж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза: "Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)”. (Бухари)
Хадис: Предава ибн Аббас (радиаллаху анху), че Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза: "Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото: на челото и показа носа с пръста си, с дланите на двете ръце, с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.

2.6. Последно сядане преди селяма.

Хадис: Предава ибн Месуд (радиаллаху анху): „Каза ми Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем): "Когато прочетеш "Еттехият” и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш”. (Ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз (особено вътрешните).
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.