Ролята на имама при колективната молитва

 Ролята на имама при колективната молитва

Имамът (Молещият се отпред) ръководи колективната молитва.
Имам трябва да бъде този, който е най-подходящ за това въз основа на
знанията си за Коран и Сунна и той трябва да има добре звучащ глас.
В началото на молитвата имамът обръща внимание на това редиците
да са прави.
В повечето случаи, дава знак на този, който казва азана
(Муазин), да извика с икамата вярващите за молитвата, като е
настъпило времето за това (няколко минути след азана).
По време на молитвата вярващите трябва да следват имама във
всичките му движения.
Така те нямат право например да започнат или да завършат Руку преди имама или да се изправят от Суджуд преди него.
Така пратеника на Аллах е казал:
"Никoй ли от вас не се страхува, че Аллах ще превърне главата
му в магарешка глава, или ще му даде вида на магаре, ако
изправя главата си преди имама?"
Имамът трябва да се съобразява с това, че сред молещите се може да
има стари хора, слаби, жени с деца и затова не трябва да удължава
молитвата ненужно.
По този въпрос има следния хадис, който е предаден от Абу Масуд АлАнсари:
"Един мъж казал: «О пратенико на Аллах, почти не мога
да правя молитвата зад този и този мъж, защото той
удължава молитвата прекалено.
» Никога не съм преживял, пророкът (Аллах да го благослови и да го дари с мир)
да е толкова ядосан за едно указание, както в този ден;
защото той каза:
«О хора, вие сте, които възпирате.
Който води хората в молитвата, трябва да го прави по поносим
начин; защото сред тях се намират болният, слабият и този,
който има нещо за вършене.»"
Ако имамът се обърка при рецитирането на глас на Корана или не
може да продължи, някой, който се моли зад него, трябва да го
поправи или да му помогне, като изговори правилния текст високо.
Ако имамът забрави нещо, например моли се един ракат по-малко или
повече, му се обръща внимание на това чрез повика "Субханалла"
(=хвала на Аллах); Жените не трябва да викат, а да пляснат с ръце.
При всички случаи обаче имамът трябва да се следва в движенията му.


Имамът може да прекъсне молитвата за себе си и да напусне мястото
си, ако има извинителна причина, като например внезапен пристъп
поради болест, или ако си спомни по време на молитвата, че не е в
необходимата за това ритуална чистота.
В тези случаи, той избира бързо един от молещите се (най-добре от първите редици) и го праща като имам и негов заместник пред редиците на молещите се (било то чрез подаване на знак, чрез думи или като го хваща за ръка), за да
довърши с тях молитвата до край, докато той самият се оттегля.