Някой попита:
– Има ли друг начин да се доближим до Аллах освен молитвата?
Отговорът е:
– Чрез повече молитви. Молитвата обаче не съществува само във външна форма. Това е само „черупката” на молитвата, защото има начало и край. Всичко, което има начало и край, е черупка. Текбирът е началото на молитвата, а селямът е нейният край. Също така в изказванията за вярата има повече от онова, което е изречено с езика, защото те също имат начало и край. Всичко, което може да бъде изговорено и има начало и край, е форма, черупка. Неговата душа обаче е абсолютна и безкрайна, без начало и край. Във всеки случай, молитвата, както я знаем, e формулирана от пророците. Пратеника на Аллах (с.а.в.) е казал: „Това е време, прекарано с Аллах, през което няма място нито за пророци, нито за ангели, близки до Аллах.” Така ние осъзнаваме, че „душата” на молитвата е не само нейната външна форма, а и състоянието на пълна вглъбеност и съсредоточаване, през което всички външни форми, за които няма място, остават вън. В това състояние няма място дори за Джебраил.
(„Фихи Ма Фихи”, Мевляна Джеляледдин Руми)
Няма коментари:
Публикуване на коментар